Нещо по темата, което може би ще ви е интересно. Интервюто е публикувано на сайта на агенция "Фокус".
Сергей Станишев: Българите имат по-добра представа за Русия
Преди срещата си в Сочи с руския премиер Владимир Путин българският министър-председател Сергей Станишев даде интервю за в. “Время новостей” . Той припомни графика на взаимните визити, който според него е “свидетелство за динамиката на отношенията между България и Русия”. Владимир Путин като държавен глава направи посещение в България през 2003 г. и през тази година, а българският президент Георги Първанов направи няколко визити в Русия. През миналата година Станишев също посети Русия.
“ВН” : Позволете ми да ви задавам въпрос като на историк, като на възпитаник на Московския държавен университет и като на човек отлично познаващ и България, и СССР. Съществува представата, че между нашите страни има някаква особена близост. Само че вие, историците, много добре знаете, че през по-голямата част на XX век нашите страни бяха част от противопоставящите се военнополитически блокове. Така беше и преди Първата световна война ( когато България подкрепи блока на централните държави, а Русия- Антантата) и преди Втората, когато България се присъедини към Антикомунистическия пакт, сега също. Това се наблюдаваше и по време на царизма, и по време на управлението на Сталин и сега, по време на демократичния капитализъм. Според вас какви са тези мощни закономерности, разделящи нашите страни по различни лагери?
С. Станишев: Първо, не смятам, че благожелателното отношение към Русия от страна на българската общественост е измислица. То е реално. Едно от печатните ни издания публикува на първа страница резултати от проучване, проведено от независима нетърговска организация, за това, към кои страни българските граждани се отнасят добре. Първо място заема Русия, като към нея се отнасят с топло чувство 66 % от българските граждани, на 2-то място са САЩ – с 51 %. Без всякакво съмнение, между България и Русия съществува много здрава традиция на двустранните отношения и добри чувства между двата народа. И аз винаги отбелязвам този факт, споделям това пред нашите европейски партньори, някои от които имат друг опит на взаимоотношения с Москва. Едно нещо е Унгария, където още през 1849 г. руските войски потушават революцията срещу австрийците, а друго нещо е Полша. Между нея и Русия дълги столетия са се водили войни – Русия е участвала три пъти в разделянето на Полша. Няма да говоря за XX век и за много други трагедии. Може да се говори за Чехия, която винаги се е отнасяла дружелюбно към Русия, и панславизмът се е развивал там, особено в началото на миналия век. За чехите 1968 г. беше голям шок. В България в продължение на пет века на османско иго Русия беше възприемана от народното самосъзнание като потенциален освободител. Така и стана. Освен това, през съветско време в България нямаше съветски войски или военни бази за разлика от по-голямата част от страните на Варшавския договор.
“ВН” : Смятате ли, че това е залог за дружба?
С. Станишев: Да, това е много важен залог за дружба. Когато съществува подобно отношение, според мен то играе голяма роля и в политическите, и в икономическите контакти. И ние успяхме през последните години да установим между България и Руската Федерация много прагматични, делови и взаимно-уважителни отношения в политическия и в икономическия живот. Не е задължително да бъдем съгласни с всички въпроси, но за нас е много важен диалогът, който ние водим с Русия. И това е уважителен и аргументиран диалог. Към Русия винаги има твърде много подозрения. Във връзка с енергийната политика в качеството й на политически инструмент, във връзка с това, че “руската мечка” се е събудила и е започнала да притиска всички. Това съществува и много държави – като балтийските републики или Полша, се опасяват от това.
А ние заедно с ръководството на Руската Федерация успяхме да покажем, че са възможни отношения, който са наистина взаимноизгодни, взаимно-уважителни, за което аз мога да дам много примери, в това число подписването на споразумението за “Южен поток”. Имахме тежки преговори, тъй като всяка една от страните има свои интереси. И България ясно ги формулира. Признателен съм на тогавашния президент и настоящ премиер на Руската Федерация, който разбра и политически вярно оцени не само икономическата, но и вътрешната политическа конюнктура в България. Владимир Путин разбра, че за да бъде подписано споразумението, са необходими взаимни отстъпки. Поставяхме условия не за това, за да няма споразумение за “Южен поток”, а заради това, то да бъде балансирано и за да може да бъде защитено пред българското обществено мнение, за да покажем, че то наистина взема под внимание българските икономически интереси, че българското участие ще бъде равноправно. Според мен този зададен от нас тон е много добър. Освен това аз смятам, че България разполага със своя “капитал”, ако искате в контекста на отношенията между ЕС и Русия. Ние имаме, вероятно, най-добрата експертиза, по-добро разбиране на аргументите и на опасенията на Русия и за това, как се променя тя. Някои други държави, “стари” страни-членки на ЕС, познават по-слабо развитието на Русия. И в този контекст България ще бъде много активен участник на разговорите по всички въпроси между ЕС и Русия.
“ВН” : След събитията в Южна Осетия някои източноевропейски държави направиха извод, че трябва да форсират процеса по укрепване на отбранителната си способност с активното участие на САЩ. България направи ли същия извод след този конфликт? И следващият въпрос – според вас тези военни бази в България, където са разположени сили на САЩ, потенциално не вредят ли на българско-американската дружба по същия начин, както съветските бази в Източна Европа се отразяваха на дружбата между СССР и съюзниците във Варшавския договор?
С. Станишев: Ние за себе си не сме правили такъв извод, тъй като тук отново голямо значение има историята и народопсихологията. Българското общество никога не е възприемало Русия като потенциален агресор. Така или иначе ние модернизираме армията си. Българската армия е вече професионална, но модернизация не се е осъществявала повече от 10-12 години. Ето защо българските въоръжени сили трябва да бъдат модернизирани – технологично, в това число да бъдат приведени към стандартите на НАТО. Но всичко това, мога да ви уверя, не е насочено срещу Русия.
Ние в момента продължаваме да съкращаваме армията: от приблизително 40 хил. души до малко над 30 хил. военнослужещи. Защото е по-добре да имаме по-малка армия, отколкото голяма, но недееспособна.
В момента няма непосредствени заплахи за териториалната цялост на България. Но в нашия динамичен свят всяка страна трябва да бъде готова, защото това, което се случва далеч от нашите граници, пряко влияе върху стабилността в нашата страна. Това, което се случва днес в Афганистан, влияе и на нас.
Колкото до американските бази в България, бих поспорил с тези, които ги определят като “големи”. Сравнете ги с базите, които съществуваха в Германия по време на Студената война. Там бяха разположени десетки хиляди души в същите бази (българско-американското споразумение за сътрудничество в областта на отбраната от 2006 г. предоставя на САЩ право едновременно да разполага в четири бази в България до 2500 военнослужещи – бел. “ВН”). Без съмнение, новата реалност в света, възникването на нови огнища на напрежение, изискват много голяма гъвкавост. Американската стратегия говори за присъствието на Light foot – “леко”, а не тежко.
Освен това, искам да обърна внимание, че това съвместни военни бази на българската и американската база, под български флаг, с българско командване, но, разбира се, с присъствието на доста значителни американски сили. Там ще се провеждат преди всичко учения и, може би, те ще бъдат задействани в транспортни цели за различни международни мисии. България води със САЩ продължителни и нелеки преговори за юридическия статут на базите. И ние винаги акцентирахме вниманието на нашите партньори, че за българите чуждестранна военна база не е нещо обичайно. Затова българската страна си запазва правото да прекрати тяхното използване, ако сметне, че базите се използват неправилно. Това е посочено в споразумението.
Преди срещата си в Сочи с руския премиер Владимир Путин българският министър-председател Сергей Станишев даде интервю за в. “Время новостей” . Той припомни графика на взаимните визити, който според него е “свидетелство за динамиката на отношенията между България и Русия”. Владимир Путин като държавен глава направи посещение в България през 2003 г. и през тази година, а българският президент Георги Първанов направи няколко визити в Русия. През миналата година Станишев също посети Русия.
“ВН” : Позволете ми да ви задавам въпрос като на историк, като на възпитаник на Московския държавен университет и като на човек отлично познаващ и България, и СССР. Съществува представата, че между нашите страни има някаква особена близост. Само че вие, историците, много добре знаете, че през по-голямата част на XX век нашите страни бяха част от противопоставящите се военнополитически блокове. Така беше и преди Първата световна война ( когато България подкрепи блока на централните държави, а Русия- Антантата) и преди Втората, когато България се присъедини към Антикомунистическия пакт, сега също. Това се наблюдаваше и по време на царизма, и по време на управлението на Сталин и сега, по време на демократичния капитализъм. Според вас какви са тези мощни закономерности, разделящи нашите страни по различни лагери?
С. Станишев: Първо, не смятам, че благожелателното отношение към Русия от страна на българската общественост е измислица. То е реално. Едно от печатните ни издания публикува на първа страница резултати от проучване, проведено от независима нетърговска организация, за това, към кои страни българските граждани се отнасят добре. Първо място заема Русия, като към нея се отнасят с топло чувство 66 % от българските граждани, на 2-то място са САЩ – с 51 %. Без всякакво съмнение, между България и Русия съществува много здрава традиция на двустранните отношения и добри чувства между двата народа. И аз винаги отбелязвам този факт, споделям това пред нашите европейски партньори, някои от които имат друг опит на взаимоотношения с Москва. Едно нещо е Унгария, където още през 1849 г. руските войски потушават революцията срещу австрийците, а друго нещо е Полша. Между нея и Русия дълги столетия са се водили войни – Русия е участвала три пъти в разделянето на Полша. Няма да говоря за XX век и за много други трагедии. Може да се говори за Чехия, която винаги се е отнасяла дружелюбно към Русия, и панславизмът се е развивал там, особено в началото на миналия век. За чехите 1968 г. беше голям шок. В България в продължение на пет века на османско иго Русия беше възприемана от народното самосъзнание като потенциален освободител. Така и стана. Освен това, през съветско време в България нямаше съветски войски или военни бази за разлика от по-голямата част от страните на Варшавския договор.
“ВН” : Смятате ли, че това е залог за дружба?
С. Станишев: Да, това е много важен залог за дружба. Когато съществува подобно отношение, според мен то играе голяма роля и в политическите, и в икономическите контакти. И ние успяхме през последните години да установим между България и Руската Федерация много прагматични, делови и взаимно-уважителни отношения в политическия и в икономическия живот. Не е задължително да бъдем съгласни с всички въпроси, но за нас е много важен диалогът, който ние водим с Русия. И това е уважителен и аргументиран диалог. Към Русия винаги има твърде много подозрения. Във връзка с енергийната политика в качеството й на политически инструмент, във връзка с това, че “руската мечка” се е събудила и е започнала да притиска всички. Това съществува и много държави – като балтийските републики или Полша, се опасяват от това.
А ние заедно с ръководството на Руската Федерация успяхме да покажем, че са възможни отношения, който са наистина взаимноизгодни, взаимно-уважителни, за което аз мога да дам много примери, в това число подписването на споразумението за “Южен поток”. Имахме тежки преговори, тъй като всяка една от страните има свои интереси. И България ясно ги формулира. Признателен съм на тогавашния президент и настоящ премиер на Руската Федерация, който разбра и политически вярно оцени не само икономическата, но и вътрешната политическа конюнктура в България. Владимир Путин разбра, че за да бъде подписано споразумението, са необходими взаимни отстъпки. Поставяхме условия не за това, за да няма споразумение за “Южен поток”, а заради това, то да бъде балансирано и за да може да бъде защитено пред българското обществено мнение, за да покажем, че то наистина взема под внимание българските икономически интереси, че българското участие ще бъде равноправно. Според мен този зададен от нас тон е много добър. Освен това аз смятам, че България разполага със своя “капитал”, ако искате в контекста на отношенията между ЕС и Русия. Ние имаме, вероятно, най-добрата експертиза, по-добро разбиране на аргументите и на опасенията на Русия и за това, как се променя тя. Някои други държави, “стари” страни-членки на ЕС, познават по-слабо развитието на Русия. И в този контекст България ще бъде много активен участник на разговорите по всички въпроси между ЕС и Русия.
“ВН” : След събитията в Южна Осетия някои източноевропейски държави направиха извод, че трябва да форсират процеса по укрепване на отбранителната си способност с активното участие на САЩ. България направи ли същия извод след този конфликт? И следващият въпрос – според вас тези военни бази в България, където са разположени сили на САЩ, потенциално не вредят ли на българско-американската дружба по същия начин, както съветските бази в Източна Европа се отразяваха на дружбата между СССР и съюзниците във Варшавския договор?
С. Станишев: Ние за себе си не сме правили такъв извод, тъй като тук отново голямо значение има историята и народопсихологията. Българското общество никога не е възприемало Русия като потенциален агресор. Така или иначе ние модернизираме армията си. Българската армия е вече професионална, но модернизация не се е осъществявала повече от 10-12 години. Ето защо българските въоръжени сили трябва да бъдат модернизирани – технологично, в това число да бъдат приведени към стандартите на НАТО. Но всичко това, мога да ви уверя, не е насочено срещу Русия.
Ние в момента продължаваме да съкращаваме армията: от приблизително 40 хил. души до малко над 30 хил. военнослужещи. Защото е по-добре да имаме по-малка армия, отколкото голяма, но недееспособна.
В момента няма непосредствени заплахи за териториалната цялост на България. Но в нашия динамичен свят всяка страна трябва да бъде готова, защото това, което се случва далеч от нашите граници, пряко влияе върху стабилността в нашата страна. Това, което се случва днес в Афганистан, влияе и на нас.
Колкото до американските бази в България, бих поспорил с тези, които ги определят като “големи”. Сравнете ги с базите, които съществуваха в Германия по време на Студената война. Там бяха разположени десетки хиляди души в същите бази (българско-американското споразумение за сътрудничество в областта на отбраната от 2006 г. предоставя на САЩ право едновременно да разполага в четири бази в България до 2500 военнослужещи – бел. “ВН”). Без съмнение, новата реалност в света, възникването на нови огнища на напрежение, изискват много голяма гъвкавост. Американската стратегия говори за присъствието на Light foot – “леко”, а не тежко.
Освен това, искам да обърна внимание, че това съвместни военни бази на българската и американската база, под български флаг, с българско командване, но, разбира се, с присъствието на доста значителни американски сили. Там ще се провеждат преди всичко учения и, може би, те ще бъдат задействани в транспортни цели за различни международни мисии. България води със САЩ продължителни и нелеки преговори за юридическия статут на базите. И ние винаги акцентирахме вниманието на нашите партньори, че за българите чуждестранна военна база не е нещо обичайно. Затова българската страна си запазва правото да прекрати тяхното използване, ако сметне, че базите се използват неправилно. Това е посочено в споразумението.
Comment