If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
За Анево кале се върти в обръщение хипотезата че е Копсис а иначе Крънската крепост е северно от с. Крън на източното скалисто възвишение в началото на тясната клисура наречено "Калето"/че как иначе/ .Горе е явно цитаделата ... Било е част от голям укрепен възел явно защото според топонимията отсрещтните хълмове се наричат "Градовете" ... качвам планче на разкритите участъци на Крънската крепост.Според разкопвача Димитър Николов вероятно през античността крепостта и населеното място са носили името Мезидеве.
Това писмо беше изтрито. Може и да умра, но никой не е безсмъртен, а на мен все един ден ще ми се наложи да мина и през това изживяване. При следващ такъв пост обаче потребителя ще бъде баннат! Той не е застрахован срещу бан!
Одзава
Не беше ли там някъде избито семейството на Арон ?
Да.
Ето от тук май ми е познато:
Мит – Епос - ИсторияРазметаница е историко-географска област (135 кв. км) в долината на едноименната река, на територията на Бобовдолската селищна система (17 села), север-северозапад от гр. Дупница. Реката извира от Бобовдолската и Колошката планини (дялове на Конявската пл.), тече меридионално, при местн. Бинеко пресича стария път Кюстендил - Дупница и при с. Грамадье се влива в р. Джерман. Пространството между двата й притока (долистовски и бобовдолски) над пътя до Бинеко е наситено с множество археологически останки и се нарича Царичина. През римската епоха през Разметаница (край Голямо село) е минавал пътят, свързващ Пауталия с Германия и Филипопол. През Средновековието пътища водели: а) от Бинек-таши хан през Бобов дол към Радомир, като прехвърлял планината около Житуша и Жедна; б) откъм с. Баланово вървял по билото на Гологлавски рид и слизал в Радомирското поле при селата Кондофрей или Житуша. След превземането на Средец от турците (1382 г.) Дупница и селищата северно от него (вкл. Разметаница), които дотогава били в границите на Търновското царство, били отдадени на велбъждкия владетел Константин.Предполага се, че интересуващото ни събитие е породило четири народни предания. Две от тях са записани по-рано. Според първото двама братя-царе имали лятно седалище на планинската височина Врм (източно от с. Коркина), а зимно - на юг от него, в местн. Царичина. Веднъж, незнайно за какво, единият подгонил другия от Врм и като го стигнал в Царичина, го убил. Второто разказва, че на Царичина живеел цар; синът му, въпреки молбите на майка си, побягнал от родния край - тя го гледала, докато последните височини в югозападна посока не го закрили от взора й (затова те и до днес се наричат Поглед и Издай-глава). По-късно записаните предания са също две. Според първото името Разметаница било свързано с подредбата ("размятането") на Самуиловите войски преди сражението му с Аарон; майката гледала братоубийството от крепост на вр. Поглед. Във второто (което е по-скоро продължение на първото) се разказва, че единият брат побегнал на северозапад от Царичина, но на ок. 200 м бил застигнат от другия и посечен (местността там се нарича Кървавето); той обаче взел отсечената си глава в ръце и продължил да бяга в северна посока още 1 км - там, където паднал, му направили гроб, покрит с камъни (мест. Гробо) [Меджидиев, А., 1935, с. 43; вж. и Попов, Ж. и др., 1991, с. 13]. Сред народа тези предания да се подкрепят и от два топонима (Самуилов камък и Самуилово кале, около с. Циклово, южно от Поглед, общ. Бобошево), за които изследователите предполагат, че имат късен ("учен") произход.Макар възможностите за по-точно идентифициране на мястото на Аароновата гибел в посочения район да са нищожни, някои топоними дават основание да се предполага съществуването в него на голям култов (шамански?) център. Известни податки в тая насока представят селищните имена Палатово, Шатрово (може би от по-ранни местни названия) и Еремия, местностите Банковица и Кървове (до Царичина). Западно от Разметаница е Виденския дял на Конявската планина, където (от север към юг) се намират Хайдушки преслап (и Хайдушки дол - над село Углярци), седловината Арамлия (с Арамлийски кладенец), Угрин валог, връх Виден (1487 м) и връх Куклата. Около седловината Света Богородица (разположена северозападно от Разметаница, свързва Виденския и Колошкия дял) се намират местностите Корита (поляна), Шишман (име за било, дол и извор), Демир Капия (седловина) и Момин гроб (както и Момин дол и Момино градище). В Колошкия дял освен едноименния връх (1315 м) се намира скалния феномен Гарвана, а откъм север (в областта Мраката) са селата Колош и Извор. В източния дял (Гологлавски рид) са връх Куртадин, Славеево усое, връх Развалена църква (с антична крепост и селище край римски път) и близката седловина Влашки превал. След този преглед интересуващото ни лобно място в Разметаница по всяка вероятност трябва да се търси в нейната южна-югозападна посока. Най-големи основания за идентификация на търсения "шамански център" предлага топонимичната комбинация, очертана в близост до местността Царичина, между сливането на двата горепосочени притока на река Разметаница и вливането й в река Герман при село Грамадье, която има сравнително ясни паралели в българските фолклорно-митологични текстове и обредни практики. Може би в нея трябва да прибавим и името на сравнително близкото село Еремия, което според Й. Иванов "напомня нарочения автор на апокрифния Апокалипсис - пророк Иеремия, както и известния български писател и разпространител на апокрифите, поп Иеремия" [Иванов, Й., 1925, с. 164]. Във връзка с това ще припомним, че посочените названия обозначават компоненти на миторитуалния комплекс (срвн. "Грамада & Еремия & Герман & река"), свързан с Перуновия култ и мита за Гръмовержеца. В контекста на шаманската тема той може да бъде ориентиран към календарен преход, осмислян и есхатологично. Показателно в това отношение е преданието за бягство (на някакъв царски син) от Разметаница към интересуващата ни югозападна посока (Грамада & Герман), което се допълва от преданието за бягство на обезглавен цар - пояснението, че на мястото, където паднал, му направили покрит с камъни гроб, отново насочва към идеята за "грамада-гроб". Тук е мястото да отбележим, че тъкмо в областта Разметаница П. Р. Славейков неколкократно бил чувал легенда, според която някакъв цар бягал от крепостта си с коне, подковани наопаки [СбНУ 11, с. 117, бел. 9]. Доколкото топосът е свързан със съдбата на царя в "последното време", без колебание трябва да отклоним евентуалните опити да се смята, че е породен от конкретно историческо събитие - в многобройни предания и песни "последният владетел" е посечен от вражалци (квазиисторически идентифицирани като турци) или собствения си слуга, в някои варианти бяга с глава в ръце, а мястото, където пада, е белязано с каменна грамада (път нагоре) или кладенци (път надолу).
Вчера се разходих до регионалния исторически музей в Перник (имах работа за училище) и разговарях с директора. Оказа се, че се кадидатства по някаква програма заедно с Норвежкия университет за наука и технологии. Идеята е да се направи реконструкция на крепостта над града (известна като крепостта Кракра). Планът включва оправяне на инфраструктурата, вдигане на 2 кули (най източната и най западната откъм реката), възстановяване на основната порта откъм север с двата й бастиона, както и на църквата директно срещу входа (която като конструкция е уникална). Също така ще се продължат и разкопките на крепостта (прекъснати преди 20 години) в западната й част. Ще се изследва и за кухини под крепостта, защото има сериозни предположения че отдолу има/имало е тунели водещи встрани от крепостта.
Покрай проекта е направен и 3D модел на крепостта, качвам няколко снимки. Моделът е на арх. Асен Илиев.
„Аз, Драгомир, писах.
Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“
Хората в музея чакаха одобрение от норвежците вчера-днес, за съжаление няма да мога да ходя да ги питам скоро (аз живея в Перник, но уча в София и се връщам след като са затворили музея). След 3 седмици ще отида да проверя какво е станало.
От това което видях вчера (директорът е голям ентусиаст и си говорихме към час) нещата изглеждаха доста сериозни, самият проект е на базата на такива разработени преди 20-тина години (говоря като архитектурен план и чертежи). Реална строителна дейност би трябвало да започне есента.
„Аз, Драгомир, писах.
Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“
Четем следното ..."Източната и западната кула ще се изградят със съвременни материали, както и централната порта с прилежаща църква"....
като че ли съм доста смутен ... съвременни материали ми звучи изключително ... смущаващо ... бетон и арматура ... направо баклава ... ако ще я правят така по-добре да я зарият отново
..."Третият етап, предвиден в проекта, е за изграждането на конна база. Перничани и гостите на атракцията ще могат да разгледат забележителностите, яздейки кон"..... :horse:
Баси ,как ги правят тия проекти откъде ги мислят тия безумия ... направо съм в транс ....:beatdeadh
Вчера ходих до музея отново и казаха, че проектът в момента се разглежда от финансовото министерство. Иначе той е част от по-голяма инициатива в областта (май ставаше дума за десетина милиона в различни проекти из България).
Технологията на строеж ще бъде като се иззижда външната част от стената от двете страни и вътре се налива бетон... ако някой е запознат да каже доколко смислено е това.
Иначе в скоро време може да започне работа по изграждането на ковачница, която да произвежда изделия от периода (тоест ще има кой да кове мечове на Традиция )
„Аз, Драгомир, писах.
Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“
Те така "реставрираха" и през соц периода, та дори и на Царевец отвсякъде стърчи бетон и ръждясала арматура. Дано поне на външен вид да го докарат.
Най-вълнуваща обаче ще бъде реставрацията на Севтополис, стига община Казанлък да намери от някъде 85 млн. евро и древната столица на Одриското царство може отново да изплува от водите на язовир Копринка. Ще бъде голяма туристическа атракция, ама май ще си почакаме.
(\_/)
(°_°)
(> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.
Comment