Проблемът е че за повече от половината, не може да се намери информация, не че за тия има кой знае каква. Да не говорим, че доста от тях са 2 метра под земята и отгоре не стърчи нищо. А други си крият информацията защото не те познават и си мислят че си иманяр.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Крепостите в България от Античността до 20 век
Collapse
This is a sticky topic.
X
X
-
Само да ти кажа, че такъв списък със всички регистрирани обекти има, но той не е обществено достояние. Притежава се 3 законови органа, отговарящи за това в България - НИПКМ - Национален Институт за Паметниците на Културата, БАН Българска Академия на Науките и НАИМ - Национален Археологически Институт с Музей.Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12
Comment
-
Ще ти го дадат, разбира се, с този твой интерес, само след едни никви 30-40 години те виждам блестящ крепостен академик
П.С. Сега да не вземеш да ми се вържеш на шегата?Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12
Comment
-
Абсурд!Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12
Comment
-
Thorn написа Виж мнениеКои области не си описал?
Comment
-
Thorn написа Виж мнениеПодробни данни имам само за Кюстендил
Comment
-
Архелогически разкопки в Дупница - местността Кулата
От 1 юли се провеждат разкопки в тази местност. Правени са разкопки към 30те години и после през 90те когато е издигнат кръста в памет на загиналите от 7ма рилска девизия.
През средновековието (9ти-14ти век) е имало отбранителна кула и крепост. Последните новини, които чух, че са намерени останки от антична? стена, предмети, гроб на дете и основи на стени.
Младите археолози откриха следи от погребение в западния сектор на сондажа на археологическите разкопки в местността Кулата в Дупница. Находката...
Мислите ли ще се намери нещо? А ако се намерят останки от крепостна стена и кула би ли било възможно да се реставрират в смисъл говоря от финансова гледна точка, дали би си заслужило..?
Comment
-
Напоследък се натъкнах на интересното предположение, че т.нар. средновековен замък на крепостта Цепина е всъщност османски градеж от първите години от завладяването на Балканския полуостров.Тезата прокарва Н.Тулешков в Крепостно строителство по Българските земи.Основните аргументи са абсолютната идентичност с крепости строени от турците в началото на XVв. например Холъвник до Никопол,която има почти идентичен план с Цепина.Донжонът има характерната и предпочитана от осмаската фортификация през периода осмоъгълна форма, коренно различаваща се от правоъгълните или тези с неправилна форма съобразяваща се с релефа от ВБЦ.Друга особеност е, че "до равнището, до което са запазени крепостните стени, няма следа от врата, въвеждаща в двора." Следователно входът е бил "през врата отваряща се значително по-високо от околния терен".По същия начин се е влизало и в самата кула, което е характерно за жилищно-отбранителните кули от XV-XVIв.Другите сгради разположени зад дебелите стени на замъка са еднопространствени продълговати, разположени успоредно една на друга, с несъмнено казармен характер.Освен това начина на градеж е с "използвани разнородни преупотребени строителни материали", което навежда на мисълта за "набързо изпълнена работа през военни години".Разбира се Цепина се свързва с деспот Слав, но едва ли е била негова резиденция, след като той има великолепна такава в Мелник, а но скоро е била малка планинска крепост, разширена и доукрепена от османците при завладяването на Родопите.От тогава са и останките на т.нар. замък и дотжон.
Comment
-
Това е интересна теза несъмнено, но Тулешков с всичките си глупости за мен се е компрометирал дотолкова, че не вярвам на никоя от теориите му. Освен това, тия "архитектурните историци", ако вземат и малко повече историци да бъдат няма да сбъркат хич. Много добре ми е ясно за какво им е потрябвало на османците да строят Холовник, чудя се за какво им е крепост в сърцето на Родопите, където заплаха няма от никъде и при положение, че е общоизвестна практиката им да рушат, а не градят крепостите от типа на Цепина. Строителството на крепости и снабдяването им с гарнизон хич не е евтина работа, за това и ги рушат, за да не се налага да ги подържат и да не стават центрове на местна съпротива. Та чудя се как Тулешков аргументира причината за строежа на крепостта изобщо. С думи прости – интересна интелектуална еквилибристика, ама не й връзвам вяра хич, щото може и да не разбирам от крепостна архитектура, но знам ,че скъпи неща без причина никога не се правят, а в случая освен да се „бори с непокорния дух на родопските българи” не виждам за какво друго ще служи на османците тая крепост на един връх в дън горите. Имало е смисъл от нея, когато е пазела пътя, в османско време, даже и в най-ранно време няма от кого да го пази тоя път при положение, че Родопите са затворени в чувал от Лала Шахин и Евренос.
П.П. Иначе Тулешков няма да спре да ни изненадва и осветлява и за в бъдеще, сигурен съм.
Comment
Comment