Демография, икономика и армия

[Warlord]

Започвам тази тема с една доста интригуваща статия на National Geographic от ноември 1908 г. за България, автор е Гилбърт Гросвенър, първият щатен главен редактор на списанието. Тя съдържа интересни сведения и данни за населението, икономиката и армията на България. Ето част от текста:

Няма народ, който да има повече основания от българите да бъде щастлив и искрено да се гордее с постигнатото през последните трийсет години. Прогресът след 1877/78 г. е едно от най-забележителните постижения, направени от който и да било народ за подобен период от време. Трудолюбието, храбростта и задължителното образование са спечелили на българите положение, с което никоя страна с такива размери не може да се похвали, и в рамките на по-малко от едно поколение са ги превърнали в мощен, може би дори в определящия фактор при решаването на Източния въпрос.

Когато Берлинския конгрес даде на българите полунезависимост, те се оказаха много лошо подготвени за създаването на нова нация - без пари, само с няколко образовани водачи, с огромна маса неграмотни селяни и обградени от завистливи и много по-могъщи държави. Но водачите им имаха твърда воля и здрав разум и разбираха, че пред тях стоят три основни задачи: (1) даобразоват народа, (2) да осигурят на всички религиозна толерантност и (3) да изискат от всеки мъж две или три години военна подготовка, така че всеки българин да бъде добър войник в случай на нужда.
...

Българската Пехота

България подържа постоянна армия от 52 000 души. Но понеже като младеж всеки българин трябва да служи две години в армията и освен това подлежи на запас, докато стане на 40, правителството може в рамките на един месец след обявяването на война да мобилизира сила от 400 000 обучени и изключително ефективни войници. Това е изумителен показател за страна с население само 4 200 000 души.
...

Днес на практика всички млади българи могат да четат и пишат. Докато през 1879 г. дори и 20% от градското мъжко население не можеше да чете и пише, сега вече 92% от живеещите в градовете мъже между 10 и 30 години са грамотни, същото се отнася и за 74% от жените. В селата 68% от мъжете и 18% от жените могат да четат и пишат. Това е резултат, с какъвто нито една страна - нито от съседите на България, нито тези по- на запад - не може да се похвали. През 1906 г. в страната имаше 4584 начални училища с 8785 учители и 400 216 ученици. Почти 10% от населението получава основно образование.
През 1879 г. в цялата страна имаше само едно училище, което можеше да претендира за името гимназия. Сега вече има осем гимназии за момчета и пет за момичета, четири педагогически училища, семинария, две специализирани търговски училища и университет с три факултета - един за история и филология, един за физика, математика и природни науки и един по право. Университетът, основан през 1887 г., се посещава от 700 студенти, сред тях и няколко жени. Държавата харчи за университета 500 000 франка годишно.

Всеки регистриран български поданик е свободен избирател, а всеки, който може да чете и пише, може да бъде избран на всички предвидени от конституцията постове. Преди 25 години България трябваше да повика чужденци да бъдат преподаватели, инженери, юристи, банкери и специалисти. Сега всичката тази работа се върши от получили специално образование българи. Няма нито един чужденец на държавна служба.

България е с площ 38 333 кв. мили (ок. 99 240 кв. км) и има население 4 200 000 души. Гъстотата на населението е 105 души на кв. миля (около 41 души на кв. км). От цялото население 73% е заето в земеделието, 10% работят в промишлените предприятия, 5% са в търговията, 2% в свободните професии, 2.5% в армията и обществените служби, 1.5% в транспорта и 6% се занимават с други дейност.
Земеделието е все още на примитивно ниво. Липсата на капитал е забавила въвеждането на усъвършенствани методи и машини, но българското правителство усърдно се е заело да образова селяните - посредством селскостопански училища, като изпраща пътуващи преподаватели и инспектори по земеделието, като разпространява по-добри видове семена и т.н. Няма големи стопанства, които да са собственост на отделни хора. Земята е собственост на селяните, като обичайният размер е около 18 акра (около 7.2 ха). Като изключим големите градове, бедни няма.

П.П. Нататък продължава с бита и характера на българите и сравнението им с други народи и държави, което ще го пропусна. Има приложение на хубави снимки на хора от селото и града, както и на войници - на едната е снимана българската пехота - колона от въоръжени с пушки войници с бели униформи и тъмни панталони, на другата - строени за благословия пред казаните с яхния войници в двора на Рилския манастир. За съжаление няма как да ги сканирам.

[Dinain]

Много хубава и интересна статия. Благодаря за старанието на Уорлорд да сподели с нас този рядък документ, но - искам да коментирам някой части, според мен доста "украсени" от автора:

България подържа постоянна армия от 52 000 души. Но понеже като младеж всеки българин трябва да служи две години в армията и освен това подлежи на запас, докато стане на 40, правителството може в рамките на един месец след обявяването на война да мобилизира сила от 400 000 обучени и изключително ефективни войници. Това е изумителен показател за страна с население само 4 200 000 души.

Това на теория звучи много хубаво, но дале е толкова уникално в сравнение с други държави с територията и населението, близки до тези на България? Например Белгия, Холандия, Швейцария, Гърция, Дания? Освен това факта че в населението съществуват 400 000 обучени мъже не означава че държавата има оръжие, храна и екипировка за всичките наведнъж, т.е. че в случай на нужда може да мобилизира такава армия (в темата на Дибо за оръжията имаше доста показателни данни; не помня точната цифра, но БА имаше далеч по-малко от 400 000 пушки към 1908 г. например)...

Докато през 1879 г. дори и 20% от градското мъжко населениене можеше да чете и пише, сега вече 92% от живеещите в градовете мъже между 10 и 30 години са грамотни, същото се отнася и за 74% от жените. В селата 68% от мъжете и 18% от жените могат да четат и пишат. Това е резултат, с какъвто нито една страна - нито от съседите на България, нито тези по- на запад - не може да се похвали.

Първото изречение е нарочно популистко - едва ли не се опитва да заблуди читатетеля, че грамотността е скочила от 20% на 92%. На практика повишението е от 80% на 92% и то ако се приеме, че "градското мъжко населениене" и "живеещите в градовете мъже между 10 и 30 години" е едно и също. За втората част ми е любопитно какво се опитва да каже автора, че сме най-образованата държава в света ли? Нима 18% грамотни жени в селата е най-високата пропорция по това време, по-висока дори от във Франция и Англия?

През 1879 г. в цялата страна имаше само едно училище, което можеше да претендира за името гимназия. Сега вече има осем гимназии за момчета и пет за момичета, четири педагогически училища, семинария, две специализирани търговски училища и университет с три факултета - един за история и филология, един за физика, математика и природни науки и един по право. Университетът, основан през 1887 г., се посещава от 700 студенти, сред тях и няколко жени. Държавата харчи за университета 500 000 франка годишно.

Това са достоверни факти, макар че не виждам как могат да се преставят като положителни. Разбира се, има голям напредък в сравнение с 1878 г., но с 13 гимназии и 1 университет на 4 200 000 население не може говори за образована държава... На практика големия бум в образованието е едва когато комунистите идват на власт (през 50-те години се откриват 260 нови гимназии, има страшен недостиг на учители - това е от разкази на баба ми, по това време учителка по история в девическата гимназия, Варна ).

Сега всичката тази работа се върши от получили специално образование българи. Няма нито един чужденец на държавна служба.

Интересно как може да се определи че в даден момент в цяла България няма нито един чужденец на държавна служба Освен това не е вярно - в Русе и Варна чак до ВСВ част от митническите служители са били румънци и гърци.

На практика 80-90% от селските деца са ходели на училище до 3-4 клас най-много, колкото да се научат да четат и криво-ляво да смятат. След тази възраст (10-11 години) вече са достатъчно големи, за да работят на полето, да наглеждат овце и т.н. и съответно са напускали училището. Малко са тези, завършващи началното училище (7-ми клас), единици - който завършват гимназия или някакво техническо училище, а тези с висше образование - изключителна рядкост по това време.

[Warlord]

Ами авторът не крие симпатиите си към България, вероятно докато е учел в Цариград е имал и съученици българи, които са разпалили интереса му към нашата страна. Статистиката все пак е непълна и споменатите от него цифри не биха могли да дадат достатъчно точна представа за положението в страната, а винаги си има и други страни. Като цяло той е впечатлен от бързите темпове на развитие, с които се движи България след освобождението й, както и от "трудолюбивостта, храбростта и задължителното образование" на българите. Такива неща.

Това на теория звучи много хубаво, но дале е толкова уникално в сравнение с други държави с територията и населението, близки до тези на България? Например Белгия, Холандия, Швейцария, Гърция, Дания? Освен това факта че в населението съществуват 400 000 обучени мъже не означава че държавата има оръжие, храна и екипировка за всичките наведнъж, т.е. че в случай на нужда може да мобилизира такава армия (в темата на Дибо за оръжията имаше доста показателни данни; не помня точната цифра, но БА имаше далеч по-малко от 400 000 пушки към 1908 г. например)...

Ами незнам как точно е стоял въпроса с въоръжението, но е факт, че само след 4 години България мобилизира близо 600 000 войници, които са свикани под бойните знамена за започването на Балканската война. От тях към действащата армия са включени 366 000 души, които със сигурност са били въоръжени.

Това са достоверни факти, макар че не виждам как могат да се преставят като положителни. Разбира се, има голям напредък в сравнение с 1878 г.

Ами точно това, че на практика държавата трябва да започне едва ли не от нулата в годините след освобождението. Тепърва трябва да се изгражда инфраструктурата, администрацията, армията, икономиката, образованието... и в рамките на едно поколение България изпреварва в това отношение съседите си въпреки, че те отдавна вече са били освободени. Това е положителното, а не самите цифри (за училищата в случая), които естествено в сравнение със Западна Европа са смешни.

[Гост]

Освен това факта че в населението съществуват 400 000 обучени мъже не означава че държавата има оръжие, храна и екипировка за всичките наведнъж, т.е. че в случай на нужда може да мобилизира такава армия (в темата на Дибо за оръжията имаше доста показателни данни; не помня точната цифра, но БА имаше далеч по-малко от 400 000 пушки към 1908 г. например)...

Вековната практика е преди обявяване на война да се тегли кредит. Това била и капката, която наклонила българия към Германия - френските банки ни отказали кредит, но гарманците дали. В по-старо време се събирали и извънредни данъци.

Първото изречение е нарочно популистко - едва ли не се опитва да заблуди читатетеля, че грамотността е скочила от 20% на 92%. На практика повишението е от 80% на 92% и то ако се приеме, че "градското мъжко населениене" и "живеещите в градовете мъже между 10 и 30 години" е едно и също.

Според чл. 79 от Конституцията първоначалното образование било безплатно и задължително за всички поданици на княжеството.

Разбира се, има голям напредък в сравнение с 1878 г., но с 13 гимназии и 1 университет на 4 200 000 население не може говори за образована държава... На практика големия бум в образованието е едва когато комунистите идват на власт (през 50-те години се откриват 260 нови гимназии, има страшен недостиг на учители - това е от разкази на баба ми, по това време учителка по история в девическата гимназия, Варна

Все пак става дума за период от 30, а не 45г. По сетне броя на учебните заведия нарастнал - в София бил създаден Свободен университет, а при цар Борис ²²² бил създаден и Скопския университет. По-късно ректорът му става първия ректор на Търновския университет.

[Гост]

.

[Warlord]

Ами аз съм набрал около половината текст - само това, което според мен ще представлява интерес за този форум. Иначе споменах, че по-нататък статията продължава с общи приказки за бита, характера и обичаите на населението, което ме е страх, че може да отклони дискусията от темата така както съм я поставил. Но ако все пак държиш да напиша и останалия текст мога да го направя.

[Гост]

.

[Dinain]

Според чл. 79 от Конституцията първоначалното образование било безплатно и задължително за всички поданици на княжеството.

Точно затова посочих селяните (по това време 80-90% от населението). Да е написано в конституцията е хубаво, но по това време чисто човешкото разбиране е било че селяните не трябва да учат, както и жените. Тук обобщавам много грубо разбира се. Именно затова повечето деца не са завършвали "първоначално образование" (не съм сигурен какво точно имаш предвид, ще приема "основно"), ами са учели 2-3 години - както посочих, докато порастнат достатъчно за физическа работа и да могат да броят овцете поне (цинично казано).

Проверих данните на Дибо, точно в 1912 г. БА има към 360 000 пушки (колкото и бойци, какво съвпадение, хаха ), тоест тези в тила са били невъоръжени по всяка вероятност.

[Warlord]

Проверих данните на Дибо, точно в 1912 г. БА има към 360 000 пушки (колкото и бойци, какво съвпадение, хаха ), тоест тези в тила са били невъоръжени по всяка вероятност.

Ми нали и аз точно това казах? А и разликата не е "далеч по-голяма" както казваш между 366 000 и 400 000. Ясно е, че авторът е позакръглил малко грубо цифрата и тя не е точно 400 000.

Всъщност има ли някакъв смисъл да спорим за това? Ето я и останалата част от текста:

"Характерът на българите е в изключителен контраст с нравите на съседните нации. Не са толкова находчиви като гърците и склонни към идеализъм като сърбите, нито толкова добре възприемат външните проявления на цивилизацията като румънците. Притежават забележително количество от качества като търпение, упорство и издръжливост, както и способността да полагат големи усилия. Много е вероятно държеливостта и решимостта, с която преследват националните си цели, в крайна сметка да им дадат предимство пред техните по-блестящи съперници в борбата за хегемония на полуострова. За разлика от повечето южни раси българите са сдържани, мълчаливи, флегматични, неотзивчиви и изключително подозрителни към чужденците. Селяните са трудолюбиви, миролюбиви и благонравни. Тук също така не са известни нито кръвното отмъщение във вида, в който е познато в Албания, Черна гора и Македония, нито ваденето на нож при свади, което е толкова характерно за Южна Европа"

Свободата на религиозните убеждения, която съществува навсякъде в малкото царство, е описана от Фредерик Мур: "Българското правителство се опитва да се отнася справедливо с всички вероизповедания и да поддържа религиозно равенство пред закона. Гърците се оплакват, че гръцките училища не се субсидират, но турските се поддържат от държавата. В България има малко евреи в сравнение с броя им в съседна Румъния. Евреите не могат да процъфтяват на гърба на стиснатите българи. Живеещите сред тях евреи са по-човечни в търговските отношения, отколкото са техните братя по религия в другите райони на Балканите.
Мохамеданите в България са по-добре от своите братя в Турция, които - като се изключи това, че са в ролята на човека с оръжието - страдат от османското управление почти толкова колкото и християните. Въпреки това се наблюдава постоянен отлив на турци и помаци от България към земите под мюсюлманска власт. И когато турците тръгнат на път, те не спират преди да са преминали Босфора. Изглежда мислят, че дните на турската мощ в Европа скоро ще отминат.
Русия има голямо влияние над народните маси - селяните са благодарни за своето избавление. Но еталонът на българите далеч не е голямата славянска страна. Те могат да се похвалят, че за четвърт век са постигнали свободи, които руснаците все още нямат. Българските институции са либерални по принцип, а често и на практика, Конституцията е демократична. Всеки пълнолетен мъж има избирателни права и в Народното събрание седмина турци представляват мохамеданските окръзи, те седят сред другите, без да махат фесовете си."

Х. де Винд, автор на "През дивата Европа", също е много впечатлен от предприемчивостта на българите: "Тази страна не може да се спре. Не минава година, нито дори месец, без в нейното управление или в ефикасността на нейната прекрасна армия да бъдат направени важни реформи и подобрения. В Румъния ми намекнаха, че някой ден между нея и България може да бъде сключен съюз. В този случай, ако се стигне до враждебни действия дори и някоя велика сила може да си създаде много грижи."
...

Разквартирувани в Рилския манастир български войници, строени за благословия преди вечеря. "Няколко минути преди часа за вечеря подредиха казаните с яхния, супа или друга войнишка храна в редица на каменните плочи. Когато прозвуча сигналът за молитва, войниците се строиха зад казаните, всеки с половин самун хляб и калаена лъжица, и се обърнаха с лице към църквата. Барабаните забиха отново и с едно движение редицата мъже с жълти куртки свалиха шапки. Техният офицер също отдаде почит и произнесе молитвата, а ротата се прекръсти три пъти с отработен синхрон. След това мъжете седнаха по осем около казан и започнаха да се хранят сред златистата светлина на факли от борина, закрепени за големите стълбове, които поддържат балконите"
Фредерик Мур
...

Свещеник и селянин: Търново, България. Търново е старата столица на България. Именно тук княз Фердинанд беше коронясан за "цар на българите", приемайки отново титлата, премахната, когато преди 510 години турците са покорили България.

[Dinain]

Ми нали и аз точно това казах? А и разликата не е "далеч по-голяма" както казваш между 366 000 и 400 000. Ясно е, че авторът е позакръглил малко грубо цифрата и тя не е точно 400 000.

Ами че аз не съм ти противоречал, казах го, за да се съглася с теб
Останалата част от статията също е интересна, оценките там не са в небесата. Даже "боцкат"

[Warlord]

Данни за икономиката

Продължавам с малко цифри за икономическия скок в началото на ХХ в.:

През 1900 г. в България е имало 293 индустриални предприятия. През първото десетилетие на ХХ в. възникнали нови 447 индустриални предприятия и общият им брой достигнал 740. Построените през този период предприятия били модерни фабрики с механическа двигателна сила. Към 1912 г. броят на насърчаваните индустриални предприятия бил 381 с внедрена механическа двигателна сила - 31 747 конски сили. Нарастването спрямо положението от 1904 г. било с 22 761 конски сили.
В 1912 г. само в насърчаваните предприятия били заангажирани 12 827 работници. През 1904 г. този брой бил 6678 работници (двойно нарастване).
Годишното производство на индустрията нарастнало от 32 776 975 лв (1904) на 108 142 667 лв. (1912).
Докато скокът на изброените до тук показатели в развитието на икономиката имал увеличение от 4 до 5 пъти, то прирастът на вложения капитал бил най-голям - близо 9 пъти. През 1894 г. в индустрията имало вложен капитал 10 916 000 лв. През 1912 г. вложеният капитал достигнал цифрата 87 590 565 лв.

Годишното производство на земеделието (само на зърнените храни) било в 1911 г. със стойност 396 062 735 лв. Трябва да се има в предвид обаче, че само част от годишното производство на селското стопанство имала стоков характер и се изнасяла на пазара. Значително количество от цялото селско стопанско производство се консумирало от самите селски стопани, а друга голяма част представлявала сурови материали за индустрията.

При това положение съпоставянето на постигнатото ниво на годишното производство на индустрията (108 142 677 лв.) спрямо равнището на вносната търговия (199 344 808 лв.) ясно показва, че индустрията задоволявала вече в значителна степен нуждите на страната със стоки за потребителите - хранителни продукти, текстилни и кожени изделия и др. стоки от леката индустрия.

Ето и размера на вложените чужди капитали (по държави, количество лв. и процент от общия дял) в нашата индустрия за този период, който може малко да ви учуди:

1. Белгия - 10 211 401 лв (16,6%)
2. Русия - 1 913 636 лв (3%)
3. Великобритания - 1 035 000 лв (1,6%)
4. Германия - 482 500 лв (0,7%)

[neHCuoHEpa]

Голям подем е имало след Освобождението. Не напразно се тръшка Фердинант по време на живота си в изгнание. Срещи с цар Борис 3, само се оплаква, че е изовставен, а е дал душата и сърцето си за България. И твръди(с право), че има голям принос за прогреса.
Из "Корона от тръни" на С.Груев.

Ако имате някакви данни за развитието на България, през царуването на цар Борис 3, ще е интересно да ги качите. Да се направи някаква съпоставка между двата периода. Пък и нищо не знам за икономическия подем тогава(ако имал такъв).

п.п. Уарлорд, ако искаш да се видим, за да ми дадеш материалите да ги сканирам. Така и снимките и цялата статия, ще сканирам и кача. Пък и да пием по една кола. Това сериозно ти го казвам.

[Warlord]

А това последното е от друго място и към него няма снимки. Иначе ако беше казал бира вместо кола, веднага щеше да ме убедиш прати ЛС ако искаш и може да се разберем нещо.