България в Първата световна война 1915-1918

[багатур]

Тва е постфактум...през 1915-1918 съглашенските войници в Македония не са били на същото нение. Маргинална, доколкото Солункия фронт е второстепенен, развръзката там се определя от положенито на Запад. При една германска победа, България щеше да е победител там, а 100 000 съглашенци - заложници! Тези англо-френски коментари само показват огромната им злоба към България за направения от нея избор и факта, че тя си свършва добре работата - 600 000 съглашенска армия клечи пред Солун вместо да се бие при Вердюн и Сома! Що се отнася, до принизяване българските победи над Сърбия и Румъния - нали трябва да погалят самочуствието на битите си съюзници.Ако бяхме избрали Антантата за съюзник сега същите тези драскачи щяха да ни превъзнасят до небето... Накратко през 1015-1918 България изпълнява възложената и от германците стратегическа задача - да държи в Македония максимално количество съглашенски войски.А за Добро поле вина имат и германците, от тях е зависело в пълна мяра материално-техническото обезпечаване на българската армия. При снабдяване дори на 70% от това на съглашенците, пробив на българските позиции трудно би могъл да се осъществи

[AggressiveRefrain]

Всички сме чували за военните почести, оказани на генерал Вазов; за "непревземаемата" крепост Тутракан; и за влиянието , което действията на българската кавалерия в Добруджа, оказва върху идеите на Гудериан..

Би ли дал повече информация относно това?

[zmaj]

1. Мисля, че ставаше въпрос за генерал Колев и командваната от него конна дивизия в Добруджа, 1916 г - тук, във форума съм срещал инфото, даже почти съм сигурен, че някой от съфорумците намеси и името на Гудериан, макар и по-скоро като куриоз, а не като неопровержим факт.

2. "Сред най-интересните моменти от живота на Владимир Вазов е посещението в Англия през 1936 г. Организацията Британски легион чества победата на английската армия през Първата световна война. Като джентълмени английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Посрещат го с уважение и най-големи почести, израз на което е свалянето на знамената в негова чест. Председателят на Британския легион казва в речта си: „Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в нашата история.“


Въпросът ми за оценката на нашето участие в Първата световна е по-скоро доколко би могла да бъде "обективна", дори и от дистанция на времето. Дали наистина на някого от Антантата му е пукало особено от "прусаците на Балканите" /например, на Румъния предлагат много повече отколкото на нас/


И друго...
Например, османската армия си има своите пикови постижентия: Галиполи, Багдад, Палестина. Там подценяваните от англичаните османски войски нанасят тежки поражения на британската империя.
Австро-унгарците се отличават на италианския фронт, макар да отнасят голям пердах на Източния.

България удря в гръб Сърбия през 1915, повтаря същото срещу Румъния през 1916 г. , натриваме носовете на руските генерали в Добруджа... и това е. В Македония държим фронта срещу не особено нахъсан противник. /Там по-скоро проблемът е смъртността от тиф, а не артилерийските схватки/.

[четец]

47 и 48 полк

Във връзка с 47 и 48 полкове.
От самото начало на войната са в Четвърта пехотна Преславска дивизия на генерал Киселов.
47 полк е командван от полковник Йордан Аврамов Аврамов, а 48 - от полковник Христо Иванов Енчев. Двата полка са в тридружинен състав, като едната от дружините на 48 полк е придадена към Варненския укрепен пункт.
Останалите дружини на двата полка участват в превземането на Тутраканската крепост. Особено силно се представят двете дружини на 48 полк, които превземат фортове 5 и 6 на крепостта. Процентно дават може би най-много жертви - 5 загинали и 14 ранени офицери, 146 убити, 624 ранени и 59 изчезнали войници.
След превземане на крепостта втора дружина на 48 полк е оставена за гарнизон в Тутракан. После участва в отбиването на румънския десант при Ряхово, след което е прехвърлена на КОбадинската /а не КУбадинската, което е име на две селища в България/ позиция в Добруджа. Включена е в бригадата "Боде" на 217 германска дивизия. Превзема Топраисар. Там загива командирът й майор Станчо Стефанов Марашлиев. С него от дружината загиват 86 войници. Ранени са 4 офицери и 281 войници.Другата дружина на 48 полк и 47 полк участват в настъплението на дивизията на север. 47 полк се отличава в кръвопролитните боеве при Азаплар /Полковник Дяково/.
След освобождението на Добруджа полковете са разставени срещу Галац и Рени по р. Дунав.
В края на май 1917 г. пристигат с дивизията в участъка си по Завоя на Черна в района на с.Зовик, където са до края на войната.

[Изчезнал Безследно]

19п.п. и 53п.п.

Два въпроса:
1. Знае ли някой към коя дивизия е 53п.п. в началото на войната? Знам, че по-късно, през 1916 влиза в сборната дивизия.

2. Към коя дивизия е 19п.п. в края на войната (септември 1918) - 4-та или сборна? Доколкото знам, в началото на ПСВ е в състава на 4-та дивизия.

[четец]

До 03.01.1917 г. 19-ти пехотен Шуменски полк е във втора бригада на Четвърта пехотна Преславска дивизия. Участва в цялата кампания в Добруджа от Тутракан до Мачин. От тази дата /след освобождаването на Добруджа/ е на подчинение на Сборната дивизия. На 18.04.1917 г. в резултат на роенето на пехотните полкове се създава 82-ри пехотен полк от четвъртите дружини на 7-ми Преславски, 31-ви Варненски и 19-ти Шуменски полкове. Новият полк е включен във втора бригада, където е и 19-ти Шуменски. През октомври двата полка на бригадата заедно с нововключения 72-ри пехотен полк /бивш 9-ти маршеви/ заминават за Южния фронт. Бригадата е придадена към Сборната /Охридска/ дивизия на генерал Кантарджиев и отбранява района на Мокра планина, западно от Охридското езеро.

[didimitrov]

35 пп

имам сканирана книгата на полк. Таслаков за 35 пп през войната 1915-18, 99,6 Мв и не мога да я кача. Кажете как ?

[dibo]

имам сканирана книгата на полк. Таслаков за 35 пп през войната 1915-18, 99,6 Мв и не мога да я кача. Кажете как ?

Ако искаш мога да я кача в Библиотеката на форума, тоест тук:

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8238

за уточняване - пиши ми Лично съобщение.

[четец]

53 полк

При започване на войната, 53 пехотен полк е в състава на трета бригада на Седма пехотна Рилска дивизия и през 1915 г. е в Македония.
Непосредствено преди започване на военните действия срещу Румъния е изпратен за Добрич. Пристига в разгара на боевете за града, дори една от дружините му не може да участва в сраженията, защото пристига вечерта на 07.09.1916 г. след приключването им. Прехвърлян е ту към Варненския подвижен резерв, ту към втора бригада на Шеста Бдинска дивизия. Като част от Шеста Бдинска дивизия участва в сраженията за пълното освобождение на Добруджа.
След създаване на Сборната дивизия на генерал Кантарджиев полкът е включен заедно с 16 Ловчански полк в първа бригада на дивизията и е изпратен на Македонския фронт.

[Изчезнал Безследно]

четец,
Не съм сигурен, но до колкото си спомням, 72п.п. е 11 маршеви. Или се лъжа?

[четец]

72 полк

Информацията си черпя от Дневници за военните действия на 82-и пехотен полк и на 19-и пехотен Шуменски полк. В първия дневник пише, че вляво от полка е 19-и Шуменски, а вдясно е 9-и маршеви. Става въпрос за позицията западно от Охридското езеро до долината на Шкумба. Във втория дневник се сочи, че тримата командири на полкове: подп. Марин Куцаров - на 19-и Шуменски, полковник Михнев - на 72-и и за командир на 82-и - майор Тумпаров са призовани на 23.09.1918 г. от командира на бригадата полковник Мъдров, за да им съобщи за пробива при Добро поле. От тези две информации правя извод, че 9-и маршеви и 72-и пехотен полкове са един и същ. Може да греша.

[Николай]

четец,
Не съм сигурен, но до колкото си спомням, 72п.п. е 11 маршеви. Или се лъжа?

11-маршеви е преименуван в 73-и полк.

[Изчезнал Безследно]

четец, Николай,
Благодаря ви, явно грешката е моя.
Бихте ли ми помогнали с преименуването на другите маршеви и опълченски полкове?
По-специално ме интересуват 1, 5 и 6 маршеви.
4 маршеви, доколкото знам, е преименуван в 69 пехотен.

[Николай]

четец, Николай,
Благодаря ви, явно грешката е моя.
Бихте ли ми помогнали с преименуването на другите маршеви и опълченски полкове?
По-специално ме интересуват 1, 5 и 6 маршеви.
4 маршеви, доколкото знам, е преименуван в 69 пехотен.

4-ти маршеви - в 69-и пехотен
5-и маршеви - в 70-ти пехотен
6-и маршеви - в 71-и пехотен
9-ти маршеви-в 72-и пехотен
11-и маршеви - в 73-и пехотен

Преименуването става през декември 1917-януари 1918.
За останалите маршеви и съдбата им след 1.01.1918 нямам сведения. Тъй като те не се споменават в бойните разписания след тази дата- поне в тези, с които разполагам- предполагам, че са разформировани, а личния им състав е приведен за попълване на останалите части. Мисля, че преди няколко месеца имаше тема за опълченските и маршевите полкове през ПСВ

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=11405

[dibo]

Балчик 1916:

http://bgarmy.eu/?action=news&id=9233