Крепостите в България от Античността до 20 век

[dibo]

Има още една книжка на Б. Чолпанов. Заглавието беше нещо като "Каминни щитове". Там също има описание на българските крепости (вкл. в земите, които понастоящем са извън границите ни). За някои има скици, а за Ловеч рисунка-ресонструкция.

Mай бъркаш книгите. "Каменните щитове на България" е на Божидар Димитров и Антонийй Ханджийски, Издателство "Медицина и физкултура", С. 1988. Включва описания на доста от планинските крепости в България и има цветни снимки, но е без скици или рисунки.

[dibo]

http://fortress.vif2.ru/list/fanagoriya/ ??????????????

Това не е прабългарската Фанагория естествено. Знам, че е модерно да се счита, че прабългарите са били високо развит народ, но все пак не ми се вярва да са били запознати с принципите на фортификацията на Вобан. Пък и в самия линк си пише (на руски) за какво иде реч.

[Гост]

Ще погледна пак за книгата, но няма да е скоро. Но имаше рисунки-предимно графични. Една част са към текста, а една част (предимно снимките) са отделени на гланцирани листи. За Ловеч се сещам, защото беше от гланцираните и като картина - все едно черно-бяла снимка на крепостта. Освен за конкретни крепости има и малко "обща теория" за укрепителните съоръжения и конструкции - палисади, честоколи, контрафорси, сантрачи ... та до люнети.

[NEVER]

Време е и аз да се включа
Браво за чудесният форум , направо ви се покланям :nworthy:

Сега малко за "Вълчиград".
Знам че там всичко е разкопано от иманяри, които са намирали върхове на стрели и множество монети. От стените нз колко е останало но много скоро ще се завлеча до там ( Литаково ми е село ) и ще направя един куп със снимки. Знам също че и един човек в село разполага с някакви данни за крепостта и ще се опитам да се докопам до тях

[Parabellum]

Добре дошъл при нас! Чакаме снимките с нетърпение. Можеш ли да дадеш някакви по-подробни данни за крепостта?

[NEVER]

Ами за сега не Просто в училище е кошмар и нямам време да се замъкна до село.

[Avatarx]

Какво ти мяза-то направо си е като Масада.
Преди две години бях из непристъпните дебри на Еленския балкан. Попаднах в една махала, в която живеят трима души-другите къщи пусти.
Те ми показаха стар римски път и римска крепост-самата крепост направо си беше непристъпна-жалко, че снимките ми оттам изчезнаха :wall:

Хей, трябвало да провериш за ромеи!


Сега гледах та се сетих за Плиска. Там са текли едни реставраторски работи, дето са разказали играта на стената. Ама нали е имало партийна повеля за 1300 год. всичко да е готово и.... Със сигурност крепостта Плиска е много по-голяма от представеното. Със сигурност стените не са били високи колкото да ги прескачат конете и въобще на Плиска от дълго време и разказват играта...

[muntzer2]

Вълчиград

Значи разтърсих се и намерих една книга за Литаково.

"Литаково: Кратка Историческа справка за най-важните моменти в развитието на село Литаково от Възраждането до наши дни" от Игнат Василев 1984

На първа страница така пише:
"...Когато византийският император Юстиан I изгражда втория лимес по билото на Хемус за защита срещу славяните, Рударе се превръща във фронтово селище. Яките стени на Вълчиград отстъпват пред устрема на Аспаруховите войнии крепостта става един от пределните постове на младата българска държава ...

...Седем години след падането на престолния град под османско иго пада и Урувич на севаст Огнян. Много от Шишмановите войници дават последна среща на поробителя при вълчиградската крепост. Ловешкото воеводство на Станко Кусан, в което е включено и Разпопово-Рударе, диша свободно още 60 години. После Мустафа бен Хазар с тимар от 1450 година определя селището като дервенджийско...."

[Гост]

Mай бъркаш книгите. "Каменните щитове на България" е на Божидар Димитров и Антонийй Ханджийски, Издателство "Медицина и физкултура", С. 1988. Включва описания на доста от планинските крепости в България и има цветни снимки, но е без скици или рисунки.

Проверих, както обещах. Прав съм бил. Значи, наистина "Каменните щитове на България" е на Божидар Димитров и Антонийй Ханджийски. Но има и "Каменните щитове" (без на България) на Борис Чолпанов. Борис Чолпанов може да бъде наречен специалист по средновековна военна история, даже Седефчовия синковец май го награди с медал за тези му заслуги. Така че книжката му е доста добра. Иначе Антоний Ханджийски има добре илюстровани книжки за средновековното изкуство, а БД е специалист по събиране на рокли.
Така че препоръчвам Чолпанов, а БД :sm113: е, знаем си го.

[Политкомиссар]

Много приятна тема.Но няма нищо за крепостите ни от 20 век. Та реших да се отбележа.
Това е малка част от фортификационните ни съоръжения пред София.На това място има изграден голям отбранителен рубеж.Може би е последната стабилна отбранителна линия за София.
Имам само снимки на входа на един от бункерите.

[Гост]

Но няма нищо за крепостите ни от 20 век.

Проблема е, че те не са точно крепости като тези от средновековието. През Х²Х-ХХвек "крепостите" по същество са предимно система от временни отбранителни съоръжения - редути, окопи, люнети... Е, по турската граница имаше окопи направени и с бетон. Но като цяло нямат трайна структура. Накрая остава само по някой бункер.

По принцип крепостите загубват значение с навлизането и развитието на артилерията. У нас турците разрушават доста от крепостите с изключение на пограничните. По-късно споменаманите крепости във вътрешността са правени отново за защите на градските центрове (че и села) от разбойниците - кърджалии и даалии. Но има промеждутък, в който доста градове не са били укрепени.

Интересни за "противоразбойническите", а и другите крепости са сведенията на фр. пътешественик Луи Огюст Феликс Божур, който минал през България през 1794-1799г. Той явно е имал интерес към крепости и битки, защото е описвал накратко крепостите и е разказвал за битката при Никопол (1396) и при Варна (1444г.) Ето нещичко от пътеписа му ( в такива скоби съм сложил мои бележки):

Гюстентил (дн. Кюстендил), който е по-на юг (от Радомир)... е град със 7-8 000 жители, разположен край един приток на Стримон в долина богата на пасища... Градът е построен на склона на една пранина, на чийто връх има крепост, и самия той е обграден със стена с бойници, отстрани с квадратни кули, високи 40 стъпки, от които може да се дват изстрели на гри етажа, вкл. тези от платформата или най-торния етаж...

...Самоков е малък град с 3-4 000 жители, обграден със стена с бойници, отстрани с тухлени кули, и разположен сред висока равнина...

... Татар- Пазарджик е град с 7-8 000 жители, обграден с проста стена от тухли сушени на слънце, който обаче заслужава да бъде по-добре защитен, защото е разположен при входа на долината на Хебар...

... Крепостта Видин има форма на полукръг, чийто диаметър е Дунав; това е проста, обграждаща стена, начупена от ъглови съоръжения, сред която се издига един неправилен правоъгълник или по-скоро петоъгълник, който е обграден с 5 кули...
.... Крепостта Никополис е разположена на една височина, свързана с града последством стена, която извивайки се спуска до Дунава...

Слагам и едно планче не Видинската крепост от това време, да се види, че човека не лъже.

А за крепостите от ср. на ХV в. по Дунава са доста подробни описанията на дьо Ваврен, при изтеглянето на флота след неуспешния поход от 1444г.

[dibo]

По принцип крепостите загубват значение с навлизането и развитието на артилерията. У нас турците разрушават доста от крепостите с изключение на пограничните. По-късно споменаманите крепости във вътрешността са правени отново за защите на градските центрове (че и села) от разбойниците - кърджалии и даалии. Но има промеждутък, в който доста градове не са били укрепени.

Всъщност крепости у нас има и през двадесети век - Видин, Шумен и Сливница са укрепени райнои в края на деветнадесети и началото на двадесети век. За жалост не е много това, което ми е известно за тях, както и за укрепяването на границите ни, продължило през целия двадесети век.
Що се отнася до разрушаването на крепостите, това за турците е поредния мит. Доста повече крепости по нашите земи са разрушени от австрийците в края на седмендадесети и осемнадесети век и руснаците през осемнадесети и деветнадесети век. Останалото се е разрушавало бавно от времето - включително е било използвано за строителни материали.
И въпреки това към 1878г. много е било оцеляло. Например Варненската цитадела, която всъщност си е била запазения средновековен замък от 13-14век., е взривена през 1908г. от тогавашния варненски кмет, за да разчисти място за ново строителство.

[Гост]

Всъщност крепости у нас има и през двадесети век - Видин, Шумен и Сливница са укрепени райнои в края на деветнадесети и началото на двадесети век. За жалост не е много това, което ми е известно за тях, както и за укрепяването на границите ни, продължило през целия двадесети век.

Пропуснал си нещо като ме цитираш:

Проблема е, че те не са точно крепости като тези от средновековието. През Х²Х-ХХвек "крепостите" по същество са предимно система от временни отбранителни съоръжения - редути, окопи, люнети...

В случая под "крепост" става дума за фортификационна система, обхващаща доста по-голям район от даденото селище. Напр. при Видин 1885г. Старата крепост (тази на чертежа) е била използвана, но е била в доста лошо състояние. Но боевете се водели по подстъпите - като се почне от Кула и назад до Видин. Начина на водене на сражение просто е друг - не е едните по зъберите, а другите долу. На Сливница е имало редути.

А за турците не е мит. И да дам премер пак с Видинската крепост - тя да речем е била възстановена при Баязид ²². Не казвам, че турците са разрушили целенасочено всички крепости. Били са разрушени целенасочено само някои. Други са били изоставени и рухнали, трети отишли за строителен материал. Но по принцип срепостите във вътрешността на империята изчезват. Не говоря като каманак с название напр. "Крадището" или "Калето", а като отбранително съоръжение - гарнизон, припаси... Във вътрешността някои са изчезнали още през 15-16в. напр. София и Пловдив. По границите разбира се ги е имало, но вече от значение бил не толкова камъка, колкото гарнизона. Разбира се и не свсички со били разрушени заради назионално-освободително движение - някои и заради междуособици в империята и не са били възстановени.

[Thorn]

Крепостта край Ивайловград

Някой питаше коя е тази крепост. Доколкото си спомням става дума за крепостта край с. Лютица.

Ето една малка подборка от Интернет за нея.

Лютица е най-голямата сравнително запазена крепост в Родопите. Тя е разположена в близост до град Ивайловград, в най-източните части на планината и се намира в местност, покрита с вековни дъбови и букови гори. Крепостта Лютица се намира на върха на единствения по-висок връх в околността. От стените на Лютица на места е останало ограждение с височина 8 метра. Площта на оградената територия е около 15 декара. Впечатляващ е фактът, че като строителен материал е използван бял мрамор, поради което някои съвременни археолози и историци /Божидар Димитров/ го наричат "Мраморният град".

Кулите, разположени по периферията на ограждението, от вътрешната страна на стените имат кръгла и правоъгълна форма. От 8 до 10 век Лютица е била основен църковен център в областта. Църквата, която някога е била разположена в средата на оградения двор, е била разрушена напълно и от нея не са останали останки дори от основитe. Поради високото си разположение крепостта предлага много добра видимост. В ясно време е било възможно да се наблюдават дори гр. Одрин и пътищата край р. Марица, което показва голямото му стратегическо значение в този регион. През късното Средновековие Лютица е била център на Митрополията.

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%...D1%86%D0%B0“.

Археолози разкриха жилищната кула на болярина Лютица

02 Август 2005

Археолози разкриха жилищната кула на болярина Лютица в едноименната средновековна крепост край Ивайловград. Находката е уникална и заради това, че в нея през 1207 г. е отседнал българският цар Калоян.

"Лютица" е известна още като "Мраморния град", защото е изградена от бял мрамор. Скоро ще бъде направено компютърно изображение на крепостта и тя ще може да се види в цялото й великолепие през вековете.

След двегодишно проучване на простиращата се върху цели 26 декара средновековна крепост "Лютица", археолози разкриха внушителната жилищна кула на нейния владетел.

"Тя е разположена върху 36 квадрата. Очевидно е била най-малко 10 метра висока и е опирала в южната крепостна стена, откъдето през един прозорец, украсен с изключителна каменна арка, е можело да се наблюдава и държи визуална връзка с останалите крепости в този район", разказва доц. Бони Петрунова, ръководител на разкопките.

Събитията от 1207 г. свързват крепостта с отстъплението на цар Калоян от Димотика, преследван от латинските рицари. Един от тях пише, че българският цар се прибрал с войската в крепостта, а латинците се отказали от обсада. Археологическите разкопки обаче разказват друго.

"Вече не остана нито капка съмнение, че латинските рицари са се опитали да превземат крепостта, но това е завършило с неуспех за тях, което обаче е наложило да преустройват стената и то точно при владетелската кула", казва Бони Петрунова.

При разкопките на кулата археолозите намират уникални находки - бронзов медальон с емблемата на Цариградската патриаршия, част от обреден кръст, владетелски пръстен с позлата. За първи път у нас толкова на юг е открита бронзова монета от времето на Иван Асен ²². Археолозите се натъкват и на изключително ценна находка - венециански грош от сребро и злато.

"Венецианските грошове, както ми е известно, не са много. Знам за 5, които са открити в Търново, разбира се те свързват средновековната българска държава - търговията й, с Венецианската република, но все още не е сигурно дали това е оригинален венециански грош", пояснява Бони Петрунова.

Ако се окаже, че намерената в "Лютица" венецианска монета е имитация, това ще потвърди теорията за съществуването на монетарница в Родопите, в която се изработвали копия на венецианските грошове.


Втора работна среща - Културно-исторически маршрути в Плевен
Ивайловград История Крепости
Лютица

Това е най-запазената планинска крепост не само в Родопите, но и в цяла България. Другата крепост е "Баба Вида" в град Видин, но тя е разположена в равнинен район. Височината на крепостната стена е до 10 м и са запазени по цялото протежение на крепостта. Стената завършва с бойна платформа, личат бойниците и кулите. Броят на последните е 12, като 9 от тях са запазени до първоначалната им височина. Крепостта е построена през периода Х²²-Х²²² век.

Крепостта се намира западно от Ивайловград и до нея се стига за 3,30 ч пеша, като се минава през с. Лъджа, останките от римската вила "Армира" и Лъджанския манастир "Св. равноапостоли Константин и Елена




Богдана Галева - кореспондент на БНТ в Хасково
Понеделник 01 Август 2005





Основите на каменна кула разкриха археолози при разкопките на средновековния град-крепост “Лютица” край Ивайловград. Предполага се, че кулата е служила за жилище на болярина Лютица. Крепостта е построена през ²V век, но хълмът е бил обитаван от траки още през първото хилядолетие преди Христа.




В началото на проучванията, археолозите смятали, че това е щерна – т.е. водохранилището на крепостта. При разкопките обаче, откриват основите на владетелската кула, разположена на площ от 36 кв.м. Намерени са ценни находки – бронзова монета от времето на Иван Асен ²², венециански сребърен грош, болярски пръстен.

“Не твърдя, че този пръстен е бил носен точно от самия Лютица, но най-вероятно от неговите знатни гости, какъвто е бил самия български цар Калоян, когато в 1207 година води сражение с латинските рицари в този район”, разказа ст.н.с. д-р Бони Петрунова.

Крепостните стени са имали 14 кули, 10 от които са запазени и до днес. Християнското население, обитавало мраморния град-крепост, е построило и две църкви – през Х и Х²V век. В основите им са намерени част от бронзов кръст и християнски медальон, на който ясно личи двуглав орел с корона – символ на Цариградската патриаршия.











Снимките са на Ангел Йорданов

[dibo]

А, да - чувал съм за тази крепост. Доколкото си спомням нашите военни преди няколко десетилетия са използвали високите и добре запазени кули на крепостта за артилерийски мишени.