Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Бомбардировките 1943-1944

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    Полк. Асен Ковачев твърдеше, че една от машините, на които е летял, е била доставена с 30 мм оръдие. Не е невъзможно, но и на практика няма как да се докаже.
    На нож!

    Comment


      #47



      Страна производител: Франция
      Първа доставка: 1943 г.
      Разпереност: 10.20 м.
      Дължина: 8.76 м.
      Носеща площ: 15.95 кв. м.
      Маса: 2125/2790 кг.
      Двигател: Испано-Сюиза 12Y-49 - 850 к.с.
      Максимална скорост: 535 км/ч
      Таван: 9000 м.
      Далечина на полета: 850 км.
      Въоръжение: 1 х 20 мм. оръдие с 60 снаряда
      4 х 7.5 мм. картечници с по 675 патрона.


      Шедьовърът на Емил Девоатин. Маневрен и сравнително добре въоръжен. Този самолет също взема участие в борбата срещу летящите крепости. Основен недостатък е липсата на броня, което пречи на българските летци да се приближават мнго до противника.
      От окупирана Франция Германия изпраща 96 такива самолета на България.
      То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

      Comment


        #48
        Скоростта му също е твърде ниска. Впрочем, в моя източник данните са малко по други, но е възможно да е имало различни модификации (най-вече разликата е в мощността на двигателя, максималната скорост и оперативният обсег (възможно е оказаното при мен да е с допълнителен резервоар, тъй като не е споменато изрично)). По-важното е, че самолетът остъпва на Ме-109 (които доколкото си спомням са основните изтребители на българските ВВС по това време).

        Comment


          #49
          Във форума на "Криле" върви в момента подобна тема. Хвърлете един поглед, няма да Ви ухапят. :roll:

          Dewoitine D.520 - лош самолет или...???
          In My Humble Opinion.

          Comment


            #50
            Да списание криле...Ако трябва да съм честен отнего знам за този самолет,въпреки че когато четях списанието бях доста малък.Дивоатин може би е остарял технически,но нали и Хърикейн също е бил стар,а пък е запомнен като танкоразрушителя. А доколкото знам в боевете за българското небе са използвани и учебни самолети,смятам Дивоатин е за предпочитане пред тях.
            "На рилеца герой
            титан калимански,
            герой от Булаир
            с гърди от желязо
            и воля от гранит."

            Comment


              #51
              Подпоручик Христосков написа
              А доколкото знам в боевете за българското небе са използвани и учебни самолети,смятам Дивоатин е за предпочитане пред тях.
              Точно така, иде реч за Avia B.135 и една смела и спорна атака на звено инструктори от Долна Митрополия. Случило се на 30.03.1944 г. - преди 60 години. И за това е спорено и говорено:
              30.03.1944
              In My Humble Opinion.

              Comment


                #52
                Подпоручик Христосков, D-520 е напълно съвременен изтребител за времето, когато навлиза на въоръжение - напълно адекватен е на тогавашните версии на Ме-109, с който се е срещал за кратко през май-юни 1940-та. Но 3-4 години по-късно е съвсем остарял, което впрочем важи и за същите тези версии на Ме-109. Още повече, когато се използва така, както се е използвал в българските ВВС - за борба с огромни формации от тежки бомбардировачи и съвременни ескортни изтребители. Нито скоростта, нито огневата му мощ могат да бъдат определени като съответстващи на задачата.
                "Харикейн" - самият факт, че изтребителят е известен най-вече като "танкоубиец" (т.е., по същество противотанков щурмови самолет) говори добре за изтребителните му качества към 1942-43-та (а още повече по-късно). Дори по времето на най-масовата му употреба именно като изтребител - битката за Англия, - той вече е започвал да остарява в ролята си на изтребител (макар и именно този изтребител да понася основната тежест на тези сражения). Затова и по-късно е преоборудван и преосмислен като самолет за огнева поддръжка на сухопътните части - роля, за която качествата му са общо взето достатъчни (макар че липсата на брониране на изтребителните и началните конвертирани варианти да го правят уязвим). И не случайно последната модификация на "Харикейн" от 43-та е напълно в духа на щурмови самолет - с много допълнително брониране за защита от ПВО и донякъде универсализирано модулно въоръжение (2 х 40 мм, които го правят известен като "танкоубиец" или по-универсално бомбено-ракетно въоръжение).

                Comment


                  #53
                  kapitan написа
                  Един от 4та инструктори, провели боя на 30 март, е още жив! Нещо повече, с Месершмит 109 той сваля "Летяща крепост".
                  Името му е Петър Манолев, полковник от запаса.
                  Може би някои от вас го познават.
                  Но аз ще ви призова - елате и се запознайте с него!!! Сега е момента, тези хора си отиват един по един... А това е жива история, просто уникален шанс, който не бива да пропуснете!!!

                  Асен Ковачев - един от големите изтребители, командир. Минал щколата във Вернойхен, летял на Ме-109 и Девоатин. Има победи, раняван няколко пъти в най-тежките боеве. Няма как да ви запозная - умря миналата година... Както и Богдан Илиев, както и Стоянов, както и Розев ако говорим за по-отдавна.

                  Но все още имате шанс да се запознаете с командир на изтребително ято, инструктор и изтребител с призната победа Петър Манолев. С механика на Списаревски! С Лазаров, последният жив от групите обучавани във Вернойхен и участвал в Черноморската въздушна отбрана... И Маринополски и други... Но не много, вече не останаха много от тези хора...
                  Значи скоро гледах по случайност "Шоуто на Слави" и гост беше полк. о.з. Петър Манолев направо като разбрах козината ми настръхна от кеф. До колкото помня имал 8 въздушни боя и 18 бойни задачи. Мисля че на 17.08.44 г. сваля една "летяща крепост" като излита от село Божурище и май след това получава орден за храброст. Боя при който сваляше "летящата крепост" беше много интересен поне така го представи, за което съм абсолютно сигурен че е така, но аз няма да го опиша тъй като няма да успея добре да го представя, пък и забравих някои от подробностите.След войната е лежал 41 дена в затвор, после май работеше като правел бетонни плочи за тротоари. Накрая каза че май всички ветерани от войната щели да бъдат наградени с ордени за вярна служба под знамената 2 и 3 степен. Той подари и книга на Слави тя се казваше "Българските въздушни асове на България" но никъде не мога да я намеря, някой знае ли къде я има.[/quote]
                  Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                  Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                  Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                  Comment


                    #54
                    една тънка оранжева ли е хехе
                    albireo написа
                    ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                    Comment


                      #55
                      май да
                      Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                      Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                      Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                      Comment


                        #56
                        книжката е общо взето кратки очерци за по-известните пилоти, но е написана с невероятен патос Изключително висока пропагандна стойност
                        albireo написа
                        ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                        Comment


                          #57
                          Петър Манолев е и командир на ято. И инструктор в Долна Митрополия, един от създтелите на Изтребителната школа. Той е един /последният жив/ от четиримата, които на 30 март 44 направо тръгват на смърт с учебните Авиа 135 срещу "Крепостите". А в боя, когато сваля "Крепост" /с Ме-109/ е и ранен.
                          А Девоатинът маже да е бил относително добър за 1940, но за 43-44 е вече абсолютна отживелица. Това, че са постигнати успехи с него, се дължи на бойния дух на нашите летци, не на "големите" м качества... аже ако не се лъжа, към края на въздушната война над България командването се убеждава в непригодността за бой с този самолет и го изтегля на втора линия. Май след "Черния Великден" /17 април 44/ е забранено бойното му използване. Така ми е останало в главата, коригирайте ме ако греша.
                          Колкото за страшния танкоубиец Хърикейн - ами като имат пълно господство във въздуха Съюзниците, като го охраняват нови модели Спитфайър и американци и кой ли не още, то не Хърикейн, ама и Армстронг от Първата световна може да стане страшен танкоубиец, важното е да се крепи във въздуха /даже да си призная, не Хоукър Хърикейн, а Хоукър Темпест стои в съзнанието ми като танкоубиец, със специални ракети... / Ето, например Щуката - още в Битката за Англия тя издиша по всичи параграфи. Стара и непригодна конструкция. Е да, ама на Източния фронт си действа с пълен успех до самия край на войната, при това именно като страшен танкоубиец /с оръдия на базата на зенитки под крилата/. Разбира се, действат под прикритието на Месери и ФВ, пиротирани от някои от най-големите асове /ако не се лъжа, и Баркхорн, и Граф и много такива още са имали подобни мисии от време на време/. Така че Хърикейна си е щайга, също като щуката, просто всичко зависи от много конкретни обстоятелства.
                          На нож!

                          Comment


                            #58
                            Напълно съгласен съм, капитане, с една поправка - "Щуката" съвсем не е със стара и непригодна конструкция, а и до края на войната си притежава достатъчно добри качества за основната си роля (и е прекрасна като стабилност платформа). В "Битката за АНгля" издиша, разбира се, но там се използва напълно извън преназначението си, така че това не е много чудно. Инак тя е остаряла по отношение на изтребителите на врага, но не и по отношение на целите, с които се сблъсква на бойното поле. А поначало "Щуката" е строго профилиран самолет, които може да лети самостоятелно само след като е постигнато пълно превъзходство във въздуха, инак естествено се нуждае от ескортиране и съпровод от модерен изтребител. Единствените параграфи по които е напълно остаряла в този смисъл са скоростта и защитата, но те имат решаващо значение именно когато горните условия не са постигнати. Затова и се задържа дълго на източния фронт, а много по-кратко на западния.
                            Докато по отношение на "Харикейна" не може да се каже същото, защото той поначало е проктиран кат изтребител и именно в тази си роля остарява в началото на войната. Затова е конвертиран в изтребител-бомбардировач и в случая с въпросната модификация - в противотанков самолет за близка огнева поддръжка. И като такъв си се справя общо взето добре, има прилична защита и добра огнева мощ, макар че като огнева платформа отстъпва да речем на спомената "Щука". По отношение на скоростта определно я презвъзхожда, но също като нея не може да лети без изтребително прикритие в съответните условия (когато вражеската авиация не е напълно подавена).
                            Между другото, той е танкоубиец именно благодарение на двете си 40 мм оръдия, реактивните снаряди далеч не са ефективни в тази роля и си остават такива до края на войната (изключително неточни са, а и имат малка мощност) - те се ползват повече за площни цели (същото е и при съветският танкоубиец - Ил-2, който разчита преди всичко на бомби за справяне с вражеските танкове). Що се отнася до спомената "Щука", вариант G, мисля беше, - тя е произвеждана в много малки количества (или поне нещо такова си спомням от меомарите на Рудел) и е повече експериментален самолет.

                            Comment


                              #59
                              Вчера и днес бях в Перущица да навестя роднините и стана въпрос случайно че при Чурен на Върховръх е паднал английски самолет. Дори не разбрах коя година е станало 43 или 44. хората по полето видели вече падащия самолет целия в дим който все пак успял да прелети доста голямо разстояние. Двамата пилоти били пленени и оттам нататък за тях перущенци не знаеха нищо. На Върховръх още има части от самолета а един човек даже си подпирал вратата на обора с една от картечниците...

                              Има ли списък на свалените самолети - екипажи и място на свалянето?
                              Интересно ми е как се е озовал там изтребител защото това би трябвало да е изтребител. Някои казват че е ударен край Пловдив и искам да го проверя

                              Comment


                                #60
                                някой да отиде да купи картечницата


                                сигурно е купена вече де
                                albireo написа
                                ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                                Comment

                                Working...
                                X