Слагам тук едвна интересна статия от Дневник
Да прощаваме не значи да забравяме
Автор: Марина Лякова*
04 август 2004, 18:53
Учебниците по история на всяка държава винаги се списват от една определена гледна точка. Историкът подбира от позицията на своето съвремие кое събитие, кой исторически извор са "обществено значими" и така чрез дадената му от държавата власт създава националната история.
Изненадващо за обикновения читател е, че учебниците по история, писани в различно време, могат така силно да се различават в интерпретациите за един толкова "безспорен" период в българската история, какъвто е "турското робство".
Така например в издаден през 1882 г. учебник по история на България ("Кратка българска история съ образи въ текстътъ за Народните училища и долните гимназиални класове спорядъ програмьiте въ Българско", Съст. П. Горовъ и Сл. Кесяковъ) периодът е наречен от авторите "турското робство", "485 годишно робство", "омразното турско иго", "турски хомот". Още по-образно е обрисуван периодът в учебник от 1911 г. ("Борба и борци за свободата, учебник по история и обществознание за IV.отдел", съст. Д-ръ С. Чакъровъ, Violino Primo.). В него България е наречена робиня. В учебник, издаден през 1914 г. ("Българска история. Учебникъ за III прогимназиаленъ класъ", Съст. Г. Баждаров) обаче периодът се нарича вече "турско владичество" и "турското иго".
В социалистическите учебници по история терминологичният зиг-заг продължава. В учебник от 1946 г. ("История за седми клас на гимназиите", изд. от Божидар Божиков, Александър Бурмов и Петър Кюркчиев) се говори за "турско владичество" и "турско робство". Години по-късно обаче в учебник, издаден през 1987 г. ("История на България за девети клас на единните средни политехнически училища", 2. изд., съст. Васил Гюзелев, Константин Косев, Георги Георгиев) периодът бива обозначен като "османско владичество" и "османско иго". В следсоциалистически учебни помагала от 1996 г. ("История на 11-ти клас на средните общообразователни училища", съст. Александър Фол, Йордан Андреев, Вера Мутафчиева, Райна Гаврилова, Иван Илчев, София, "Анубис") се говори за "османско владичество" и "османско господство". Словесното многообразие едва ли е случайно - в българската историческа литература очевидно няма консенсус за "владичество", "господство" или "иго" е коректно да говорим и доколко става дума за "турско" или за "османско".
Особено интересни във вариациите си са обозначенията на турските, респективно османските владетели. Така например в учебника от 1882 г. първите турски султани са наречени "пъргави и справедливи". Турският "хомот" е характеризиран като "от една страна, тежък и голям и, от друга страна, справедлив и непретоварен". В учебника от 1918 г. се акцентира върху съвсем друг аспект: могъществото на Турция, както и военните успехи на османската държава при султаните Селим и Сюлейман. Турската държава от онзи период е според авторите на този учебник "по-добре уредена от другите". В учебника от 1987 г. пък турците са обрисувани като "злодеи": "развилнели се османски представители", "жестоки народни поробители", без тези обозначения да се отнасят до определена група турци (например властимащите) или до определен период от османското господство. На страниците на учебника от 1996 г. присъстват сякаш различни турци. От една страна османските султани са наречени "достатъчно гъвкави политици" и "мюсюлмански големци". Империята е именувана като "реално функциониращ държавен механизъм". Авторите говорят за "великия турчин". Наред с това обаче в този учебник турците са представени и като завоеватели.
Вариациите в представянето на историческото минало не са случайни. Те са резултат от политически мотивирани пренаписвания на учебниците по история. Примерите тук съзнателно са подбрани от учебници по история, издадени в "съдбовни" за България времена: 1882 г. - след освобождението и преди Съединението, 1911 г. - преди Балканската война, когато България воюва с Турция, 1914 и 1918 г. - по време на Първата световна война, когато сме съюзници с Турция, 1946 г. и 1987 г. - два социалистически учебника, издадени в различни фази на социализма, 1996 г. - учебник, издаван след промените. Несъмнено различните политически контексти на издаване на учебниците (фактът, че България и Турция са военни и политически противници, респективно партньори, както и кривулиците в българската малцинствена политика по отношение на турския етнос) оказват влияние върху вариациите в интерпретацията на историческото минало. Потърпевши от терминологичния и интерпретационен хаос са поколения български ученици.
Дебати по тези проблеми се водят от години в затворени научни кръгове. Време е те да станат достояние на обществеността. В България и на Балканите съществуват опити да се списват нови, "толерантни" учебници по история. Една сама по себе си нелоша идея - та нали "мъртвият не ни е враг". Общо е мнението, че един модерен учебник по история не бива да насажда омраза и страх. Учебникът по история не е информационна брошурка за това кой кога кого е заклал, той е инструмент за формиране на критичен начин на мислене. Той трябва да мотивира учениците да вникват в гледните точки и в мотивите на отделните историческите персонажи.
В стремежа си да създадем "толерантен" учебник по история не бива обаче да забравяме исторически факти, защото са неудобни и не пасват на новата мултикултурна интерпретация. Да прощаваме не означава да забравяме. Мирното съжителство с другите е възможно само, ако помним. Въпросът е какво помним и какво ще помнят нашите деца? Лъжа би било да се премълчава, че на Балканите е имало кланета и кървави войни. Също така манипулативно е да се твърди, че всички съседни народи са "злодеи", които винаги са застрашавали и продължават да застрашават националната сигурност на България, защото някога предшествениците им са били политически и военни противници на страната ни.
В стремежа си да създаваме "толерантни" учебници не бива да оставаме сами - промените на българските учебници са само част от промените на учебниците на Балканите. Какво от това, ако нашите деца са възпитавани в дух на мултикултурализъм и толерантност, а съседите ни твърдят, че сме "злодеи", "варвари" и че ги заплашваме?
Един съперник може и да се превърне в партньор - политически, икономически, културен. Старо правило на английската дипломация е, че няма вечни приятели и вечни врагове, но има вечни интереси. Вечен интерес на българската държава е гарантирането на благосъстоянието и мира на българските граждани, независимо от етническата, религиозната, възрастовата и социалната им принадлежност. Послание, което един модерен учебник по история би трябвало да носи в себе си.
- -- - - - -
*Марина Лякова е завършила специалностите Социология (1997 г.) и Връзки с обществеността (2003 г.) в СУ Св. Климент Охридски . Докторската й дисертация е посветена на проблемите на турските общности в България и Германия. Научен сътрудник в Института за изучаване на Турция към университета в гр. Есен, Германия.
Автор: Марина Лякова*
04 август 2004, 18:53
Учебниците по история на всяка държава винаги се списват от една определена гледна точка. Историкът подбира от позицията на своето съвремие кое събитие, кой исторически извор са "обществено значими" и така чрез дадената му от държавата власт създава националната история.
Изненадващо за обикновения читател е, че учебниците по история, писани в различно време, могат така силно да се различават в интерпретациите за един толкова "безспорен" период в българската история, какъвто е "турското робство".
Така например в издаден през 1882 г. учебник по история на България ("Кратка българска история съ образи въ текстътъ за Народните училища и долните гимназиални класове спорядъ програмьiте въ Българско", Съст. П. Горовъ и Сл. Кесяковъ) периодът е наречен от авторите "турското робство", "485 годишно робство", "омразното турско иго", "турски хомот". Още по-образно е обрисуван периодът в учебник от 1911 г. ("Борба и борци за свободата, учебник по история и обществознание за IV.отдел", съст. Д-ръ С. Чакъровъ, Violino Primo.). В него България е наречена робиня. В учебник, издаден през 1914 г. ("Българска история. Учебникъ за III прогимназиаленъ класъ", Съст. Г. Баждаров) обаче периодът се нарича вече "турско владичество" и "турското иго".
В социалистическите учебници по история терминологичният зиг-заг продължава. В учебник от 1946 г. ("История за седми клас на гимназиите", изд. от Божидар Божиков, Александър Бурмов и Петър Кюркчиев) се говори за "турско владичество" и "турско робство". Години по-късно обаче в учебник, издаден през 1987 г. ("История на България за девети клас на единните средни политехнически училища", 2. изд., съст. Васил Гюзелев, Константин Косев, Георги Георгиев) периодът бива обозначен като "османско владичество" и "османско иго". В следсоциалистически учебни помагала от 1996 г. ("История на 11-ти клас на средните общообразователни училища", съст. Александър Фол, Йордан Андреев, Вера Мутафчиева, Райна Гаврилова, Иван Илчев, София, "Анубис") се говори за "османско владичество" и "османско господство". Словесното многообразие едва ли е случайно - в българската историческа литература очевидно няма консенсус за "владичество", "господство" или "иго" е коректно да говорим и доколко става дума за "турско" или за "османско".
Особено интересни във вариациите си са обозначенията на турските, респективно османските владетели. Така например в учебника от 1882 г. първите турски султани са наречени "пъргави и справедливи". Турският "хомот" е характеризиран като "от една страна, тежък и голям и, от друга страна, справедлив и непретоварен". В учебника от 1918 г. се акцентира върху съвсем друг аспект: могъществото на Турция, както и военните успехи на османската държава при султаните Селим и Сюлейман. Турската държава от онзи период е според авторите на този учебник "по-добре уредена от другите". В учебника от 1987 г. пък турците са обрисувани като "злодеи": "развилнели се османски представители", "жестоки народни поробители", без тези обозначения да се отнасят до определена група турци (например властимащите) или до определен период от османското господство. На страниците на учебника от 1996 г. присъстват сякаш различни турци. От една страна османските султани са наречени "достатъчно гъвкави политици" и "мюсюлмански големци". Империята е именувана като "реално функциониращ държавен механизъм". Авторите говорят за "великия турчин". Наред с това обаче в този учебник турците са представени и като завоеватели.
Вариациите в представянето на историческото минало не са случайни. Те са резултат от политически мотивирани пренаписвания на учебниците по история. Примерите тук съзнателно са подбрани от учебници по история, издадени в "съдбовни" за България времена: 1882 г. - след освобождението и преди Съединението, 1911 г. - преди Балканската война, когато България воюва с Турция, 1914 и 1918 г. - по време на Първата световна война, когато сме съюзници с Турция, 1946 г. и 1987 г. - два социалистически учебника, издадени в различни фази на социализма, 1996 г. - учебник, издаван след промените. Несъмнено различните политически контексти на издаване на учебниците (фактът, че България и Турция са военни и политически противници, респективно партньори, както и кривулиците в българската малцинствена политика по отношение на турския етнос) оказват влияние върху вариациите в интерпретацията на историческото минало. Потърпевши от терминологичния и интерпретационен хаос са поколения български ученици.
Дебати по тези проблеми се водят от години в затворени научни кръгове. Време е те да станат достояние на обществеността. В България и на Балканите съществуват опити да се списват нови, "толерантни" учебници по история. Една сама по себе си нелоша идея - та нали "мъртвият не ни е враг". Общо е мнението, че един модерен учебник по история не бива да насажда омраза и страх. Учебникът по история не е информационна брошурка за това кой кога кого е заклал, той е инструмент за формиране на критичен начин на мислене. Той трябва да мотивира учениците да вникват в гледните точки и в мотивите на отделните историческите персонажи.
В стремежа си да създадем "толерантен" учебник по история не бива обаче да забравяме исторически факти, защото са неудобни и не пасват на новата мултикултурна интерпретация. Да прощаваме не означава да забравяме. Мирното съжителство с другите е възможно само, ако помним. Въпросът е какво помним и какво ще помнят нашите деца? Лъжа би било да се премълчава, че на Балканите е имало кланета и кървави войни. Също така манипулативно е да се твърди, че всички съседни народи са "злодеи", които винаги са застрашавали и продължават да застрашават националната сигурност на България, защото някога предшествениците им са били политически и военни противници на страната ни.
В стремежа си да създаваме "толерантни" учебници не бива да оставаме сами - промените на българските учебници са само част от промените на учебниците на Балканите. Какво от това, ако нашите деца са възпитавани в дух на мултикултурализъм и толерантност, а съседите ни твърдят, че сме "злодеи", "варвари" и че ги заплашваме?
Един съперник може и да се превърне в партньор - политически, икономически, културен. Старо правило на английската дипломация е, че няма вечни приятели и вечни врагове, но има вечни интереси. Вечен интерес на българската държава е гарантирането на благосъстоянието и мира на българските граждани, независимо от етническата, религиозната, възрастовата и социалната им принадлежност. Послание, което един модерен учебник по история би трябвало да носи в себе си.
- -- - - - -
*Марина Лякова е завършила специалностите Социология (1997 г.) и Връзки с обществеността (2003 г.) в СУ Св. Климент Охридски . Докторската й дисертация е посветена на проблемите на турските общности в България и Германия. Научен сътрудник в Института за изучаване на Турция към университета в гр. Есен, Германия.
Comment