ВМОРО

[boilad]

Хм, апели... може би щяха да свършат работа, ако терористичните актове бяха насочени за усилване на въздействието им, а симпатии и някакво признание, ако бяха търсени, щяха да бъдат намерени най-малко в САЩ и СССР. От друга страна индеферентната българска политика също изиграва своята отрицателна роля върху съдбата на организацията.

[Изчезнал Безследно]

Мисля, че най-голямата грешка допусната от ВМРО е, че усилията й не са насочени към легитимирането й. Редица примери показват, че този път е най-ползотворен за целите, които си поставят най-вече сепаратистките организации - ФНО в Алжир, ИРА, НОКБ на Гривас, ООП на Арафат.

Изглежда е имало усилия за международно представяне. Случайно се натъкнах на приложените текстове относно конгреса на малцинствата в Женева - 1927/28.
Цитатите са от "Из историята на българското еврейство" на Е. Барух и "Видни евреи в България" на Б. Ардити.
Във втория е цитиран в-к "Слово", София, 23 септември 1929, год. V²²² бр. 2184
MO_congress.pdf

[boilad]

Наистина интересно, мерси за инфото (както казах, ако са търсили някакво признание, щяха да го намерят). Това е било стъпка в правилната посока, но без последователност каква полза от нея?

[Изчезнал Безследно]

Въпросната конференция май не е била само преливане от пусто в празно. Ако не се лъжа, там принуждават Румъния да даде гражданство на живеещите на територията й евреи.

[boilad]

Може да изскочи заек от тоя храст, ако някой се наеме да проучи опитите на ВМРО за легитимиране (аз не се чувствам достатъчно подготвен за това). Между другото сигурно ли е, че зад българите на въпросната конференция стои ВМРО?

[Изчезнал Безследно]

Мисля че да. ВМРО се отплаща щедро на евреите за помощта им. По онова време всички по-богати българи са принудени да даряват пари на организацията с довода, че "иначе ще търкаляме глави". Евреите са изключени от това задължение - признава им се данъка, който плащат на еврейските фондове за откупуване и облагородяване на земя в Палестина.
Признатият наскоро за праведник на света Владимир Куртев (участник в Кюстендилската делегация на Пешев за отмяна на изселването на евреите) е бил важен фактор във ВМРО. Чел съм, че той направо е заплашил царя, че ако продължава тази политика, ще си има работа с македонците.

[Mishok]

Дейци на ВМOРО приготвят бомби

[Mishok]

Воеводата Илия Кърчовалията ?



Той е роден 1856 г. в с. Кърчево, днес в Гърция.
Починал е през 1918 г. в същото село. От малък се занимава с четническа дейност. Той е участник в четата на Стоян войвода още през 1878г. по време на Кресненското въстание. През 1879 г. се запознава с Гоце Делчев. През 1897 г. той участва активно в акции организирани от Гоце Делчев. Като един от най-опитните воеводи познаващи Али Ботуш планина /южните склонове на Пирин/, той се явява дясната ръка на Гоце Делчев във всички военни действия. Организира първите чети на ВМРО през 1899 г. , които успешно извършват подривна дейност под негово ръководство придвижвайки се по непознати за турския аскер планински пътеки. За него подробно пише четника Георги Баждаров в книгата си „Спомени”, издадена в София 1920 г.

За сериозната връзка помежду им свидетелства описанието на битката при разбиване четата на Гоце Делчев при с.Баница. При срещана на оцелелите с дядо Илия Кърчовалията той ги пита: „Какво стана с Гоце?” Тъжният отговор е „Оставихме го под пепелищата на Баница…” Ето как четникът описва мъката на стария харамия:” Той оброни глава, едри сълзи потекоха из очите му и цял половин час плака неспирно като дете. Без да продума” А когато новината се понесла като черен облак над една земя, вече преситена от скръб , Македония плакала заедно с него.

По време на четничеството си в Македония Пейо Яворов има многократни срещи с опитни воеводи между които и дядо Илия Кърчовалията. За това свидетелства и една тяхна обща снимка, копие от която притежава и на стралджанския музей. Освен нея музея очаква дарение от Сирма Тодорова на уникална снимка, на която е сина на дядо Илия Кърчовалията и нейната майка. Тази и други снимки от четническия период в Македония допълват още веднъж всестранната връзка на Яворов с воеводите от този край, превърнал се за него във втора родина и карат стралджанци да се чувстват горди, че такъв революционер и поет е живял и в техния град.

Комитските премеждия на четниците в района на Али Ботуш са живо описани от П.Яворов в неговите „Хайдушки копнения”.

Дядо Илия Кърчовалията включва и един синовете си - Митьо Илиев Кърчовалията в четническото движение по време на Балканската война. Той остава жив, напускайки родното си село Кърчево, /днес преименувано село Каридохари на гръцка територия/, премества се в с. Петрово, Петричко /родното село на баба Сирма/, където и умира през 1932 г

[mokria]

Росен Петров в "Операция слава" разказа ,че Армията и чети на ВМОРО са потушавали и наказвали участници в Септемврийските бунтове. И от там останал израза на Дядо Кольо воеводата -Не бойте се деца ,Дядо Кольо ,леко коли.Някой има ли снимка на въпросния воевода?

[Kramer]

"Дедо Коле леко коля", това е в Пиринско, май в Разложкия край.

[mokria]

В предаването казаха ,че въпросната случка била в села ,в северна България.А в нета намерих имформация само за Дядо Кольо Добровенски.Може би ,защото са малко срамни петна от историята.Но пък е история.

[Mishok]

Петър Костов Пашата

Роден: 1889
Прилеп, днес Република Македония
Починал: 6 август 1925
Горна Драчевица, днес Република Македония
Петър Костов, известен като Пашата, е български революционер, прилепски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Костов е роден в 1889 година в Прилеп, Османската империя, днес Република Македония. Завършва прогимназиално образование. В 1910 година е четник при Милан Гюрлуков и през лятото на 1915 година Костов е войвода в Прилепско. Завежда Прилепската околия след 1920 година, като в 1925 година четата му се състои от 33 четници[3]. Умира на 6 август 1925 година заедно с велешкия войвода Петър Станчев в сражение със сърбите в Горна Драчевица, Тиквешко

[Mishok]

Лазар Велков



Лазар Велков
Роден: 1880
Дивле, днес Република Македония
Починал: 22 септември 1924
Живине, днес Република Македония

Лазар Велков Тодев, известен като Дивлянец или Дивлянски, е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Роден е в скопското село Дивле, тогава в Османската империя. По професия е зидар. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация в 1896 година, оглавява селския комитет в Дивле и изпълнява куриерски задачи. В 1906 година е арестуван от властите и осъден на 15 години затвор. След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран. След 1910 година става войвода на възстановената ВМОРО в Скопско.

По време на Балканската война в 1912 година Велков действа с четата си в Скопско и подпомага съюзническите на България сръбски войски.[1] След Междусъюзническата война в 1913 година е арестуван от новите сръбски власти във Вардарска Македония и хвърлен в затвор в Белград. В 1914 година успява да избяга и в 1915 година се включва в чета, нахлула в Кумановско. След това действа с чета в родното си Скопско.[2][3] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.

След Първата световна война се включва в дейността на възстановената от Тодор Александров ВМРО и отново става войвода на чета в Скопско. Негов секретар в 1924 година е Петър Станчев.

Лазар Велков е тежко ранен в 1924 година при сражение със сръбски части в местността Островица между селата Живине и Колицко и се самоубива.[6][7] Като войвода го замества Петър Станчев.

[Mishok]

Иван Наумов Алебака
Роден: около 1870
Ораовец, днес Република Македония
Починал: 24 август 1907
Белица, днес Република Македония
Иван Наумов, наречен Алябака или Алябако[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, борец за свободата на българите в Македония и Тракия.

Иван Наумов е роден в село Ораовец, Велешко, в бедно българско семейство. По-малкият му брат Павел Наумов също е деец на ВМОРО. Поради липса на средства не може да учи и отива на гурбет в Солун. Там се запознава с идеите на ВМОРО и около 1900 година е привлечен в организацията от Михаил Апостолов Попето. Работи като бакалин в Драма и Кавала.

Стефан Аврамов описва Иван Наумов така:
„Алябака б? високъ, широкоплещъ и здравенякъ съ мургаво лице и черна коса, които го оприличаваха на мавъръ, поради което получи прякора „Алябакъ”. Неговиятъ орловъ погледъ, воинственъ духъ, походка, см?лость, себеотрицание и в?ра въ д?лото го издигнаха предъ очит? на другари и противници. Въ време на сраженията, и съ турци и съ сърби, той налиташе като разяренъ лъвъ, увличайки следъ себе си четницит?. Въ велешко, прилепско и Поречието той б? единствениятъ войвода, който б? вселилъ страхъ въ редовет? на сръбската пропаганда, агентит? на която го третираха за непобедимъ и неуязвимъ”

През 1902 година убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща като четник в Одринско и Пашмаклийско. От началото на 1903 година е организационен войвода в Крушевско. По време на Илинденското въстание ръководи едно от отделенията, което участва в запалването на жандармерийската казарма в град Крушево. Снабден е с 25 коня, натоварени с оръжие, от Тодор Яковов, станал четник при Алябака в периода 1903-1906.

След въстанието се оттегля в България. В София, през 1904 година, заедно с Мамин Колю, след неуспешен атентат срещу турския консул, при който е ранен гавазинът му, са арестувани за около шест месеца. С чета, на която е войвода, влиза отново в Македония. При настъпилите разногласия във ВМОРО Иван Алябака е сред привържениците на Борис Сарафов[3]. Обикаля като войвода Велешко, Прилепско, Кичевско и Поречието, но поради конфликт с велешкия войвода Стефан Димитров му е наредено от организацията да не се връща там.
четата на Алебака
Освен с турските войски четата му се сражава и срещу новопоявилата се сръбска въоръжена пропаганда. През декемрви 1904 година, заедно с войводата Боби Стойчев, са разбити от турска потеря и са убити 16 от 20 негови четници. Същата година дава престрелка на четата на Стефан Димитров, като накрая се разделят с разбирателство. През 1905 година четата на Иван Наумов - Алябака гони Димитър Чуповски от Македония, заради пропагандирания от него македонизъм.[4]

През лятото на 1907 г., Алябака влиза в Македония като войвода на една от най-големите организационни чети, състояща се от 60 души, повечето от които войници от Българската армия, сред които и Константин Кюркчиев. Тази чета участва в сражението на Ножот и Попадийските чукари през юли 1907 година, заедно с другите, дошли от България чети - на Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков, прилепските районни чети на Гьоре Спирков и Мирчо Найдов и селските чети на Секула Ораовдолски и Велко Попадийски.

[Mishok]

Андрей Казепов
Роден: 1878
Янковец , Османска империя
Починал: 11 април 1904
Сенокос, Османска империя
Андрей Казепов е български революционер, кресненски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Казепов е роден в 1878 година в горнопреспанското село Янковец, тогава в Османската империя. Учи в Цариград и в Солунската българска мъжка гимназия (1896 - 1899). Завършва Битолската българска гимназия, където учител му е Дамян Груев. В Битоля заедно с Георги Баждаров, Търпен Марков, Георги Христов и Георги Тодоров образува ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство, начело с Марков.
Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Серско. Казепов е на петия ред, пети (предпоследен) отляво надясно.

Учителства в Банско (1900 - 1901) и в Струмица (1901 - 1902). За революционна дейност е преследван от властите и е принуден да емигрира в свободна България. През април 1902 година се връща в Македония и влиза в четата на Яне Сандански. По време на Илинденско-Преображенското въстание води сражения с османски части в Мелнишко. След поражението на въстанието от пролетта на 1904 година е кресненски войвода на ВМОРО. Загива в сражение с османски части край село Сенокос, а трима други негови четници, сред които Янко Василев от Осничани, са ранени.

В памет на загиналия Андрей Казепов, името Казепов е прието от Георги Стоянов, станал известен като Георги Казепов.