Произход и история на древните българи

[Sir Gray]

Но разбира се търсенето на нови сведения не трябва да спира. И беше в полза донякъде, че иранската хипотеза раздвижи водите малко. Тъпото е, че го прави от позицията на противопоставяне на старата теория, с цел да се докара едно сензационна и второ, велика. Което само пречи на обективизма (както и бая постове в тая тема нагледно показват). А теориите (а те са си само такива, при това мнооого хипотетични) би трябвало да се разглеждат паралелно, дори да се търсят обяснения, съединяващи различните информационни нишки в тях и обясняващи наличието и на тюркски и на ирански елементи в праисторията ни. Пълното отричане на едните за сметка на другите, независимо в каква посока е очевиден субективизъм и пристрастие, независимо по какви причини. Именно затова по-горните постове, изразяващи възможността от комплексно прабългарско общество, съдържащо повече от един корен и различни фасети и лица са така похвални - защото се опитват да съвместят различните аспекти в едно обяснение, а не да скандират "Само наш'те! Другите са свине!"

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Когато говорим за прабългарите и техния език трябва да уточняваме за кой период от време по-точно става дума. Дали когато се настаняват трайно на Балканите, дали по времето на Кубрат или преди това. И трябва да сме сигурни, че говорим за прабългари, а не за някакви предполагаеми техни предци. В моя случай става дума за (пра)българите от времето на Кубрат и след него, когато те със сигурност са се наричали блъгари, българи, булгари, болгари или нещо такова, и нямам предвид народите: пу-ку, хун-ну, балхи, балки, бактрийци, балъци, согдианци и други подобни.

Аз ще направя коментар на коментара:
Ако Вие, нямате наблизо пазар, ако бананите не растат наблизо, ако взимате всичко с оръжие, ако не сте уседнал (т.е. нищо не съхранявате или с други думи изяждате на място или изхвърляте) то трябва да се съглася: не само сте култивирали бананите, а и сте конструирали хладилника.

Тук нещо не можах да схвана смисъла.

Моето мнение е, че това зърно може да бъде там по два начина;
1. Чрез търговия, но тогава трябва да се изледва дали по това време е имало подобно и на какво разстояние се е намирало. Ако има такава възможност – значи е имало търговци ergo уседналост.
2. Отгледано е и е култивирано на място.
И в двата случая имаме уседналост, само поради факта, че се съхранява. Номадите нищо не съхраняват – те консумират или изхвърлят това което не могат да носят.

В коментара на Проф. Б. Д. не става дума за уседналост или търговия а - цитирам: "Това означава, че българите имат вековни традиции в земеделието още преди да дойдат в днешните си земи". Мисля, че традициите в земеделието се доказват по друг начин.
От т. 2 на коментара (цитат: "Номадите нищо не съхраняват – те консумират или изхвърлят това което не могат да носят") може да се направи извода, че номадите са яли единствено месо и мляко. А пък ако много загладнеят за жито отиват някъде да награбят такова. Тъпчат жито с шепи в устата и слагат евентуално малко по джобовете за да занесат на жените и децата и те да хапнат жито. Но по-вероятно е грабежите да са извършвани съвместно с жените и децата, за да могат да го ядат на място. А когато прабългарите са се придвижвали към Онгъла (някой даже беше изчислил с колко точно метра на ден са се премествали) и на Север към т. нар. Волжка България дали са носели със себе си жито или са минали на млечно-месна диета докато пристигнат (известно е, че ханът, достигнал до Франция е бил на млечно-кисела диета и е открил данонйогурта :mhehe: ), или въобще не са се придвижвали, а просто винаги са си били там? А ако все пак са пропътували тези разстояния, възможно ли е всъщност делвите с жито да са ги бавили толкова много?

Ако прабългарите са индоевропейци (каквито безспорно са славяните), значи е възможно да са близки по език (пиша ВЪЗМОЖНО не сигурно). В други теми бяха изказани мнения, че от прабългарите са останали от 20 до 100 думи (да вземем и някой спорни и да ги докараме до 500). И веднага бе направено сравнение: сегашния тълковен речник съдържа 50 – 60 000 думи : та какъв процент е това 100 (също така и 500) на 60 000. Аз пък си направих труда преди години на една бригада да изследвам колко думи знае и ползва един дядо – типичен селянин. Броихме до 500 ( и на двамата ни писна), но с думи като ТКЗС, трактор и целия инвентар. Не определено знаеше повече, и то няколко пъти в повече. Та идеята ми е: ако тогава е бил напревен тълковен речник на българите и съответно славяните, като се извадят термините (т.е. думите от гръцки или друг език) колко бихме получили? Аз мисля 1 000, но добре нека да са 2 000. А какви т.е. кои щяха да бъдат? Според мен това са именно думите, които са с еднакви корени при по-голяма част от езиците на индоевропейските племена/етноси/народи (изберете си термина). Тези, които описват, бита, ежедневието, роднинските връзки, борбата за оцеляване и т.н (БТВ ще е интересно някой лингвист или филолог да посочи някакво изследване на лексикалния фонд по-това време и славянските и българските думи в него – дано да ипотребявам правилно термините).

Вместо коментар предлагам метод за изчисляване броя на думите в най-стария славянски език, от който имаме оцелели писани текстове:
1. Отворете няколко произведения на български писатели от ²Х век и си направете списък на всички използвани думи.
2. За удобство може думите да се номерират в момента на записване.
3. Ако желаете може да махнете думите, за които смятате, че са заемки от други езици (забележка: такова нещо - чист език не съществува, дори и в днешна Франция )
4. Пребройте думите в така съставения списък и коментирайте получения резултат.

Ааааа това си е Ваш извод. Специално прегледах Божо Димитров такъв извод не видях.

Да, мой извод е. Той, обаче се налага от само себе си като чета това историческо съчинение.

1. Какво доказват надписите, че не разбрах? Няколко термина от въоръжението. Дайте ми източник в който се споменават тези термини и е доказано, че са тюркски, но датиран по-рано. Не изледвания или учени, а простичък надпис.
2. Източника моля. Кой кога е изчислил, че са 1 към 1. А дже и така да е това не е никакъв довод, че българите са тюрки (разбирам 1 към 10, но 1:1).
3 и 4. Не могат нито да докажат, нито да опровергаят нищо.
5. Че са предполагаеми е едно наистина чудесно доказателство  .
6. Поне чие е сведението и от коя година/век?.

По т. 1 Направо ме убедихте, че надписът е на ирански.
По т. 2 Но не е довод и, че са чистокръвни иранци. А не ви ли се струва, че в името Аспарух (Исперих, Аспар-хрук, Испор, Есперих) има нещо германско?
3 и 4 не доказват нищо, но всеки може да си направи изводи сам за себе си. Въпросните обичаи са характерни за тюрките и показват най-малкото силно тюркско влияние. Европеидният тип на повечето черепи, обаче не доказва, че прабългарите са били ираноезични.
По т. 5 Чии потомци са тогава чувашите и днес колко ираноезични народа претендират да са с български произход?
По т. 6 - сведението е на арабския географ Ал Истахри.

А тук тотално не съм съгласен.
1. Числителните и тяхното място.
2. Календарните термини са доста близки, но кои са произлезли първи не е ясно, ами ако и двата календара са взаемки.
Това е повече доказателство, че използваната терминология е по-скоро нетюркска.

Календарът на прабългарите беше доста задълбочено анализиран в този форум и затова ще кажа само, че той е заимстван от китайския календар или директно, или чрез посредничеството на други тюркски народи. Въпрос - Какъв календар са използвали иранците?
Към седемте аргумента от предния ми пост ще добавя още нещо:
8. "Тангра" от тюркски или ирнаски произход е? На кои ирански богове се предполага, че българските "канове" са принасяли жертви? На кой езически бог се кланят в Чувашия днес? Прабългарите монотеисти ли са били или по ромейски образец са се титулували: "от бога архонт"?

Прабългарите (използвам тоз термин щот се е наложил, а не, че е правилен или точен) са индоевропейски народ пребивавал известно време край границите на Иран и поради това са ираноезични (дали пак термина е правилен?).

Възможно е в един момент от своята история прабългарите да са били ираноезични. Но към V²² век смятам, че те вече са били тюркоезични. Но няма достатъчно категорични доказателства дали въпросните ираноезични "пра"прабългари наистина са били българи или някой друг ирански народ, който може в последствие да е взел участие във формирането на прабългарския етнос. Ако можеше да се изясни произхода на името "българи" щеше да се хвърли много светлина по въпроса дали прабългарите са тюркизирани иранци и други, или са тюрки, към които са се влели големи групи сармати, угори, германци и други етноси. (Някои смятат, че българите всъщност са бактрийци и са единствения народ на света, победил Ал. Македонски. Какво по-убедително от това? По цял свят е известно, че само българите могат да постигнат победа срещу толкова могъщ противник? :mhehe: )

След поредица от преселвания поради една или друга причина, преминавайки през северните склонове на Кавказ (и задържайки се дълго време) се установяват в широк периметър от Волга до Кубан и от Кавказ до сегашна Украйна. Кога е станало – не е ясно, но това не е по сегашната тема. Имали ли са държава – не е по темата и не е ясно (преди 7-ми век). Но са били сравнително уседнали (търговия, градове, хранилища). По тази причина се оказват на пътя на хуни и други тюркски народи по пътя на великото преселение на народите. Те (българите) участват, къде на равни начала, къде насилствено, а понякога и като водачи в множество войни и кампании. Това не може да не доведе до обмен на всички нива включително и на езика.
Та това е.

Заключение: Както вече казах, изброените от мен аргументи наистина са спорни и не достатъчно убедителни, но аз не прочетох в поста на митака никакви аргументи в подкрепа на "иранската" теория, а само оспорване на моите аргументи.

[Guy de Mont Ferrand]

По т. 2 Но не е довод и, че са чистокръвни иранци. А не ви ли се струва, че в името Аспарух (Исперих, Аспар-хрук, Испор, Есперих) има нещо германско?

Германски е само суфиксът -рих във формите на името му, изписвани като Исперих и Есперих. За него някои учени смятат,че е вторично преминал от латинския термин "рекс" в старогермански, анай-малкото значението ина двете думи е еднакво- "вожд, водач, крал". Мисля че това спокойно може да се отдаде на влиянието на германските племена, обитаващи степите на Евразия, чието присъствие там е регистрирано поне до 14 век под името "кримски готи" или "кримски гуци". Иначе Аспар си е чисто иранско и най-вече аланско име.

[mitaca]

Когато говорим за прабългарите и техния език трябва да уточняваме за кой период от време по-точно става дума. Дали когато се настаняват трайно на Балканите, дали по времето на Кубрат или преди това. И трябва да сме сигурни, че говорим за прабългари, а не за някакви предполагаеми техни предци. В моя случай става дума за (пра)българите от времето на Кубрат и след него, когато те със сигурност са се наричали блъгари, българи, булгари, болгари или нещо такова, и нямам предвид народите: пу-ку, хун-ну, балхи, балки, бактрийци, балъци, сонгвианци и други подобни.

Абсолютно точно. И аз съм съгласен, че или трябва да се раздели темата на две, примерно произхода на българите до държавата на Кубрат (където е малко мътно и кърваво) и след това.

В коментара на Проф. Б. Д. не става дума за уседналост или търговия а - цитирам: "Това означава, че българите имат вековни традиции в земеделието още преди да дойдат в днешните си земи". Мисля, че традициите в земеделието се доказват по друг начин.

Аз не коментирам Божидар Димитров (както и писах). За стопанска история много е писал П. Добрев, който поне е доцент по тази дисциплина (БТВ, а кога Божо е станал професор, щот аз не знам, може би съвсем скоро?). Идеята е, че култивирането на сортове изисква няколковековна уседналост, а тюркските племена се появяват доста по-късно или развита търговия (щот или са произведени или са купени). Ако са купени те трябва да се сравнят с подобни образци и може и да се разбере откъде и от кого (продавачите по това време също не са много). Ако подобни образци са намерени само върху територията заемана от българите то извода сам се налага.

От т. 2 на коментара (цитат: "Номадите нищо не съхраняват – те консумират или изхвърлят това което не могат да носят") може да се направи извода, че номадите са яли единствено месо и мляко. А пък ако много загладнеят за жито отиват някъде да награбят такова. Тъпчат жито с шепи в устата и слагат евентуално малко по джобовете за да занесат на жените и децата и те да хапнат жито. Но по-вероятно е грабежите да са извършвани съвместно с жените и децата, за да могат да го ядат на място.)

Да класическите номадски народи са консумирали само месо и мляко така е. Грабежите се извършват с жените и децата и това е така. Справка хуните и другите тюркски и нетюркски номади. Но по-важното е, че не са съхранявали нищо независимо дали е придобито насилствено или чрез някаква размяна.

Вместо коментар предлагам метод за изчисляване броя на думите в най-стария славянски език, от който имаме оцелели писани текстове:
1. Отворете няколко произведения на български писатели от ²Х век и си направете списък на всички използвани думи.
2. За удобство може думите да се номерират в момента на записване.
3. Ако желаете може да махнете думите, за които смятате, че са заемки от други езици (забележка: такова нещо - чист език не съществува, дори и в днешна Франция )
4. Пребройте думите в така съставения списък и коментирайте получения резултат.

Вече пишете за 9-ти век,! А аз останах с впечатление, че разглеждаме 7-ми. Но нищо аз пък Ви предлагам да отворите няколко книги от същия век но нека да бъдат франкски, германски, мисля, че и английски има. Брех тез тогавашни франки (и гали), германци, англи, сакси др. яко са го перкали латинския. Значи са били римляни. А ако не са били, как таман са научили сложните падежи и после потомците им са ги забравили (да бе знам германците не са). Нека да отворим румънските (т.е. влашките и молдовските) дори от по-късно до към 18-ти 19-ти. Те пък перкат цъковно-славянски яко Константин Преславски, а даже не са славяни. Два три века по-късно техните потомци вече се пишат по-римляни и от италийците (и наистина сегашния румънски се води по-близък до латинския от италианския).
Та толкоз по въпроса с езиците. По това време писменият език е едно, а говоримия ще се съгласите може да бъде съвсем друго. Разбира се ще се опитам да отговоря и на останалата част, но утре. Време нямам.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Германски е само суфиксът -рих във формите на името му, изписвани като Исперих и Есперих. За него някои учени смятат,че е вторично преминал от латинския термин "рекс" в старогермански, анай-малкото значението ина двете думи е еднакво- "вожд, водач, крал". Мисля че това спокойно може да се отдаде на влиянието на германските племена, обитаващи степите на Евразия, чието присъствие там е регистрирано поне до 14 век под името "кримски готи" или "кримски гуци". Иначе Аспар си е чисто иранско и най-вече аланско име.

Точно това имах пред вид.

[Guy de Mont Ferrand]

Точно това имах пред вид

Знаех си, че ще се разбереме с тебе

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

А пък Аспар (от алански произход) е бил magister militum в Римската империя

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

По това време писменият език е едно, а говоримия ще се съгласите може да бъде съвсем друго. Разбира се ще се опитам да отговоря и на останалата част, но утре. Време нямам.

Точно първият славянски писмен език е съставен въз основа на говорим език и се предполага, че поне в началото е бил и говорим такъв. Колко се отличава той от езика, говорен от славяните в края на VII и началото на VIII век е трудно да се каже.
Винаги има обаче едно изоставане на писмения език от говорните тенденции. Типични примери за това са латинския/италианския, английския, френския. Само че в тези езици не се правят много много реформи. Българският писмен език, обаче постоянно догонва говоримия такъв. Например двадесет (двайсет), участвувам (участвам), като едва наскоро бяха утвърдени новите варианти на тези думи и в писмената им форма. Очаквам скоро лингвистите да узаконят думи като: говориме, ходиме, преждеговорившия, конкретика и др. За сега се дърпат, но като мине малко време може да ги възприемат.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Прабългарите всъщност са англичани

Прочетох едно произведение от П. Добрев, в което се разказва за придвижването на българите от легендарната Бактрия към Кавказ и реките Дунав, Волга и Кама. Теорията за бактрийския произход на българите е добре обоснована с богат изворов материал. Друго, което ми направи впечатление са патриотичните вълни, които ме обливаха докато четях. Дори на моменти ме заливаха огромни патриотични цунамита. Само леко ме притесняваше твърде свободното боравене с разни източни езици и начина, по който се правеха аналогии между думи от тях и от съвременния български език. Ето някои подбрани цитати от книгата:
1. “Защото на нея (на Дунавска България б. ИЦА) се е паднала честта да изгради като своя столица огромната Плиска – един град с над 23 кв. км. площ, който по единодушното мнение на археолозите е бил през IX – X в. най големият град не само на Балканите, но и в цяла Европа.” Авторът не обяснява, обаче какво се е случило с този огромен град след X в. – дали внезапно се е смалил, или се е появил някой друг, още по-голям град.
2. “Тази именно мощна държава наскоро след своето създаване е препънала буйно настъпващия към Византия Арабски халифат и е отбила неговите атаки, без да даде дори педя своя земя, за разлика от франките, които са успели да го спрат, след като изгубили почти половината от днешна Франция.” Тия франки са били големи смотаняци. Ние сме спрели арабите на чужда територия – на Босфора, а те защо не са си дотътрили задниците до Гибралтар? Отговорът е, че вероятно твърде много са мразели визиготите, за да ходят да ги спасяват.
3. ”... народ, над който е било твърде трудно да се надделее, тъй като по онова време той е бил “страшен по целия свят”.” Тук само едно нещо ме смущава. Как едни уседнали земеделци с огромни каменни градове на относително малка площ могат да уплашат целия свят.
4. "Начело на всяка от ранните български държави е стоял владетел, който е носел особената титла КАНА СУБИГИ, зафиксирана, многократно в надписите, оставени от Аспаруховите българи, а също и в материали от района на по-старата по време Кубратова или Велика България.” Някой може ли да ме насочи в кои извори от кубратово време се споменава въпросната титла? “Подобна титла не се среща в нито една от известните на науката европейски или източни държави, включително и в тюркско-монголските държави, в които титлата на владетеля е ХАН, но никога не се явява под формата КАНА СУБИГИ. Тази особеност, както и оригиналните звания КАНАР-ТИКИН, КАВХАН, БАГАИН и др. показват, че българската държавност е възникнала на своя собствена основа и не е била повторение на държавността на някой друг народ.” В подкрепа на това твърдение прилагам извадка от сравнителна таблица на българските и тюркските титли (по Цв. Степанов): БЪЛГАРСКА ТИТЛА / тюркски аналог
КАНАР-ТИКИН / tegin
ЧИГОТ / jigid/jegetlar
ТАРКАН / tarxan
БАГАТУР / batur/bagatur
БОИЛА / bojla
ИЧИРГУ БОИЛА / icraki
Като се вгледаме внимателно не откриваме, наистина никаква прилика, което доказва самобитността на българската държава. И тук ме озари мисълта, че не трябва да се търсят корените на българите сред тюрките и иранците. Явно и тюркската, и иранската теория за произхода на прабългарите са дълбоко погрешни. Очевидното несходство с другите народи показва, че прабългарите не са произлезли от тях, а най-вероятно не са произлезли от никого, а са съществували вечно или са произлезли директно от Ной (по-точно от неговия син Сим). Някои прилики между българския и английския език, ми дават основание да мисля, че прабългарите всъщност имат един и същ корен с англичаните. Още повече, че един англо-саксонски произход би ни издигнал в очите на съюзниците ни от НАТО. И изобщо е погрешна политика да твърдим, че произлизаме от иранците, които днес създават само проблеми на съюзниците ни. През последните сто години бяхме изкарвани траки, славяни, тюрки, сега пък иранци. Не е ли време и историческата наука да направи най-после своя евроатлантически избор. :mhehe:
Тъй като, обаче познанията ми по древен ангийски са доста оскъдни, аз ще използвам познанията си по modern English, немски, датски (доколкото ги имам), футбол, ръгби и други, за да развия тезата за англосаксонския произход на прабългарите.
Внимателният анализ на прабългарските имена, както и на някои прабългарски думи и титли показва голямо езиково сходство с езика на англичаните. Дори титлата на българските "канове" се извежда от английския. Начинът, по който се тълкува от официалната наука формулата: “Кана Субиги Омуртаг, от бога архонт” е една тафтология. – “владетелят Омуртаг, от бога владетел”. Пълна безсмислица! Очевидно “Кана Субиги” не е титла, а нещо друго. Още по-внимателният анализ показва, че този термин се превежда буквално от английски език и означава: Can a so big. Смисълът на това понятие е: “Може ли един толкова голям (в смисъл велик) Омуртаг да е от бога владетел”. Това показва голямото самочувствие на българския владетел, който си задава въпроса “Как е възможно бог да ме е направил владетел, когато аз съм този, който трябва да назначава боговете?”. Смущаващо е, че вместо “great” се използва “big”. Това означава, че смисълът може да е и друг, а именно: “Може ли Омуртаг с толкова голям, да е от бога владетел”.
5. Друг интересен цитат от книгата на П. Добрев е: “... Примерите от този тип в Кавказ са стотици (за съвпадение на български и кавказки имена – б. ИЦА). Така например наред с обикновените и добре познати имена ДАН и ВАСО там откриваме и името ДАН-БОЛА и ВАСА-БИЛАЙ, образувани с помощта на старото българско звание БОИЛА.” ДАН е добре познато и в Англия като Даниел, а Васо е очевидно с гръцки произход и частично съвпада с името Василий. ДАН-БОЛА, обаче удивително прилича на Ан Болейн, а ВАСА-БИЛАЙ освен за Васа Ганчева напомня и за Василий Българоубиец, както и за Мъдрия Бил (Wise Billy).
“Наред с имената КАРДАМ и САРДАМ се откриват и дериватите КАРДА-КАН, САРДА-КАН” Името Кардано се среща в Италия (изобретателя на карданния вал), а САРДАМ не е нищо друго, освен английското Сър Димитър (Джеймс) или съкращение от Сър Даниел. Освен това КАРДА-КАН и САРДА-КАН имат аналогия и с името Сан Докан.
“, наред с имената СУР, ГУРО, БУРО, РАЙ, ГРУО, ТЕМ, ЛЮЦ, УТ, ИТА (някои от които се срещат и у нас като Гуро, Буро, Райко, Груйо и Темчо), в Кавказ се откриват и по-сложните варианти СУР-БУЛА, ГУР-КАНА, БУР-БУЛА ГРУ-БУЛА...” В Англосаксонския свят вариантите са съответно: Сър (благородническа титла), Гери, Герд, (Роналд де) Бур, Райън, Греъм, Тим, Темза (име на Река), Люси, Утер (Пендрагон), Итън. Вариантите на по-сложните варианти пък съответно: СЪР-БИЛИ, ГАРИ-КИЙН (Този сигурно е по-скоро ирландец, ама няма значение), БРАЯН-ПОЛ, ГРЕЪМ-ПОЛ (БИЛ).
6. “... Друго доказателство за техния славянски корен (на северите – б. ИЦА) е името на северския княз Славун... Но самото име на северите отдавна е обект на научни спорове, защото те не са заемали северния край на славянските земи и по местоположение би трябвало да се наричат по-скоро южани, отколкото севери.” Истината за северите може и да е следната: Вероятно император Александър Север не е бил убит, а е избягал при славяните и е застанал начело на някое от племената, което е започнало да носи неговото родово име. Според друга версия Александър е бил убит, но негов незаконен син, също Север е избягал при славяните. Той вероятно е основал още град Турну Северин и парижкото предградие Севър.
7. “Досега никой не се е сетил да тръгне подир думите, с които българите изразяват своето тържество над врага?! Или подир думите, с които се наричат най-древните и най-широко употребявани и до днес бойни инструменти – ножа, брадвата и сопата, които в България имат също твърде много имена.” Това може да се тълкува и в обратния смисъл – като тържество на врага над българите. :mhehe:
8. “Една обща и постоянно повтаряща се особеност на посочените ранни български имена е, че те се срещат изключително сред иранските народи и особено в района на Памир и Хиндукуш. Сред тамошните източноирански народи и в Персия се откриват следните имена: Зизаис /срв. бълг. Зиези,” на фр. Зизу (Зидан) “Вананд /бактр. Победоносен/,” от него може и да произхожда германското племе вандали (наистина много победоносни, поне докато не са се сбълскали с Белизариус), а може би и вендолите, разгромени от арабина Антонио Бандерас. “Ейрник” това е едно типично англо-саксонско име. Някои го превеждат като Ираникус(иранец), или Айрикус (ариец), но всъщност това име се извежда от германската лексика като Ерик. Това доказва, че синът на Атила Ернах също е англо-саксонец, а самият Атила, погрешно смятан за хун, всъщност е римлянин и истинското му име е Аталус. “Бузан /с вариации Май-Бузан и Митра-Бузан/,” Бузан означава бизантиец от Бизантион, а вариациите съответно, от английски – Моят Бизантион и от гръцки Димитрий от Бизантион. “Хин и Хинду /срв. бълг. Хиниалон/,” това име много напомня за откривателя на хинина – Ханеман. “Забер и Забердаст /срв. Заберган/,” Това име се среща в немския като Заубер и Вебер, а пък Заберган, очевидно означава Забер хан. “Кардам, Гостам,” За карданния вал вече казах, но всъщност името се извежда от английското Car Dam и означава дига, насип, по който се движат коли (кой ли идиот би си кръстил детето така :mhehe: ). Гостам пък е осъвременена форма на древното Гостун. Гостун всъщност не е човешко име, а е етноним означаващ готски или готикус и символизира присъствието на готите в степите на север от Черно море. Това категорично доказва германския произход на прабългарите. Още по-убедително го доказват имената на следващите двама български владетели: “а също две близки вариации на имената на Кубрат /Курт/ и Аспарух /респ. Гурд и Гобрай и Аспар и Испер/.” Името Курт се среща в немския едно към едно, а в английския вариант се споменава като Кърт. Гурд се среща също в немския като Герд, а Гобрай – в английския си вариант като Гейбриъл. Името Аспар /Испер/ пък се среща в датския като Йеспер (Олсен), а също в английски като Каспър и Гаспар (това май беше на френски). “Характерно е също, че повечето от споменатите имена имат своята дълга история на иранска почва.” Дълга история имат и на англо-саксонска почва. “Името Бузан е познато дори от времето на Александър Македонски /²V в. пр. Хр./, когато срещу него е воювал пълководецът Митра-Бузан.” Тук е момента да предложа създаването на инициативен комитет за издигането на паметник или поне изработването на паметна плоча за прослава на великия Канасубиги Бузан. В някой от следващите постове ще пусна и номер на банкова сметка за набиране на средства.
9. “Името на прочутия български владетел Крум има като далечен предшественик източноиранското име Грум-бат...” В английския се среща като Греъм Бати.
10. “Сходството на най-старите български имена с древни ирански и индоирански образци, при това най-вече от аристократичен произход, е едно нагледно доказателство, че българите са възникнали като народ в непосредствена близост до древните перси, партяни и бактрийци и са били тясно свързани с този кръг от източни народи в течение на твърде дълъг период от време.” Това, разбира се е дълбоко погрешно схващане. Както вече казах, българите са германски народ. В подкрепа на това твърдение прилагам прочутата фраза: “Българите са прусаците на Балканите”. Някои неправилно разчитат “прусаците на Балканите” като “простаците на Балканите”. :mhehe:
11. За произхода на името АВИТОХОЛ П. Добрев написа: “В Древна Персия наистина се открива подобно име – Авитух, което е носил персийски светец, загинал мъченически за християнската вяра. Това показва, че подобно на много други стари български имена и името Авитохол води своя произход от изток и е възникнало сред народите от типа на древните перси, парти и бактрийци.
Какво би могло да означава обаче това особено име. В най-стария индоирански език – санскрит – се срещат думата АВИ, която значи дива овца – животно, сродно със сърната, и думата ТОКО, която значи син, потомък. А сред памирските народи се срещат понятията АФИ – сърна и ТЪХЪЛ – син, потомък. Тази особеност показва, че имената АВИТУХ и АВИТОХОЛ са всъщност имена-изрази, които означават буквално “син на сърната”, “дете на сърната”.” Как може изобщо да се допуска, че първият българин – прабългарският Адам е някакво агне или просто съръндак и то само въз основа на някаква мъглява легенда. Ромул и Рем са кърмени от вълчица, но те не са нейни деца. (според Тит Ливий жената на Фауст е била наричана Lupa, което освен вълчица, означава и курва, от което следва, че всъщност може и да не са кърмени от никаква вълчица). Наистина името му означава свят човек – от англ. “holy”, но в основата си името всъщност е латинско –Авитус и произлиза от латинската дума “вита”, означаваща живот. Така, че името означава светец, даващ живот, в смисъл – създаващ българския народ (родоначалник на българите). Защо, обаче не е “Сейнт” Авитус, а Авитус Хоули? Много просто – българите като езичници не са можели да употребяват термина "Сейнт" за един езичник, какъвто вероятно е бил първият българин, но той определено трябва да е свят човек. Поставянето на “Хоули” след основното име “Авитус (Авит)” е свързано със стара българска езикова традиция (срвн. Забер кан, Испер рих). И така получаваме името АвитусХоули, преминало в Авитохол.
12. П. Добрев написа: “Известно е, че най-точен белег за произхода на някой народ са имената на неговите родоначалници.” Абсолютно точно. Току що доказах римо-англо-саксонския произход на Авитохол и българите. По-нататък Добрев пише: “Ето защо това, че името на легендарния Авитохол може да се преведе единствено с помощта на санскрит и памирските езици показва, че най-старите корени на българите са заровени не сред тюркските народи, а сред индоиранските народи, клон от които са днешните памирски народи.” Наистина се убедихме, че се превежда само на въпросните памирски езици. Ами ако тези корени са заровени при англо-саксите? По-нататък следва: “Народ, който е имал в езика си подобни имена, едва ли би могъл да възникне в друг район на Изтока, освен в земите край Памир и Хиндокуш...” Може би корените на древните германи също са някъде край Памир.
13. “Арменският историк Хевонд, живял през V²²² век, нарича Аспарухова Блъгария “страната на сарматите Булкарк”, причислявайки по този начин българите директно към източноиранските народи, преселени в Европа.” Това наистина звучи убедително в подкрепа на иранската теория. Тук е мястото, обаче да споменем, че името на българите също се извежда и от английската лексика, като има няколко основни хипотези за значението му:
a) bullcars – превежда се като биволски коли. Вероятно заради биволските коли на които са натоварили багажа си при придвижването си от Бактрия на Запад. Тази хипотеза не е много издържана, защото името “Балхара” е засвидетелствано от преди това преселение.
b) bullgards – превежда се като биволските гардове. Доказано е, че балхите са отглеждали прочутите балхарски коне, което показва скотовъдни традиции при този иначе земеделски народ. Вероятно са отглеждали и големи стада биволи.
Най-убедителна, обаче е третата теория, според която:
c) “българин” се образува от английските думи: “bulk” (бълк) в превод - обем, грамада & “aryan” (ариец), сиреч “огромен ариец”.
Един пасаж на П. Добрев убедително наклони везните в полза на тази трета хипотеза: “Интересно е и това, че различните източни народи са произнасяли пълното име на това царство по три различни начина – БАЛХАРА, Булхор, Булгхар и дори Болгар... Такава гласна, която липсва в санскрит, индийски и персийски език, е гласната “Ъ”,... Ето защо може да се предположи, че в своя оригинален вид името на древна Балхара е звучало като Бългхар или Бългхара и е стояло съвсем близко до името на нашата страна.” И наистина, когато българите имат своя азбука, те изписват своето име блъгари, а не булгари. Гласната “Ъ”, обаче се среща в още един индоевропейски език – английския, което е доказателство за изключително близкото родство между българи и англичани. Защо, обаче грамадни арийци? Отговорът е даден от П. Добрев малко по-нататък: “Скоро на бреговете на Сулак започнал да расте нов силно укрепен град с високи стени, изградени от грамадни каменни блокове – град не за хора, а за великани. На този свой нов велик град българите дали името Балх...” Явно огромният ръст на прабългарите е причина те да бъдат наречени огромни арийци (bulkaryans). И днес английската дума за българин звучи най-близо до българскя оригинал. Височината на прабългарите е доказателство за принадлежността им към германските народи. Както знаем от историята на WW²² тези народи са и най-чистите арийци. Известно е, че в античността само германите са били толкова високи. Исполинският ръст на прабългарите се потвърждава и от книгата с митове на Проф. Б. Д., където пише: " Физическият тип на древните българи (прабългарите) също отдавна не е тайна, тъй като археологическите разкопки в некрополите (гробищата) в Североизточна България показаха, че ръстът на скелетите е 175-180 см... Един арабски географ от тази епоха така си и пише: "Българите са исполини по ръст, десет наши бойци не могат да победят в ръкопашен бой един българин."" По-нататък се разяснява връзката между ръста на човека и количеството изядено месо.
14. След това П. Добрев пише за прабългарските числителни: “Загадъчното числително ТВИРЕМ, което по невероятно сложен и заплетен начин се извеждаше от татарската дума ТОКУЗ – девет, се оказа всъщност дериват от древния индоирански корен ТУЙР – четири...” Всъщност “Твирем” се извежда по-скоро от чувашкото “takhar”. Но в настоящето изложение аз търся германските корени за прабългарските имена и думи, и ако искаме да докажем, че това число е четири няма нужда да търсим корените му чак в Памир. Те могат да се открият и в Англия – “four”.
След това Добрев извежда “загадъчната дума ЧИТЕМ” от “санскритската и авестийската дума ЧИТИЯ – трети”. Не разбрах какво не му харесва на тюркското “cheti” – седми, но може да се изведе и от славянското: “четири”, ама ще станат две четворки по този начин. Следва: “От същия източен произход са и древнобългарските числителни ВЕЧЕМ, ТУТОМ и ШЕХТЕМ, които се оказаха деривати от следните памирски и дардски числителни имена: ВЮЧ – пет /в езика прасун/; ТУ, ТУТ – две /в памирските езици/ и ШЕХ, ШЕХТ – седем.” За останалите числителни не се споменава нищо, вероятно заради липса на подходящи съответствия в Памирските езици. Като че ли прасунското “ВЮЧ” (пет) пасва малко по-добре от чувашкото “vish” (три). Обаче “Ту” (две) и шехт (седем) могат да се открият и в английския – съответно: “туу” (две) и “сикс“(шест). Вярно, че на памирски шехт e седем, но какво от това? Явно и без друго трябва да се преномерират всички месеци според памирските числителни. С други думи, с извадки от произволни източни езици се доказва, че някои от прабългарските числителни може и да не са от тюркски произход. Тук, признавам, англо-саксонската теория удря на камък – само три от дванайсет числителни съвпадат.
15. За ОНОГУРИТЕ и ОНОГУНДУРИТЕ Добрев пише: “Що се касае до думата ОНО, която стои в началото на двете имена, тя напомня санскритската дума УНА – висок, главен, а също източноиранското понятие ОНО – издигам, извисявам, което показва, че имената ОНОГУРИ и ОНОГУНДУРИ следва да се преведат като главния, централния народ.” Думата ОНО може да бъде открита и в английския – one (едно), от там следва тълкуванието, че въпросните народи са единствени такива. Името ЧУКУНДУРИ, обаче не може да се изведе от английския език.
16. Ето и един много интересен цитат: “Може да се предположи, че съставителят на Хронографа е бил някой образован римлянин, който е забелязал непълнотата в по-стария препис на Хронографа и е запитал някой познат му древен българин от кого произлиза неговият народ. Неговият събеседник е отговорил може би с думата ЗЕЕЗ – родоначалник, а още по.вероятно с производната от нея форма ЗЕЕЗИ, която означава по памирски буквално “от родоначалника, от бащата на рода”. А римлянинът, приемайки обяснението му като лично име на родоначалника, е вписал в Хронографа, че прародителят на българите се казва Зиези.” Е баси тъпия римлянин. Добре, че прабългарина не му е отговорил “кенгуру” или “перу”, че кой знае какви глупости щеше да напише. Тоя Хронограф явно изобщо не трябва да се взема на сериозно. По-нататък пише: “името ЗИЕЗИ може да се окаже синоним на АВИТОХОЛ... В Северен Кавказ, в съседство с който са живеели многобройните скитски и сарматски племена, а след това и древните българи, се среща името ЗИУС, което значи “висок, превъзходен”.” От тук извеждам и втората си хипотеза за произхода на името АВИТОХОЛ – отново свързана с латино-английския, най-вече с английския. Въпросният ЗИУС (висок, превъзходен) не е нищо друго освен елинския върховен бог Зевс. И наистина ЗИЕЗИ и АВИТОХОЛ е възможно да са синоними, защото Авитохол може да се окаже, че не е никакъв свети Авитус, а самият Юпитер (IOVIS DIES)– върховният бог на римляните. Както е добре известно Юпитер преминава в английския като Jove. От тук Йовис Хоули (Авитохол).
17. С истинска гордост ме изпълниха следните думи на Добрев: “А това, че те на четири пъти и на четири различни места в Евразия са побеждавали суровата природа и заварената от тях първобитна диващина, възсъздавайки отново и отново своята стара цивилизация, е истински рекорд.” Особено голяма е била диващината в бившите римски провинции.
18. “Майчиният род на Кубрат е записан в Именника на българските канове като ЕРМИ, а в надписите на Омуртаг същото име се среща като ЕРМИАР. Друг български род ЧАКАР се явява и като ЧАКАРАР и т. н. По силата на тази закономерност някога и самото българско име е записано в две успоредни форми – при индийците – като БАЛХ и БАЛХАРА, а в източноперсийската книжнина – БУЛХ, БУЛГАР и БУЛХОР.” Тук просто няма какво да кажа. Направо онемявам. Признавам, че никога не бих се сетил да направя подобно сравнение.
19. Отново бях залян от патриотични вълни при четенето на следния текст: “Столицата Балх останала непревзета, но Александър, разтревожен от вестта, че срещу него се събират големи войски, побързал да обяви цялото царство за свое владение и се оженил за една тамошна принцеса – Роксана, най-вероятно, за да затвърди чрез този династиен брак своята все още призрачна власт...” Хм. Абе тия бактри явно са били голяма работа. Явно наистина са българи. Вероятно те са измислили и млечно киселата бактерия и са я кръстили лактобацилус бактерикус, по-късно преминало в лактобацилус булгарикус. :rock:
20. “Твърде често в епизодите, споменаващи царя на Балх, се явяват и няколко герои с особени и нехарактерни за Индия имена – Накула, Видура и Бурисрава... напомнят по нещо нашите народни имена Нягул, Видул и Борислав, особено ако се има предвид, че в санскрит звукът Л преминава масово в Р, поради което думата СЛАВА там звучи като СРАВА, думата ДЪЛГА – като ДИРГА и т. н.” Не знам какво да кажа вече. Явно трябва да се потърсят и санскритските корени на имената Мирослав, Болеслав, Чеслав, Бранислав, Станислав, Тихомир, Бранимир. Ако се разтълкува въз основа на санскритския и името на град Дългопол може да се напише още едно книжле по темата. Колкото до името Накула, тук очевидно става дума за Санта Клаус, Червената шапчица и седемте джуджета.
21. По-нататък пише: “В Анонимния хронограф от 354 г. българите са посочени като потомци на СИМ, който според Библията заселил след потопа земите на Изтока. Тази легенда ясно сочи, че българите са дошли от земите на Изтока.” Айде сега пък СИМ. Тук съм много улеснен в тълкуването, обаче. Името на въпросният ноев внук СИМ се извежда отново от английската лексика като Сийман (морски човек). А пък името на сина му Зиези - от холандски с горе долу същото значение. Щом става дума за потоп, обяснението е повече от задоволително. И сигурно не е случайно, че англичани и холандци са все морски народи. От тук и извода, че всъщност Зевс може и да е внук на Ной, а гръцката митология се извежда от стария завет. Както е добре известно, гърците също са едни големи моряци.
22. “... А реката, която тече през Балгар и до днес е запазила своето древно българско име. Тя се нарича Зерав-шан – Златокаменната река – и напомня по нещо името на нашата българска Жеравна, както и нашият Балкан напомня далечния източен Балхан.” А пък буртасите сигурно са основали гр. Бургас. :mhehe:
23. По-нататък Добрев прави сензационни разкрития и изнася нови факти за опразването на Мизия от остроготите: “Около 430 г. българите разгромили изчезналия вече народ лангобарди и пленили в боя техния крал Агилмунд. А след половин век те победили и готите и ги прогонили от земите край Дунава. Тези противници на българите не били никак слаби и нищожни. За тяхната сила говори фактът, че след като българите ги победили, те се преселили на запад и завоювали мощния някога Рим...
Това показва, че някогашните българи не са били просто силен народ, а победители над победителите.” Само не разбрах лангобардите били ли са вече изчезнали по време на въпросната битка, или са изчезнали след нея? А пък победата на българите над Теодорих е нещо ново за мене. :1087:
24. В главата, посветена на “Дунавска” България пише: “Гледали българите измъчените и бедни хора, които срещали от Дунав до Бяло море, и разбрали, че Византия е голям лъскав затвор, който елините са изградили, за да грабят труда на другите народи.” По-нататък се обяснява как прабългарите са дошли на Балканите, за да освободят поробените народи – траки, илири и сармати и били посрещнати като освободители... От горния цитат се налага и извода, че Римската Империя е създадена от гърците.
“Но най-добре са описани тези първи битки на българите с Византия в един стар български летопис, съставен по времето на цар Иван Александър – Манасиевата хроника.” Бих казал - една сполучлива манипулация.
25. “Предайте се и вие – предлагали вероятно на Аспарух и неговите по-малки братя хазарите. Вашата столица е превзета. А ние не искаме от вас много – само да се наречете не българи, а хазари.” Хазарите, обаче явно не са знаели с кого си имат работа.
“Затова Аспарух направил отначало също като брата си Котраг – укрепил се на един голям остров, който арменците наричат Пюки,” Англичани – къде да се укрепят, ако не на остров. “а също в съседните с него укрепления, които българите наричали на своя език Онгъл.” Ето го и доказателството, че са англичани. Наименованието Онгъл не наподобява нищо от приказната Бактрия. И то погрешно се превежда като Ъгъл, Ам-Гъл и други. Истината е, че Онгъл се превежда като Англия.
Как обаче англичаните са се озовали в европейския Югоизток? Налагат се две основни хипотези. Според първата Крал Артур разгромява англите и изхвърля от Британия голяма част от тях. И търсейки нови земи за заселване вероятно те са се придвижили с помощта на лодки еднодръвки до Долния Дунав, от там са се преселили в долината на р. Танаис, която удивително напомня за английската Темза и за българската Тунджа (Тонзос), погрешно считана за тракийски топоним. Там са се смесили с останалите германски племена, включително с българите.
Според втората хипотеза възможно е част от англите да са се придвижили към северното Причерноморие заедно с готите още в трети век. И това изглежда по-вероятно, защото в четвърти век българите (приемаме, че са англичани) вече са живеели северно от Кавказ. С други думи, Онгъл е кръстен така, за да им напомня за родната Англия, намираща се на повече от хиляда английски мили от делтата на Дунав. Известно е също, че ромеите са използвали английски и варяжки войници като охрана. И от къде мислите, че са ги вземали – от Британия ли?
26. "И понеже някога в своята най-стара земя Балхара българите имали шест прочути града, които се наричали Варну, Мадар, Шуман, Канд, Хумар и Балх, същите имена се появили и в новата българска държава..." По назад авторът обяснява, че където и да отидели българите, основавали своя столица с име Балх, за да им напомня за древната приказна родина Бактрия. Това добре. Но точно това ме смущава в последния цитат. Веднага възниква въпроса: Къде в "Дунавска" България се е намирала столицата Балх? Плиска да е носела успоредно и името Балх? Възможно ли е името на столицата, съвпадащо с името на държавата да изчезне и да премине в "Плиска"? И още: В цялата книга се говори за огромни и приказни каменни градове на българите. За това си задавам и въпроса: Къде автора вижда в новата българска столица Плиска огромен каменен град, като тя е била изградена почти изцяло от дърво? И възможно ли е прабългарите, сблъсквайки се с "първобитната диващина" да са били леко подивели?
27. Накрая ще спомена, че наименованията на някои от най-важните роднини – брат, сестра, тате, мама също се извеждат от английската лексика. Думата, с която англичаните означават майката - mother, обаче отсъства от българския език. Майката, която всяко бебе по света трябва първо нея да научи как се произнася, е запазена за нещо друго. С името mother (мадър) прабългарите са нарекли своя култов център Мадара. Като най-свещенното място в държавата, то е наречено с думата, обозначаваща най-святото нещо за отделния човек – майката (Холи мадър, както се пееше в една песен и не е Холи мавър, както го чуват някои. Холи мавър – това е друго ). За това българите били принудени да си намерят друга дума за майка. От явен българо-германски произход са испано-португалските топоними Мадрид и Мадейра. Вероятно са пренесени там от визиготите.
Мога да напиша и още, но и това мисля, че е повече от достатъчно. Смятам в някой от следващите постове да развия и тезите за близкото родство на прабългарите с ескимосите, маите, папуасите и бушмените. За последните ще ми е малко трудно не само защото бъкел не вдявам от езика им, ами защото имат и едни странни звуци, които не знам как се изписват. Всъщност и от ескимоски нищо не разбирам, ама то не е и нужно.

[Guy de Mont Ferrand]

Прабългарите всъщност са англичани

Статийката е много готина! Салюти, Чезаре!

[TzarSamuil]

Сега ясно че в сериозен форум ще има и сериозна критика към П.Добрев, обаче нека когато се критикува се използват, точни аргументи.
Примерно точка 2
Франките мразели Визиготите и за това не ги спасили.От тази логика излиза че българите много се обичали с византийците.

П.С:Ясно ми е че статията е набляга на хумора но все пак

[Last roman]

Не знам много по темата ,не казвам че това е самата истина но в Турция в която и да е книга или някоя историечска тв програма всеки турски историк без изклйучения казват че Българите са от туркски произход

Само че по времето на "пра"българите не е имало турци /тюрки/.
Според мен е доста трудно един народ да произлезе от нещо което възниква след него. :1087:

[Гост]

Абе добре се шегува Цезаря, но като остваим настрана патриотичния патос, какво имаме:
1/ Плиска наистина е бил голям град; не огромен, не Константинопол,но голям;
2/ арабите така или иначе не успяват през Балканите и така или иначе Тервеловите хора са причината;
3/ българите не са били "страшни по целия свят", но достатъчно страшни, да надделеят в сума ти битки най-голямата държава на средновековния европейски свят /да си земеделец и воин не са изключващи се неща/;
4/ Тюрките не биха ли могли да реципират тия длъжностни и други названия от българите и сродните им народи в Азия?

Сложна работа, сложна-а-а... Затова, може да се бъзикаме с някоя и друга изцепка, но дали същността на проблемите няма да убегне така. Защото, като се слушат шеги, които сами по себе си са дбро нещо, къде отиват тезите? Спираме се на заключението "нищо не е ясно", или се опитваме да подредим нещо от мозайката?

[модератор]

Майтапите са забавни
Празните приказки са ... празни
Хайде по същество нататък.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

1/ Плиска наистина е бил голям град; не огромен, не Константинопол,но голям;
2/ арабите така или иначе не успяват през Балканите и така или иначе Тервеловите хора са причината;
3/ българите не са били "страшни по целия свят", но достатъчно страшни, да надделеят в сума ти битки най-голямата държава на средновековния европейски свят /да си земеделец и воин не са изключващи се неща/;
4/ Тюрките не биха ли могли да реципират тия длъжностни и други названия от българите и сродните им народи в Азия?

Сложна работа, сложна-а-а... Затова, може да се бъзикаме с някоя и друга изцепка, но дали същността на проблемите няма да убегне така. Защото, като се слушат шеги, които сами по себе си са дбро нещо, къде отиват тезите? Спираме се на заключението "нищо не е ясно", или се опитваме да подредим нещо от мозайката?

По т. 1 Наистина Константинопол е по-голям от Плиска. И до колкото знам той се е намирал в Европа, което означава, че Плиска наистина не е най-големия град на континента.
По т. 2 По принцип съм съгласен. Но много ме подразни отношението към франките. Все пак те са били сами, докато ние сме били заедно с ромеите. А и всеки се е справил според възможностите си. Наистина в чуждата литература Тервел не се споменава много - много, което също не ми харесва.
По т. 3 Да, ама цитатът е точно: "Страшни по целия свят" .
По т. 4 Мисля, че по-скоро може да е било обратното.
По въпроса с шегите и убягването на същността. Ако бях подходил абсолютно сериозно, мисля си, че едва ли някой щеше да има нерви да прочете цялата ми "статия". А пък и ми се струва, че темата като че ли се поизчерпа малко. Беше казано почти всичко, каквото можеше да се каже. И в крайна сметка до пълен консенсус не можа да се стигне.
Виждам, че отношението на повечето хора в този форум към подобни книги (като цитираната в предния ми пост) горе долу съвпада с моето. Но аз съм шокиран, че в книжарниците такива четива стоят в раздел "История". Мястото им е точно в раздел "Хумор, Сатира и Забава". Затова намирам хумористичния подход към подобни съчинения за най-уместен. Мислех си да махна физиономийките от "статийката", за да изпробвам и чувството за хумор на хората във форума, но реших да не злоупотребявам. Пък и се попритесних да не би някой да ме вземе прекалено на сериозно. Но виждате как на бърза ръка може да се изгради една прилична теорийка за произхода на българите. Ами ако някой реши да се задълбае повече!
Подходът при развиването на такъв тип тези е абсолютно погрешен. Първо си поставяме целта. После се аргументираме с каквото ни попадне и готово. А с личните имена това е наистина много лесно. Даже няма нужда да им се търси точния смисъл. Просто звуково трябва да има някакви съвпадения.
И накрая ще отправя предупреждението: "Граждани бъдете осторожни! Пазете се от македонизация на българската история!"

Само че по времето на "пра"българите не е имало турци /тюрки/.
Според мен е доста трудно един народ да произлезе от нещо което възниква след него. :1087:

Имало е тюрки, разбира се.

Статийката е много готина! Салюти, Чезаре!

Повече бих се зарадвал на някое триумфче, или поне овацийка. Но все пак благодаря! Искрено се радвам, че ти е харесала!