Покръстването на ахряните през 1912-13г.

[dunyata]

Търся сведения за мисията на Българската екзархия в Родопите по време на Балканските войни.
Едно от малкото неща, които съм срещал, е в "Разорението на тракийските българи през 1913г." Любомир Милетич пише, че някои от ахряните /помаците, както ги нарича той/ насила били принудени да се покръстят, което ги озлобило и затова някои от тях участвали в убийствата на българи християни.
Също и добре известното обстоятелство, че Радославовото правителство заради политически ползи отменя този акт... Но мен ме интересува самият процес на покръстването. Конкретни лица, събития, спомени и лични мнения за случилото се.
Автори, книги, библиотеки, препратки към други места в мрежата...
Предварително благодаря!

[dibo]

http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=1259

http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=48838

[Guy de Mont Ferrand]

Покръстването се извършва главно със средствата и методите на принудата, често и на откровеното насилие. За това категорично свидетелстват дори и документи, публикувани в сборника на проф. В. Георгиев и доц. Ст. Трифонов. Той дава добра представа за средствата, методите и етапите на покръстителната акция, което прави излишно нейното подробно описване тук. Въпреки преобладаващия приподвигнат тон, част от документите разкриват истината, която понякога е твърде нелицеприятна. Например, оказва се, че в повечето случаи покръстването е недействително от гледна точка на каноните на православната църква, защото е извършено не чрез потапяне, а чрез обливане. Години по-късно това ще стане тема на разгорещени богословски спорове в Синода. Всъщност то е недействително, защото се извършва с насилие и против волята на покръстваните. Особено болезнен проблем и за потърпевшите, и за изпълнителите е въпросът с многоженството. Постановената от Синода практика е, меко казано, абсурдна - за законни бракове се считат тези, които са били "на лице" при покръстването на страните; другите се смятат за невалидни, а разпределението на родените от тях деца става "по споразумение".

Смята се, че около 200 000 души са били обърнати в християнството. Непосредствените изпълнители на терена и върховната църковна управа в София са абсолютно убедени, че това е станало доброволно, без каквото и да е насилие...

Не стига покръстването, а и местното население постепенно започва да страда в пълна степен от хаоса на войната. Подробна и живописна картина на положението в Родопите в края на 1912 - началото на 1913 г. е направил в своята служебна кореспонденция Стою Н. Шишков, най-добрият изследовател и познавач на района, тогава комендант в Устово. Първата си докладна записка по въпроса той изпраща на началника на 2-а пех. Тракийска дивизия на 2 декември 1912 г. С нея Ст. Шишков алармира военните власти, че в Родопите цари "пълно безвластие". Селата са охожарени, добитъка, храните и покъщнината са разграбени, шири се небивало разбойничество и грабеж, идващата зима заплашва с болести и смърт. "И днес - съобщава той - след преминаването на нашите войски през тези краища и отиването им далеч към Деде-агач и Узун-кюпрю, маса алчни елементи, за жалост и самото местно българско население, се предадоха безразборно на грабеж из помашките села, от които немалко се и опожариха с всичката им покъщнина. Сега стотици помашки семейства стоят без покрив, без покъщнина, без храна и без всякакви средства за живеене и при настъпването на лютата дълга планинска зима те са изложени на явна смърт. И когато един ден техните мъже, сега пленници, а други още скитающи се из планините под влиянието на страхът, се завърнат в домовете си и намерят огнищата си опожарени, покъщнината и добитъците им и челядта им покосена от мизерия, болести и смърт, у тях сигурно ще заговори гласът на озлоблението и отчаянието, а резултатите от всичко това Вам е известно какви могат да бъдат".

При това положение да се твърди, че покръстването на българите мюсюлмани било "спонтанен процес", "доброволно движение", "свободно волеизлияние" и пр. и пр. не е нищо друго, освен откровена фалшификация и груб цинизъм. Документите категорично говорят, че покръстителната акция е родена в насилие, развива се с насилие и довежда до насилие.

В крайна сметка акцията на БПЦ рухва за броени дни и седмици след началото на Междусъюзническата война (16 юни 1913). Светослав Елдъров пише как съпротивата, която съществува срещу покръстването от самото му начало, прераства в спонтанно връщане към исляма още в първите дни на войната, при това със същите средства, с които е извършено. Реакцията на "новопросветените", според терминологията на БПЦ, е толкова крайна, че ги нарежда на страната на противника, срещу когото българската армия трябва да воюва в краткотрайната Междусъюзническа война. Първото известие за този обрат датира от 30 юни 1913 г., когато една рота от 1-и пех. Софийски полк, изпратена в Неврокоп за прикритие срещу гърците, се натъква на въстанало мюсюлманско население в района. "В завързалите се боеве - докладва командирът на ротата поручик Т. Панов - с цел да се сломи упорството на възстаналото население бидоха опожарени отчасти случайно селата Кюстенджик, Триград, Иланджово (Иланджик) и Касик (Балък-Касик)".

Междувременно, докато в Родопите се разиграват тези събития, в Източна Тракия и Беломорието българското население е подложено на най-жестоки изстъпления. Те са описани с всички ужасяващи подробности от проф. Любомир Милетич, който в края на 1913 - началото на 1914 г. пропътува през тези райони и анкетира налесението и бежанците. Без да го е подчертавал изрично, проф. Л. Милетич дава да се разбере, че едни от най-ревностните в насилията са били кръщаваните българомохамедани. Най-големите подвизи в сферата на жестокостта извършват покръстените във военнопленническите лагери, които българското командване, под натиска на БПЦ, има неблагоразумието да разпусне по родните им места. То обаче не прави същото с мобилизираните в армията българохристияни от този край, въпреки тяхното желание да се върнат и да защитават семействата си. Малко по-късно, непосредствено преди реокупацията на Родопите и Беломорието през октомври 1913 г., десетки хиляди българомохамедани се изселват завинаги и се разтварят безследно сред турците в Мала Азия. Скъпа, твърде скъпа беше цената, която българите - християни и мюсюлмани - трябваше да платят на авторите и изпълнителите на безумната идея за покръстването.

източник: http://journ2.hit.bg

[viking heart]

В книгата си Милетич споменава, че с особена жестокост по време на събитията през лятото на 1913г. са се отличили помаците от селата Мерикос/ сега Кехрос/ и Хебилево /и двете села сега са в Гърция/. Жителите на цитираните села са били главно помаци, които през 1912г. са били покръстени. Авторът споменава, че покръстването в тези селища се е извършвало с насилие. В някои от българските села, в които влизат помаците от Мерикос и Хебилево са убивали местните свещенници с голяма жестокост, мъстейки за това, че насила са били покръстени година по-рано.

В книгата му се споменава още, че през 1912г. в някои кърджалийски села български войници, подкрепени от местно българско население са извършвали изтъпления и грабежи над мюсюлманското население.

[lobo]

В момента чета книгата на Ангел Личков "Лилково - богове,камъни и руни".По-голямата част от тази книга представляват спомени на участници и техните наследници в събитията,записани от самият автор и цитирани в книгата му.На фона на описанията на зверствата,които християни са упражнили над мюсулмани,по чисто криминални подбуди,няма и ред за насилствена смяна на вярата - от мюсулманска към християнска.Описан е и самият акт на покръстването.
В с.Лясково Девинско е имало и поп.Хората не са искали да им сменят отново вярата,но"дошъл човек на Радославов - Теофик ага от Пещера",който отново ги върнал в мюсулманската вяра.

[dunyata]

Интересна информация! Благодаря!
Възможно е в различни места събитията да са протекли по различен начин. В Лясково хората може би не са имали против, но то е в средните Родопи, ако не греша.
Специално в Източните Родопи, доколкото ми е известно, ахряните не са одобрявали покръстването, което е станало насила /по Милетич/.

SS-mann, откъде бих могъл да намеря днешните имена на селата в Беломорието?

Именно Хебилево ме интересува /един от тамошните е убил прадядо ми/, както и Химетли /или Хеметлий/ - от там пък са убийците на другия ми прадядо.

За Хеметлий патриарх Кирил пише в много добрата си книга "Българомохамедански селища в Южни Родопи", че селото през 1943г. е вече напълно потурчено, само топонимията и говорът носят следи на българския език.

[Zbelsrud]

@lobo, в тази книга "Лилково - богове,камъни и руни" за село Лилково,Пловдивско ли става въпрос? Нова ли е, ако е възможно дай малко повече инфо.
Някъде бях мернал нещо за опити за въоръжена борба на помаците в Девинско през същия период,някой знае ли нещо повече?

[viking heart]

До dynata:
Не е кой знае какво, но ако имаш под ръка книгата на Милетич можеш да установиш как се казва Хебилево сега. Най-отзад на книгата има карта. Намираш Хебилево и гледаш къде се намира ориентировъчно. След това взимаш пътна карта на България, в която да са дадени гръцките села поне до Орестиада и Дидимотихо и сравняваш къде се е намирало то. Варианта е неточен и малко глупав, ама за друго по-лесно не се сещам. По този начин открих Мерикос. А иначе инфо за старите и новите имена на селищата в Беломорска Тракия не знам къде може да има. Ако имаш познати в организацията РАО "Тракия" можеш да поразпиташ и тях.

[Zbelsrud]

За намирането на онези села dunyata може да пробва и нещо друго - тук има топографски карти от Австро-Унгария от горе-долу същия период.Така например на СИ от гр.Гюмюрджина има селище Хамидли/Хеметли/.

[lobo]

@lobo, в тази книга "Лилково - богове,камъни и руни" за село Лилково,Пловдивско ли става въпрос? Нова ли е, ако е възможно дай малко повече инфо.
Някъде бях мернал нещо за опити за въоръжена борба на помаците в Девинско през същия период,някой знае ли нещо повече?

Да, става въпрос за с.Лилково Плодивско.То е съседното на с.Тъмраш.Въпросната книга излезна на скоро,но по финансови причини в малък тираж.Има я по библиотеките и е много интересна.

[Makedonikus]

За покръстването на помаците през 1912-1913 г. има данни в "Спомените" на Максим, Скопски пловдивски митрополит. Книгата е много интересна, защото обхваща периода от историята на Българската Екзархия от създаването й до 20-те години на ХХ-ти век. Изданието е старо, но все още може да се купи. Аз си я взех от Църковния магазин при храм "Покров Богородичен" в София, зад хотел "Родина".

[viking heart]

Като стана въпрос за Тъмръш имаше една книга писана някъде през 70-тте години от родопчанин. В нея бе поместена подробна информация за историята на селото и участието на жителите му в потушаване на Априлското въстание в Перущица. Но разбира се това е вече извън диксутираната в момента тема.

[lobo]

Но разбира се това е вече извън диксутираната в момента тема.[/QUOTE]
Абе,не е много извън темата! С.Тъмраш е било потурчено село,което в този период/описван по-горе/ е било окончателно разграбено и унищожено от българи.Лилковци и други от близки съседни села.Причината е комплексна.И заради баташкото клане и заради Перущица и за преди и след това.Тъмраш е оспорвал власта на Чепеларе през турско и е бил голям средищен център.В момента там се намира резервата "Тъмраш" построен под вещото ръководство на първият ловец в републиката преди 10.11.1989г.Кой ли го стопанисва в момента?
В момента потомци на тъмрашлии живеят в селото Тъмраш кьой в Анадола.

[dunyata]

Книгата "Тъмраш" [издателство на ОФ, София, 1973г.] е на Ангел Вълчев.
Доста добър източник по въпроси като: родовата история на Хасан ага и неговият известен син - Ахмед ага Тъмрашлията; участието на тъмрашлии при потушаването на Априлското въстание в Родопите; метежът на Сенклер; обособяването на т.нар. "непокорени села" в Рупчос...

А по същинската тема за покръстването на ахряните, мога да се похваля, че намерих следната книга:
"Покръстването на българите мохамедани 1912-1913" на Величко Георгиев и Стайко Трифонов [Академично издателство "Проф.Марин Дринов", С, 1995]. По съдържание книгата е сборник документи: рапорти на български офицери за процеса на покръстването; протоколи от заседания на Светия синод и писма на дейци на Православната църква, писма на общественици, /например Стою Шишков и Христо Караманджуков/, в които се обсъжда положението в Родопите и в частност състоянието на ахряните.

[Thorn]

Ок, а как изглежда Тъмръш сега? Има ли останки. Може ли да се отиде?