Съобщение

Collapse
No announcement yet.

България в Първата световна война 1915-1918

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Багатуре тези загуби които са ги цитирал - 37 000 само до края на 1915 г. са далеч не само срещу сърбите а и срещу англо-французите в Македония/ Криволак например е крайно ожесточено и кръвопролитно сражение/.Сърбите оказват ожесточена съпротива но главно срещу Първа армия в Поморавието /въпреки че силна крепост като Ниш пада сравнително лесно без особена съпротива/ Втора армия на македонското направление почти не среща съпротива.Трябва да има впредивид че след превзаменто на Белград и съединяването с българската армия германците и австрийците не отдават голямо значение на преследването на сръбската армия което остава грижа изключително на българите.Преди началото на Косовската операция сърбите разполагат с не по малко от 200 000 души.Като се вземат и 150 000 щика от англо френския корпус към ноември 1915 г.като численост двете страни са приблизително равни.Освен Трета армия в Добруджа българите са принудени да оставят 11 дивизия да прикрива беломорското крайбрежие а 2 тракийска дивизия да прикрива гръцката граница/ спомена от 1913 г.е твърде пресен/.Въобще ноември 1915 г. е крайно критичен момент като се има впредвид че Гърция също мобилизира своята армия а 7 руски корпус е съсредотечен по руско-румънската армия като се оказва политически натиск в Букурещ за предоставяне на коридор за настъпление срещу България /какъвто коридор Гърция предоставя на англо-французите/.Така че нашето командване е принудено да бърза и да не позволи на първо място съединяване на сърбите с англо-французите в Македония и на второ място да не позволи задържане на сърбите в Косово.Това обяснява донякъде и сравнително големите загуби.

    Comment


      Не съм казал, че това са загуби само от сблъсъка със сърбите! А що се отнася до измъкването на сръбската армия(на това което остава от нея!) през албанските чукари вината е на австрийците които не си дават много зор! А и нашите войски са на ръба на изтощението(природните условия също са ужасяващи, артилерията изостава) и не са в състояние да "носят две дини под една мишница"-обкръжаване(унищожаване) на сръбската армия и недопускане на обединението й със съглашенците! Първата цел е изпълнима само ако съюзниците ни затворят обръча от север, след като не става за нашето командване по-сериозен въпрос е - каква стратегия да следва от тук насетне! Подчиняването ни на германците (жалко, че не се намира смелост да се направим че не сме ги разбрали!) и да приключим със Солунската групировка докато е още слаба, ни хвърля в ада на позиционна война за каквато нито сме готови, нито имаме ресурси! Не казвам, че сме щели да спечелим войната, в предни постове бях ясен - тя се решава на Сена и Сома а не на Дунав и Черна, но поне десетки хилади наши войници щяха да останат живи.

      Comment


        Нали сме наясно, че българската армия не ги решава тия работи, дали да сме във война с Гърция или не. Пак, по опита от 1913. Решават се на висше държавно ниво. Решават го и съюзниците ни тогава. Вярно, не винаги в наша изгода. Но в наша изгода ли е да се разширява войната? Военната ни политика е била по конвенцията, 6 дивизии в бой и нито войник повече. Дават Македония и пито-платено, най-кръчмарски казано. Никакво разширяване на войната. Пък и не съм сигурен, че можем да изхвърлим лесно и бързо Източната армия от Солун. И каква ще е реакцията на Берлин, че сме вкарали зета на Вилхелм във война с него?

        Comment


          Точно това за Солун е един от митовете в нашата история.Че ако настъпим през януари 1916 г. срещу Солун влизаме за една седмица с развят байрак.Пълни глупости.Гърците укрепват Солун непрекъснато от 1913 г. и си е доста сериозна крепост.А и Солун е на повече от 100 километра от границата и до него има доста укрепени позиции /например височините при Кукуш/.Ако настъпим срещу Солун срещу нас ще се изправят:150 000 души от англо-френския експедиционен корпус,150 000 гръцка армия /никой да не прави илюзии че Гърция ще продължи да спазва неутралитет/ и около 120 000 сърби евакуирани на Корфу които вече се прехвърят към Солун.Плюс могъщия англо-френски флот чиито едрокалибрени оръдия въобще не трябва да се подценяват.Успехът въобще не е сигурен.А какви ще се ползите на германците от превземанато на Солун?????Друг е въпросът че нашето командване беше длъжно да атакува Солун и без германско съгласие.

          Comment


            Няма гаранци разбира се... Но това е единствения промеждутък от време в който сме имали някакви шансове за успех. Останалото го знаем... А тази история за зетя на кайзера - след като съглашенците са вече в Солун какви са тези илюзии, че Гърция ще остане неутрална или по-точно че може да се брои за такава въобще?! Там е работата че все гледаме германската полза а не нашата, да припомням ли как същите тези германци се изгавриха с нас по въпроса за Северна Добруджа!

            Comment


              Не са приказки това. Командващият трети корпус на гръцката армия и комендант на Солун, генерал Мошопулос, доста произволно пропуска например телеграмите на съюзниците, та ги принуждава да си прокарат безжична станция през зимата на 1915-1916- от Месина в Италия правят контакти.
              Заимис, председателят на гръцкото народно събрание, е твърд поддръжник на политиката да се изгонят съюзниците от Гърция. Политическите интриги в страната продължават до началото на 1917.Франция направо си вкарва ескадра в Пирея и почва да подготвя държавен преврат. Гръцки чиновници , дори не са пропускали конвои с български военнопленици за Солун, претендирайки да практикуват суверенитета си. Няма екстериториалност до една спогодба, при която северна Гърция е направо отцепена от Антантата. Но и тези спогодби стават съмнителни, когато нашите влизат в Западна Тракия. И Венизелос прави държавен преврат, първо в Солун, при присъствието и съдействието на Антантата, после и в други градове, както се казва в рекламата. Не е никак проста гръцката, тогава.

              Comment


                Съгласен съм, но при наличието на такъв контингент на Антантата, е било доста смело да се мисли, че Гърция има поле за прогермански маневри! Тогава тя просто е щяла да бъде окупирана!

                Comment


                  Едно евентуално превземане на Солун през януари - февруари 1916 г. /колкото и трудно и с много жертви да е / е единственият шанс на българското командване за победно приключване на войната.Нашите генерали не намират сили да използват единствения шанс /колкото и труден да е /които реално имат сами да решат войната в своя полза.Иначе алтернативата е била да се доверят на германците да победят някъде при Вердюн или Сома и англо-французите да капитулират/както и става реално/.Нека някой ми каже какъв е планът на нашето командване да се спечели войната през 1917 г.?Като се поддължа стратегическа отбрана на Македонския фронт?План и идея да се спечели войната просто няма.Отделни тактически успехи и неуспехи и пълна липса на стратегическа идея за водене на войната.Отлагане на неизбежния край.

                  Comment


                    По въпроса за укрепяването на Солун, от декември 1915 година, генерал Сарай, получава заповед за създаването на така наречения "Солунски укрепен лагер". Това не е точно крепост, а войскови лагер, от типа на парижкия. Източната армия започва да се държи доста пестеливо в Македония и буквално се скрива в този лагер, очаквайки, може би по логиката на багатур, българо-германско настъпление вътре в Гърция. На запад от Вардар остават, малко смешно е сега да се говори, но 2 полка, 2-и (бис) зуавски и 1-и африкански кавалерийски полк - стрелци. Те наблюдават гръцката граница до Албания, но повече не могат да направят. Леки сили, те са по-скоро заслон.

                    В лагера, Сарай се притеснява преди всичко от западното направление, покрай Вардар. Там идва и железницата от Митровица-Скопие-Гевгели-Солун, по която евентуално единствено може да дойде тежката обсадна германска артилерия. Французите се готвят да противодействие и в Солун са докарани 300 тона цимент, 200 тона телена мрежа, 30 000 торби за пясък и много друг строителен материал. На запад и север се окопават 3 френски дивизии: 57, 122 и 156 . На изток се разгръща една британска дивизия, между Орфанския залив и езерото Бешикголу. Втора британска дивизия - 2 бригади, заема Халкидическия полуостров. В лагера има още много раздробени части, от които французите формират нова дивизия - 17 колониална, същата, която след почти три години ще участва в пробива при Добро поле. Сформирана е и крепостна артилерия - 6 батареи 105 милиметрови леки гаубици, 2 батареи 120 дълги оръдия и една батарея - 6 оръдия 155мм гаубици. Окоповат се 3 месеца, но удар така и не последва, и когато през март става ясно , че германската атака е срещу Вердюн, получават заповед за настъпление. По това време в Солун има само два сръбски батальона, но се оказва че за първа линия не стават, в тях имало и 60 годишни войници.
                    Last edited by von Danitz; 02-01-2008, 15:36.

                    Comment


                      За спестяване на жертви мисля аз! Ако Германия загуби и ний сме в кюпа! Или някой иска да ме убеди, че щяха да ни направят евалла и да ни се размине Ньой?

                      Comment


                        багатур написа
                        Парабелум, България започва войната с 530 000(с тиловите части!), от които 118 000 щика са в състава на ²²² армия в Северна България! Сърбия и Черна Гора имат през 1914г. всичко 350 000 бойци(380 000 според някои) така че сметни сам истинското съотношение на силите(след 1год. война са доста оредели!!) Сръбските прикриващи войски наброяват
                        първоначално 86 000 д. но трябва да се признае бият се зверски, а планинския терен(всеки баир се взема на нож), и започналите дъждове усложняват нещата за нашата армия! Появаата на съглашенците още повече! За да завърша ще кажа само, че до края на 1915г. загубите ни са 37 000, 1/3 от загубите във войната!

                        Харесвам Божидар Димитров когото цитираш, но той обича да разкрасява нещата!
                        Тази тема е пусната преди новата ера от мен, за да тръгне форума.Тогава така беше, пускаме теми "бомби" и напред.
                        Затова ще цитирам Имперко
                        Imperial написа
                        :x защо изобщо пишете отговори на неща от преди 5 години???
                        То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                        Comment


                          До 3 януари 1916г. в Солун дебаркират 108 000 французи, 105 000 британци, с 1450 оръдия, 45 самолета, 1700 автомобила, 12 000 каруци, 17 000 коня. Всекидневно в пристанището слизат около 1000 - 1500 войника. Всъщност ген.Сарай планира изместването на фронта на север и гръцката армия прикрива разполагането на силите му криейки се зад неутралитета. Още след боевете при Криволак французите започват укрепяването на 120 км.полоса от Вардар до Орфанския залив което ще рече че Солун е трябвало да се атакува незабавно без да се мисли за гръцкия неутралитет който работи изцяло за Съглашението! Главнокомандуващия ген. Жеков и особено началник-щаба ген. Жостов напразно се опитват да убедят Фердинанд в рисковете за България, царят вдига скандали и иска да се съобразяват изцяло с терманците. Генерал Жостов казва:" Аз съм черната котка...Значи у нас е невъзможно човек да бъде само и изключително българин!" Кобургът го обвинил че е "русофил и демократ". От всичко това следва единствено възможния извод-Солун е трябвало да се вземе в движение, без каквото и да е забавяне!(разправията между царя и генералите в Главната квартира е през декември 1915г.когато всеоще съглашенците нямат необходимите ресурси)
                          Last edited by багатур; 02-01-2008, 19:55.

                          Comment


                            Е, нали виждаш, че разговорът си върви, кво пък и е на темата? Капитална си е. За коли бомби бях чувал, даже и за гаджета -бомби, ама за теми-бомби???

                            А по въпроса за атаката над Гърция, не им ли става навик на Централните сили да нарушават неутралитети, вече? И това , че хубаво, сме взели Одрин и през 16-а Тутракан, не ни прави безсмъртните крепостоунищожители на всички времена! 1450 оръдия, и да е вярно, само си представи, но не е вярно.
                            Last edited by von Danitz; 02-01-2008, 17:37. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                            Comment


                              von Danitz написа
                              По въпроса за укрепяването на Солун, от декември 1915 година, генерал Сарай, получава заповед за създаването на така наречения "Солунски укрепен лагер". Това не е точно крепост, а войскови лагер, от типа на парижкия. Източната армия започва да се държи доста пестеливо в Македония и буквално се скрива в този лагер, очаквайки, може би по логиката на багатур, българо-германско настъпление вътре в Гърция. На запад от Вардар остават, малко смешно е сега да се говори, но 2 полка, 2-и (бис) зуавски и 1-и африкански кавалерийски полк - стрелци. Те наблюдават гръцката граница до Албания, но повече не могат да направят. Леки сили, те са по-скоро заслон.

                              В лагера, Сарай се притеснява преди всичко от западното направление, покрай Вардар. Там идва и железницата от Митровица-Скопие-Гевгели-Солун, по която евентуално единствено може да дойде тежката обсадна германска артилерия. Французите се готвят да противодействие и в Солун са докарани 300 тона цимент, 200 тона телена мрежа, 30 000 торби за пясък и много друг строителен материал. На запад и север се окопават 3 френски дивизии: 57, 122 и 156 . На изток се разгръща една британска дивизия, между Орфанския залив и езерото Бешикголу. Втора британска дивизия - 2 бригади, заема Халкидическия полуостров. В лагера има още много раздробени части, от които французите формират нова дивизия - 17 колониална, същата, която след почти три години ще участва в пробива при Добро поле. Сформирана е и крепостна артилерия - 6 батареи 105 милиметрови леки гаубици, 2 батареи 120 дълги оръдия и една батарея - 6 оръдия 155мм гаубици. Окоповат се 3 месеца, но удар така и не последва, и когато през март става ясно , че германската атака е срещу Вердюн, получават заповед за настъпление. По това време в Солун има само два сръбски батальона, но се оказва че за първа линия не стават, в тях имало и 60 годишни войници.
                              Защо да не е крепост?Гърците трескаво започават да го укрепват още от 1913.Изградена е основна отбранителна линия / приблизително на 10 километра на изток и север от града/ с фортове и т.н,както и спомагетелни позиции.Укрепено е и Рупелското дефиле /неслучайно в Букурещ гърците настояват границата да минава на север от него/ и височините при Кукуш.Гърците не са се съмнявали че българите ще потърсят реванш за 1913 г. и се подготвят за него.

                              Comment


                                За да е крепост, първокласна, в оная епоха си трябва оръдия в купол и асансьори, е таквизи работи, едва ли са сколасали. Румънците си ги правят и Тутракан си става крепост. Навсякъде във френската литература и спомени, се говори за Солунски укрепен лагер. Това са на практика полеви укрепления. Това ми е логиката. Иначе в Солун си има цитадела, който е бил, знае. Но тя е византийска-венецианска и това я прави дълготрайно съоръжение от архаичен тип за епохата Големите казарми наоколо също са доста забележими.
                                Но щом казваш, че е имало укрепления, пак ще се съглася. Но за солунската крепост през 1915-1916, аз лично в литературата никъде не съм срещал. Къде и е 1 форт? Втори и прочие?

                                Comment

                                Working...
                                X