Българските въоръжени сили 2004-2026

[dibo]

Доклад за изпълнение на Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. през 2025 г.

[dibo]

– В по-общ план, какво развитие претърпя българският военен флот през последната година? С какви нови способности могат да се похвалят военните моряци на прага на своя празник, който тази година е на 9 август?
– Предстои приемането на двата многофункционални модулни патрулни кораба (ММПК), проект 90-024, както и след подписването на Меморандума с Белгия и Нидерландия – придобиване на 7 минни ловци.
През февруари от Народното събрание бе ратифициран договор за „Придобиване на брегови противокорабен ракетен комплекс” и до 2030 г. ВМС ще получи модерна брегова ракетна система, базирана на противокорабни ракети Naval Strike Missile.
......
– Как се развива човешкият потенциал на военния ни флот?
– Нивото на комплектуването на ВМС с военнослужещи е в порядъка на 85% и осигурява изпълнение на поставените задачи, но с известно напрежение на силите в определени военни формирования.
.....
– След като новопостроеният у нас нов ММПК „Храбри” беше спуснат на вода, какви етапи от неговото въвеждане в строя предстоят?
– След приключване на довършителнитe дейности още тази година предстои корабът да бъде въведен на въоръжение и да започне усвояването му в пълен обем съгласно курсовете за подготовка във ВМС. Предстои през 2027 г. корабът да бъде предаден за надграждане на системите за обмен на тактически данни в реално време, способностите за откриване на подводници и инсталиране на станции за радиоелектронно разузнаване и противодействие.
– Кога очаквате вторият ММПК да бъде предаден на ВМС?
– Втория кораб е вече изграден и е на вода, но продължава работата по оборудването му с различни системи. До края на тази година е заложено да бъдат проведени изпитания в пристанище и на море.
Съгласно договора с изпълнителя в началото на 2027 г. ММПК №2 ще бъде предаден на ВМС и приет в състава му.
– Как се развива проектът по безвъзмездното придобиване на минните ловци от клас „Трипарти” от Белгия и Нидерландия?
– С Решение № 26/15.01.2026 г. на Министерския съвет е приет Проект за инвестиционен разход, касаещ безвъзмездното придобиване на 7 противоминни кораба. В изпълнение на решението, в началото на юли тази година беше подписан от министрите на отбраната на Република България, Кралство Нидерландия и Кралство Белгия тристранен Меморандум за разбирателство (MoU) за придобиване на минните ловци. Съгласно предварителните разчети и след ратифициране на необходимите документи от Народното събрание, българските ВМС трябва да придобият и въведат в експлоатация първия кораб още през тази година, до края на 2028 г. – още 5 противоминни кораба, а последният през 2030 г.
Поетапното въвеждане в експлоатация на корабите ще даде възможност за качествено усвояване и плавно преодоляване на дефицитите и ограниченията, произтичащи от технологичната и експлоатационна амортизация на наличните към момента противоминни кораби. Това има съществено значение с оглед нарасналата минна опасност в западната част от Черно море, като резултат от войната между Украйна и Руската Федерация. С придобиването на тези кораби ще имаме възможност да изпълним в пълен обем изискванията на НАТО по цели за способности.
– По каква система се формират екипажите на новопридобитите кораби? Има ли достатъчно военни моряци, които желаят да служат на тях?
– Oкомплектоването на екипажите на новите патрулни кораби започна с разкриването през 2023 г. и 2024 г. на длъжностите във военното формирования, в чиито състав са корабите.
Към настоящия момент двата екипажа са окомплектовани на ниво, съответно 90% за първия и 80% за втория кораб, позволяващо провеждане на тяхната подготовка, основно свързана с усвояване на материалната част, въоръжението и системите на кораба.
В процес на изграждане са и екипажите на предвидените за придобиване минни ловци. Разкриването на длъжностите за първите два кораба беше извършено през 2025 г. и 2026 г. във военното формирование, в чиито състав ще бъдат приети корабите. Екипажът на първия минен ловец е попълнен на ниво 85%, а на втория – 42%.
– По какви други проекти, свързани с придобиване на плавателни съдове, въоръжение и техника, работят ВМС в момента? Предвижда ли се флотът да се въоръжи, например, с морски и въздушни дронове, както и с антидрон системи?
– Към този момент намеренията за обновяване и придобиване на нови платформи са в процес на планиране. Усилията са насочени към усвояването на тези, които предстои да получим.
Относно дроновете, ВМС вече оперират с различни безпилотни системи. През последните две-три години бяха придобити различни типове и модели подводни безпилотни апарати, каквито са например апарати тип „GAVIA” – за имитация на подводни цели, за провеждане на противоминни операции и за хидрографски цели; апарати „SRS Fusion” – за подводно наблюдение и доразузнаване на миноподобни обекти; „REMUS-100” – за обследване на плитководни райони и откриване на мини. Използваме и малки летящи дронове за наблюдение и разузнаване
Към момента, ВМС очакват да придобият безпилотни летателни апарати (БЛА) от по-висок клас, които да подпомагат наблюдението и разузнаването в по-далечните морски пространства и да имат значително по-големи способности от използваните към момента. ВМС използват и система за противодействие на дронове, но се работи по направлението за повишаване на тези относително нови способности с цел да останем адекватни на динамично променящата се среда на сигурност.
Друго направление, по което тепърва предстои усилена работа, е развиването на способности за използване на надводни безпилотни и/или дистанционно управляеми малки и средни платформи, включително и с ударни възможности.

https://armymedia.bg/2026/08/07/%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%b0%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bb-%d0%ba%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bb-%d0%bc%d0%b8%d1%85%d0%b0%d0%b9%d0%bb%d0%be%d0%b2-%d0%b2%d0%bc%d1%81-%d1%81%d0%b0-%d0%bf/

[dibo]

„Страйкър” върви дори с 4 спукани гуми

Машината е с много добра защита на екипажа от експлозии на мини, всяка седалка има специални амортисьори.
Дори с четири спукани гуми бойната машина „Страйкър” може да продължи движението си. Това каза за в. „Българска армия” ръководителят на проект „Страйкър” в „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ” ЕАД Георги Иванов. По време на изложението „Хемус 2026” в Пловдив той запознаваше посетителите с възможностите на машината.
Гумите са многокамерни и могат да поемат доста поражения реди да станат напълно негодни, допълни Иванов. И продължи, посочвайки към експонирания образец: „Това е първата бойна бронирана машина (ББМ) „Страйкър” от т. нар. командирски машини за Българската армия. Българското правителство закупи 183 бойни бронирани машини „Страйкър” от „Дженерал Дайнамикс Ленд Системс”. В тази бройка влизат 6 различни варианта. Първите, които виждаме тук сега са така наречените командирски машини, общо 33 броя. След това ще имаме бойни машини с различна модификация и въоръжение, така наречения „Драгун” за пехотата, разузнавателни, за медицинска евакуация, инженерни и за ЯХБЗ. Освен бойните машини са доставени и други машини за транспорно осигуряване и ГСМ.
„Засега в Република България са доставени първите 5 бойни бронирани машини „Страйкър” и спомагателните машини. Изпълнението на договора се извършва от подразделенията на „Дженерал Дайнамикс Ленд Системс” в град Лондон, провинция Онтарио, Канада и град Анистън, щата Алабама, САЩ”, обясни Иванов.
По думите му, машините идват у нас частично сглобени както е по договор. „Това важи за командирските 33 машини, включително и за първите 5 от тях, които вече са доставени у нас. „ТЕРЕМ ХОЛДИНГ” ЕАД е сключил договор с „Дженерал Дайнамикс” да завършим оборудването на машините, да ги тестваме и да ги предадем на Българската армия. Цялата практическата дейност се осъществява в дъщерното ни дружество „ТЕРЕМ – Ивайло” ЕООД, гр. Велико Търново. Известно е, че там има много новости по рехабилитиране на инфраструктурата и изграждане на нови сгради за приемането на машините, по обучението на работниците и други. Овен това в „ТЕРЕМ ХОЛДИНГ” ЕАД и „ТЕРЕМ – Ивайло” ЕООД, гр. Велико Търново е изградена система за обмен на контролирана, некласифицирана информация (Controlled Unclassified Information), в съответствие с изискванията на стандарт NIST SP 800-171 (Американски стандарт). Ние сме първата компания в Република България, сертифицирана по този стандарт. Системата се използва за обмен на контролирана информация с „Дженерал Дайнамикс Ленд Системс”. Всичко е направено. Първите Страйкъри са там”, разказа Иванов. Той допълни, че вече протича обучение на хората, които работят по проекта „Страйкър”. Първият етап е запознаване с бойната машина, а вторият включва шофиране. Закупени са специални шлемофони, тъй като машината не може да се управлява без тях. След шофирането идва ред на следващия етап – обучение по сглобяване на компонентите, които да бъдат монтирани. „За споменатите първи 33 машини „ТЕРЕМ ХОЛДИНГ” ЕАД има ангажимент по монтирането на дистанционно управляемата оръжейна система, комуникационната система, радарната система. След това се правят тестове и машината може да се предаде на армията”, заяви Иванов.
Той представи и някои от техническите характеристики на страйкърите: „Оборудвани са с 12-цилиндров дизелов двигател „Катерпилар” с мощност 350 конски сили. Вариантите на задвижването са два – 4х8 или 8х8. Първият – 4х8, се прилага, когато машината се движи по асфалтов път. Тогава максимална скорост е 100 км в час. Когато е на пресечен терен или на бойното поле се преминава на вариант 8х8, като максималната скорост е между 60 и 70 км в час.
Машината разполага с два резервоаравсеки по 100 л гориво. При 4х8 движение на асфалт при средна скорост 90 км в час има пробег от 475 км. А когато е на бойното поле е по-малко – около 350 км”. Страйкърите могат да преодоляват водно препятствие с дълбочина 1,35 м.
„Хубавото е, че са с автоматична 6-степенна скоростна кутия, с хидравлично задвижване и воланът се върти като на лек автомобил. Машините имат парно отопление и климатична инсталация. Вътре е приятно и комфортно”, изброява Иванов някои от удобствата на новите машини.
По думите му съставът на екипажа е различен в зависимост от варианта на машината: „Специално за командирските машини са: механик-водач, командир и отделение от 8 войници с пълно бойно снаряжение”. Има обаче и възможност екипажът да носи по-голямо оборудване. „Виждате тези касети отстрани на машината. Ако бойците имат повече багаж като раници и друга екипировка, я слагат там, тъй като все пак помещението отвътре е ограничено”, изтъква Иванов.
По думите му подът на машините осигурява много добра защита на екипажа от експлозии на мини и импровизирани взривни устройства по пътя. Всяка седалка е снабдена със специални амортисьори. Дори при взрив под корпуса ударната вълна не се предава към хората
От външната страна на машината са монтирани съоръжения за предпазване от атаки с дронове. С цел защита от куршуми и снаряди пък върху корпуса са инсталирани балистични панели. Те предпазват от изстрели с калибър до 12,7 мм. Машината е добре защитена, категоричен е Иванов. Той посочва и към вертикални метални стойки в предната част на „Страйкъра“. Експертът пояснява, че това са резачи на кабели: „Когато е във вътрешността на машината, механик-водачът наблюдава външната обстановка през перископи. Но много често, особено когато машината се движи по асфалт с по-висока скорост, люкът се отваря на няколко положения и механик-водачът си показва главата, за да гледа пътя. Но е имало случаи, когато при движение в населено място, екипажът кара бързо машината и не вижда кабели, провесени през пътя, които буквално обезглавяват водача. Затова тези стойки са сложени отляво и отдясно на машината. Те просто режат кабела и предотвратяват инциденти”, казва Иванов. Това го нямаше на руските машини, допълва той.
Експертът посочва, че машината „Страйкър” има и лебедка, с която може да се извлече сама, ако закъса на местността. Достатъчно е да бъде намерена подходяща опора, където да бъде закачено въжето.
По думите на Иванов, всички бойни машини ще бъдат оборудвани със системата за свръзка „Харис”, която ще осигурява пълната комуникация между машините и по командната верига. Ще имат система с радар и антени за по-далечни комуникации, която също е съвместима с радиосредствата в Българската армия.
Според Иванов е напълно възможна идеята страната ни да се превърне в регионален хъб за поддръжка на ББМ „Страйкър” като не става дума само за бойната машина, а и за оръжейната система, комуникационните средства и други компоненти. Експертът допълни, че по време на изложението „Хемус” представители на Република Северна Македония, която е придобила известно количество страйкъри, директно питали: Кога ще отворите сервиза при вас, защото имаме нужда. „В по-далечна перспектива, когато говорим с канадските партньори – има доста машини „Страйкър” в Украйна, които се нуждаят от ремонт. Същевременно малка база като депо за ремонт на машините съществува и в Германия. Но няма нищо общо с помещенията и съоръженията, които имаме сега в „ТЕРЕМ – Ивайло” ЕООД, обясни Иванов. По думите му, Велико Търново се оказва географски много добра точка: „Има летище в Горна Оряховица, което значи, че техниката може да бъде доставена по въздух. Имаме две пристанища – Варна и Бургас, които са на 140 км. Първите машини бяха доставени в Бургас с кораба и от там ги докарахме. Като локация дружеството ни е много удобно”, изтъкна експертът.
Той е категоричен, че, получавайки ББМ „Страйкър”, армията ни придобива модерна техника от 21 век, каквато досега не е имала. Ако мога да направя сравнение, разбираемо за хората – заменяме „Москвич” с, да не кажа „Мерцедес”, но поне може би с „Фолксваген”, заяви Георги Иванов.

https://armymedia.bg/2026/08/02/%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%b9%d0%ba%d1%8a%d1%80-%d0%b2%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b8-%d0%b4%d0%be%d1%80%d0%b8-%d1%81-4-%d1%81%d0%bf%d1%83%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b8-%d0%b3%d1%83%d0%bc%d0%b8/

[dibo]

Ратифицирането на двете споразумения от Народното събрание, респективно тяхното влизане в сила, ще позволи финансовото обезпечаване на девет ключови проекта за развитието на българските въоръжени сили, включени в Националния план по SAFE. Това ще даде ход и на изпълнението на Решение за изпълнение № 20-26-435 на Съвета за отпускане на финансова помощ за България под формата на заем в размер на определена максимална сума в размер на 3 млрд. 261 млн. 700 хил. евро и осигуряване на предварително финансиране и аванс от Европейската комисия в размера на 15% от отпусканата финансова помощ, или това представлява 489 млн. 255 хил. евро, в срок не по-дълъг от 3 месеца от влизането на Споразумението за заема в сила, тоест след ратификацията.
Проектите, които ще бъдат финансирани по инструмента SAFE, са пряко свързани с изпълнението на Пакета „Цели за способностите 2025“, договорени за България по линия на членството на страната в НАТО и някои от тях са част от Програмата за инвестиции в отбраната 2032.
Първият проект е Проект „Придобиване на нови трикоординатни радари“, вторият е Проект „Придобиване наземно базирани системи за противовъздушна и противоракетна отбрана“, третият е Проект „Придобиване на 155-милиметрови гаубици“, четвъртият е Проект „Придобиване на ракетна система за залпов огън с повишена мобилност“, петият е Проект „Придобиване на системи за защита от безпилотни летателни системи и електронна война“, шестият е Проект „Придобиване на 155-милиметрови боеприпаси“, седмият е Проект „Придобиване на противокорабни ракети РБС-15МК“, осмият е Проект „Придобиване на противовъздушни ракети ВОМИКА“. Последните два – седми и осми, са съответно за патрулните ни кораби. Деветият проект е Проект за развитие на способностите за транспортно осигуряване на Българската армия.
....
В Приложение I на оперативните договорености се определят етапите на изпълнение на проектите от обхвата на Националния план. Приложението е оперативен документ, параметрите на който ще подлежат на предоговаряне. Подобно предоговаряне ще е възможно едва след влизане в сила на двете споразумения.
Предвид чувствителността на информацията от Приложение I, в която са посочени бройките отбранителни продукти, етапи, цели и времевият график за изпълнение на проектите по SAFE, се предлага същото да не се обнародва в „Държавен вестник“.
Заемът по SAFE ще се сключи при благоприятни условия с до 10-годишен гратисен период, срок на изплащане до 45 години, а доставките, свързани с изпълнение на проектите по SAFE ще бъдат освобождавани от ДДС на основание на чл. 20 от Регламента на SAFE.
Необходимите средства за реализация на проекти по инструмента SAFE се предвиждат по бюджета на Министерството на отбраната в рамките на разхода за отбрана за съответната година.
.....
Проекта за трикоординатните радари по ПИР е 195 милиона, по договора е 115 милиона. Очевидно има други пари, които са за допълнителни договори, които би трябвало да се уточнят какви са, защото не са малко пари – 80 милиона, отново надвишават рамката по ПВУ от 50 милиона за Народното събрание и би било логично поне Народното събрание да бъде запознато какви са тези странични договори и как точно се сключват.
В мотивите на вносителя има една за мен нереалност, която е в страница четвърта, че с инструмента SAFE – така, така: „българската страна планира съвместно придобиване в качеството си на водеща държава на 155-милиметрови боеприпаси, като за целта се предвижда сключването на договор за съвместно предприятие между „Райнметал“ и „ВМЗ – Сопот“. Дотук добре. Само че по Регламент рамкова държава се заявяваше до края на месец май 2026 г.
....
на базата на вече на приемането на заемното споразумение, тоест ние имаме определена финансова рамка, на която ние можем да стъпим, тогава ние започваме да водим преговори със страните, за да подготвим съответно ПИР-а, да го вкараме в Народното събрание и чак тогава да отидем на подписване на конкретен договор.
Впрочем за пировете то е ясно, че в ПИР-а ще бъдат включени два вида контракти. Основният, който е, контрактът, който е със страната, която е за общо придобиване, а вторият контракт е, който е съпътстващият контракт, това е с конкретна фирма за дооборудването на това, което е необходимо съгласно нашите изисквания. Защо казвам така?
Вие знаете, че това е common procurement, тоест общо придобиване с други страни. Да речем в случая, както е с радарите.
Конкретен пример, тъй като и Вие го засегнахте. С радарите има сключено рамково споразумение, между другото, по времето на Вашето правителство, заедно със 155-милиметровите гаубици, преди още механизмът SAFE да съществува, без да е тръгнал. Но няма значение, това са подробности.
Ние, грубо казвам, присъединяваме към контракта, което имат френските въоръжени сили към съответния производител и ние заедно с тях придобиваме радарите, които са за наши нужди. Но ние имаме допълнителни изисквания. Примерно трябва да имат шалтери, трябва да има трандоми, трябва да има мобилност и така нататък. И това отива в SAFE контракта. Затова има два SAFE контракта и затова виждате, между другото, тая разлика, която е 115 до 194, мисля, че беше, казвам го така, приблизителни стойности. Това е причината.
SAFE контракта е от порядъка на 70 милиона, конкретно, ако трябва да говорим, казвам от порядъка, защото в крайна сметка предстоят преговори и в тази си част, и ние във всяко едно наше действие се опитаме да сваляме цените там, където е възможно.
По първата част, по основния договор, което е, ние купуваме нашето въоръжение, което е за нуждите на Българската армия със съответните въоръжени сили на съответната държава. Примерно френската държава заедно с още една държава купува радари, ние заедно с тях влизаме в един контракт в едно общо придобиване. Затова цените са там по един и същи начин. Но това, което ни е необходимо допълнително и което френската армия ни го придобива, да речем, друга държава от Европейския съюз не го придобива, чрез SAFE контракта ние си го добавяме, защото ние имаме нужда. Климатичните условия са по-различни, други страни вече са си купили някои от нещата, имат договори, придобили са определени въоръжени оборудвания. Тепърва обаче ние влизаме в тази част, ние трябва да имаме и тези способности.
......
И другото е тогава, когато си говорим за различните проекти за закупуване от други държави, както ще се реализира Проект № 6 за боеприпасите. Защото ако не сме рамкова държава, то тогава как ще го правим? Защото single procurement, тоест, ние да си го купим сами от себе си без общо придобиване така, както е създаван механизъм SAFE, трябва да убедим Комисията, че това е единственият възможен начин да се купи какъвто и да е боеприпас по темата. Поставя го под риск.
Затова ми се иска, господин Министър, да ни обясните как точно ще стане придобиването на боеприпасите по 155 мм, тъй като има още един, който пише амуниция и така нататък, който е за други. За 155 мм, защото в мотивите хубаво пише, че ще стане през Joint Venture.
......
През ноември 2025 г. беше приет План. В Плана е записано single procurement от Joint Venture, което трябва да имаме между ВМЗ и „Райнметал“. Това е записано в Проекта. Последствие правителството на Дени Бъркан с министър-председател Гюров, но със същия министър, вече превръщат този проект в common procurement. Тоест в общо придобиване. И има такова решение. Има решение на министерството на Дени Бъркан и е подадена молба към Европейската комисия, това да бъде common procurement. Защо? Тоест общо придобиване. Тоест, ние казваме: имаме намерение да придобиваме от Joint Venture тези боеприпаси, като към нас очакваме да се присъедини някоя друга страна.
Онзи ден присъствайки на разговорите с „Райнметал“ и с разговорите на Министерството на икономиката, и с който ли още не, под сериозна заплака е реализирането на този проект. Казвам сериозно, защото аз не виждам как се реализира Joint Venture, при условие, че дотук не е направено, хайде не казвам нищо, но почти нищо по създанието на такъв Joint Venture и такова предприятие, и ние да кажем, че можем да купим тези боеприпаси.
След като приемаме това споразумение, след като бъде одобрено заемното споразумение, ние имаме право към Европейската комисия да се обърнем и да искаме промяна в самото споразумение по отношение на конкретен проект. Естествено, това означава нещо друго. Това пак означава Народното събрание. Пак, трябва да бъдете уведомени. Вие, трябва да го ратифицирате. Вие трябва да кажете: да, така или не, така.
Говорих с „Райнметал“. Директно на моят въпрос: Вие как го виждате това нещо? Може ли да се реализира? Отговорът беше дълбоко се съмняваме, че ще можем да успеем дотогава. Защо е направено така? Мога да Ви изкарам документи тук, да Ви посоча как правителството на Росен Желязков е заявило, че ще получи тези боеприпаси от този Joint Venture, които тези два завода ще бъдат изградени с пари от SAFE. Отговорът е, че от пари от SAFE няма как да се дадат за изграждане на такива заводи. Черно на бяло от Европейската комисия има отговор.
При тази ситуация ни остава едно – предоговаряне. А това, извинявам се, прекъснах си мисълта. Това, което говорех със „Райнметал“ беше да няма проблеми. Нашият завод, който е в Испания, може, евентуално, да сключите договори към тях за „Комен Прокюрмънт“ и после те да Ви представят боеприпаси. Аз казах: не. Ние имаме в България наши производители. Има поне две фирми, които произвеждат в момента 155. Между другото, вчера и днес имаме разговори в Министерството на отбраната с български фирми, за да можем да кажем: добре, ние ще вземем – защото 155 милиметровите снаряди, не само един тип. Те са 6 или 7 различни типа. България в момента се произвежда един с готовност да произвежда на втори тип. Поне тези два типа ние да искаме да ги купим от българската отбранителна промишленост. Естествено обаче, че ние трябва да се залепим към договор с друга държава, която да ни вкарат тези две предприятия като възможност, като eligible for safe, за да можем с тях като подизпълнител да купим от тях боеприпасите. Изпусната е златна възможност. Българската отбранителна индустрия е нямала в SAFE. Няма. Тепърва, тепърва ние гоним дивото, питомното е изпуснато.
Тепърва ние водим разговори и с всяка една фирма ние коментираме как допълнително ние да вкараме индустриално сътрудничество. Мога да Ви кажа, че имаме успехи някъде. Къде? След като да Ви представим ПИР-а, след като Ви представим всичко, което по документи е по конкретен договор, тогава ще можем да говорим и какво сме успели да постигнем.
По отношение на това, защо пирът, трябва да предхожда или не трябва да предхожда, само да Ви кажа, че по част от проектите, ние сме почнали преговорите, реалните преговори. Ние сме в момента на ниво разговори. Пак казвам: пропуснато е доста дълго време. И Румъния, и други държави съседни от нас вече имат сключени договори. Ние тепърва почваме да договаряме договорите. Защо? Защото е пропуснато пак казвам: едно изключително важно време. Не казвам кой, защо или по какъв начин. Сигурно е имало някаква проблематика, която е трябвало да бъде решавана.
Само да кажа, че това, което заварихме ние, бяха заемно споразумение, оперативно споразумение, което не бяха приключени преговорите с Европейската комисия. Ние приключихме преговорите и тогава по най-бързия начин минахме през цялата пътека. РМС – подписване, РМС – Народното събрание.
Така че, просто това е едно допълнително забавяне, което поставя, хайде да не кажа под риск, но под някаква заплаха за реализиране на някои проекти. Надявам се да наваксаме времето. Дотук нещата вървят в нашата полза. Два от проекти са изключително лесни – RBS и MICA. Мисля, че е ясно. Ние имаме договори с тези фирми. Купили сме определено количество ракети. Надявам се и оттук нататък да продължим в тази посока. По конкретно сме посочили, че такива ракети, трябва да вземем. Затова мога да спомена и самия тип на ракети, защото го пише и вътре в експозето, което Ви представях и на Вас.
Не е лесна материята. За пръв път се прави и се налага често да се коментира с Европейска комисия. Затова, пак се връщам към онази тема и колегите в предходните правителства са питали Европейска комисия: „Ние тези заводи тук ще ги направим с тези пари от SAFE“. И отговорът е категорично – не.
И сега ние търсим изход и най-вероятно ще стигнем към промяна за този проект. И се надяваме в този проект, който е шестият, най-вероятно, пак казвам: няма да се купи от Joint Venture, който евентуално някога ще бъде създаден. Не знам кога, не е моя опция, не е при мен, нито ВМЗ, нито пък договорите, които се сключват там. Но имаме шанс да вкараме български производители. И този шанс трябва да бъде използван в интерес на истината.
.....
Първо, по завода за „Райнметал“. Какво значи свършено от предишното правителство? Защото да, тук спора между Министерството на икономика и Министерството на обраната, и комуникацията между тях понякога се губи. След като тръгна да се прави този завод миналата година, изказването на председателката на Европейската комисия, ако си спомняте мисля, че е лятото на 2025 г. беше, че такъв завод може да бъде финансиран от SAFE. И това беше изказване на председателката на Европейската комисия. След като от DGD, от екипа на комисаря по отбраната, върнаха, че това нещо няма как да бъде финансирано, като цялата инфраструктура да бъде финансирана – това мисля, че беше октомври-ноември месец 2025 г., тогава правителството, заедно с „Райнметал“, взеха решение да бъде финансиран от националния бюджет. Неслучайно в проектите за бюджет, двата от 2025 г., които бяха проектобюджети 2026 г., имаше заложени близо от между 400 и 500 милиона, говоря по памет, пари за финансиране на този Joint Venture. Когато министър Пулев пита: къде са парите? Защото ги няма парите? Ами, няма ги, защото правителството с Радев, махна парите от бюджета. Имаше ги преди и сега ги няма. Придобиване на държавни ценни книжа, приложение, мисля, че е две или три на Закона за държавния бюджет. Ако отворите Приложението по придобиване на държавни ценни книжа или на акции, беше в едно от предложенията, в момента има само едни 45 милиона заложени в този бюджет, който предстои да бъде обнародван, може би, тази седмица.
Така че да, ето и къде са парите. Парите просто не бяха заложени в бюджет 2026. Колкото до това, защото се забави подписването на самия Joint Venture? Всъщност проблемът дойде от германската страна. Не толкова от българска. И това беше, между другото, много ясно казано преди няколко месеца на служебното правителство Гюров и в последствие вече на редовното правителство на министрите на икономиката.
От къде идваше проблема? Германците имаха проблем да се извади постил, колкото и безумно да звучи, няколко месеца. И това германското правителство през германското посолство комуникираше с всички екипи на Министерството на икономиката от началото на годината насам. Същите документи бяха готови от края на април, защото от края на април до ден днешен не се сключи Joint Venture, трябва да питате двамата министри на икономиката, които са били от края на април до ден днешен. Неслучайно министърът на отбраната, както казвате е променил от single procurement на common procurement, защото една от уговорките между двете страни беше не от завода от Испания, а от Rheinmetall Waffe Munition да бъде сключен договор за придобиване от тях. Това казвам, какво съм чул в рамките на служебното правителство, какво са предоговорели.
Сега вече от Вас да видим, какви са документи? Тогава трябваше да променят таблицата, където пише: в момента само България, да пише и Германия, да се закупят от Германия по германски цени тези боеприпаси и съответно да бъдат възложени на Joint Venture в момента, в който той бъде подписан. Защото германците си мислят, че ще го подпишат май месец, а ето юли месец сме, но Joint Venture няма. А още повече правителството заяви, че започва наново да работи по него, да видим, колко бързо и какво ще се справя екипите на Министерството на икономиката. Реално в основната част от преговорите ги водят те.
И сега се връщам отново на Проект № 6, защото като казваме, че ще го дадем на българската индустрия, звучи по принцип хубаво, но, както винаги, дявола е в детайлите. За да придобием 155 мм, дали 107, дали по-дълго, дали далекобойни и така нататък до 40 или до 80 реактивни, вече няма значение, трябва да бъдат сертифицирани от производителя на гаубиците.
Сега въпросът е: проектите, които предвиждате, предвиждат ли сертифициране или предвиждат придобиване под лиценз на някакъв вид сертификация от страна на французите, ако въобще купим френски гаубици. Защото още, както казахте, не е ясно какво ще купуваме. Дали са френски, дали са немски, каквито и да са гаубиците, всеки един производител на техника иска да сертифицира боеприпасите, които се ползват с нея, защото иначе най-малкото ще падна гаранцията.
Та в този случай заложена ли е сертификация, защото примерно при една сертификация тук не става въпрос, дали един, или двама ще имат привилегирован достъп до снабдяване, а всеки един български производител, който има някакъв продукт ще може да отиде да си го сертифицира, да си плати сертификацията, била тя на Министерството на отговорната и пазара е негов, колкото успее да продаде, което е логично от бизнес точка за защита на българския бизнес и интерес. Колкото до това къде е българската индустрия? Ами да ще видим в съпътстващите договори, коя е българската индустрия и какво им е възложено?
.....
На срещата с „Райнметал“ Ви казах откъде те предлагат евентуално закупуване на военно на боеприпаси.
По отношение на сертификацията. Определено ние сме говорили и сме включили в линията, която е по преговорите, които евентуално ще започнат, определена сума, която е за сертифициране на боеприпаси. Това е задължително условие от нас, като не ги поставяме като задължително условие тези боеприпаси да бъдат сертифицирани и ние да ги получим от българския производител. Тоест, пак да се върна към това. Не е сега момента да се търсим индустриалното сътрудничество. То трябваше да се търсим много по-рано, когато се са определяли проектите и когато са вкарани проекти, където няма нито една българска компания. Нито една. Въпреки, че тогава е имал българска компания, която е произвеждала 135 милиметрови. И тогава е имало, и сега има. Оставям го това на страна.
Вторият въпрос, който беше, относно това, кой е казал, че може да се изгради завод с пари по SAFE, пред мен е точно тук, именно, което е изпратено от Европейска комисия, което ясно казва, че не е възможно да бъдат изградени такива заводи, които да произвеждат, както муниции, тоест боеприпаси, така и барут. Тоест, Европейската комисия е казала, че не може да бъде така. Желанието е едно, документите, които са пред мен, казват нещо друго.
По отношение на изграждането на завода. Защото тази тема е интересна. Знаейки българското законодателство, виждайки, какво се получава с инфраструктурни проекти, които са към Министерството на отбраната, не говоря за Икономиката, към отбраната, виждаме, колко време е необходимо. Физически е невъзможно. Една година ще отиде проектирането. Една година ще отиде проектирането. Една година ще отиде строенето. И кога ще тръгне оттам усвояване, производство и така нататък. Тоест, процесът е забавен тотално. Забавен е тотално в това отношение.
По отношение на това – 45 милиона. Да Ви кажа: Тези 45 милиона, доколкото на мен ми е известно, те са похарчени, защото са купени едни папки за типови проекти. Това е направено от дружеството „Иганово“, което е купило едни папки за проекти, които не могат да паснат там, където е нашето дружество. Да не казвам, че там, където е разположено Иганово, то въобще не става за такъв завод, какъвто трябва да има. Защото, за да има завод за барут, какво трябва да има? Вода, трябва да има електричество и така нататък, а точно там не е предвидено това нещо. Тоест допуснати са комплексни грешки, да не кажа небивалици, които водят до този резултат.
Ще се опитаме да излезем от тази ситуация, в която сме. Не знам Икономиката, може би това си е техен ангажимент, те си водят преките преговори с „Райнметал“, дано успеят да постигнат нещо.
Като министър на отбраната аз казвам, че за мен е важно този проект, първо да се реализира, защото има, но не в такъв обем, който е тук, защото обемът е избран.
Знаете ли защо, господин Гаджев? Защото е избран 92 хиляди боеприпаса, по еди-каква си цена и да може да се построи заводът. Ето това е цялата работа. Само че обикновено сметките при някои правителства, не казвам всичко, излизат без кръчмар. И сметката тук е точно без кръчмар. Ние ще купим тези снаряди от завода, дето ще излезе, пък ние ще дадем предварително тези пари, пък те ще построят завода. Няма как да стане. Ясно са разписани регламентите, не можем да излезем от този регламент.
.....
Първото, което искам да Ви кажа е това, което споменах – 15% ще ни бъдат дадени парите, 15% като масово по всички проекти. Тоест от цялата сума 15% ще дойде тук по най-бързия начин, най-вероятно още септември месец.
Оттам нататък, пак казвам, предстоят преговори. Ние трябва да съсредоточим тези пари през годините, и това ще бъде в етап преговори с всяка една страна по договорите. Има таван. Ние повече от този таван не можем да надхвърлим. Ние можем да слезем надолу, но не можем да го надхвърлим по проектите. Да, ние можем да променим проектите и оттам да вземем една определена сума, която е хартисала и да отиде към друг проект. Но това трябва да става с утвърждаване с Европейската комисия, изпращане към тях и всичко, което е необходимо.
Това по какъв механизъм ще става изплащането? То, между другото, е записано и в самото заемно споразумение, какъв е механизмът, по какъв начин ще става – как се подава заявка, как се изплаща, на кой етап какво и така нататък. Там по определени, мисля че бяха, да не бъркам, тримесечие или шестмесечие, тук може и да бъркам и аз, но по определен начин, и той е описан много ясно в заемното споразумение.
Впрочем преди да получим аванса, ние трябва да изпратим писмо от Министерството на правосъдието, нали така беше, което да го изпратим в Европейската комисия и да кажем: „Приключили сме националните процедури и всичко е утвърдено,“ и на база на това да ни изпратят 15%.
Ако ние се съсредоточим да дадем всички проекти, тази година 15%, ние твърдо ще излезем от графика и с плана, който е за увеличаване на разходите за отбрана. Затова водим преговори и разговори с фирмите част от тези 15% да ни бъдат дадени следващата година, но до края на годината нашата амбициозна цел е да сключим договори по всички проекти, с изключение на проекта, който коментираме с господин Гаджев, това е № 6, който определено считаме, че е проблемен, но няма как преди да бъде утвърдено заемното споразумение, ние да го променим. Впоследствие можем да го промени. И това ще бъде в разговори с Европейската комисия.
......
Поръчката за придобиване е свързана с изпълнението на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нови трикоординатни радари“, приет от Народното събрание на 10 юни 2026 г. Същият е част от портфолиото от проекти на Министерството на отбраната и определени за реализация по Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г.
Проектът обхваща придобиване на 7 броя нови трикоординатни радари, комуникационни и криптографски устройства, интегриране на хардуерни и софтуерни продукти и система за командване и управление на Военновъздушните сили. Предвижда се цялостната му реализация да се извършва посредством поръчка за придобиване и съпътстващ договор.
На вниманието на Комисията по отбрана е представена поръчката за придобиване, която е по своето естество е международен договор и подлежи, както казах вече, на ратификация.
Какво е включено в поръчката? Седем броя 3D радари GM-400 с конзола за локално и дистанционно управление. Общо седем броя конзоли. Разбираемо защо – 7 броя радари, 7 конзоли, 4 броя допълнителни конзоли за дистанционно управление, обучение във Франция до 6 оператора и 6 техници, комплектни инструменти за поддръжка на радарите, една година гаранция от датата на доставка на радарите, резервни части и така нататък.
Предвид естеството на поръчката за придобиване, и доколкото страните приемат, че в нея се съдържат чувствителна информация, се налага предприемане на мерки за ограничаване на нейното разпространение. В тази връзка поръчката за придобиване не следва да става публично достояние и поради това се предлага тя да не се обнародва в „Държавен вестник“.
......
По отношение на съпътстващия контракт. Същият е договорен и преговорният процес е заключен през 2025 г. по време на правителството на Росен Желязков. Така че, ако имате някакви претенции към тях, окей, съгласен съм.
Впрочем това, което са успели да постигнат, и тук мога да го адмирирам, че все пак са успели да постигнат едно значително индустриално сътрудничество, което се различава от индустриалното сътрудничество, което ние бяхме заложили. Защото ние бяхме заложили примерно да се изготвя софтуерът в България. Сега индустриалното сътрудничество, да, от порядъка на 30% от дейностите се извършват в България, но това индустриално сътрудничество не е с трансфер на ноу-хау. Тоест ние пак сме на най-ниското ниво на цялата верига, която е по производство и разпределение.
Но това са възможностите. Приключи ни процесът. Аз мога да благодаря на предното правителство, че са успели да докарат поне тази процедура от 2022 г. до 2025 г., до декември месец, до финален етап. И сега ние пък да я завършим вече окончателно с парите от SAFE.
Цената, която е на съпътстващия контракт и това, което е договорено с фирмата, която ще ги достави, е 77 милиона, за да бъда коректен, 77 млн. 100 хил. евро. Вътре са вкарани всички неща, между другото, в Проекта за национален разход е изписано кое е по SAFE контракта, кое е по съпътстващия контракт. Вътре е изписано абсолютно всичко.
Ако искате, мога да Ви кажа кое е по едното и по другото. Това е основната причина, пак казвам, да има два контракта. Ако ние вземем същото, което взема френското правителство, конкретно за радарите, ние щяхме да минем само с основен контракт и нямаше да има SAFE контракт. Но тъй като ние имаме желание да добиваме други неща, и това е пак искане на военната експертиза, и аз подкрепям искането на военната експертиза, затова се получават и двата контракта, които и двата трябва да минат съответно през процедурите, които са заложени в нашето законодателство.
.......
Обучението във Франция за шест оператора и шест техници е само едната част от обучението. Това е в основния контракт.
За да имаме обаче още повече възможност, ние сме включили обучение и в съпътстващия контракт. И това е записано. Значи, ние обучение за оборудване, което е за постоянни позиции, разполагане и така нататък, тоест обучение има допълнително, което е заложено и в съпътстващия контракт. Още повече тези шест оператори или шест техници, те имат способността да обучават останалите. Тоест те могат да обучават и други хора след това, като придобият необходимия сертификат от френската страна.
Така че се надявам поетапно ние да си обслужваме радарите, а не да предоставяме на външна фирма да обслужва радарите, които ще придобием и ще ползваме в интерес на Българската армия.
Искам само да допълня. Една грешка, която се прави много често, е: ама, тези радари са необходими за F-16. F-16 и сега летят и с руските радари, и няма никакъв проблем. Просто те са български, те са наша собственост. Те и сега летят тези самолети и ползват нашата радарна картина. Въпросът е, че тези радари са чисто нови, имат жизнен цикъл, имат повече устойчивост в картината и какво ли още не, докато нашите вече са доста амортизирани.
.......
Надявам се скоро да имаме добри новини за Сухопътни войски. Очакваме сериозно попълнение с нова и използвана техника. Очакваме в същото време първия кораб, който е съгласно договора с Lürssen, да бъде приет окончателно. В момента текат процедури по приемането му. Има определени забележки и там трябва да се положат повече усилия от производителя да ги отстрани навреме.
Разбира се, когато говоря за ВВС, няма как да не кажа, че и там е необходимо, защото при учебните ни самолети леко са вече към края на жизнения си цикъл, визирам L-39. Оставям всичко останало настрана.
По темата за МиГ-29 няма да говоря. Говори се достатъчно много. Толкова много специалисти се оказаха по МиГ 29, че всяка една моя дума е в повече. Така че няма смисъл да говоря за необходимостта и там да се доставят минимум резервни части. Казвам минимум резервни части, за да може по един или друг начин да се осигури носенето на бойното дежурство и някаква ритмична подготовка на летателния състав.
Твърденията, че с F-16 може да се носи бойно дежурство, са меко казано, аз ще кажа странни, за да не обидя някои от тук присъстващите. С това положение, което е в момента самолетът F 16, той не отговаря на изискванията на ISО for standards Volume III. Точката мисля, че беше 71, но карам по спомени от много отдавна, когато с генерал Лалов заедно работихме в „Граф Игнатиево“ и там трябваше да правим верификация на самолетите.
В момента самолетите не отговарят. Надявам се по най-бързия да отговарят. Но това е най-малкият проблем.
Втори проблем е подготовката на летателния състав. Летателният състав с толкова самолети, ако отделим и два самолета за дежурство, с колко самолета ще води подготовката си летателният състав? Нали всички се кълнат тук за евроатлантически ценности, колко са правилни. Ами, съгласно тези ценности, съгласно тези документи 160 часа трябва да бъде подготовката на авиатор. От тях 40 на тренажор и остават 120 часа. Ако сметнете определен брой самолети, определен брой летци по 120 часа, мога да Ви кажа, че това е абсурдно и няма още пет години да можем да носим дежурство. Няма да можем още толкова. Затова най-вероятно ще свалим за пореден път критериите и ще минем за пореден път под линията на безопасното обучение на летателния състав. Твърдението как авиатори за толкова кратко време се научиха да летят и няма никакви проблеми, докато нямаше проблеми, имат загубени F-16 поради техни грешки към пилотиране. Съжалявам за което. Но има и нещо друго. Когато е по време на война и нашите авиатори ще летят без да имат необходимата подготовка. Дали в сложни или в прости метеорологични условия, дали денем, дали нощем.
Само искам да кажа, че към момента имаме 8 авиатори, от които само двама са водачи на двойки. Само двама. Всеки може да прецени.
Отгоре на това нощна подготовка не е започната. Тепърва ще започва нощната подготовка.
Така че едното е модернизацията на трите вида, другото е подготовката на хората, а третото, което е изключително важно и което се оказа буквално ахилесовата пета, и аз съм сигурен, че и нашето правителство се сблъска с този проблем, е инфраструктурата. Инфраструктурата за F-16 още не е готова. Има един проект, който е изключително важен. Това е проектът за лабораторията, да речем, който е за измервателните уреди. Ние нямаме готовност още този проект да тръгне и да продължи нататък.
И като казах за инфраструктурата тези три неща, другото, което е изключително важно, е тактиките, техниките и процедурите, тоест документалната част. И тук имаме резерви и можем навреме да се справим с тази част, както между другото беше направено в авиобаза „Граф Игнатиево“ с летците, които в момента летят с F-16, разбира се, със съдействието на инструктора, който е от Съединените американски щати.
Надявам се по същия начин своевременно и колегите, от Сухопътните войски да се подготвят и в документалната част. Тоест, ние няма как да разгледаме всяко едно нещо поотделно, ако нямаме хората, ако нямаме техниката, ако нямаме инфраструктурата и нямаме документи как ще ги използваме тези машини, по какъв начин и каква техника ще прилагаме при тяхното използване, да кажем, на бойното поле.

https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3799/steno/9798