Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Битката при Дойран 1918

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Офицерите ни са били много добре подготвени.Всъщност какво казваме селяни на нашите войници,английските какви са били?Както каза Капитан - не са били ядрени физици...А както виждаме дори ние ги бием.
    Жалкото е че съм гледал огромно количество филми за битката при Аженкур и още куп битки от Западна Европа,а за Дойран не съм гледал нито един филм.Обаче кой го интересува мнението на България...

    Comment


      #32
      venstar написа Виж мнение
      Това съм го срещам много често по нашите форуми, но не намерих нищо подобно в интернет на английски или друг западен език. Може ли да помогнете с линк към нещо близко до оригинала?
      Щото както обикновено не е истина.
      Ето какво пише самия Вазов в своите "Животописни бележки":

      ГОСТ НА „БРИТАНСКИЯ ЛЕГИОН"
      Бившият министър Андрей Ляпчев, който бе изпратен от българското правителство да сключи примирието в гр. Солун, уверяваше, че единствено на Дойранската победа се дължи, гдето съглашенците решили да ни избавят от унижение и да не допуснат сърби и гърци да влязат в България. В Солун той от много висши съглашенски офицери чул да казват, че ако бихме имали още няколко дивизии като Плевенската, друга щяла да бъде участта на България. . . Дойранската победа е голям капитал на българското войнство и на България.
      Наистина настъпилата катастрофа след пробива на Добро поле затъмни блясъка на Дойранската победа. България безславно капитулира. Цели наши храбри дивизии трябваше да останат като заложници и да си предадат оръжието. Всичко това огорчи душата на българина и той не бе в състояние да се радва на Дойранската победа. Но въпреки тая печална българска съдба подвигът на дойранските защитници не е изгубил своето значение като забележителен пример на най-голяма издръжливост и упорство, безпримерна храброст и готовност за саможертва.
      Поради тоя подвиг на българското войнство нашите бивши противници като истински рицари се отнасят с уважение към нас. Това ясно видях през 1936 г., когато бях гост на „Британския легион".
      Как и защо отидох там?
      Към края на април 1936 г. бях поканен да отида в Централното управление на Съюза на запасните офицери. Там бяха събрани всички членове на Централното управление. Председателят генерал Сирманов ми каза: „Повикахме те да ти съобщим да се приготвиш и заминеш за Англия като гост на „Бри танския легион". Ти ще представляваш нашето запасно офицерство. С тебе ще дойдат още председателите на съюзите на запасните подофицери и на пострадалите от войните."
      Бях много изненадан от това предложение и отказах. Защо да отивам аз, а не председателят на съюза?
      След като дълго ме увещаваха, а аз все отказвах, генерал Сирманов ми рече: „Иди веднага при военния министър, който знае,, че тебе избираме. Ти имаш връзки с англичаните от. . . Дойран!"
      Отидох при генерал Луков. Като му казах, че не искам да отивам в Англия, той ми отговори: „И дума да не става за отказване. Трябва да знаете, че вие сте избран по искане на самите англичани. За другите ви двама другари не правят въпрос, но за вас изрично искат лично да отидете. . . Трябва да отидете, защото най-добре ще представите там българското войнство."
      Съгласих се.
      Имахме среща с майор Андрюс и капитан Кейли от Английската легация и получихме някои необходими сведения за програмата на нашето пребиваване в Англия. Там щеше да има представители от около 12 държави.
      На 7 май тръгнахме и на 10 май 1936 г. пристигнахме в английския пристанищен град Фолкстън. Как ни посрещнаха и какво видях в Англия, съм изложил в моите кратки пътни бележки, печатани във в. „Отечество" от 1936 г.
      Тук ще посоча някои факти, които показват как англичаните, с които се бихме при Дойран, се отнесоха към мене като бивш боен началник на 9-а пехотна плевенска дивизия и представител на българското запасно войнство.
      На 10 май тримата български пратеници пристигнахме на гара Виктория в Лондон. Тук, между посрещачите, бе и фелдмаршал лорд Милн, който командваше английските войски срещу Дойран. Когато нашият пълномощен министър г-н Симеон Радев му изказал своята благодарност, загдето, въпреки разстроеното си здраве, е направил чест да посрещне българската делегация, лордът отговорил: „Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствам голямо уважение към българските воини, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени."
      Там бяха още генерал сър Ян Хамилтън, командващ английските войски при Галиполи, сър Едуард Бойл, председател на Балканския комитет, и други някои.
      На 12 май след пладне се събрахме в хотел „Euston" (до самата гара със същото име) за запознаване между делегатите от всички държави. Оттук трябваше да тръгнем за Лондон.
      ство. С тебе ще дойдат още председателите на съюзите на запасните подофицери и на пострадалите от войните."
      Когато доближихме до влака, пред вагоните бе построена едра почетна група от „Британския легион" с декорации, при 29 знамена и отделни други 50 души легионери. Делегатите от всички държави минахме покрай легионерите, които отдаваха чест с навеждане на знамената.
      Като минахме пред тия бойци от фронта, генерал Хамилтън, който ме придружаваше, извика високо: „Гледайте, това е генерал Вазов, който беше наш противник на Солунския фронт, а сега е наш много добър приятел!"

      На 1 юни, през време на конгреса на „Британския легион" в гр. Бъкстън, председателят на конгреса (и на легиона) майор Годли, когато дойде моят ред да поздравя конгреса, каза: „Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история!"
      И при много други случаи бях предмет на голямо внимание и почит. Защо? За моята скромна личност ли? Не!
      В мое лице англичаните отдаваха заслужена почит към 9-а пехотна плевенска дивизия!
      We don't see things as they are, we see them as we are
      ---Anais Nin----

      Comment


        #33
        Благодаря от сърце!

        Някой да има електронно копие на спомените на ген. Вазов?

        Comment


          #34
          venstar написа Виж мнение
          Благодаря от сърце!

          Някой да има електронно копие на спомените на ген. Вазов?
          Иди си ги вземи от книжарницата на Военно издателство на ул. Иван Вазов. Струваха нещо от рода на 50 ст., 1лв. ли, нещо такова. Издавани са 1992 и май още имат бройки.
          We don't see things as they are, we see them as we are
          ---Anais Nin----

          Comment


            #35
            С удоволствие, ако беше преди два месеца, когато бях в България
            но ще го имам пред вид
            благодаря

            Comment


              #36
              Генералl Владимир Вазов-ПОКЛОН

              Поклон пред паметта на героите от Дойран


              През 1915 г. България се включва в Първата световна война. Деветстотинхилядната българска армия атакува Сърбия, съюзник на Антантата. След епични сражения до края на ноември войските ни, разбили 550 000-а сръбска армия и изпратените им в помощ две френски и една английска дивизия, достигат сръбско-гръцката граница. По политически съображения (съюзниците ни Германия и Австроунгария се надяват да привлекат Гърция на своя страна) армията ни получава заповед да се окопае на границата. Започва позиционната война, която ще продължи до края и ще завърши на 25 септември 1918 г.

              Фронтът преминава по високите била на македонските южни планини. Само при Дойранското езеро високата стена на Беласица се разлива в пет ниски паралелни планински вериги. Затова именно тук войските на Антантата ще се опитват да извършат пробив в българските отбранителни линии. Дойран ще стане арена на непрекъснати сражения, включващи ежедневни артилерийски, въздушни и патрулни схватки и три генерални щурма.

              Това ще превърне битката за Дойран в най-голямото сражение в българската военна история * както по численноста на участващите войски и загиналите в боевете, така и по използваната огнева мощ. И в най-голямата българска военна победа в цялата ни вече почти четиринадесетвековна история.

              За сведение: Дойран е арена на яростна битка и през Междусъюзническата война (юни-юли 1913 г.). Именно тук частите на полковник Каварналиев спират гръцко-сръбското настъпление към Струмица.

              Пак тук на 24 и 25 ноември 1915 г. Втора дивизия разбива 10-а английска дивизия. В бягството си към Солун оцелелите англичани захвърлят не само оръдия, картечници и обози, но и личното си оръжие. Втора дивизия заема граничните височини и започва изграждането на дойранските позиции. Едва към лятото на 1916 г. към тях ще се придвижат части на френската и английската армия, прииждащи в Солун по море.

              Първият щурм на съглашенците започва на 9 август 1916 г. След мощна артилерийска подготовка три френски дивизии тръгват на атака срещу българските позиции. Главният удар е насочен срещу височината Дуб. Българската артилерия открива бесен преграден огън и сериозно разстройва атакуващите вълни още в пунктовете на съсредоточаване. Оределите френски вериги са помитани от българските картечни роти на стотина метра от окопите. Когато оглушалите и обезумели от ужас французи стигат до българските окопи (само 2-3 пъти за 9 дни), идва редът на българската пехота и нейният “специалитет” * контраатака на нож. На десетия ден загубилият в убити и ранени 60% от бойците си френски главнокомандващ прекратява щурма.

              На 3 март 1917 дойранските позиции са заети от Девета плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. Талантливият български пълководец изгражда пет паралелни позиции, инженерно оборудвани с бетонни бункери. Използвайки няколкото месеца затишие, Вазов хвърля тридесет и петте хиляди бойци и офицери в невиждан труд, изграждайки (понякога на 17 метра под земята!) система от бетонни и скални укрития, които да приберат всеки боец в случай на артилерийски обстрел. Войниците го псуват на поразия * докато те ежедневно копаят, заврени в скалите, бойците на дивизиите по фланговете на плевенци безгрижно се пощят на припек. След войната обаче Вазов всеки ден получава по 2-3 баници от Плевенско, Ловчанско, Троянско, Свищовско. Носят му ги жените на неговите войници, дошли по работа в София * в знак на благодарност, че опазил мъжете им. Изпреварвайки събитията, ще подчертая, че в решителния щурм именно благодарение на укритията Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. Атакуващите ги англичани и гърци загубват над 60 000 само убити.

              На 21 април 1917 г. с две дивизии (22-ра и 26-а) сменилият французите английски корпус започва втория щурм на Дойран. След тридневна артилерийска подготовка, при която са изстреляни 150 000 снаряда, англичаните тръгват смело в атака. Напредват в гъсти маси. Българските окопи са разорани и те смятат, че там не е останал жив боец. Едва след войната генералите им ще научат, че българските загуби от артподготовката са ... трима (!) ранени. Когато на 25 април в 0,30 часа английските вериги са само на няколко метра от окопите на българите, там ги посреща плътна картечна и пушечна стрелба. Люшналите се назад тълпи са сподирени от артилерийски и минохвъргачен огън. Тук-там български роти и полкове се хвърлят и в контраатака на нож. Към 3,00 часа атаката на англичаните е отблъсната по целия фронт. На бойното поле атакуващите оставят 8000 трупа. Заловени са стотици пленници.

              Попълвайки загубите на 22-ра и 26-а дивизия и подкрепяйки ги с още една (60-а) дивизия, на 8 май 1917 г. английското командване предприема нов щурм на Дойран. Този път българската артилерия (над 200 оръдия) открива огън още преди пехотната атака. Англичаните са неприятно изненадани, тъй като знаят за оскъдицата от снаряди при българите и са свикнали артилерията ни да открива огън само при атака. Българските снаряди избиват цели роти още в окопите, рушат блиндажи по командни пунктове, “задушават” поддържащите атаката английски батареи. Объркани, англичаните все пак към 21,00 часа тръгват в атака. До 6,00 часа на 9 май атаките ще станат шест * всички отбити с огромни загуби. Само в предокопното пространство на 34-и троянски полк ще бъдат преброени 3300 тела на противникови войници и офицери. По данни на английски военни историци трите английски дивизии губят от 75% до 90% от състава си. Девета плевенска е непокътната и според английските историци, ако в този момент би тръгнала в контранастъпление към Солун, лесно би превзела главната база на Антантата на Балканите. (По това време резервите на английския корпус са повалени от малария край блатата на Солунското поле.) Но по заповед от Берлин българските войски остават по позициите си.

              В средата на септември 1918 г. Антантата е готова за нов щурм. Замисълът е чрез два пробива * на французите при Добро поле и на англичаните и гърците при Дойран, шестстотинхилядната българска армия в Македония да попадне в “чувал”, да бъде ликвидирана, а България окупирана и извадена от войната.

              При Добро поле, макар и с много жертви, французите пробиват фронта и настъпват бавно, очаквайки паралелния пробив при Дойран, за да не останат с оголени флангове. Всички погледи са вперени сега в ниските хълмове край красивото езеро. Тук Антантата е струпала колосални сили * четири английски, две гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама * дванадесетте ни дивизии са разтегнати по 600-километровия фронт от Бяло море до Елбасан в Албания. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, плевенци се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. Смъртта на българския воин по стар обичай трябва да бъде красива. В тези мигове никой и не си помисля, че ще оцелеят почти всички, ще унищожат 47 000 неприятели и ще спечелят най-голямата ни победа в историята.

              Артилерийската подготовка започва на 16 септември. По българите при Дойран са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови. Даваме 9 убити и 40 ранени. В 5,00 часа на 18 септември отново в гъсти маси три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. И в този момент заработва българската артилерия. Двеста и двадесет дула бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите, няма вече за кога.Четиристотин български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. Четиристотин и четиридесет картечници правят огромни просеки в настъпващите. Огън бълват и 30 000 български пушки.

              Английският генерал Милн е смаян. В спомените си той ще напише: “Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха изтребени.” В отчаянието си той праща резерва (една английска и една гръцка дивизия) в обход през Беласица. Там обаче е Единадесета македонска дивизия, чиито бойци смаяно наблюдават как англичани и гърци пъплят по почти отвесните скатове на планината. (Непроходимостта на тези склонове ражда през войната приказката, че не Единадесета дивизия пази Беласица, а Беласица пази Единадесета дивизия.) Когато атакуващите достигат на двайсетина метра от позициите на македонците, Беласица изригва огън като вулкан. В буквалния смисъл на думата * дивизията е снабдена с огнехвъргачки, които подпалват изсъхналите треви и храсти. Град от ръчни бомби, картечен и пушечен огън, разбира се, също съпровождат пламъците на огнехвъргачките. Десет хиляди гърци изгарят по скатовете на Беласица. Англичаните, настъпващи във втория ешелон, имат повече късмет. Подгонени от огъня на артилерията, те се укриват зад един железопътен насип и с големи загуби дочакват нощта, за да се изтеглят на изходните си позиции.

              На 19 септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие (готвачи, санитари и т.н.), за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Българската артилерия е побесняла, бие с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. В края на деня английските тръбачи свирят отбой. Милн е загубил 47 000 англичани и 20 000 гърци. Загубите на френската дивизия остават неизвестни, но също са чувствителни. Вазов губи по-малко от 500 бойци.

              Това е краят, генерал Вазов съобщава в София, че пред себе си фактически няма противник и моли да настъпи към Солун заедно с 11-а дивизия и непокътнатата 2-ра армия, заемаща фронта при Серес срещу слабобоеспособни гръцки части. В София обаче решават да използват победата при Дойран, за да се измъкнем с чест от войната. На започналите преговори за примирие в Солун, използвайки факта, че българската армия е практически непокътната, делегацията ни сключва споразумение, по силата на което армията ни се изтегля от Македония с цялото си въоръжение, а страната няма да бъде окупирана от войски на съседните държави.

              Английските гробища край Дойран.
              Няколко дни по-късно Девета дивизия марширува по улиците на Плевен заедно с 558 английски пленници, взети в плен в последния ден на войната.При предаването на териториите в Македония на Англичаните и изтеглянето на армиите ни от там, английският генерал издава една паметна заповед, която не е издавана преди, и никога повече никъде не е издавана:
              СВАЛЕТЕ АНГЛИЙСКИТЕ БОЙНИ ЗНАМЕНА НА ПОЛОВИНА! ПОБЕДИТЕЛЯТ ОТ ДОЙРАН МИНАВА!
              За пръв и последен път държава победителка сваля бойните си знамена при марша на победената армия !
              През 1936 г., на празненствата в Англия по повод годишнината от края на войната, е поканен и ген. Вазов. Дефилиращата английска знаменна рота свежда знамената само пред българския генерал. Правилно - само той нанесе поражение на англичаните в тази война.<ЦЪК>

              ЕПИЛОГ


              Стратегията, приложена от командващият IХ пехотна Плевенска дивизия генерал Владимир Вазов при Дойранската операция (15-18.09.1918 г.), се изучава в Европа, САЩ, Япония.Български бункер от Първата световна война, запазен над град Дойран, е влязъл в английските военни учебници по история.За тези боеве кореспондентите на английския вестник “Таймс” пишат : “„Местността пред „Борис“(име на една от българските позиции) нашите войници я нарекоха долината на смъртта. Тя прилича на дълбок кладенец и който влезе в него, рискува да бъде пребит, дори с камъни отгоре“.Английският генерал Милн е смаян. В спомените си той ще напише: „Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха напълно унищожени.“По-късно известният като враг на България Лойд-Джордж ще напише: “В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран”, там край Дойран “обикновения” български войник показва на света как се мре за род и родина.
              “Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж..”Това са думи на големия български стратег и пълководец генерал Владимир Вазов, те описват може би най-голямата битка в новата българска история – Дойранската епопея .
              О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език.

              Comment


                #37
                Има една книжка описваща точно тази последна атака през септември 1918 - "Бойно охранение" на Ивелин Първанов. Не знам кога е издадена, а на гърба и пише, че се разпространява безплатно (явно само за библиотеки) от Фондация "Българска памет". Разказът е художествено произведение, но автора е използвал много историческа информация, не съм чел много такива книги, описващи бойни действия, но честно казано на моменти имах чуството, че съм някъде на позициите на 33 Свищовски полк. По-ценното е, че към самата книга има приложени 3 карти: "Фортификационното състояние на Дойранския позиционен участък с в. Кала-Тепе и в. Дъб до долина Вяра през септември 1918", "Скица за разположението на войските на Дойранската позиция към 16-ти септември 1918" и "Дойранската епопея". Лично аз нищичко не разбирам от ПСВ и затова ми направиха голямо впечатление. Отбелязани са дори позициите на картечниците, огне- и минохвъргачките, хелиографите и осветителите. Книгата със сигурност я има в Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" - Варна. По-точно със сигурност ще я има, когато я върна в понеделник или сряда, защото не знам колко бройки имат от нея.
                По-лесно е да спечелиш битка, отколкото да убедиш глупав човек.

                Comment


                  #38
                  Това е един от епизодите в по-новата ни история, които колкото и да се раздуват (като цифри на избити англичани и последици от битките) не успяват прекалено много да се отдалечат от реалните факти. Все още в английската уикепедиа си стои факта, че след войната българската делегация начело с Вазов е единствената на която са отдадени почести в Лондон. Божидар Димитров дори се опитва да пише нещо средно между поема и проза а ла Херодот когато говори за битката. Това горното да не е негово между другото?
                  This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                  Comment


                    #39
                    Амазон, някои хора имат един много полезен навик - като пишат в една тема, вземат, че преди това я попрочетат. Виж постинг 32 за "отдадените почести".


                    thorn

                    Средновековните църкви в България

                    Comment


                      #40
                      Той колегата не е виновен. Просто на мен като модератор ми писва всеки месец да се появява нова тема за генерал Вазов, в която да се копират едни и същи неща, та затова отвреме навреме обединявам темите в една. Мисля, че Дойран дели първо място с българската СС бригада първото място по започнати нови теми.

                      По принцип сега би трябвало да призова всеки, който му текне да отваря нова тема, да пусне преди това една търсачка във форума, да види дали вече това не е хрумвало на някой друг. Все пак форумът е на близо десет години и може да се предположи (помисли?), че има голям шанс темата вече да е обсъждана. Разбира се далеч по-лесно е директно да се тресне това, което е осенило дадения форумец като важно, в нова тема.....Другото изисква малко повече усилия и мисъл, които в днешно време явно са дефицит....
                      We don't see things as they are, we see them as we are
                      ---Anais Nin----

                      Comment


                        #41
                        да не забравяме,че преди всичко,всяка битка,може да се разглежда както общо,така и персонално със съдбата на всеки един от участниците в нея.моят прадядо е участвал като доброволец в артилерийски полк именно при Дойран и неговите писма са безцинин спомен за мен.Така че частица от Дойран "стои "и в библиотеката ми.За съжеление не мога от писмата да разбера точно в коя войскова единица е служил,само знам че е бил на фронта от 1916 до 1918.Самият той е роден в Дойран(Поленин)

                        Comment


                          #42
                          Някой дали би проявил интерес към книгата UNDER THE DEVIL’S EYE The British Military Experience in Macedonia 1915-18.
                          Ей от тук съм я поръчвал http://www.naval-military-press.com/...a-1915-18.html, но поради грешка в поръчката ще ми доставят една излишна бройка.
                          Ако някой се интересува, нека да пише едно лс, да се разберем за цена, доставки и т.н.
                          Recalibrating my lack of faith in humanity...

                          https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                          Comment


                            #43
                            Во До¼ран отворен Музе¼от на Првата светска во¼на

                            We don't see things as they are, we see them as we are
                            ---Anais Nin----

                            Comment


                              #44
                              Само един паметник - или по-скоро паметниче - остана от някогашния 33 свищовски полк, който се прояви така умело и храбро в сраженията при Дойран и толкова много други места.... Докато съществуваше инженерният полк в Свищов, той си стоеше на старото си място - на плаца . След като тамошното поделение бе тотално ликвидирано,тази година на 6 май най-накрая го поставиха на площад "Велешана" в Свищов. Добре е да се помни...
                              "Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?"

                              Comment


                                #45
                                някъде бях чел, че тази битка буквално спасява България от пълно разкъсване - Румъния искала до Стара планина, Сърбия до Искър, а Гърция - Пловдив.. поради победата това е избегнато и се договаря да не бъдем окупирани от войски на съседите, а само от англичани и франсета, които все пак се държат доста по-цивилизовано и не разграбват страната..

                                Comment

                                Working...
                                X