Загадки - българска история

[CHK]

Та кой български премиер е бил опълченец и се е сражавал на Шипка и Шейново?

[Parabellum]

Испания

Та ако не ме лъже паметта може би това е Генерл Рачо Петров. Стамболов е бил хъш и ръководител Старозагорското възстание, а през Априлското е бил началник на Първи Търновски Революционен окръг. Той не е бил опълченец

[kapitan]

Да не е едноръкия опълченец Димитър Петков? Често минавам покрай мястото, където е убит, до Орлов мост, през 1905 ли... 1907 ли... Той ли е?

[von Danitz]

Димитър Петков -Свирчо, застрелян е на Царя от уволнен от него учител

[Док Холидей]

---

Никола Петков - враг и на царя, и на комунистите

Предложението на БЗНС "Народен съюз" на Анастасия Мозер до президента Първанов да обяви 23 септември за ден на името на убития земеделски водач е повод да се заровим по-дълбоко в документите, свързани с живота и делото му

Григор Николов
За 40 години в едно българско семейство заради политика са убити бащата и двамата му сина. Това е печален рекорд, който най-добре говори за родните ни политически нрави. Заради политическите си пристрастия загиват либералът Димитър Петков и синовете му земеделци Петко и Никола. Димитър Петков е сподвижник на Стамболов, възражда партията на либералите след неговото убийство и става министър-председател на 6. V. 1903 г. На 26. II. 1907 г. е убит на бул. "Руски" от Александър Петров, чиновник от Видин. Убийството е финансирано от Народната партия начело с Ив. Е. Гешов, а Петков плаща с живота си, защото се е превърнал в послушно оръдие на Фердинанд, изневерил е на принципите си на либерал и налага свиреп терор. Странно е, че преди смъртта си се изповядва пред един свой приятел: "За политика вече не искам да говоря. Е.и й майката. Тя, кога да е, ще ни изяде главата." На 23. II. 1907 г. пише: "Тия дни ще бъда убит. Желая да бъда погребан между Стамболов и Греков. Никакъв шум около погребението ми."
--------------------------
Едва ли Димитър Петков е предполагал, че тази съдба е отредена и на синовете му. Петко заминава да учи в Сорбоната през 1910 г, а след година го последва и брат му Никола. Освен право, Никола записва и Института за политически науки. По време на Балканската война са на фронта и после се връщат в Париж, за да продължат образованието си. Петко участва и в Първата световна война, кавалер е на 5 ордена за храброст и по зла ирония на съдбата точно нему се пада да подпише капитулацията на България в Македония. При кабинета на Ал. Стамболийски е избран за главен секретар на Министерството на външните работи, а брат му Никола става секретар на легацията в Париж. Петко е убит на 15.VI.1924 г. от поручик Димитър Радев, служител на военното министерство. Зад убийството стои ВМРО, а мотивът е "заради предателство към България".
Странна и непредсказуема се оказва и политическата кариера на Никола Петков - той е преследван заради убежденията си както от цар Борис III, така и от комунистите, макар да е основател на Отечествения фронт и министър без портфейл в първото негово правителство, сформирано още на 9 септември.
Никола Петков приключва дипломатическата си кариера в Париж през 1931 г. и се връща в България. По-късно споделя пред приятели, че по пътя в "Ориент експрес" все по-често му се мяркала натрапчивата мисъл:

"Убиха баща ми и брат ми, ще убият и мен"

След преврата на 19. V. 1934 г. заедно с Г. М. Димитров създава радикалното крило на БЗНС "Ал. Стамболийски", по-известно като "Пладне". Земеделците са яростни противници на едноличния режим на Борис III и настояват за защита и възстановяване на потъпканата Търновска конституция. През 1938 г. Никола Петков прекарва в ХХIV народно събрание едва 9 месеца, депутатският му имунитет е отнет и е интерниран в Ивайловград. На следващата година започва Втората световна война, България пак се е ориентирала на страната на Германия и действията на британското разузнаване се активизират. То изпраща в София Д. Еймъри, който се среща с д-р Г. М. Димитров. По-късно Г. М. Димитров прави опит за преврат, намеренията му са осуетени и същият Еймъри му помага да избяга от България в Турция с кола на английското посолство. Както Гемето, така и

Никола Петков е обвиняван че е английски шпионин

Няма обаче данни той да е посветен в преврата, подготвян от сподвижника му. Броени дни преди Хитлеровата армия да навлезе в България през 1941 г. полицията интернира хората, за които се знае, че няма да останат равнодушни към окупацията. Никола Петков е интерниран в лагера "Гонда вода" край Асеновград. Сред 700-те лагерници той е най-известният земеделски политик, а сред комунистите се открояват интелектуалецът Тодор Павлов и тютюноработникът Антон Югов. Предполагал ли е Петков, че се среща със своя бъдещ палач?
Пушенето в лагера е забранено. Министърът на вътрешните работи Петър Габровски най-неочаквано се загрижва за интернираните и на Великден им изпраща по 100 цигари. Те пък трябва да подпишат благодарствено писмо. Единственият, който отказва и "подарените" цигари, и подписа, е Никола Петков.
През юни 1941 г. мнозинството задържани в "Гонда вода" са освободени. Никола Петков се прибира в София и пише протестно писмо до Борис III, в което между другото казва: "По всичко изглежда, че предстои повторение на случилото се през последната война и че синът вярно следва разрушителния път на своя баща." През периода до 1943 г. Никола Петков контактува с опозиционно настроени партийни лидери. На комунистите дори често дава лични пари, предоставя им и партийни средства от касата на БЗНС "Александър Стамболийски", за което е упрекван от д-р Г. М. Димитров.
На 10 август 1943 г. е създаден Националният съвет на Отечествения фронт. Първият му състав е от комунистите Кирил Драмалиев и Петър Мънзелов, Никола Петков, звенаря Кимон Георгиев, социалдемократа Григор Чешмеджиев и бившия социалдемократ и бивш звенар, а вече независим Димо Казасов. През 1946 г. той забравя за общия им път и пише пространна статия в "Отечествен фронт" за

незаконна търговия с имоти на Никола Петков

И тук историята се повтаря. За същото е обвиняван и баща му по времето на Стамболов - притежавал е къщи срещу Народното събрание, на "Дондуков" и на площад "Свети Никола". Осъден е да плати глоба 150 000 златни лева. Участието на Никола Петков в НС на ОФ е символично. През януари 1944 г. отново е интерниран - този път в Свищов.
Националният съвет на Отечествения фронт се активизира едва в началото на септември 1944 г. На 8-и се събира в дома на Кимон Георгиев, за когото това е трети преврат след 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г., за да уточнява състава на новото правителство. Основното противоречие е кой да е министър на вътрешните работи. Никола Петков и Кимон Георгиев настояват за Дамян Велчев. Комунистите обаче налагат Антон Югов.
По същото време земеделците увеличават своята членска маса и се обявяват срещу терора. Не всичко върви по плановете на Москва, която решава да елиминира БЗНС от политическата сцена.

Планът на Сталин е да отстрани Г. М. Димитров и да наложи Никола Петков,

който му се струва по-умерен. През октомври 1944 г. Никола Петков е в Москва за среща с Георги Димитров и не се съгласява с неговите виждания за управлението на България. В същото време представителят на Държавния департамент на САЩ Мейнърд Барнс идва в София, за да изрази подкрепата на американското правителство за демократичните сили в България.
На 14 август 1945 г. Никола Петков е отстранен от правителството на ОФ. В знак на солидарност напускат и всички членове земеделци. Той вече е враг номер 1.
През януари 1946 г. в София пристига зам. министърът на вътрешните работи на Съветския съюз Вишински и кани късно вечерта на среща Никола Петков, който отказва с мотива, че нощем се правят заговори, а денем - политика. Разговорът се води на другия ден. Вишински с нетърпящ възражение глас предлага на Никола Петков: "Вие нямате право на каквито и да било условия. Вашата задача е да определите двама души, които ще имат готовност да влязат в правителството незабавно." Лидерът на земеделците казва: Аз се подчинявам единствено на разпорежданията на своя народ и на своята организация."
Малко по-късно се разбира, че

Държавният департамент на САЩ е на мнение

земеделците на Никола Петков да не влизат в правителството.

каре
Реплики на Никола Петков в VI велико народно събрание

При оставката на правителството през 1946 г. от името на опозицията:
"Заявяваме, че гласуваме за България, но не за правителството."

към Георги Димитров, който го упреква, че е страхлив:
"Аз съм си турил отдавна главата в торбата. Ако бях страхлив, нямаше да съм на 9 септември с вас."

Пак към него на същото заседание:
"Вие, който бяхте герой от Лайпциг, сега сте един страхлив човек. И 20 крачки не можете да направите без агенти."

И съвет към него:
"Отмъщението не е управление. Това ще разберете най-добре."

Диалог с Тодор Живков:
Т.Ж .: Но господин Петков, българският народ със своя здрав разум ви е определил съдбата. Тя не може да бъде друга, освен съдбата на Ал. Цанков и Дража Михайлович."
Н. П.: "Аз си знам съдбата. Тя не може да бъде друга освен тая на моя баща."

В друго заседание, на което Тодор Живков докладва изборните резултати от 27 октомври 1946 г.:

Т. Ж.: "Тук са финансовите източници, чуждото злато, което прави българи платени агенти на чужди сили. Тук се чувстваше най-тежко атмосферата на външния натиск."
Н. П.: "Тук е огромната ти глупост."
---

Никола Петков минава в опозиция. На изборите за Велико народно събрание на 27. Х. 1946 г. за обединената опозиция БЗНС "Никола Петков" и БРСДП (обединена) гласуват 1 191 455 души, или 28 на сто от избирателите. В Народното събрание те печелят 101 места. Там Никола Петков се оказва непримирим борец за защита на Търновската конституция и демокрацията. Начинът да бъде спрян е един - убийство. На 5 юни му е отнет депутатският имунитет по искане на прокурора Н. Стайков. Обвинен е, че заедно с генерал Иван Попов, бивш началник на Военната академия, полковниците Марко Иванов и Борис Гергов и майор Рачо Станимиров е организирал държавен преврат. Следствието започва на 7 юни, на 23 юли е връчен прокурорският надзор, а делото започва на 5 август. На 16 август е прочетена присъдата: "Смърт чрез обесване и да плати 500 000 лева глоба на държавното съкровище." Никола Петков пише 5 писма до министър-председателя Георги Димитров и 4 до председателя на НР България Васил Коларов и пълномощния министър на СССР у нас Ст. Кирсанов, моли и за замяна на присъдата с доживотен затвор. Всичко това е оставено без последствия. Присъдата е изпълнена на 23 септември в 0,15 след полунощ.


-----------------------------------------------
Иначе по темата - знам че на 26 февруари 1907 четирима са се разхождали по "Царя" - между тях Петков и ако не се лъжа Михаил Савов.

[CHK]

Седмица преди разстрела си Димитър Петков заявява в Народното събрание : " Дали ще умра на улицата или върху бял чаршаф, все ми е едно. "

По време на атентата срещу него, са го придружавали Никола Генадиев и генерал Михаил Савов. Генадиев ляга и се прави на убит, а Савов бяга страхливо презглава по софийските улици .

Самият Петков е бил единственият човек със Стефан Стамболов, когато Стамболов е бил екзекутиран.

[von Danitz]

---

...ако не броим кочияша, който подгонва атентаторите и те се криват в двора на вътрешното министерство!

[Imperial]

Кой кога го е казал това и въобще можете ли да поразясните обстоятелствата около това определение

[Шовинистъ]

Еми не знам кой точно го е казал,но възниква в годините около ПСВ.Главните причини са бойното другарство,и не на последно място трудолюбието на българите,наподобяващо това на Братския немски народ.

[Sir Gray]

Леле, колко сме братя с немците не е истина... А и колко си приличаме... :lol: :lol: :lol:

[gollum]

А не ти ли напомнят тези фрази за едно време - но тогава беше "братският съветски народ" . Не че има каквато и да е разлика.

[Araslan]

Аз знам че сме били наречени "зулусите на Балканите" заради братските отношения на генерал Вазов с Шака Зулу :roll:

[lzl]

Леле, колко сме братя с немците не е истина... А и колко си приличаме... :lol: :lol: :lol:

Ама ние имаме няколко положителни черти в повече. А и историята ни е по-"велика".

Imperial Friedrich, по-скоро ти изясни къде си го чул.

[Araslan]

Ами аз(от учебниците по история единствено) знам че след падането на Одрин българите са наречени "прусаците на Балканите" заради техния устрем и атаките "по пет на нож".Мен лично това ме дразни защото не може ли немците да са българите на Прусия?!Знам бе Ам-гъл не може

[von Danitz]

а пък по мои спомени е един френски консул, лесно може да му се открие името, през зимата на 85/86 когато видял от прозореца си брадясалите и гугли войски връщащисе от Пирот, и казал не само "прусаци на Балканите" ами, че с тия юнаци било лесно да се влезе и в Константинопол, от Симеон Радев е историята...