If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Здравейте. Чета разни спомени на българи, участвали в Първата световна, и от време на време срещам думата секрет.
Обикновено става въпрос, че еди-кой си отива или се връща от секрет. Например: "Посрещаме постовете и секрета, пожелаваме им добро утро..." Или: "Късно през нощта всичко бе готово и свободните от патрули, постове и секрет заспаха."
Та, имате ли идея за какво става дума?
блян вихрен понесен
над степ ековита,
ужасната песен
на конски копита!
Здравейте. ...
.... срещам думата секрет.
....
Та, имате ли идея за какво става дума?
Вид наряд.
Също както другите видове наряди - часови, пост за наблюдение, оглеждач, засада, патрул, заслон, ловна(поискова) група и секрета си има предназначени и особености в носенето на службата.
Секрета съвместява функциите на повечето от другите наряди - изпълнява едновременно охранителна и наблюдателна дейност, представлява и засада по вероятно направление на противника, като до местоназначението си изпълнява и функции на патрулна служба. И основното - той трябва да остане скрит от очите на противника, докато върши всички тия работи ...
В мирновременна обстановка съществува основно в Гранични Войски, на другите родове войски не им трябва ... По време на война е друга работата, целият фронт става граница и тогава секрет-а става основен наряд.
Здравейте,
Наскоро поръчах проучване в Държавния Военно-Исторически Архив за двама мои роднини, служили в 11-ти пехотен Сливенски полк през Балканските и Първата Световна войни. Оказа се, че архивът на полка от този период е загубен. Дори се откри списък на 524 загинали през ПСВ чинове, съставен на 5.8.1934. В края на списъка е посочено, че не може да се счита за верен, тъй като архивата на полка за войната 1915-1918 е загубена. Позовава се на заповед ¹30 от 5-ти 1934. (ДВИА Ф.757 ОП.1 А.Е.89 л.52)
Та въпросите ми са:
1. Може ли някой да помогне с информация за източници за бойния път на полка през Балканските войни и ПСВ? Има ли издадена история на полка?
2. Знае ли някой при какви обстоятелства се е загубила архивата?
"Culture is roughly everything we do and monkeys don't."
FitzRoy Somerset, 4th Baron Raglan
Интересува ме кои полкове са били отведени в плен в Италия след края на Първата Световна Война и къде са се намирали пленническите лагери.
Някой може ли да ме насочи?
"Culture is roughly everything we do and monkeys don't."
FitzRoy Somerset, 4th Baron Raglan
Интересува ме кои полкове са били отведени в плен в Италия след края на Първата Световна Война и къде са се намирали пленническите лагери.
Някой може ли да ме насочи?
В Италия - няма отведени. Има в италиански военнопленнически лагери из Гърция и Македония. Подробни сведения по полкове и дружини има в : Николов, Стоян "За съдбата на българските военнопленници и военнозаложници след първата световна война от края на септември 1918г. до края на 1920г. Списание Минало 1/2007
Николов, Стоян "За съдбата на българските военнопленници и военнозаложници след първата световна война от края на септември 1918г. до края на 1920г. Списание Минало 1/2007 http://knigabg.com/index.php?page=book&id=10784
жив да си, dibo!
сериозна статия.
"Culture is roughly everything we do and monkeys don't."
FitzRoy Somerset, 4th Baron Raglan
Сливенският полк има полкова история, издадена през 1940 г. Предполагам, че архивът на полка е изгубен при хаотичното отстъпление през 1918 г. Полкът не е бил сред "заложниците". В края на книгата има списък на убитите. Не знам откъде са черпени източници за него, нито дали е на 100 % верен. Какви са имената на роднините ти- ще ги потърся сред списъка на загиналите.
Прегледах цялата тема, но не открих излагане на причините за влизане на България във войната и то на страната на Централните сили. Беше споменато за реваншизма, за особената психология на българина да се бие срещу всички, за характера на Фердинанд, но не намерих нищо за дипломатическата игра. Какво са ни предлагали двете страни? Доколкото разбирам Гърция се пазари доста дълго. Румъния също. Предполагам, че Съглашенците със Сърбия и Русия (вече във война) на своя страна и тенденции за привличане на Гърция (още повече, че в Солун вече има съглашенски войски) и Румъния, не е имало какво да ни предложат, но все пак е имало някакви преговори. Ще може ли да ме насочите към подходящата литература?
Също, какво реално е било положението на Гърция и какво правят съглашенски войски в Солун, ако формално Гърция е неутрална? Не ми се връзва някакси.
Реално в Гърция е имало разногласия до степен почти да стане преврат и са се стоварили в Солун без съгласието на краля, но със съгласието на Венизелос.
Добре де, независимо от вътрешните разногласия, присъствието на чужди войски на територията на една държава може да означава или интервенция или съюз. Още повече по време на война.
Как се е разглеждало това от Англия и Франция, а от Германия, Австро-унгария и България? Все пак ние не влизаме във войната само за да бием сърбите и не очакваме да се бием само с тях. Тези войски в Солун са основно предназначени за нашия фронт, а и самото съществуване на тази отворена врата предразполага към мисли, че оттам ще идват нови и нови попълнения.
Торн, пишеш, че са дошли със съгласието на Венизелос, но официално Гърция се пазари със Съглашенците още много дълго, което ми говори, че не е имало споразумение. И ме връща към въпроса за естеството на това присъствие.
Прегледах цялата тема, но не открих излагане на причините за влизане на България във войната и то на страната на Централните сили.
Всичко е било въпрос на евтино пазарене и надаване. Антантата и Централните сили почти веднага след старта на войната започват да наддават за включване на България на тяхна страна или поне стриктен неутралитет.
В крайна сметка Антантата успява да обещае само Източна Тракия до линията Мидия-Енос и евентуално нещичко от Македония (част от "безспорната зона"), като за Кавала и Северна Добруджа обещават да съдействат при евентуални преговори.
Централните сили са значително по-щедри и обещават практически цяла Македония и значителна част от Източна Сърбия. В случай на война с Румъния ни обещават цялата територия, както е по Берлинския договор. В случай на война с Гърция не съм сигурен какво обещават, но предполагам е било щедро. Османците също се съгласяват след войната да направят някои териториални отстъпки в Тракия и около Одрин. Така, че сделката е била повече от добра, още повече, че по това време още нищо не е било ясно във войната.
Всъщност цялата работа е, че сърбите се запъват да дават каквото и да е било съществено от Македония, което практически обезсмисля всички дипломатически опити на Антантата. Ако са били по-отстъпчиви, знае ли човек?
Peace Through Strength -- Victory Through Devastation
"Българи, вие сте свидетели на неимоверните усилия, които положих през цялата година, откакто трае Европейската война, за запазването на мира на Балканите и спокойствието на страната. Аз и правителството ми се старахме, чрез следвания досега неутралитет, да постигнем идеалите на българския народ.
Двете воюващи групи от велики сили признават голямата неправда, която ни се нанесе с подялбата на Македония. И двете воюващи страни са съгласни, че тя в по-голямата си част трябва да принадлежи на България. Само нашата коварна съседка Сърбия остана непреклонна пред съветите на своите приятели и съюзници.
Българи, скъпи народни идеали ме заставиха през 1912 година да призова нашето храбро войнство на борба, в която то самоотвержено развя знамената на свободата и скъса веригите на робството. Нашите съюзници сърби бяха тогава главната причина да изгубим Македония.
Изтощени и изморени, но не и победени, ние трябваше да свием своите знамена за по-добри дни. Добрите дни настанаха много по-скоро, отколкото можехме да очакваме. Европейската война клони на привършване. Победоносните армии на Централните империи са в Сърбия и бързо напредват.
Призовавам българския въоръжен народ към защита на родния край, поруган от вероломен съсед, и към освобождение на поробените наши братя от сръбско иго.
Нашето дело е право и свято. Заповядвам на нашата храбра армия да прогони непрятеля из пределите на Царството, да срази вероломния съсед и да освободи от тегло нашите измъчени под сръбското иго братя. Ние ще воюваме против сърбите едновременно с храбрите войски на Централните империи.
НЕКА БЪЛГАРСКИЯТ ВОИН ЛЕТИ ОТ ПОБЕДИ КЪМ ПОБЕДИ! НАПРЕД! БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ НАШЕТО ОРЪЖИЕ!
София, 1 октомври 1915 г., Манифест на Фердинанд за обявяване на война Сърбия, с което България се намесва в Световната война.
Защо я приключихме с нова национална катастрофа :roll:
Ако смятате че единствената загуба на английската армия през първата световна война е от България за национална катастрофа си е ваша работа. Ето ви малко неоспорими доказателства не от мен а от великият ген. лт. В.Вазов:
"На 10 май тримата български пратеници пристигнахме на гара Виктория в Лондон. Тук, между посрещачите, бе и фелдмаршал лорд Милн, който командваше английските войски срещу Дойран. Когато нашият пълномощен министър г-н Симеон Радев6 му изказал своята благодарност, загдето, въпреки разстроеното си здраве, е направил чест да посрещне българската делегация, лордът отговорил: „Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствам голямо уважение към българските воини, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени“.
Там бяха още генерал сър Ян Хамилтън, командващ английските войски при Галиполи, сър Едуард Бойл, председател на Балканския комитет, и други някои.
На 12 май след пладне се събрахме в хотел „Еuston“ (до самата гара със същото име) за запознаване между делегатите от всички държави. Оттук трябваше да тръгнем за Лондон. Когато доближихме до влака, пред вагоните бе построена една почетна група от „Британския легион“ с декорации, при 29 знамена и отделни други 50 души легионери. Делегатите от всички държави минахме покрай легионерите, които отдаваха чест с навеждане на знамената.
Като минахме пред тия бойци от фронта, генерал Хамилтън, който ме придружаваше, извика високо: „Гледайте, това е генерал Вазов, който беше наш противник на Солунския фронт, а сега е наш много добър приятел!“
На 1 юни, през време на конгреса на „Британския легион“ в гр. Бъкстън, председателят на конгреса (и на легиона) майор Годли, когато дойде моят ред да поздравя конгреса, каза: „Ще дам думата на българския генерал [Владимир] Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история!“
И при много други случаи бях предмет на голямо внимание и почит. Защо? За моята скромна личност ли? Не!
В мое лице англичаните отдаваха заслужена почит към 9-а Плевенска пехотна дивизия!
1937 г."
Знаете ли че това струва много повече от каквато и да е земя и злато. Няма друга страна оценена тъка добре като нашата за това време от Англия.
Ето и още:
"За тази пословична отбрана един британски офицер, участник в боевете, пише в спомените си: „Когато ни мобилизираха и изпратиха на Балканите, всички тръгнахме с радост, че ще направим една приятна военна разходка и ще се върнем окичени със слава. Ние смятахме, че ще извоюваме лесна победа срещу българите, но горчиво се излъгахме. При Дойран срещнахме противник, който се би с изключителен героизъм и себеотрицание“.
На 24 юни 1918 г. беше свален с артилерийски огън един наблюдателен английски аероплан, който падна в телените мрежи на главната позиция на 58-ми полк. Бяха извлечени из развалините на аероплана два трупа. На другия ден при полковите гробища, при вечните жилища на безсмъртните чада на България, бяха сложени два дървени ковчега, обсипани с цветя, а около тях построена команда от отбрани офицери и войници от всяка рота, обкичени с ордени. Музиката свиреше погребален марш и свещеникът, с кадилница и евангелие в ръце, подемаше своята тъжна песен. Възнасяха се горещи молитви за успокоение на душите на двамата покойници. Това бяха двамата смели авиатори на гордия Албион. Възвишена е човешката душа! Българският войник знае да уважава храбрите... Отечеството им го искаше и те го сториха. Те умряха достойно, далеч от татковината, баща, майка и своята любов. Пушките изплющяха в обгорелите ръце. Взе се „за почест“ и герои вдигнаха смъртните останки, за да ги сложат във вечното жилище. Музиката засвири „Кол славен“ и двата ковчега леко се спуснаха в изкопаните гробове. По обичая всеки вдигна бучка пръст, хвърли я над ковчега с думите „Бог да ги прости“ и „Вечна им памет“. В скоро време се издигнаха две купчини пръст и два кръста се изправиха. На единия войнишка ръка бе написала: "Поручикъ Кансъ Аустинсъ Жеакъ, авиаторъ отъ английската армия, загиналъ съ апарата си на 24 юни 1918", а на другия същите последни слова, без името на загиналия, защото по нищо не можа да се узнае. Живите герои се дръпнаха с тихи стъпки, за да не събудят спящите вечен сън. И тук, недалеч от покоя на нашите родни гори, северно от с. Побрег, ще почиват вечно и други два живота; ще стоят два чужди гроба, около ще цъфтят пъстри цветя, два еднообразни скромни паметници ще стърчат и когато пътник мине край тях, неволно ще каже: „Благородно и хуманно е българското сърце!”.Из дописка от полк. Личев, публикувана в сп. “Отечество” на 25 юни 1918 г."
Това е времето когато мъжете са били храбри и ви питам ако не за тях, за кого да бъдем реалисти днес. ...
О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език.
Ако смятате че единствената загуба на английската армия през първата световна война е от България за национална катастрофа си е ваша работа. Ето ви малко неоспорими доказателства не от мен а от великият ген. лт. В.Вазов:
"На 10 май тримата български пратеници пристигнахме на гара Виктория в Лондон. Тук, между посрещачите, бе и фелдмаршал лорд Милн, който командваше английските войски срещу Дойран. Когато нашият пълномощен министър г-н Симеон Радев6 му изказал своята благодарност, загдето, въпреки разстроеното си здраве, е направил чест да посрещне българската делегация, лордът отговорил: „Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствам голямо уважение към българските воини, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени“.
Там бяха още генерал сър Ян Хамилтън, командващ английските войски при Галиполи, сър Едуард Бойл, председател на Балканския комитет, и други някои.
На 12 май след пладне се събрахме в хотел „Еuston“ (до самата гара със същото име) за запознаване между делегатите от всички държави. Оттук трябваше да тръгнем за Лондон. Когато доближихме до влака, пред вагоните бе построена една почетна група от „Британския легион“ с декорации, при 29 знамена и отделни други 50 души легионери. Делегатите от всички държави минахме покрай легионерите, които отдаваха чест с навеждане на знамената.
Като минахме пред тия бойци от фронта, генерал Хамилтън, който ме придружаваше, извика високо: „Гледайте, това е генерал Вазов, който беше наш противник на Солунския фронт, а сега е наш много добър приятел!“
На 1 юни, през време на конгреса на „Британския легион“ в гр. Бъкстън, председателят на конгреса (и на легиона) майор Годли, когато дойде моят ред да поздравя конгреса, каза: „Ще дам думата на българския генерал [Владимир] Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история!“
И при много други случаи бях предмет на голямо внимание и почит. Защо? За моята скромна личност ли? Не!
В мое лице англичаните отдаваха заслужена почит към 9-а Плевенска пехотна дивизия!
1937 г."
Знаете ли че това струва много повече от каквато и да е земя и злато. Няма друга страна оценена тъка добре като нашата за това време от Англия.
Ето и още:
"За тази пословична отбрана един британски офицер, участник в боевете, пише в спомените си: „Когато ни мобилизираха и изпратиха на Балканите, всички тръгнахме с радост, че ще направим една приятна военна разходка и ще се върнем окичени със слава. Ние смятахме, че ще извоюваме лесна победа срещу българите, но горчиво се излъгахме. При Дойран срещнахме противник, който се би с изключителен героизъм и себеотрицание“.
На 24 юни 1918 г. беше свален с артилерийски огън един наблюдателен английски аероплан, който падна в телените мрежи на главната позиция на 58-ми полк. Бяха извлечени из развалините на аероплана два трупа. На другия ден при полковите гробища, при вечните жилища на безсмъртните чада на България, бяха сложени два дървени ковчега, обсипани с цветя, а около тях построена команда от отбрани офицери и войници от всяка рота, обкичени с ордени. Музиката свиреше погребален марш и свещеникът, с кадилница и евангелие в ръце, подемаше своята тъжна песен. Възнасяха се горещи молитви за успокоение на душите на двамата покойници. Това бяха двамата смели авиатори на гордия Албион. Възвишена е човешката душа! Българският войник знае да уважава храбрите... Отечеството им го искаше и те го сториха. Те умряха достойно, далеч от татковината, баща, майка и своята любов. Пушките изплющяха в обгорелите ръце. Взе се „за почест“ и герои вдигнаха смъртните останки, за да ги сложат във вечното жилище. Музиката засвири „Кол славен“ и двата ковчега леко се спуснаха в изкопаните гробове. По обичая всеки вдигна бучка пръст, хвърли я над ковчега с думите „Бог да ги прости“ и „Вечна им памет“. В скоро време се издигнаха две купчини пръст и два кръста се изправиха. На единия войнишка ръка бе написала: "Поручикъ Кансъ Аустинсъ Жеакъ, авиаторъ отъ английската армия, загиналъ съ апарата си на 24 юни 1918", а на другия същите последни слова, без името на загиналия, защото по нищо не можа да се узнае. Живите герои се дръпнаха с тихи стъпки, за да не събудят спящите вечен сън. И тук, недалеч от покоя на нашите родни гори, северно от с. Побрег, ще почиват вечно и други два живота; ще стоят два чужди гроба, около ще цъфтят пъстри цветя, два еднообразни скромни паметници ще стърчат и когато пътник мине край тях, неволно ще каже: „Благородно и хуманно е българското сърце!”.Из дописка от полк. Личев, публикувана в сп. “Отечество” на 25 юни 1918 г."
Това е времето когато мъжете са били храбри и ви питам ако не за тях, за кого да бъдем реалисти днес. ...
Четене му е майката Тогава ще ти стане ясно защо съвременниците, вкл. и генерал-лейтенант Владимир Вазов, са смятали резултатите от войната (военни и политически) за национална катастрофа. Книгите в темата "Библиотека" са прекрасна отправна точка.
Comment