Съобщение

**Odzava** · 10-06-2008, 18:30

Бреговите ни батареи никога не са стреляли по СЪВЕТСКИ кораби. Мисля, че са стреляли по кораби на Руския Черноморски флот. И веднъж стрелят по турски кораби през 1912 г.

**mehanizatora** · 10-06-2008, 23:59

Имало е престрелки между нашите брегови батареи и съветски военни кораби по времето на втората световна когато сме били с германците пише го в уикпедията и други исторически източници.

**Odzava** · 11-06-2008, 08:37

Би ли посочил ако обичаш линк към тези източници или да дадеш източника. Освен съветските подводници в наши води е известен един случай на обстрел на нашата територия от съветски есминци. Но това е грешка, поради лошата видимост. Отряда съветски кораби обстрелва румънските пристанища Мангалия и Констанца, но няколко снаряда попадат и на наша територия. Това е всичко за което съм чел.
Ето какво намерих аз, но за престрелки - мне... няма
ВМС - Уикипедия

Военно-исторически сборник 2005 ¹2

**mehanizatora** · 11-06-2008, 12:12

Ми просто влез в английската уикипедия и потърси действията на Германия и нейните съюзни по време на втората световна . (по специално търси за деиствията на източния фронт )

**Odzava** · 11-06-2008, 13:13

Ми просто ми дай линка, защото щом военен историк не е чувал, вероятно английската Wiki едва ли ще знае повече.

**messire Woland** · 11-06-2008, 14:06

И аз мисля, че това ще стане само с линк - още повече, щом става дума за интернет източник. А общо търсене в Уикипедията по ключови думи дава многобройни и разностранни резултати, но поне засега - нищо за такива събития. А предвид ситуацията и на мен ми се вижда малко вероятно да е имало такова нещо.

**gollum** · 11-06-2008, 15:39

Хъм, много ми се иска следното да се възприеме като правило. Когато потребителят Х твърди нещо и след това посочва източник, в потвърждение на твърдението си, този източник задължително да се посочва конкретно, а не общо. Ако е книга, то да се даде автор и заглавие, а ако е възможно и страница (глава, част поне, когато се посочва страница, разбира с, следва да се посочи и изданието). Когато става въпрос за източник в Интернет, трябва да се даде връзка, а ако текста е кратък, да се цитира в мнението. Изречения като "аз твърдя, че еди-какво си е еди-как си, в Интернет го пише, намери си сам къде", не вършат работа.

**MCP** · 12-06-2008, 21:52

240-мм брегово оръдие Д-45 “Шнайдер”

**dibo** · 03-01-2012, 11:31

Интересни спомени за бреговата отбрана на Варна в края на 30-те:

Спомени на флотски ветерани :: КАКВО КРИЕ МОРЕТО ПРЕД ПЛАЖА ПОД СПИРКА „СТУДЕНТСКА” ВЪВ ВАРНА? ::

http://morskivestnik.com/spomeni/studenst271202011.html

КАКВО КРИЕ МОРЕТО ПРЕД ПЛАЖА ПОД СПИРКА „СТУДЕНТСКА” ВЪВ ВАРНА? Спомени за службата в Бреговата артилерия на Флота (1938 – 1939 г.) на Петър Николов Атанасов През 1938-39 г. служих в Бреговата артилерия на Флота като оръжеен техник. Служих там, защото имах гражданска професия стругар. Набор 1918 г. се заклехме в Несебър на миноносеца „Дръзки”, под увенчания със златен вензел димоход, където още стояха пробойните от турски снаряд, получени при паметната атака срещу крайцера „Хамидие” (1912 г.). След клетвата получих назначение в 24 см (240 мм) батарея, разположена в местността „Почивка” (тогава северно от гр. Варна, а днес в чертите на града). В задълженията ми на оръжеен техник влизаше и поддръжката на оръжейните (за стрелковото въоръжение на артилеристите) от 25 см батарея, 15 см батарея – към която беше и 10 см салютна батарея. 25 см батарея беше разположена в района на „Горна Трака” (по-късно КЕЧ – Квартирно-Експлоатационната Част на Варненския гарнизон), 15 см батарея беше в района на „Долна Трака” (пътчето вляво от сегашната газостанция). Към нея имаше и 2 бр. оръдия с калибър 10 см (салютни). Имаше и по едно двуцевно оръдие на местността (днес квартал) „Галата” и в местността „Каваклар” – но последните не влизаха в района, който бе в задълженията ми. 10 см салютна батарея бе разположена източно от пътя за курортния комплекс Златни пясъци – точно срещу разклона при „Траката”. Сега на мястото й има декоративна каменна беседка със скулптура на тюлен. Мястото е над отвесния склон на брега на морето. 24 см батарея имаше командир офицера Папазов, а после бе заменен от офицера Камберов. За съжаление не си спомням званията им. За Камберов и Папазов се говореше, че са много добри артилеристи и командири. Фелдфебел на 24 см батарея бе Замфир Георгиев от Виница, а на 25 см батарея – Григор Алексиев, и на 15 см батарея – Райко Стоянов. Батареята се състоеше от 2 бр. оръдия система „Шнайдер-Крьозо”, калибър 24 см с разделно (картузно) зареждане, но с малка далекобойност – само 7 км. Оръдията бяха монтирани в бетонни гнезда под които имаше тунели – бункери за снарядите, картузите и спомагателното оборудване. Снарядите се подаваха от тунелите на позициите с помощта на елеватори. Оръдията имаха стоманени щитове срещу вражески обстрел, изглеждаха много внушително. В първите месеци на службата си, ние – артилеристите, бяхме облечени в зелените дрехи на пехотата – носехме бричове ботуши и даже шпори като кавалеристи, после ни преоблякоха в моряшки дрехи - с холандки и широки панталони. По задължение аз присъствах на всички стрелби и мероприятия свързани с тях в посочените по-горе батареи. Всички се обръщаха към мен с обръщението „техника”, като пряко бях подчинен на главния техник оръжейник на батареята лейтенант Н. Братоев. Последният беше много грамотен технически офицер. Оръжейната работилница имаше струг с механичен привод – с педали, и когато трябваше да се стругова някакъв детайл, фелдфебелът отделяше един взвод да въртят педалите един по един. В резултат на моите молби лейтенант Н. Братоев написа рапорт до висшето началство, бяха отпуснати пари, с които закупихме един електромотор, направихме форгел и така стругът получи електрическо задвижване. Форгелът беше вал с две шайби, монтирани на него, а цялата конструкция беше монтирана под тавана на оръжейната работилница. Ел. моторът въртеше с ремък вала, а той чрез другата шайба и ремък въртеше струга. Към 24 см батарея имаше и две оръдия система „Шнайдер” с калибър 7,5 см и две оръдия система „Круп” с калибър 7,7 см с конска тяга и с ракли. С тях провеждаха стрелби шуменски артилеристи, които идваха с отлични дресирани коне, които влачеха оръдията. Влаченето и разставянето на позиции ставаше с команди подавани с фанфар – беше много ефективно зрелище. „Шнайдерите” имаха резбови затвори, а “Круповете” – клиновидни затвори. Като групов техник участвах в преместването на 15 см батарея от м. „Долна Трака”, на височините на Созопол и на 10 см батарея в лозята на Поморие. Оръдията бяха 15 Д45, а стволовете бяха дълги около 7,5 м и тежки над 2 тона. Личният състав ги демонтира от фундаментите и с помощта на крикове и талии ги натовари един по един на специално построена за целта каруца с 8 двойки колела. Демонтажът и монтажът се извършваше под прякото ръководство на лейтенант Н. Братоев. В колата впрегнаха четирите вола от зеленчуковата градина на 8-ми Приморски полк и така бяха довлечени до кея на двореца „Евксиноград”. Там чакаше специално пригоден за превоза морски шалан. С втория ствол стана едно произшествие. Движейки се по асфалтираните алеи на двореца, на един завой, две от десните колела на колата излязоха от асфалта и потънаха в разораната почва на градинката. Колата застрашително се наклони надясно и имаше опасност ствола да падне на земята. Всички опити с воловете да бъде изтеглена колата бяха безуспешни. Тогава един от младите войници от с. Орешак помоли командира да доведе помощ. Положението беше отчайващо и командирът се съгласи. Какво беше учудването ни, когато войникът доведе свой роднина с два черни като катран бивола, с които смениха воловете. Собственика им помоли никой да не стои пред животните и подавайки им тихи команди, ги накара да теглят. За обща изненада, в най-напрегнатия момент биволите застанаха на колене и бавно изтеглиха колата със ствола. От колата стволовете бяха натоварени на шалана с парен кран, монтиран на друг шалан. Завихме с брезенти добре гресираните стволове и вечерта отплавахме за Созопол, теглени от влекач. Плавахме цяла нощ, а на другата сутрин бяхме на кея на Созопол. Разтоварихме стволовете също с кран на кея. За извличане на оръдията на височините над града беше построена теснолинейка и те бяха влачени нагоре с въжета от войници от Строителни войски и курсанти от Военноморското училище (тогава в Созопол). Някои от войниците говореха, че едно от въжетата се било скъсало и имало пострадал войник от тръгналия по склона ствол, но това не мога да твърдя, защото не присъствах на провлачването, а само на монтирането. На височината над града бяха отлети бетонни гнезда, където монтирахме лафетите на 15 см оръдия – същите, каквито имаше на „Долна Трака”. Такива бетонни гнезда бяха отлети и в лозята до Поморие, където монтирахме лафетите на двете 10 см оръдия. Спомням си, че в бетона на гнездата имаше заляти не по-малки от 20 бр. огромни стоманени шпилки, на които монтирахме 10 см оръдия от крайцера „Хамбург”. След монтажа на двете батареи една нощ бяха проведени демонстративни нощни стрелби със светещи снаряди и практически се доказа, че с кръстосания огън на двете батареи се прегражда целия Бургаски залив. Като проверяващи на монтажа и стрелбите идваха двама инспектори -артилеристи от Шуменския гарнизон: офицерите Феслийски и Хесакелиев. Идваха винаги с открита щабна кола и веднага след личния състав тръгваше мълвата: „Хеса и Феса пак са тук на проверка”. През 1939 г. поради влошаване отношенията с Турция и предполагаем десант срещу нас (по думите на офицерите), ни бе наредено да приведем в боева готовност 24 см батарея. В продължение на една седмица заредихме с глицерин дулните спирачи на оръдията. За стрелба на максимална дистанция се поставяха два картуза с барут на ленти след снаряда, малка торбичка иницииращ черен барут и капсул. Картузът представляваше ленена цилиндрична торба, висока 90 см и със диаметър 24 см. Пълна беше с метален барут на ленти и сив на цвят. При учебната стрелба по морска цел, един от снарядите падна близко до миноносеца, теглещ щита-цел, той отдаде влекалото и напусна района на стрелбата. Една седмица преди стрелбите бяха изпратени войници, които да предупредят всички собственици на кьошкове да снемат вратите и прозорците им, за да не бъдат разбити от детонациите. По време на изстрелите всички зеленчуци, които батарейния градинар бе насадил пред оръдията, както и листата на овощните дръвчета на дистанция 50 – 60 м, бяха отнесени от горещите газове. Не зная на каква дистанция стреляше 15 см батарея, но старите офицери говореха, че преди години, при едни селски размирици с тях е стреляно по село Приселци, южно от град Варна. По време на службата ми в артилерията през 1939 г. в 24 см батарея стана едно произшествие, което завърши с неочаквано добър край. Запознавайки се с оръжията в оръжейната, които бях задължен да поддържам, открих, че има 10 – 15 бр. пушки система „Манлихер” и една карабина трилинейка система „Мосин-Наган” – незаведени в списъците на оръжейната. За тези оръжия знаеше само техникът лейтенант Недялко Братоев. За трилинейката имаше и много кутии с патрони. При прострелването на описаното оръжие използвах и прострелях и карабината. Открих че има отличен бой. По всяка вероятност това неописано оръжие е било скрито от патриоти войници и офицери след Ньойския договор, но защо после не е било описано, не разбрах. През въпросната 1939 година подофицерът К. Урумов очакваше да му се роди дете и споменаваше, че няма пари да купи детска количка. Един ден лейтенант Н. Братоев ми нареди да дам трилинейката на подофицера К. Урумов, а аз добавих от себе си една метална кутия с патрони. Той от своя страна продал пушката с патроните на един полски пазач (тогава ги наричаха пъдари). За нещастие, дали случайно или по донос, полицията залавя полския и новата му руска пушка, а той, разбира се, разказал как я придобил и веднага арестуваха подофицеа К. Урумов. Лейтенант Братоев бе задържан в ареста на Флота, а К. Урумов - в батареята. В суматохата при арестуването подофицерът Урумов ми предаде пръстена си, който използваше, когато слагаше печат върху слепките на оръжейната, тъй като ми имаше голямо доверие. По него време, както по-горе посочих, се наложи да подготвим оръдията за бой. Подготовката на оръдията за стрелба значеше да се накачае глицерин в дулните спирачи, което ставаше с една ръчна помпа и беше много трудоемко и много продължително – траеше около една седмица. Тъй като най-запознат с подготовката и отговорен за това беше лейтенант Н. Братоев, се налагаше денем да го освобождават от ареста и той пристигаше с придружител. При едно идване той успя да ми пошепне: „Направи трилинейката негодна и хвърли другите пушки в морето”. Вече се знаеше, че ще ги съдят за оръжието, а пушката отново беше донесена в батареята от полицията и оставена във вещевия склад. Използвайки, че имам пръстена – печат, аз влизах нощем в оръжейната, изнасях по три-четири „Манлихери” и ги хвърлят в морето от мостчето, което се намираше точно под батареята (мисля, че мястото сега се нарича “Студентски плаж”). Вероятно пушките още стоят там под водата. Помня много добре, че на приклада на една от пушките имаше резбовани думите “генерал Петров” и буквите бяха покрити със златиста боя. Странен надпис за пушка, като имам предвид, че тогава висшите офицери имаха лично оръжие пистолети „Парабелум” и „Маузер”. За една седмица аз освободих оръжейната от неописаното оръжие. За да направя трилинейката негодна, струговах един дорник с диаметър няколко стотни по-голям от 7,62 мм, стегнах цевта на пушката на менгемето в оръжейната работилница и го набих с чука до излизането му от страна на затвора. Тези, които разбират, могат да си представят какво стана с финните и точни канали на цевта. Цевта се превърна в гладкостенна тръба... Процес наистина имаше. Делото се гледаше в Окръжния съд на гр. Варна. Като експерт беше привлечен главния оръжейник на 8-ми Приморски полк капитан Богданов. Аз присъствах като свидетел. Капитан Богданов поиска да направи един експеримент. След като му разрешиха, той взе един куршум от патрон 7,62 мм и го пусна в цевта на пушката откъм мушката. Куршумът мина през канала на карабината без всякаква задръжка и падна на пода. После взе един патрон 7,62 х 51 мм, извади куршума, изсипа барута на дланта си и го показа на съдиите, като им обърна внимание на цвета му. След всичко това, той заяви, че според него карабината е напълно негодна, а барута в патроните – с изтекъл срок на годност, което прави и патроните негодни. Доколкото си спомням, въпреки тези доводи съдът даде на лейтенант Н. Братоев четири години условно и пет години лишаване от права, а на подофицера К. Урумов съответно три и четири години. Така завърши историята с детската количка на подофицера. Това беше преди почти 60 г. и е възможно много от войнските звания на офицерите да съм посочил неточно. Мисля си, че ако това се беше случило само 5 – 6 години по-късно, всичко щеше да се развие много по-различно и присъдите щяха да са по-големи и по-ефективни. Петър Николов АТАНАСОВ Записал на 30.07.1999 г.: Николай НИКОЛОВ Снимките са от фонда на Военноморския музей - Варна Бележка на редакцията: Капитан-пилот Николай Николов е син на Петър Николов Атанасов. Спомените от него са получени във Военноморския музей във Варна на 17 януари 2000 г.

Съобщение

Брегова отбрана на България

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment