През втората половина на 1918 г. положението на фронта се влошава. Храната недостига, отслабва дисциплината, засилва се отчаянието сред войниците. А междувременно съглашенските войски подготвят настъпление. Съсредоточава се една ударна групировка от 57 000 души с 566 оръдия. Срещу тази сила стоят две български дивизии с около 200 оръдия.
Настъплението на съглашенците започва на 14 септември с ожесточен огън по българските позиции. След няколкодневни тежки сражения на 18 септември противниците извършват пробив при Добро поле. Съглашенските военни части достигат до Прилеп, а оттам по долината на р. Вардар се насочват към Скопие. Една 100 000 българска армия, разположена на запад от мястото на пробива, е запалшена с обкръжение и пълно унищожение. От Германия не идва никаква помощ. А сили за съпротива българите вече нямат.
Претърпелите поражение войски отстъпват към старите граници на България. Недоволството сред войниците е голямо. На 23 и 24 септември започват да се образуват първите въстанически отряди. Сред тях се ражда идеята за поход към София и разправа с виновниците за очертаващата се нова катастрофа.
На 24 септември един въстанически отряд достига до Кюстендил и арестува намиращата се там главна квартира на действащата армия. На път за Радомир се събират около 4-5 000 въстаници, много повече неорганизирани войници. Така започва Войнишкото въстание от 1918 г.
В София царят и правителството трескаво търсят изход от възникналата критична обстановка. На 25 септември от затвора са освободени земеделските лидери Ал. Стамболийски и Райко Даскалов. На следващия ден те заминават за Радомир заедно с група депутати. идеята е да се използва тяхната популярност сред войниците (главно селяни), за да се преустанови отстъплението и мъжете да се върнат на фронта. Но Ал. Стамболийски и Р. Даскалов пренебрегват нареждането и решават да оглавят бунта. На 27 септември с специална прокламация е обявено свалянето на монархията и България е провъзгласена за република (т.нар. Радомирска република). За председател на Временното правителство е провъзгласен Ал. Стамболийски, а за главнокомандващ – Р. Даскалов. Всъщност делото, на което залягат двамата земеделски водачи, е трудно осъществимо. Дали ще пристигне навреме германска помощ, или България ще бъде окупирана от съглашенците, е без значение за характера на властта в България: и едните и другите са за монархия. Ясно е, че след големите промени, настъпили в Русия, великите сили ще бъдат максимално бдителни подобни събития да не се случват и в други страни. Освен това в България има доста партии, които не са така републикански настроени, както БЗНС. (Впрочем и в своята партия Ал. Стамболийски и Р. Даскалов имат немалко противници). Така че Радомирската република е обречена да бъде един фойерверк в нашата страна, без сериозни последици.
Но въстаническите действия се оказват твърде опасни за правителството на демократите и радикалите. Бунтовниците бързо напредват към столицата. Основните им сили се придвижват през Перник към село Владая. Кабинетът обявява София за град-крепост. Командването на военните части в града е поверено на ген. Александър Протогеров. Той може да разчита на юнкерите от Военното училище, на допълващи части от местния гарнизон, а също и на мобилизирани отпускари. В София пристига германска бойна група, добре въоръжена с оръдия и картечници.
На 28 септември събитията вземат драматичен характер. При Захарна фабрика юнкерите спират влак с ранени и болни войници и избиват голяма част от тях. Това злодеяние предизвиква негодувание не само сред войниците въстаници, но и сред обикновените граждани на София. Р. Даскалов поисква ултимативно да му бъде предадена властта и дава 24 часа на правителството да се оттегли от управлението на страната. Около 4 часа на 29 септември, след изтичането на ултимативния срок, близо 8000 въстаници в три колони се отправят към столицата. С бой е превзето с. Княжево. Други войнишки части достигат Горна баня и Бояна. Но привечер настъплението на бунтовниците отново е спряно. Това се дължие на опасенията на Р. Даскалов, че през нощните часове по улиците на София могат да станат безредици и изстъпления с трудно предвидими последици. Освен това той все още се надява, че правителството ще си подаде оставката. Забавянето обаче дава възможност на противниковите части да се организират и подготвят добре. Рано сутринта на 30 септември те минават в контранастъпление. Превъзходството им в оръдия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разбити. Стотици от тях, опазили живота си досега в три последователни войни, падат нелепо убити пред столицата на собствената си държава.
На 25 септември 1918 г. правителството на Малинов - Костурков се обръща към съглашенското командване с искане за сключване на примирие. Четири дни по-късно в разгара на боевете в София е подписано примирието, позволяващо на България да излезе от войната.
Настъплението на съглашенците започва на 14 септември с ожесточен огън по българските позиции. След няколкодневни тежки сражения на 18 септември противниците извършват пробив при Добро поле. Съглашенските военни части достигат до Прилеп, а оттам по долината на р. Вардар се насочват към Скопие. Една 100 000 българска армия, разположена на запад от мястото на пробива, е запалшена с обкръжение и пълно унищожение. От Германия не идва никаква помощ. А сили за съпротива българите вече нямат.
Претърпелите поражение войски отстъпват към старите граници на България. Недоволството сред войниците е голямо. На 23 и 24 септември започват да се образуват първите въстанически отряди. Сред тях се ражда идеята за поход към София и разправа с виновниците за очертаващата се нова катастрофа.
На 24 септември един въстанически отряд достига до Кюстендил и арестува намиращата се там главна квартира на действащата армия. На път за Радомир се събират около 4-5 000 въстаници, много повече неорганизирани войници. Така започва Войнишкото въстание от 1918 г.
В София царят и правителството трескаво търсят изход от възникналата критична обстановка. На 25 септември от затвора са освободени земеделските лидери Ал. Стамболийски и Райко Даскалов. На следващия ден те заминават за Радомир заедно с група депутати. идеята е да се използва тяхната популярност сред войниците (главно селяни), за да се преустанови отстъплението и мъжете да се върнат на фронта. Но Ал. Стамболийски и Р. Даскалов пренебрегват нареждането и решават да оглавят бунта. На 27 септември с специална прокламация е обявено свалянето на монархията и България е провъзгласена за република (т.нар. Радомирска република). За председател на Временното правителство е провъзгласен Ал. Стамболийски, а за главнокомандващ – Р. Даскалов. Всъщност делото, на което залягат двамата земеделски водачи, е трудно осъществимо. Дали ще пристигне навреме германска помощ, или България ще бъде окупирана от съглашенците, е без значение за характера на властта в България: и едните и другите са за монархия. Ясно е, че след големите промени, настъпили в Русия, великите сили ще бъдат максимално бдителни подобни събития да не се случват и в други страни. Освен това в България има доста партии, които не са така републикански настроени, както БЗНС. (Впрочем и в своята партия Ал. Стамболийски и Р. Даскалов имат немалко противници). Така че Радомирската република е обречена да бъде един фойерверк в нашата страна, без сериозни последици.
Но въстаническите действия се оказват твърде опасни за правителството на демократите и радикалите. Бунтовниците бързо напредват към столицата. Основните им сили се придвижват през Перник към село Владая. Кабинетът обявява София за град-крепост. Командването на военните части в града е поверено на ген. Александър Протогеров. Той може да разчита на юнкерите от Военното училище, на допълващи части от местния гарнизон, а също и на мобилизирани отпускари. В София пристига германска бойна група, добре въоръжена с оръдия и картечници.
На 28 септември събитията вземат драматичен характер. При Захарна фабрика юнкерите спират влак с ранени и болни войници и избиват голяма част от тях. Това злодеяние предизвиква негодувание не само сред войниците въстаници, но и сред обикновените граждани на София. Р. Даскалов поисква ултимативно да му бъде предадена властта и дава 24 часа на правителството да се оттегли от управлението на страната. Около 4 часа на 29 септември, след изтичането на ултимативния срок, близо 8000 въстаници в три колони се отправят към столицата. С бой е превзето с. Княжево. Други войнишки части достигат Горна баня и Бояна. Но привечер настъплението на бунтовниците отново е спряно. Това се дължие на опасенията на Р. Даскалов, че през нощните часове по улиците на София могат да станат безредици и изстъпления с трудно предвидими последици. Освен това той все още се надява, че правителството ще си подаде оставката. Забавянето обаче дава възможност на противниковите части да се организират и подготвят добре. Рано сутринта на 30 септември те минават в контранастъпление. Превъзходството им в оръдия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разбити. Стотици от тях, опазили живота си досега в три последователни войни, падат нелепо убити пред столицата на собствената си държава.
На 25 септември 1918 г. правителството на Малинов - Костурков се обръща към съглашенското командване с искане за сключване на примирие. Четири дни по-късно в разгара на боевете в София е подписано примирието, позволяващо на България да излезе от войната.
Comment