Вече Ви казах веднъж - оставете лозунгите и основаните на идеология емоционално-етични позиции. Дискусиите се водят с аргументи, а не с подобни средства.
Конкретно по темата - тази информация ми е известна, но тя се опира на вестникарски материали, които във всяка една държава от този период са и основният проводник (наред с радиоемисиите) на пропагандата. Бих се съгласил с тези материали ако видя и съответното потвърждение в архивните документи, както и снимки и информация за самите бомби-играчки. Както вече отбелязах, ако всичко това отговаря на реалността, то несъмнено трябва да са били намерени и достатъчен брой бомби-играчки, които както нашата пропаганда преди 1944 г., така и пропагандата ни след това, с радост биха показвали на целият свят като доказателство. Второ, никъде не съм срещал потвърждение на информацията, че съюзническите самолети хвърлят над немски позиции "кибрити и други предмети за ежедневна употреба", които се оказват бомби.
Несъмнено, ако е имало подобна инициатива от страна на съюзниците, то тя би била свързана със съответните производствени мощности, които обслужват тази задача, изработването на специализирани бомбени контейнери, с които да бъдат доставяни до съответните места, както и специализирани бомбардировъчни звена, които да се занимават с тази задача.
Второ - подобни информация би трябвало да изобилства в Германия и Япония, над които съюзниците много по-охотно, отколкото над България, биха използвали тези методи.
И трето - в периода на войната несъмнено някой от съюзническото въздушно командване би се похвалил с "блестящата идея" (да не забравяме, че тогава разбиранията са се различавали не малко, пък и те съвсем не са се срамували от извършваните бомбардировки над гражданските обекти на противника).
А трябва да призная, че досега не съм срещал друго потвърждение на който и да е от упоменатите факти и следи, което и ме кара да се съмнявам в цялата история.
Допълнителни съмнения предизвикват у мен и още две неща: първо, техническото осъществяване - не мога да си представя точно какъв тип бомбени контейнери може да са се използвали за целта, защото да се разпръснат невредими и без да избухнат до земята съответинте луксозни вещи не ще да е лесно осъществима в техническо отношение задача, поне според мен.
Второ - мотивацията. Ясно е, че обременяването на вражеския социум с инвалиди наистина намалява ефективността му, но специално в случаят с децата ефектът ще започне да се усеща в държавен мащаб едва след едно поколение (когато съответните тогавашни деца започнат да участват активно в икономиката и армията на държавата). А тогава вече е било ясно, че войната ще продължи в най-лошия случай още две години. Т.е., ефектът от този тип действие няма да има време да се прояви.
И за да продължим обсъждането според мен трябва първо да намерим отговор на всичките тези въпроси.
Конкретно по темата - тази информация ми е известна, но тя се опира на вестникарски материали, които във всяка една държава от този период са и основният проводник (наред с радиоемисиите) на пропагандата. Бих се съгласил с тези материали ако видя и съответното потвърждение в архивните документи, както и снимки и информация за самите бомби-играчки. Както вече отбелязах, ако всичко това отговаря на реалността, то несъмнено трябва да са били намерени и достатъчен брой бомби-играчки, които както нашата пропаганда преди 1944 г., така и пропагандата ни след това, с радост биха показвали на целият свят като доказателство. Второ, никъде не съм срещал потвърждение на информацията, че съюзническите самолети хвърлят над немски позиции "кибрити и други предмети за ежедневна употреба", които се оказват бомби.
Несъмнено, ако е имало подобна инициатива от страна на съюзниците, то тя би била свързана със съответните производствени мощности, които обслужват тази задача, изработването на специализирани бомбени контейнери, с които да бъдат доставяни до съответните места, както и специализирани бомбардировъчни звена, които да се занимават с тази задача.
Второ - подобни информация би трябвало да изобилства в Германия и Япония, над които съюзниците много по-охотно, отколкото над България, биха използвали тези методи.
И трето - в периода на войната несъмнено някой от съюзническото въздушно командване би се похвалил с "блестящата идея" (да не забравяме, че тогава разбиранията са се различавали не малко, пък и те съвсем не са се срамували от извършваните бомбардировки над гражданските обекти на противника).
А трябва да призная, че досега не съм срещал друго потвърждение на който и да е от упоменатите факти и следи, което и ме кара да се съмнявам в цялата история.
Допълнителни съмнения предизвикват у мен и още две неща: първо, техническото осъществяване - не мога да си представя точно какъв тип бомбени контейнери може да са се използвали за целта, защото да се разпръснат невредими и без да избухнат до земята съответинте луксозни вещи не ще да е лесно осъществима в техническо отношение задача, поне според мен.
Второ - мотивацията. Ясно е, че обременяването на вражеския социум с инвалиди наистина намалява ефективността му, но специално в случаят с децата ефектът ще започне да се усеща в държавен мащаб едва след едно поколение (когато съответните тогавашни деца започнат да участват активно в икономиката и армията на държавата). А тогава вече е било ясно, че войната ще продължи в най-лошия случай още две години. Т.е., ефектът от този тип действие няма да има време да се прояви.
И за да продължим обсъждането според мен трябва първо да намерим отговор на всичките тези въпроси.
Comment