ген. Владимир Заимов. Герой или предател?

[tonev]

Владимир е син на българския революционер и възрожденец Стоян Заимов.

Военна кариера
Завършва кадетско училище през 1907 г. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. През 1923 г., в качеството си на командир на артилерийски дивизион, предотвратява разстрел на арестувани комунисти в Сливен след Септемврийското въстание.

През 1935 г. полковник Заимов е назначен за инспектор на артилерията. През същата година е избран за политически секретар на Военния съюз. На 16 октомври 1935 г. е уволнен от армията с чин генерал-майор. През 1935-1936 г. е подсъдим на съдебния процес срещу Дамян Велчев за заговор за държавен преврат, но е оправдан по недоказаност.

герой:

Заимов Владимир Стоянов - болгарский военный и политический деятель, советский военный разведчик, генерал-полковник болгарской армии.

Родился 8 декабря 1888 года в городе Кюстендил (Болгария) в семье активного участника Апрельского восстания 1876 года, а также освободительной борьбы против турецких поработителей, прогрессивного общественного и политического деятеля, поборника дружбы между русским и болгарским народами Стояна Заимова.

В 1907 году Владимир Заимов окончил кадетское училище. Участвуя в Балканских войнах 1912-13 годов и 1-й мировой войне, он проявил мужество и храбрость. Во время Сентябрьского антифашистского восстания 1923 года, будучи командиром артиллерийского дивизиона, предотвратил расстрел арестованных коммунистов в городе Сливен.

В 1934 году Заимов возглавлял Военную лигу. В 1935 году назначен инспектором артиллерии, но за республиканские взгляды и как сторонник дружбы с СССР в конце 1935 года в чине генерал-майора артиллерии уволен в запас и подвергнут тюремному заключению. Но в феврале 1936 года в связи с протестами широких слоев населения был освобожд н.

После освобождения из тюрьмы отставной генерал полностью посвящает себя политической и общественной деятельности. С 1939 года он активно включается в антифашистскую борьбу, и в условиях подполья тесно сотрудничает с Болгарской Коммунистической партией, выполняя е поручения. В январе того же года генерал Владимир Заимов становится советским разведчиком-нелегалом, будучи привлеч нным к сотрудничеству военным атташе СССР в Болгарии А.И. Бенедиктовым.

Заимовым созда тся сильная разведывательная группа, у которой были налажены контакты с организациями в городе Варне (Болгария), в Румынии, Чехословакии. Источниками информации для Заимова являлись также зубной врач Геринга болгарин Магарлиев, командир берлинского полка штурмовиков, доктор Кноте из ведомства Геббельса.

В результате провала, связанной с Заимовым разведгруппы Фомферры и Шварца в Словакии, генерал-разведчик был арестован 23 марта 1942 года, и после зверских пыток по приговору полевого военного суда расстрелян 1 июня 1942 года в тире софийского гарнизона.

В 1944 году Владимир Заимов посмертно произведен в чин генерал-полковника. Останки славного сына болгарского народа торжественно перевезены из столицы Болгарии Софии в город Плевен, где захоронены рядом с могилой его отца.

Указом Президиума Верховного Совета от 30 мая 1972 года года, за мужество и героизм, проявленные в борьбе с фашизмом в годы 2-й мировой войны, генерал-полковнику болгарской армии, гражданину Болгарии Заимову Владимиру Стоянову посмертно присвоено звание Героя Советского Союза.

Награжд н орденами Народной Республики Болгария, советскими орденами Ленина (1972 год) и Красного Знамени (1966 год).

Именем генерала 3аимова названы улицы и бульвары в городах Болгарии. В городе Плевен открыт музей Стояна и Владимира Займовых.

Именем Героя был назван, построенный в 1973 году сухогруз, приписанный к порту Одесса. Зимой 1993 года судно «Генерал Владимир Заимов» потерпело аварию, и его выбросило на подводные камни в бухте Труженик Советского-Гаваньского района (около 7-и километров от города Советская Гавань). Экипаж покинул терпящий бедствие сухогруз. Некоторое время спустя, в результате шторма, судно разломилось на две части, и до сего времени его останки разбросаны в бухте, в нескольких сотнях метров от берега

Часть материала о Герое любезно предоставлена на сайт Александром Сес лкиным (город Советская Гавань).

По материалам Главного разведывательного управления:

«За время работы организации Заимова (1939-1942), от не систематически поступала военная и военно-политическая информация по Болгарии, Германии, Турции, Греции и другим странам. После вступления немецких частей на территорию Болгарии Заимов предоставил информацию об их численности и вооружении.

В июле 1941 года Заимов передал информацию, получившую высокую оценку Центра, о политике болгарского правительства по отношению к СССР и другим странам. После нападения Германии на Советский Союз он давал сведения о продвижении и нумерации румынских и венгерских частей, отправляющихся на Восточный фронт...

Заимов - крупный нелегальный разведчик, серь зный, рассудительный и правдивый... Его работа высоко ценится советским командованием».



Из книги О.А. Горчакова «Ян Берзин - командарм ГРУ». - С-Пб.: «Нева», 2004.

или предател:

Заимов се свързва със съветската легация в София през 1935 г. Първият му събеседник е военният аташе полковник Сухоруков. След неговото заминаване контактите продължават със заместника му полковник Бенедиктов, а след него със съветския разузнавач полк. Дергачев. По искане на последния е наета квартира на ул. Гурко 24, където да се срещат. Наемът плаща Дергачев. След това за същата цел наемат 5-стаен луксозен апартамент от вдовицата на проф. Асен Златаров Евдокия. Наемът от 5000 лв. месечно поема съветската легация, която обзавежда апартамента с нови и модерни мебели.
НЯКОЛКО НЕМАЛОВАЖНИ ПОДРОБНОСТИ
След завръщането му от Ленинград и Москва през 1935 г. проф. Асен Златаров е поканен от Владимир Заимов във военното министерство, за да разкаже впечатленията си от нова Русия. В края на 1935 г. Заимов е задържан за кратко във връзка с готвени преврати от Военния съюз. Освободен е по липса на доказателства. Наскоро след това пенсиониран едва 47-годишен с генералска пенсия от 5500 лв. месечно.
Още по време на процеса Златаров беше посетил съветската легация за да запита дали съветската страна би се съгласила да приеме ген. Заимов на служба в Съветската армия. Когато Заимов се прибра, Златаров го посети и му предаде съобщението от Москва, че съветското Министерство на народната отбрана го взема за действащ генерал от тяхната армия. Леко смутен, след като се замисли Заимов категорично отказа. (Недю Недев, Генерал Владимир Заимов, София 1985, стр. 89). Очевидно въпреки славянските си идеи той е следял сталинските чистки от последните години включително и разстрела на маршал Тухачевски.
ИМА НЕЩО ШОКИРАЩО
професор по химия, току-що завърнал се и възхвалил Съветска Русия, да води преговори и да служи като посредник между легационните власти на СССР в София и поканения от тях на действителна военна служба уволнен български генерал. Последният не постъпва на съветска служба, но здраво се обвързва със съветските разузнавачи в София. Очевидно не само от идеализъм той информира както Дергачев, помощника му Середа, а впоследствие генерал Иконников за дислокацията на българската войска, движението на българските и германските военни части и служи за връзка със съветски шпионски гнезда, като това в Братислава, откъдето започва разнищването на родолюбивата му дейност. От касите на съветското разузнаване той редовно получава възнаграждение в размер 5000 лв. месечно плюс разноски за пътуване, хотел и дневни. През целия период на шпионирането са му заплатени над 300 000 лв.
Когато след произнасяне на присъдата ставало дума за някакво снизхождение към Заимов поради проявената от него храброст през войните, военният мини- стър ген. Михов казал, че положението би било различно, ако Заимов не беше получавал и използвал за лични цели тези доказано огромни суми.
Пояснения за стойността на лева през онези години: Най-ниските заплати били около 1000 лв. Добрата заплата - около 3500 лв., колкото получаваше баща ми в БНБ, била достатъчна за сносен живот на едно семейство. Генералските пенсии били по 5500 лв. месечно.

пп. темата няма никакъв политически оттенък. цели единствено да се осветли дейноста на един български генерал. няма за цел и да се оценява дейноста му. пускам я защото :

Не съм специалист по нова българска история, посъветвах се с проф. Георги Марков и казах : няма запазени документи за шпионажа на Заимов." Така проф. Георги Бакалов разясни изненадващата историческа версия пред "Стандарт

[dibo]

Това да не Ви е форум "Общи приказки"?

[mafioso]

Не съм специалист по темата, но според мен Заимов не е предател. А и този втория цитат от статията в "Стандарт" ли е? Нещо нищо не казва, а и никакви доказателства не представя...

[Amateur]

Относно о.з. генерал Заимов

относно : Герой или предател
всъщност неговото деяние следва да се разгледа от две гледни точки.
едната е от точката на държавата наречена България.
другата е от точката на заинтересованите от неговото деяние.

Независимост - според конституцията от 1879 власта в е народното събрание, а дъжавен глава е княза / царят.

Доброто за царят е добро за държавата. И това е смисълът на думата независимост.
Парламента е сблъсък на интереси. Затова той има законодателна функция - т.е. за прави закони.
Парламента излъчва и мнозинство - но правителството се назначава от Царя, така че политиката външна и вътрешна се определя до голяма степен от Царя.

Каквата политика водят управляващите ( царя и министрите )- тя следва да се определя за основна и държавна.
Опозицията ( особено парламентарната ) има право да приказва и плюе, а не да предприема реални действия срещу държавата, която се води основно от Царя.

Как да се оцени дейността на Заимов от тази гледна точка ?
предателство е мека дума.
Държавна измяна е точния термин.
Всяка държава жестоко наказва дръзналите да се противопоставят с непозволени действия срещу нея.
това и получава Заимов.
но само за кодош, ще попитам ? знае ли някой с какво започва специалната част на действащия сега в България наказателен кодекс ?
и преди и сега.... все е така :kill_myse

От гледна точка на заинтересуваните от неговото деяние.
Еееееее ако заинтересуваните са били победени.....нямало е да се каже добра дума за ренегата Заимов - и то никога.
Даааааа, но са победители. И тука става страшно.
Веднъж на масата на Цезар един от гостите му се хвалил на друг гост с предателството си от Помпей в полза на Цезар. Цезар го чул и казал :
Удобрявам измяната ти, но не понасям изменниците.
Така, че заитересуваните не желаят техните слуги да бъдат оплювани.... Защото как тогава ще стимулират новите си слуги.....

Ето и още една по-проста гледна точка.
Партизаните - те атакуват държавната власт 1941-1944..... и след като я взимат стават ГЕРОИ :1087: няма нищо че власта ги е наименовала за "шумкари".

Ако сега се появят партизани с пушка в ръка......ще бъдат обявени за терористи........ и ги чака наказателния кодекс... с присъди близки до смъртната. ееееее хуманни сме - няма да ги разтреляме.... :tdown защото вече нямаме смъртно наказание, но животен затвор без право на помилване им стига, разбира се ако не успеят да вземат държавната власт. ако обаче я вземат, ще станат на часа ГЕРОИ.

И още нещо интересно за размисъл : за "ренегата" Стоян Заимов.
Който не знае - от мен да го научи.
Българското национално освободително движение се състои от две крила.
Едното е националистичното с представители Раковски, Левски, Ботев и Стамболов и други по-малки като Захари Стоянов, Димитър Петков.

Другото е славянското, което е под власта на руската империя и главни негови представители са Найден Геров с Любен и Петко Каравелови. Те са платени добре с пари на разузнаването. Към тях по-дребна риба са Димитър Буров, Стоян Заимов, братята Евлоги и ... Георгиеви, както и Евстати Гешов.

Стоян Заимов е апостол на Врачанския окръг при подготовката на Априлското въстание....всички знаете какво е написал за врачани Христо Ботев.
Стоян Заимов знае и как българските националисти се разправиха с изменниците в бунтовете от 1886 до 1990. Разстрел и бесилки за тези които са срещу държавната власт и княжеството на българите.
Затова и Стоян Заимов е внимавал с какво и как ще се занимава...ако иска да остане жив.

Владимир Заимов е упит от злоба, защото е просто един от многото генерали с претенции, но без покритие....
Като е болен за власт....защо не успя да убеди членовете на военния съюз и да надскочи генерал Вълков или генерал Пенчо Златев или полковник Кимон Георгиев..... ?????
Затова е поел най-краткия път ...... към предателството.
Не е нужно да убеждаваш хората да гласуват за теб, като може с едно предателство и слугинаж да докопаш власта и да се задържиш в нея.
За справка вижте по-простия от него Тодор Живков.
Поздрави

[Коцето]

Отговорът е ясен-ако наистина е награждаван там с някакви ордени на СССР заради шпионаж в полза на болшевиките,то някой би ли ми обяснил как да го считаме за герой? Те там за нищо едва ли дават значки и те правят генерал. От тая фамилия лъха нещо съмнително.

[Darkas]

Болшевиките тогава са се борили срещу нацистите. Въпросът е доста спорен според мен.

[gollum]

Това е изцяло въпрос на гледна точка. Ако (какъвто е случая с Аматьор) човек изцяло се вживее в гледната точка на тогавашната държава (забавно е, но хората наистина успяват да въобразят себе си като държави), то тогава за него Заимов е предател, защото действа в разрез с официалната политика на тази държава. Ако човек направи същото, но с държавата след края на войната, то тогава генералът е по-близо до определението "герой". Т.е. няма абсолютна оценка - зависи от критериите, от които се тръгва, а следователно от човека, който оценява.
За мен основно значение имат личните мотиви на обсъжданата личност. Дотолкова, доколкото те неизбежно остават забулени (нещо характерно за мислите), то няма как да се даде някаква завършена оценка. Все пак ако човек действа, ръководен изцяло от користни мотиви, то няма как да бъде преценен като герой сам по себе си. Ако напротив, действията му са продиктувани от идеалистични съображения (т.е. той загърбва собствената си личност в името на реализацията на някакъв идеал), то думата "герой" се появява сама като възможност. От друга страна, обаче, съществено е и какви са тези действия и какъв е техният резултат - изхождайки от егоизма си човек може да направи нещо, което впоследствие да бъде преценено като полезно и обратното - идеалистът може да сътвори кошмарни неща. В конкретния случай човекът може да е осъзнавал, че действията му формално са "предателство", но да се е ръководел от собствената си представа за това кое е добро за родината му и поради това да е постъпил по този начин. В такъв случай няма как да го назовем "предател", защото всеки разбира различно "интереса на родината" и когато сметне, че правителството действа против този интерес, то няма как да не престъпи формално чертата на официално определеното "предателство" и същевременно да остане напълно в собствената си представа за родина, без да я предава. Да не говорим, че в даден случай могат да действат и над национални представи, както спомена Даркас.
Което ме връща в първоначалната точка - няма начин да се даде нещо друго освен лична оценка, а тя е субективна. Особено ако се работи с дотолкова натоварена двойка понятия - предател и герой.

[von Danitz]

Не, разбирам, че нямаме контюнюитет в държавността, че всичко е разбъркано и на никой не му пука за решенията на нашите съдилища от епохата, но този "герой" е съден и осъден по надлежен път от редовен съд според законите на държавата. Какво има повече да се говори. Ние сме държава. Поне тогава сме били....Не е въпрос на гледна точка. На законност е.
Да ги нямаме такива - сложни били времената. Дръж на краля, като няма крал дръж на народа! Цитата е от "Небесното царство". Антифашист бил. Ми да си подаде оставката, като е антифашист. Що ше шпионира. Забранено е.

[gollum]

Даниц, ще си позволя да не се съглася с теб - въпрос на гледна точка е. Пак да подчертая - от гледан точка на тогавашните закони и държавност ("тогавашни" в смисъл на тези, в контекста на които той е живял) той е предател. Но това не означава, че за всеки възможен поглед тази оценка си остава, именно защото е оценка и зависи от гледната точка. Предателството за едни е геройство за други. И цитата, който си привел ("Дръж на краля, като няма крал дръж на народа!") може за някого да служи като оправдание за действията му - той е смятал, че интересът на народа и родината не съвпада с интереса на тези, които в момента я управляват. Същият въпрос може да се постави да речем по повод на немските генерали, извършили атентата и опита за преврат през 1944 г. От гледан точка на тогавашната власт несъмнено те са предатели и са осъдени като такива. От гледна точка на съюзниците те биха могли да се разглеждат и като герои. Въпросът е, че от гледна точка на бъдеща немска държава те също могат да се възприемат като герои ако приемем, че оценката, която ще господства в нея за тогавашното управление на Хитлер е негативна.
Затова и пиша, че формално всеки подобен акт е предателство, но за човекът, който го извършва това предателство може да е извършено в името на по-добро бъдеще за родината му и народа й. Т.е. поначало имаме емоционално и идеологически натоварена мотивация, което неизбежно означава, че последващата оценка за дейстивето ще зависи от гледната точка.

[von Danitz]

Принципът е закона. А иначе колко има да се говори по това...релативизмът няма край.

[gollum]

Т.е. това е гледната точка, от която ти се ръководиш в оценката си. Ти спираш дотук и за себе си си прав. Други може да не приемат твоята крайна точка и да продължават в друга посока, което води и до различни оценки.

ПП Бих кацал, че в случая съдът определя дали има вина и каква е, както и какво ще е наказанието, законът е принципът, от който той се ръководи. Но оценката - "герой", "предател" и т.н. не е свързана със закон или съд, тя е съвсем друга работа. И спрямо нея релативизма е неизбежен. Доколкото разбирам в темата се обсъжда именно оценката, а не деянието от гледна точка на тогавашните закони. По този проблем нещата са ясни (е, може да се оспорва доколко правилно е решението на съда, т.е. дали е установено наистина деянието или не).

[von Danitz]

Не, Голъме, това изобщо не върви. Няма за и против тука, освен на интелктуално ниво, заради спора. Разкажи историята на човек който не знае нищо за нея. Какво ще разкажеш, ако искаш да си обективен? Съобщи фактите. Ще ги подбираш ли? Ще правиш анализ на международното комунистическо движение и пробивите му в Eвропа и управляващите елити? Или ще кажеш "сложни бяха времената" и той нищо няма да разбере? Няма обществаq които искат да ги има и да възпяват дезертьори (Владая?) атентатори (Коста Янков, РЕМСистите?) шпиони (Заимов) и пр. Има функциониращи общества с моногамия или полигамия. Но с предатели, не...

[gollum]

Абсолютизираш своята гледна точка. Предателят Заимов за държавата, която наследява царството не е предател, а напротив - герой. Въпрос на гледна точка. Въпреки че и тази държава се отнася към предателите по същия начин и към сходно деяние би се отнесла точно така. Но пак да повторя - едно е оценката, друго е деянието. А в тази тема се обсъжда оценката, а не деянието. То последното е минало и заминало, но оценката за него продължава да се обсъжда.

[von Danitz]

Тази държава дето наследява царството, изобщо не желая да я коментирам. Резултатите от нейното съществуване са ни печално известни. Въпросът е колко време ще им трябва на хората, които все още я харесват, да свикнат с истината, а да не издават викове на фрустрация при наричането и с точното име и заслуги.

[albireo]

Голъме ти пък абсолютизираш максимално в обратна посока. Няма, а и не е възможна адекватна оценка, която да не е базирана и на формалността. Не само в този случай.
Ако "емоционално и идеологически натоварена мотивация" ти е достатъчна като база - ок. За мен това е неадекватно.

...този "герой" е съден и осъден по надлежен път от редовен съд според законите на държавата. Какво има повече да се говори. Ние сме държава. Поне тогава сме били....Не е въпрос на гледна точка. На законност е.

Въпрос на интерпретация, реалитивизми, гледна точка и прочая е дали въпросното лице героично или не героично е извършило предателство.
Но с гореказания цитат всичко приключва.