Следосвобожденска демография

[KIZIL DELI]

Дискусията около темата за демографията на България през османския период показа, че общо взето цари пълен хаос и липса на яснота в изследванията и има още много какво да се желае. По тоя повод се размислих върху въпроса за следосвобожденската демография, където на теория нещата би трябвало да са по-ясни, защото поне изворите са написани на широко достъпен език. Дали обаче е така? Може ли някой запознат да препоръча четива, съответно да коментира направеното до момента. Аз не мога да се сетя за нарочна монография, която да разглежда периода 1878-1944 г. Интересно ми е има ли такава и как са били решени редица проблеми, за които бих могъл да се сетя на прима виста. Вярно, че има преброявания на населението, но напълно надеждни ли са те? После, периодът около войните в началото на ХХ в. е свързан с огромно разместване на население в различни посоки, този момент изчистен ли е на базата на официална статистика? Официалната статистика от това време надеждна ли е? Въобще някой седнал ли е да оправи тази лудница или има писано тук-там, както често се случва в родната историография? Ще съм благодарен, ако някой, който има око върху периода сподели впечатления и моля ви не ме пращайте да чета Уикипедия по въпроса .

[Stan]

Аз за начало се сещам Л. Милетич - Старото българско население в Североизточна България. Там добре е дадено побългаряването на района, което е започнало още преди Освобождението и станало особено интензивно след 1878 г. Целта на Милетич не е била да проследи демографските процеси, а да направи езиково и етнографско изследване на старите български етнически групи, но за целта е трябвало да отсее кои селища са със старо българско население и кои с българи придошли от различни райони. Основно побългаряването в областта върви така - старо местно балгарско население е живяло по бреговете на Дунав (т.нар. гребенци) по течението на Русенски Лом, оттам Разградско (капанци) и Шуменско - Провадийско до към Девня (хърцои). Всъщност "хърцои" е по-общо наименование на старото българско население. Преди Освобождението се настаняват големи групи бежанци от Тракия, които след като поседели малко в Бесарабия предпочели да се върнат в Османската империя, а паралелно с тях започват да отсядат и групи балканджии - първо овчари, в последствие и трайно се заселват. След Освобожданието започнало масово изселване на турците, което пък отворило място за приток на нови групи преселници от Балкана, а паралелно с това идват и нови групи от Тракия. Специално за българизирането на района на Провадия много важно значение са изиграли три български села в Източна Стара планина - Ченге (Аспарухово), Еркеч (Козичино) и Голица.

Ние много ревем за загубените територии по време на войните, или по-точно за неосвободените български земи. Истината обаче е че, трябва да преоценим загубите. По-специално имам предвид Одринска Тракия. Одринска Тракия, която никога не е била част от българската държава, е населена с българско население чак по време на Османската империя (по този въпрос, мисля че ти при добро желание ще ни обясниш подробности )
Обаче, Одринска Тракия през 1912 г. не е населена само с българи, а те ако не са лъжа са били около една трета от населението. Загубата на тази територия през 1913 г. и последвалия турски погром над местните българи, довежда до тяхното масово преселване в България. Те, за разлика от македонците, които се концентрирали в Пиринска Македония и големите градове, са заселили основно в Източна България, което пък оказва благоприятно влияние върту етнодемографската картина в района. Имам предвид не само по въпроса с турското население, но и гръцкото.
В България почти не се говори за гърците. Обаче по официални данни към началото на 20 в. е имало около 60 000 гърци концентрирани в Пловдив, Станимака (Асеновград), Хасковско, Сакар (кариотите) и крайбрежието - всички крайморски градове и села са били населени основно или с гърци или гърци и турци, а Варна и на север от нея с гагаузи. Заселването на бежанците от Одринска Тракия е довело до побългаряването на крайбрежието, още повече че гърците започнали да се изселват. Така че загубата не винаги е загуба. Загубата на Одринска Тракия, според мен по-точно е не "загуба", а "неуспешно завладяване", оказва много важно влияние за побългаряването на големи части от дн. Източна България.

[Thorn]

Населението е било доста смесено. Турци е имало навсякъде, особено много в Източна България. Във Видинско - румънци. Също и в Тутракан. Черноморските градове, Станимака, Ивайловград, Пловдив - гърци. Пак там арменци и евреи. Много евреи е имало и в Кюстендил. В североизточна България - татари.

Интересен е и въпросът с торлаците - една преходна група между българи и сърби.

Тук таме е имало албанци, малко цигани, власи /не румънски/, каракачани, които са гръкоезични, гагаузи - туркоезични християни, малко руснаци и изненадващо много чехи.

[KIZIL DELI]

Добре де и аз точно за това питам. Хаосът е тотален, текат едни населения насам-натам, едни идват други си отиват и т.н. Има съвременно изследване на тези процеси, което да е що-годе свястно?
Иначе в османско време одринска Тракия не е населена само с българи, не знам дали/кога стават мнозинство, ако изобщо. Има си доволно количество селски турци и др. етнически групи, поне до към 17 в., когато аз съм гледал. Иначе големите български села там, по мои впечатления, са главно вакъфски, демек нечии частен интерес е привлякал/докарал на сила заселници. Като казвам големи има села с по 500-600 ханета, пред които много днешни български градове от онова време изглеждат като 10-годишни циганчета

[Хана]

Не е точно за този период, но ако някой се интересува.

http://www.megaupload.com/?d=E5T9NO4D

Balkan family structure and the European pattern:
demographic developments in Ottoman Bulgaria

Marii︠a︡ Nikolaeva Todorova

Central European University Press, 2006 - 249 страници
This study, which is an updated, extended, and revised version of the out-of-print 1993 edition, reassesses the traditional stereotype of the place of the Balkans in the model of the European family in the nineteenth century on the basis of new source material and by synthesizing existing research. The work first analyzes family structure and demographic variables as they appear in population registers and other sources, and the impact of these findings on theoretical syntheses of the European family pattern. On most features, such as population structure, marriage and nuptiality, birth and fertility, death and mortality rates, family and household size and structure, as well as inheritance patterns, the Balkans show an enormous deal of internal variety. This variability is put in a comparative European context by matching the quantifiable results with comparable figures and patterns in other parts of Europe. The second section of the book is a contribution to the long-standing debate over the

[Guy de Mont Ferrand]

Добре де и аз точно за това питам. Хаосът е тотален, текат едни населения насам-натам, едни идват други си отиват и т.н. Има съвременно изследване на тези процеси, което да е що-годе свястно?
Иначе в османско време одринска Тракия не е населена само с българи, не знам дали/кога стават мнозинство, ако изобщо. Има си доволно количество селски турци и др. етнически групи, поне до към 17 в., когато аз съм гледал. Иначе големите български села там, по мои впечатления, са главно вакъфски, демек нечии частен интерес е привлякал/докарал на сила заселници. Като казвам големи има села с по 500-600 ханета, пред които много днешни български градове от онова време изглеждат като 10-годишни циганчета

Имало ги е бая ама аз пък мога да говоря за ок. 1876-77 г. (такава карта съм гледал). Направо си изглеждат към 50 % от населението.

[Stan]

Първо зависи каква карта гледаш, т.е. кой я е правил. След това има разлика между заета територи от даден етнос и процент на същия етност от общия брой население.

[dibo]

Официални преброявания има за 1880 (Княжеството), 1884 (Източна Румелия), 1887, 1892, 1900, 1905, 1910, 1920, 1926, 1934, 1946.
Статистически годишници на Царство на България и Народна република България.

Иначе:
Демография на България. Авторски колектив. С. Наука и изкуство, 1974
Данаилов, Георги Изследвания върху демографията на България, С. 1930
Чанков, Жеко. Населението на България. С. 1935

[KIZIL DELI]

Дибо, благодарности за библиографията, за нещо такова се боря. Ако някой е запознат нека коментира качеството на въпросните изследвания.

Мария Тодорова се намира и на български http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=4009

Иначе Стан е прав, че има карти и карти, зависи кой от къде гледа. Една от известните етнически карти на одринска Тракия е тази на Милетич. Аз лично уважавам нещата, които е произвел като учен, но съм сигурен, че турците, а най-вече гърците ще препоръчат една друга употреба на тази карта, най-вече за забърсване на някои части от тялото Та такива едни работи, но аз не съм си представял, че демографията на Егейска Тракия или Македония е изчистена, твърде много проблеми и все още много политика и емоции има там. Въпросът ми беше за територията на съвременна България, тук дали са уредени нещата?
Ето я картата на Милетич

[Guy de Mont Ferrand]

Първо зависи каква карта гледаш, т.е. кой я е правил. След това има разлика между заета територи от даден етнос и процент на същия етност от общия брой население.

Мерси, че ми каза, даже горещи благодарности Иначе картата беше на австроунгарския консул в Одрин Карл Сакс - от 1877 г.

[Stan]

Мисля, че не си ме разбрал. Българите, като селско население, може да обитават примерно 60 % от селата в района, т.е. да заемат много голяма площ, но това не означава, че са били 60 % от общото население.

[Guy de Mont Ferrand]

Мисля, че не си ме разбрал. Българите, като селско население, може да обитават примерно 60 % от селата в района, т.е. да заемат много голяма площ, но това не означава, че са били 60 % от общото население.

ОК, но в конкретния случай знаем, че са били в доволно количество и в Одрин и Цариград, нали?

[Stan]

Eстествено, това никой не го оспорва.

[KIZIL DELI]

ОК, но в конкретния случай знаем, че са били в доволно количество и в Одрин и Цариград, нали?

В градовете ли имаш предвид? Че колко пък толкова българи е имало? И в двата случая са малцинство и то не чак толкова значимо.

[Guy de Mont Ferrand]

В градовете ли имаш предвид? Че колко пък толкова българи е имало? И в двата случая са малцинство и то не чак толкова значимо.

Във всеки случай съм срещал твърдение, че най-големият български град по това време е....Истанбул.