Започвам тази тема с една доста интригуваща статия на National Geographic от ноември 1908 г. за България, автор е Гилбърт Гросвенър, първият щатен главен редактор на списанието. Тя съдържа интересни сведения и данни за населението, икономиката и армията на България. Ето част от текста:
Няма народ, който да има повече основания от българите да бъде щастлив и искрено да се гордее с постигнатото през последните трийсет години. Прогресът след 1877/78 г. е едно от най-забележителните постижения, направени от който и да било народ за подобен период от време. Трудолюбието, храбростта и задължителното образование са спечелили на българите положение, с което никоя страна с такива размери не може да се похвали, и в рамките на по-малко от едно поколение са ги превърнали в мощен, може би дори в определящия фактор при решаването на Източния въпрос.
Когато Берлинския конгрес даде на българите полунезависимост, те се оказаха много лошо подготвени за създаването на нова нация - без пари, само с няколко образовани водачи, с огромна маса неграмотни селяни и обградени от завистливи и много по-могъщи държави. Но водачите им имаха твърда воля и здрав разум и разбираха, че пред тях стоят три основни задачи: (1) даобразоват народа, (2) да осигурят на всички религиозна толерантност и (3) да изискат от всеки мъж две или три години военна подготовка, така че всеки българин да бъде добър войник в случай на нужда.
...
Българската Пехота
България подържа постоянна армия от 52 000 души. Но понеже като младеж всеки българин трябва да служи две години в армията и освен това подлежи на запас, докато стане на 40, правителството може в рамките на един месец след обявяването на война да мобилизира сила от 400 000 обучени и изключително ефективни войници. Това е изумителен показател за страна с население само 4 200 000 души.
...
Днес на практика всички млади българи могат да четат и пишат. Докато през 1879 г. дори и 20% от градското мъжко население не можеше да чете и пише, сега вече 92% от живеещите в градовете мъже между 10 и 30 години са грамотни, същото се отнася и за 74% от жените. В селата 68% от мъжете и 18% от жените могат да четат и пишат. Това е резултат, с какъвто нито една страна - нито от съседите на България, нито тези по- на запад - не може да се похвали. През 1906 г. в страната имаше 4584 начални училища с 8785 учители и 400 216 ученици. Почти 10% от населението получава основно образование.
През 1879 г. в цялата страна имаше само едно училище, което можеше да претендира за името гимназия. Сега вече има осем гимназии за момчета и пет за момичета, четири педагогически училища, семинария, две специализирани търговски училища и университет с три факултета - един за история и филология, един за физика, математика и природни науки и един по право. Университетът, основан през 1887 г., се посещава от 700 студенти, сред тях и няколко жени. Държавата харчи за университета 500 000 франка годишно.
Всеки регистриран български поданик е свободен избирател, а всеки, който може да чете и пише, може да бъде избран на всички предвидени от конституцията постове. Преди 25 години България трябваше да повика чужденци да бъдат преподаватели, инженери, юристи, банкери и специалисти. Сега всичката тази работа се върши от получили специално образование българи. Няма нито един чужденец на държавна служба.
България е с площ 38 333 кв. мили (ок. 99 240 кв. км) и има население 4 200 000 души. Гъстотата на населението е 105 души на кв. миля (около 41 души на кв. км). От цялото население 73% е заето в земеделието, 10% работят в промишлените предприятия, 5% са в търговията, 2% в свободните професии, 2.5% в армията и обществените служби, 1.5% в транспорта и 6% се занимават с други дейност.
Земеделието е все още на примитивно ниво. Липсата на капитал е забавила въвеждането на усъвършенствани методи и машини, но българското правителство усърдно се е заело да образова селяните - посредством селскостопански училища, като изпраща пътуващи преподаватели и инспектори по земеделието, като разпространява по-добри видове семена и т.н. Няма големи стопанства, които да са собственост на отделни хора. Земята е собственост на селяните, като обичайният размер е около 18 акра (около 7.2 ха). Като изключим големите градове, бедни няма.
П.П. Нататък продължава с бита и характера на българите и сравнението им с други народи и държави, което ще го пропусна. Има приложение на хубави снимки на хора от селото и града, както и на войници - на едната е снимана българската пехота - колона от въоръжени с пушки войници с бели униформи и тъмни панталони, на другата - строени за благословия пред казаните с яхния войници в двора на Рилския манастир. За съжаление няма как да ги сканирам.
Няма народ, който да има повече основания от българите да бъде щастлив и искрено да се гордее с постигнатото през последните трийсет години. Прогресът след 1877/78 г. е едно от най-забележителните постижения, направени от който и да било народ за подобен период от време. Трудолюбието, храбростта и задължителното образование са спечелили на българите положение, с което никоя страна с такива размери не може да се похвали, и в рамките на по-малко от едно поколение са ги превърнали в мощен, може би дори в определящия фактор при решаването на Източния въпрос.
Когато Берлинския конгрес даде на българите полунезависимост, те се оказаха много лошо подготвени за създаването на нова нация - без пари, само с няколко образовани водачи, с огромна маса неграмотни селяни и обградени от завистливи и много по-могъщи държави. Но водачите им имаха твърда воля и здрав разум и разбираха, че пред тях стоят три основни задачи: (1) даобразоват народа, (2) да осигурят на всички религиозна толерантност и (3) да изискат от всеки мъж две или три години военна подготовка, така че всеки българин да бъде добър войник в случай на нужда.
...
Българската Пехота
България подържа постоянна армия от 52 000 души. Но понеже като младеж всеки българин трябва да служи две години в армията и освен това подлежи на запас, докато стане на 40, правителството може в рамките на един месец след обявяването на война да мобилизира сила от 400 000 обучени и изключително ефективни войници. Това е изумителен показател за страна с население само 4 200 000 души.
...
Днес на практика всички млади българи могат да четат и пишат. Докато през 1879 г. дори и 20% от градското мъжко население не можеше да чете и пише, сега вече 92% от живеещите в градовете мъже между 10 и 30 години са грамотни, същото се отнася и за 74% от жените. В селата 68% от мъжете и 18% от жените могат да четат и пишат. Това е резултат, с какъвто нито една страна - нито от съседите на България, нито тези по- на запад - не може да се похвали. През 1906 г. в страната имаше 4584 начални училища с 8785 учители и 400 216 ученици. Почти 10% от населението получава основно образование.
През 1879 г. в цялата страна имаше само едно училище, което можеше да претендира за името гимназия. Сега вече има осем гимназии за момчета и пет за момичета, четири педагогически училища, семинария, две специализирани търговски училища и университет с три факултета - един за история и филология, един за физика, математика и природни науки и един по право. Университетът, основан през 1887 г., се посещава от 700 студенти, сред тях и няколко жени. Държавата харчи за университета 500 000 франка годишно.
Всеки регистриран български поданик е свободен избирател, а всеки, който може да чете и пише, може да бъде избран на всички предвидени от конституцията постове. Преди 25 години България трябваше да повика чужденци да бъдат преподаватели, инженери, юристи, банкери и специалисти. Сега всичката тази работа се върши от получили специално образование българи. Няма нито един чужденец на държавна служба.
България е с площ 38 333 кв. мили (ок. 99 240 кв. км) и има население 4 200 000 души. Гъстотата на населението е 105 души на кв. миля (около 41 души на кв. км). От цялото население 73% е заето в земеделието, 10% работят в промишлените предприятия, 5% са в търговията, 2% в свободните професии, 2.5% в армията и обществените служби, 1.5% в транспорта и 6% се занимават с други дейност.
Земеделието е все още на примитивно ниво. Липсата на капитал е забавила въвеждането на усъвършенствани методи и машини, но българското правителство усърдно се е заело да образова селяните - посредством селскостопански училища, като изпраща пътуващи преподаватели и инспектори по земеделието, като разпространява по-добри видове семена и т.н. Няма големи стопанства, които да са собственост на отделни хора. Земята е собственост на селяните, като обичайният размер е около 18 акра (около 7.2 ха). Като изключим големите градове, бедни няма.
П.П. Нататък продължава с бита и характера на българите и сравнението им с други народи и държави, което ще го пропусна. Има приложение на хубави снимки на хора от селото и града, както и на войници - на едната е снимана българската пехота - колона от въоръжени с пушки войници с бели униформи и тъмни панталони, на другата - строени за благословия пред казаните с яхния войници в двора на Рилския манастир. За съжаление няма как да ги сканирам.
Comment