Национализъм и нихилизъм в новата история на България

[gollum]

Аз лично смятам, че понятието "психология на народ", като тук "психология" е метафора, може да се използва дотолкова, доколкото индивидите, съставящи този народ, обитават пресичащи се реалности - понятието се отнася до точките на пресичане, т.е. до общото. А база за такава общност има и то значителна. Като се замисля, тенденцията е тя по-скоро да нараства, отколкото да намалява. Обаче, с оглед на съществуването на отделни обособени групи вътре в "народа", по-скоро ще става въпрос за няколко "психологии" .
Та мисълта ми е, че на практика "произволността" е много по-малка, отколкото може би изглежда - имам предвид, сред хората, съставящи "народа". Тя е функция на опита, интересите, целите и възможностите им, а те се формират въз основа на всекидневната реалност, с която се сблъскват и особеностите на информационната среда, в която пребивават. Склонен съм да мисля, че всичко това води към намаляваща "произволност" (т.е. уникалност, различност в личностен смисъл) и нарастване на подобията.
Средството за обхождане на площта на това общо пространство са допитванията или проучванията - стига да са проведени грамотно.

[dibo]

В двора на Дечо Пора

Бойко Ламбовски
Вестник Сега, 28.10.2008

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3142&sectionid=5&id=0001101

[Гост]

Работата обаче е там, че двора не е само на "Денчо Пора", а и на много други и че този проблем има не само историческите си основания, но и съврменните си такива.

И още нещо - в двора, освен Денчо Пора, живее и Денчо Професора. Този същият, който прави изследвания, констатира тенденции, къде право, къде криво, плаче за Денчо Пора или му се смее, но забравя самият той къде е и най-важното, към какво е призван.

Денчо Професора си мисли, че е Джон Професора или Хайнц Професора, ама отнесената му глава за съжалние невротично не иска да осъзнае, че и той е в двора и работата му е да го оправи

[Юлиан Август]

Бойко Ламбовски
Вестник Сега, 28.10.2008

Aхам, другата отличителна черта в народопсихологията ни се вижда точно тук. Самокритиката, минаваща в еничарски нихилизъм, по която доста си приличаме с руснаците. След някое подобно нелепо изследване винаги ще се намери сюрия пишман журналисти, които с готовност да се самобичуват в името на разкаянието пред Големия брат, към чието внимание несъмнено е насочено въпросното изследване. И как иначе. Да се обърне внимание на глупостите на Джокица Йованович се иска някакво макар и минимално интелектуално услилие, което за такива светли личности в нашата журналистика явно е непостижимо. Не е и за чудене, предвид нивото в бранша. За сравненията с "грузинския, унгарския, сомалийския, афганистанския и т.н." народи, които имали дързостта да смятат себе си за прави, няма говоря - господинът не би си помислил дори за миг да си представи какви резултати би дало подобно изследване в САЩ или UK, или в коя да е страна изобщо.
Мила родна картинка....

[lzl]

Kкато каза по-горе gollum т.нар. български народ не е еднородна група. На мен ми се струва, без да имам някаква знания в областта или да съм отделял много време за размишление, следното: има най-малко (най-общо) две групи - "интелигентните", които бутат напред и плашливите невежи, които пречат на прогреса на всички. (тези определения са due to The Economist) Мисля, че лесно могат да се опише най-характерното за всяка от двете групи, а дори и без описание добре се разграничават. Естествено има "средни положения", хора между двете крайности. Като цяло обаче двете групи са доста далеч една от друга за да ги наречем хомогенен народ, връзката между тях е механична. Втората група очевидно е по-голяма и гръмогласна, което кара първата понякога да се срамува, че я обединяват с другата в "народ" или "общество".

[Гост]

Това са други аспекти, общи. Народопсихологията и националните особености са нещо, което е частно, общо са дмониращия брой членове на съответната нация и отличително в сравнение с други. В този смисъл съотношенията на определени иначе общи нагласи също могат да формират специфика, но във всеки случай може да се отдели относително отличаваща специфика.
/Например, отношението към политиката на българина в сравнение с руснаците и т.н. и т.н. и т.н./.

[dibo]

Гордост или провинциализъм от трети вид?

http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=255666

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3184&sectionid=5&id=0000902

[Гост]

Какво ни казва този автор? Че се гордее с частните елементи на едно явление, но не желае да ги обобщи поради някаква причина, най-вероятно поради наличието на други, негативни моменти, особено от новата история. Пример за неуравновесената емоционалност, която понякога някои от българите понякога изпитват по въпроса с "гордостта". Грешен и объркан, разбир се.
Горд е с индивидуалните постижения, но как се стигна до тях? Кой излъчи субекти ген.Вазов и пр.? Семейството им само или "и още нещо"?

Трудностите на днешното време и склонността към "теоритизиране на повърхността на езерото" водят ей до такива едни прояви на мисълта.

[Zalmoxis]

Повдига ми се от тези обобщения, честно !Съгласен съм с последния пост на lzl и напоследък започвам да мисля, че такова нещо като българска народопсихология няма. Да, има такива митове и трябва колкото може по-бързо мнозинството да се отърси от тях, но далеч не всички българи живеят в заблуда! Не знам какъв е проблемът на човека. Можем да се гордеем с каквото и да е българско, без да сме комплексари, шовинисти или нещо от тоя сорт . А това, че някои живеят в някакво измислено минало, си е техен проблем и не бива да се приписва на всички

[Sir Gray]

Винаги ми е било чудно защо и главно пред кого се гордеем с нашите красиви (вече не толкова) планини и, ах, толкова бетонираното ни море, невероятните ни военни подвизи, за които толкова малко хора са чували и тн? Май най-вече пред себе си...

[Гост]

Поставяш фундаментален въпрос, всъщност. Ще ти кажа защо - гордостта е от добрите неща, критиката е за негативните. Тези два момента следва да се съчетаят, имайки предвид, че нищо не е вечно и че никой мрачен момент не е останал неприключил. Т.е., едно обективно вглеждане в историята показва, че периодите, в които доминират негативните прояви (и се проявяват в конкретни неща като посочените от теб) се редуват с други, в които позитивното начало в една общност надделява.

Или с две думи, комплексите са толкова лошо нещо, колкото и барабанната гордост. Хората трябва да са в мир със себе си за тези неща, доколкото имат късмета да се родят все пак в България.

Пред кого? Пред когото си искаш, в т.ч. и пред себе си. Въпросът е да не се прекалява в едната или другата посока. А в маса от цитираните статии виждам точно залитане в посока комплекси.


ПП
Планините си остават красиви, щото дървената мафия не е всеобвхатна, нали

[Zalmoxis]

Според мен гордостта си е въпрос на личен избор, аз като българин се чувстван съпричастен с разни събития от миналото, както и сега в някакви моменти може да се срамувам, че съм българин, заради постъпките на хора, с които нямам нищо общо, но все пак поне генетично съм част от този народ.

[Sir Gray]

Добре, а кой ви дава право да се гордеете с неща, за които нямате ама абсолютно никакво съпричастие? Крадци на чуждите слава и заслуги, присвояващи си ги за собствените низки цели, градене на лично самочувствие. Аз се възхищавам от много личности в нашата история, но не искам да опетнявам паметта им с краденето на техните подвизи. Гордея си се с мои си нещица, дребнички, ама лични.

[Гост]

Е, това е друг вид гордост. А иначе повод за другата гордост дава принадлежността или идентификацията със съответната общност и нейните постижения. Горе на кадрите англичаните като веят знамената, сигурно с нещо се гордеят, нали?

Кой краде подвизи и т.н.?! Има го този момент в употребата на историята, и не са българската, за разни цели, но това са частни случаи, и впрочем подвеждането на всичко под техния знаменател лесно може да те доведе до мрачните настроения, описани по-горе.

Хората като цяло се радват на постиженията на "нашите". Както впрочем и ти сам признаваш, но, по лични и разбира се приемливи съображения, предпочиташ да не го афишираш. Нормално. Но се гордееш

[Sir Gray]

Удивително не можеш да въприемеш разликата между гордеене и да кажем съпричастие или възхита, или признание. Не, аз не се гордея с нечии постижения (нямам деца, може би с техните бих се гордял), но искрено се възхищавам на сем. Доманови например, лека им пръст.
Иначе всеки, който развява "нашите" (именно нашите, а не собствените) подвизи, за да запълни собствената си липса на такива, точно ги краде.
И винаги съм се присмивал и ще се присмивам на индивиди, които се перчат колко не-нам-какви сме били "ние".