Ми да погледнем към добрите примери. Ако погледнем към френските учебници, ще открием, че те в добрата практика на социологическата школа, орбъщат повече внимание на икономическата, стопанската, социалната и културната история, която като цяло се нарича , история на всекидневието, и в почти минималистичен стил, поглеждат, само хвърлят поглед върху политическата история.Нима не е необходимо да имаме уроци от типа: "Един ден в Трявна през Възраждането", "Дюлгерите в Цариград", "Българи, влахи и турци на пазара във Видин" или "Тепавичарници", например. Там да се разказва с подробности и подходящ нагледен материал как са се ключвали сделки, как се е преговаряло, какво се е яло, как са били облечени иедните и другите. биха се получили удивително-благоприятни резултати за около едно десетилетие. Изведнъж дори нравите на българите ще станат по делови и смислени.(е , надявам се )
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Как учим история в ретроспектива
Collapse
X
-
Възможно е и да си прав. Но първо не съм сигурен дали французите биха подбрали такъв подход, ако имаха в историята си такова събитие (като турското робство). Впрочем те днес така си пазят примерно езика, че не са приели в него даже думата думата за компютър, както ние сме я пренесли като аналог от английския, а използват ordinateor/служител(ако не се лъжа така се пишеше), за да не ползват английски заемки.
Второ. Признавам, че не мога да се вчувствам напълно в един ежедневен ден от живота на тогавашните българи, чиято битова страна може би е твърде изместена от политическата в учебниците. Но все пак, не смяташ ли, че дори над прекарването им на пазара е господствал страхът, контекстът на подчиненост, който е определял и цялото им битие всъщност? Помисли колко се е променял статусът на приелите исляма българи и го сравни с този на отказалите да го направят. Иначе, ако всичко беше действително среща на култури, подходът може би би бил удачен. Ама щом българите са вдигали въстания и бунтове едва ли не всяка година, не ще да са чувствали ежедневието си за нещо естествено и подходящо да стане емблема за сюжет на учебник.
Comment
-
Много зависи за коя епоха говорим. Деловите българи , а и нормалните търговци, занаятчии, дюлгери след кърджалийските времена, които по-скоро в народната памет влизат като "черното робство", са извършвали всекидневните си дейности съвсем свободно, в смисъл не по малко сводно от чех в Австрийската империя или баск на пазара в Бордо.
А за френското отношение, не мисля че си прав. Франция също е виждала тежки времена, но историците са поели премерения риск да обърнат внимание на "всекидневието", да се получи и все пак положителен ефект от тяхната деятелност.
Comment
-
Зависи от епохата, наистина, но не виждам защо изрязваш от народната памет времената, които са преди кърджалиите. „Трите синджира роби” и други покъртителни свидетелства за „черното робство”, като ислямизацията в Родопите, да речем, са доста преди кърджалийството. Напротив, аз дори си мисля че тъкмо по времето на кърджалиите доста българи хващат оръжия в ръце, и то някак законно, позволено от властта, за да се противопоставят на нейните противници.
За подхода – аз не го отхвърлям, напротив, намирам го за интересен. Той ли трябва да бъде водещият оттук нататък, според вас? Всъщност това бих го определил по-скоро като твое мнение, а не мнение, произтичащо от статията по-горе, която, смятам може да се критикува поради споменатото от мене смесване на пластове.
Comment
-
ivan_kunchev написаОдзава, какъв е този крал Емерих? Не съм чувал нещо за него. Че България по времето на цар Борил има вземане – даване с унгарците, добре, но да е падала изцяло под унгарска власт?... Нещо такова имаше по-късно за Видинското царство, ако не се лъжа.
gollum написаТук напълно подкрепям Даниц - определено един такъв подход ще е къде-къде по-разумен и смислен. А и ще носи повече възпитателност и полезност, поне според мен.
Comment
-
Да не забравяме, че ние от край време сме си толерантен народ, но съседите ни злоупотребяват с това
Comment
-
Лошото е, че и мисленето се учи. Не можеш да очакваш от ученик в 7-8 клас същите мисловни умения като на студент например или пък на преподавател (ясно ми е, че някои си остават на ниво 6. клас, да не започваме тази тема). Затова трябва информацията да се поднася "сдъвкана". Твърде оптимистично е да се надяваме, че учениците "после сами ще си създадат преценка". И точно затова ролята на авторите на учебниците е още по-отговорна. Нещо, което властимащите винаги са съзнавали и затова издаването на учебници винаги е било толкова политически натоварена дейност - поне в Европа с нейното централизирано образование.
Comment
-
Искам да ви уверя, че първо, да се обобщава за учениците е доста трудно и рисковано. От клас до клас понякога има огромна разлика. Така може да важи както тезата за нуждата от сдъвкване на информацията, така и това за изграждането на собствена преценка. Някои ученици не само изграждат собствена преценка, но и сами проявяват инициатива да издирят и напишат неща, които даже на са им поставени като задача.
Други – да не говорим. Но наистина ми се вижда трудно, Даниц, да задържиш вниманието на ученици без интересен сюжет, само с изучаване на всекидневието. Такъв учебник може би би бил интересен за нас с тебе. Но без военни действия, борби или проекти за такива, трудно би се събудил интересът на лица, някои от които все пак играят доста в нета на игри, чиито сюжет се върти именно около тези неща. И това е най-малкото.
Comment
-
На мен ми се струва, че всичко това е въпрос на подход, на начин на поднасяне, а не на учебен материал. И пиша това като човек, който има известен опит в преподаването, а не като теоретичен поглед към темата. Според мен основната цел на всички тези занимания трябва да е (и това е постижимо за част от учениците, а за другите така или иначе няма особена разлика) са изгради определен начин на мислене или ако щете - способност за мислене и преценка, при това самостоятелни. Не става въпрос да се наситят учебниците по история с уроци за културата или нещо подобно, а да има и уроци, които разглеждат всекидневния живот, които представят една реконструкция (макар и несъмнено спорна на моемнти от чисто историческа гледна точка, но това не е кой знае колко важно), така че учениците да могат да се "вживеят" в контекста на едно или друго отминало време и хора, обитавали същата тази територия, изправяки се пред съответните тогавашни пробелми. Всичко това създава една интересан перспектива към съвремието и не мисля, че няма да е инетресно или ще е по-малко интересно от "битките и царете" (които също са част от всекидневнието в определен смисъл). Въпросът е как се поднася всичко това, а съм убеден, че може да се поднесе интересно, с игрови средства, така че педагогическия процес да се възползва от това, че децата прекарват голяма част от времето си пред компютъра, играейки игри.
Comment
-
Голъме, поправи ме ако се лъжа, но доколкото си спомям самият ти споделяше някъде из форумите, че началният ти интерес към историята е възникнал покрай интересa ти към военната история. Доколкото и аз имам някакъв опит в преподаването, моето лично впечатление е, че с най голям интерес у учениците се ползва темата за Втората Световна война и други мащабни военни конфликти. Не бих искал да обобщавам, разбира се. Съгласен съм, че донякъде всичко е зависи от начина на представяне. Но ми се струва, че не можем с лека ръка да заобиколим наложилата се градация и приоритет на военния сюжет в историята. Все пак първите писани истории са именно истории на войни, така че именно историята на войната е началото на историята.Last edited by ivan_kunchev; 27-03-2007, 14:30.
Comment
-
Е, виж, то всичко зависи от това каква е целта на ученето на история в училище. В зависимост от вариациите можем както напълно да ес лишим от това, така и да го заменим със зрелище а ла "300" - кръв, хероизъм, хвърчат крайници и (както сполучливо отбеляза Док в съответната тема), ужас и благоговение се съзтезават кой по-бавно да изпъпли по мокрите гърбове на учениците. Ако е тръпката, то образованието по история ще стане скъпичко, но пък може да мине и без учители.
Comment
-
Да, точно това казвах, че трябва да ги нахъсваме и да хвърчат крайници като в 300!
Абе вие хора, ако трябваше да сте учители една война как щяхте да я предадете? Като нахъсвате учениците ли? Все пак ви познавам донякъде и съм сигурен, че щяхте да я предадете доста интересно и стремейки се към някаква доколкото е постижима все пак обективност! И какво от това, че войните са им най-интересни? Кое е водещото е въпросът. Всекидневието да е водещо – това може да се пробва в някой ЗИП, примерно.
А толерантността може да се изучава и в часовете по етика. Ако заради нея се спестяват някои факти, това всъщност уронва историята, както мисля , както и смисълът на преподаването и.
Comment
Comment