If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Крепостта във Видин е сравнително запазена в оригиналния си вид - добре, че са решили да я направят затвор (поправете ме ако греша, но това си спомням), че да остане нещо на мен слабостта са ми непристъпните малки крепости из планините, ако ще правите възстановка, ще е добре да е на нещо по-малко известно, но по-интересно като архитектура и разположение
Запазена е, защото е стопнаисвана от Министерството на войната. Останалите след Освобождението са ги давали на общините и тутакси са попилени за строителен материал. (:
"В търсене на египетските следи попаднахме на непознати места и открихме неща, които са ни неизвестни, а би трябвало да познаваме. На колко души е известно например, че по южната ни граница има 20 огромни запазени мощни крепости. Тази при Ивайловград е една от тях - 800 метра стена, висока колкото четириетажен блок. 10 бойници. Крепостта се намира на няколко километра от Гърция. Ако беше от другата страна на браздата, щеше да е забележителност, а сега е обиталище за кози.
Попаднахме и в друга уникална гробница [?!?!?! – учудването е мое, Любомир Цонев].
Друго, което откривахме постоянно, бе безчинството на иманярите. Вече трудно може да се намери по нашите земи древен паметник, който да не е обруган от иманярска земекопна техника, или старинен зид, който да не е атакуван с лостове и кирки.
Едно от чувствата, което остана след обиколката по древните места, бе усещането, че не само не ценим миналото и историята си, но и не ги познаваме."
Някой има ли схеми или снимки на крепоста при Ивайловград?
Не знам къде се намира. Това е казано от Любомир Цонев, за който знам от нета само следното:
Любомир Цонев е роден през 1954 в София. Учи в 91-ва гимназия с преподаване на немски език, в класа на Гергина Тончева, сега директор на гимназията за древни езици и култури “Св.Св. Кирил и Методий”. Дипломира се във Физическия факултет на СУ "Св. “Кл. Охридски”. Работи в Института по физика на твърдото тяло при БАН. В свободното си време чете, слуша музика, обикаля планините, изравя от шумата и забравата на миналото долмени и ги снима.
Ако някой от Вас е в София може да се срещне с него и да получи повече инфо. Но наистина прави впечатление, ако казаното отговаря на истината, колко малко си познаваме родината. А вероятно е хората от Ивайловград да знаят за какво става въпрос.
P.S.
Вчера ми донесоха да сканирам 3 книги. Едната е за крепостите от VII-XI век.("Българските укрепления VII-XI век. по долния Дунав" От Рашо Рашев посветена на К. Шкорпил) Забелязах много снимки, скици, чертежи и легенди на крепости и защитни валове.Има списък на около 1000 укрепления (крепости и валове) по земите ни според името им и най-близкото населено място. Другата е от съвместен семинар на български и руски учени от 1976г. Издаден 1981 г. от БАН. Малко е остарял но има възстановки на 4 черепа от нашите земи, като единия е на Мостич. Тълкуванието което дават антрополозите там е, че е с подчертани европеидни черти с монголски отенък(монголската гънка на клепачите), но отбелязват и възможноста за връзка с протоевропейците. Не знам още какво имат в предвид.
Попаднах и на едно по-ново становище на Рашо Рашев ето тук:Рашо Рашев - За произхода на прабългарите (1992)
Рашо Рашев казва и следното:
Имаме основания да говорим за две прабългарски групи и култури - на тюркската по произход аристокрация, която заема ръководните места в централизирания военно-административен апарат, и на обикновеното прабългарско население, заето със земеделие и скотовъдство. Това очевидно са две различни групи, отличаващи се не само по своето социално положение, но и по език и традиционна култура. Ст. Младенов уместно сочи като аналогия за ролята на прабългарите сред южните славяни положението на франките сред галите и на варягите спрямо източните славяни. Неговата бележка може да бъде коригирана в смисъл, че се отнася само до ръководната тюркска прабългарска върхушка, а не до прабългарите като цяло. Отдавна е установено, че през ранното средновековие народностната принадлежност е била твърде динамична категория поради масовите миграции и етнически смешения. Ето защо не бива да ни учудва, че дори в хомогенната структура на прабългарската аристокрация В. Бешевлиев успя да изолира три различни по произход етнически състазки: тюркска, иранска и угро-финска [7] . Към това трябва да добавим и наблюденията на изтъкнати тюрколози за странно звучащия тюркски език на дунавските прабългари [8]. Ако подобна етническа пъстрота е съществувала в тесните рамки на аристокрацията, толкова повече тя трябва да се очаква в прабългарския масив като цяло.
Тъкмо такава възможност допускат някои съветски, а след тях и български археолози [9]. Те смятат, че към собствено тюркската прабългарска група са се влели останки от старото иранско (алано-сарматско) и угрофинско население в Източна Европа, където прабългарите се появяват от просторите на Централна Азия. Това население - особено сарматите и аланите - оставя според тях забележими следи в материалната култура на прабългарите, но по най-съществения етноотличителен белег - езика - напълно се претопяват, възприемайки тюркския език на пришълците. Процесът на предполагаемата тюркизация обаче не може да бъде илюстриран с конкретни доказателства, той се приема априорно, както се приема и тюркоезичието на прабългарите.
Не знам дали тюркския произход на аристокрацията може да се приеме, защото по запазените печати на нашите владетели а и от византийските хроники ни гледат владетели с европеидни черти. А в хрониките са изобразени дипломатическите ни мисии до съседите ни тогава, като приемам за логично да са били от аристокрацията. Като разгледах споменатите изображения от печатите и византийските хроники (в които има и хора не от елита) не попаднах на такива с тюркски или монголски белези. Допускам за възможно да са били филтрирани съзнателно или поради моята непрофесионалност по темата да съм пропуснал нещо.
Избягах от темата. Когато съм готов с книгите ще Ви дам повече инфо а и ще мога да ги предоставя свободно в електронен вариант и по e-mail. Поръчки ще приемам по e-mail или на лично съобщение.
До скоро.
Last edited by IYI-jorovelev; 26-03-2005, 00:43.
Причина: допълнение
Някой от вас случайно да е чувал името Бабин град ?! Съмнявам се, дори тук в родния ми край не се споменава много. Това е името на древно тракийско селище, разположено на хълм край Ботевградското село Гурково. От него е останало съвсем малко, поне над земята. Вижда се една доста дебела зидана стена, която е висока може би към 3 метра и е на най-извисеното място на хълма. Предполагам е било нещо като кула. Иманяри са ровили наоколо но явно не са намерили нещо ценно. Аз съм намирал стотици останки от керамика, която в музея ми датираха от 5-и - 6-и век, ранно Средновековие.
Мястото не е проучвано никога от специалисти. Може би крие в себе си интересни тайни...
Last edited by Vintersorg; 18-04-2005, 15:21.
Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
Но разкажи със думи прости на тях, на бъдещите хора, които ще поемат поста ни, че ние храбро сме се борили!
Някой чувал ли е нещо за 'Вълчиград' - предполагам крепостен тракииски град над село Литаково /Ботевградско/ - локалните се драпат нагоре да търсят имане. Аз не съм виждал обаче местноста, уви.
Last edited by dibo; 25-05-2005, 22:07.
Причина: Правопис
При мен има линкове за крепости, най-вече за български. Но тъй като не са много тези дето гледат линковете не съм ги попълвал скоро. Те са обаче в сборната група. Тук мярнах няколко и ще ги сложа и тях.
А за Баба Вида. Това не е Видинската крепост, а само градски замък ( Кремъл, Акропол, Цитадела). От другата крепост се сещам за една от портите, че е запазена.
Има още една книжка на Б. Чолпанов. Заглавието беше нещо като "Каминни щитове". Там също има описание на българските крепости (вкл. в земите, които понастоящем са извън границите ни). За някои има скици, а за Ловеч рисунка-ресонструкция.
За Аневското кале някои считат, че е Копсис - центъра на владенията на цар Смилец. Иначе хич не са толкова трудно превзимаеми. Много от високопланинските крепости са труднодостъпни, но нямат собствен постоянен водоизточник.
Comment