Военното на Негово Величество Училище

[dibo]

Тогава е още полковник. Генерал става на 06.05.1943. Така е и в Алманаха на ВНВУ.

[еМГето]

Дибо прав си! Грешката е вярна."Сигнал" посещава школата през лятото на 42-ра, но материала е побликуван една година по-късно през лятото
на 43-та.В момента на побликуване той е вече генерал. Случайно се сетих
да погледна датата на броя.Оказа се "втора юлска книжка 1943". Списанието е излизало два пъти месечно (на 1-во и 15-то число).

[Станимер чаркчи]

Десето юбилейно национално събрание на възпитаниците на ВНВУ

http://edinzavet.wordpress.com/2008/06/09/10natsabrvnvu/

[еМГето]

Още три снимки от посещението на "Сигнал" в офицерската школа в София.
1. Рапорт
2. Чорба-каша
3. Сбор

[ISTORIK]

Съюзът на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища е създаден на 20 март 1992 г. като приемник-възродител на забранените и разтурени след 9 септември 1944 г. „Съюз на запасните офицери” и „Общество на кавалерите на ордена “За Храброст”. При основаното си Съюзът носи името Съюз на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища. Училищата са поставени в множествено число, защото са включени двете съществуващи до септември 1944 г. Военно на Негово Величество училище в София и Военноморското на Негово Величество училище - Варна. В последствие Съюзът се разширява, като приема в редиците си и завършилите Школата за запасни офицери и потомците на „царските офицери” .
Съюзът на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство (СВВНВУ,ШЗО и РЗВ), постави в своята Програма следните задачи:

- Да съдейства за възраждане на дисциплината, морала, духа, традициите, ритуалите и военните символи в българската войска, да спомага за издигане на авторитета на българския офицер като командир и възпитател във войската и като гражданин в обществото.

- Събиране и публикуване на данни за разгрома на офицерския корпус от комунистическата власт, за нейните беззакония и престъпления против личността и семействата на репресираните офицери, както и оказване на всестранно съдействие за тяхната политическа и гражданска реабилитация.

-Издирване и отдаване на почит на загиналите във войните, на убитите и безследно изчезналите през време на комунистическата диктатура, както и на починалите членове на Съюза.

- Почини и съдействие за реставриране и поддържане на съществуващите и изграждане на нови паметници, мемориали и други обекти за проявен героизъм на българските воини и бойни части, съдействащи за родолюбивото възпитание на поколенията.

В Съюза не могат да членуват лица, за които е доказано, че са били членове на БКП и БСП или пък - сътрудници на репресивните органи на тоталитарната власт.
Съюзът има свои клубове в столицата и в по-големите градове в страната. Ръководи се от Председател и Управителен съвет, избирани на всеки две години от върховния орган на Съюза - Националното събрание. Досега председатели на Съюза са били Любомир Банковски, Дянко Марков, Александър Лозанов и Никола Рухчев.
Клубните събрания се провеждат поне веднъж в месеца. Софийските клубове са организирани по випуски на завършване на ВНВУ, а в страната клубовете са градски. Съюзът ежемесечно провежда лектория на различна тематика. За лектори се привличат изтъкнати специалисти и учени, включително - и такива от Съюза. Лекторията традиционно се провежда в последния понеделник от месеца в залите на Военния клуб.
Съюзът издава и свой печатен орган - списание “Един завет”, на страниците на което се публикуват статии по над 20 рубрики от всички области на науката и изкуството, с особена тежест на военната и военноисторическата област. Списанието се разпространява в структурите на съюза, библиотеки и военни поделения в цялата страна.
Ежегодно Съюзът издава уникален военноисторически и църковен календар, който с графичната си изработка се е превърнал в запазена марка на Съюза.
Много членове на Съюза издават свои трудове, главно - спомени и животоописания. Освен “Един завет” Съюзът издава периодично издание “Съюзни вести”. Съюзът участва във всички общонародни демократични прояви и чествания, в много конференции, научни сесии и други форуми. Клубовете, които са организирани по випуски, ежегодно честват своя ден, в който са произведени в първи офицерски чин с възпоменателни тържества в своето училище, сега - Военна академия “Г. С. Раковски”
Съюзът има значка, която имат право да носят само членовете на Съюза, или специално удостоени лица за особени заслуги.
Централният офис на Съюза се намира във Военния клуб, на етажа на военната библиотека.
Към Съюза има Клуб на летците „Кап. Д. Списаревски”, който обединява военни пилоти - ветерани, завършили ВНВУ. Те се събират всеки вторник от 11ч. в клуба на летеца на бул. Цариградско шосе 111.

[pnp5q]

Извинявам се, ако авторът е участник в този форум - днес попаднах на едно частно мнение по темата.

[Мариан17]

Някой интересува ли се

още от Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища ? Желаете ли да видите лично част от тези хора и да чуете покъртителните им разкази, за бурното време, което са преживели ?

[Vintersorg]

И още как! Кога???

[tarsan]

Царските офицери

бяха интересни и "на мода" само за първите години след свободата, т.е. първата половина на 90-те години. След това ми се струва, че каузата им се поизхаби, а и те прекалиха като че ли с повтарянето на все едно и също.
Появиха се и вътрешни раздори - взаимни обвинения за сътрудничество с ДС навремето, документи, досиета и пр. Разнобой на стари години ! Но така е било и в годините на тяхната младост. По-точно - апатия и неангажираност по време на ВСВ. Сам Цар Борис ²²² многократно се оплаква от липсата на патриотизъм сред офицерството - вж. Дневника на проф. Филов само, но и много други мемоари на съвременници. Разликата в духът на българското офицерство през ВСВ е рязко различен в срв. напр. с този през ПСВ.
Вземете само един пример - спомените на артилерийския офицер З.Дафинов "Беломорски дневник". Ами този човек - също фактор по-късно в Съюза на царските офицери, мисля беше, та той най-нахално обяснява, как пред очите на врага, се кани да дезертира в неутрална Турция, дори приготвил един понтон и се опитвал да вербува и командира си подп. Писков, та да бягат заедно. А войниците ? А оръдията ? А възможната окупация на родината му ?! Не и не. Него го интересува младата му жена и бебето им ?! Е-е-е, извинявайте,какво офицерство. А той е типичен случай. Хаос и разпуснатост царят у нас през есента на 1944 г. Чакат !! Знаят какво и пак чакат !? Повече от 660 000 души са общо мобилизирани, ДКВ и кадрови и т.н. Ами това е повече от ²²² Украински фронт ?!
Вижте изявленията на полковник Рошавелов, какво става в ЩВ (=ГЩ) в Говедарци и с. Белчински бани ?! Вижте подп. Камберов какво си спомня ?! Да-а-, но тях няма да намерите в "Един завет" Така се раждат митологиите. След век-два, ще остане само "Един завет" и едностранчивото мнение за тези хора и това време. Ами нашия ЩВ никой не го питал. Ген.Русев като военен министър си създал собствен Щаб и така ръководи армията. ЩВ - официалният, научавал новините по радиото и от германците ?!?! Нямали са дори и карти на Балканите в западна посока. Руснаците им дали, в края на септември 44, като ги намерили в един немски склад край Радомир. Представяте си, нали ?! Нямат карти на Западните Балкани, а картите са до тях ?! В новоизлязлата книга "Българският Беломорски Флот", Варна, 2007, са показани ужасяващи случай на воинско - българско-воинско - безхаберие и предателства дори. Основно с комунистически подтекст, но не всички ?! Не, по-късно ще се пишат комунисти и слагат лентите "ОФ". А преди това ?! Просто националната идея и кауза бързо се е изхабила още през ПСВ и сега не е " на мода".
Но понеже и репресиите към тези хора също са факт - без съмнение - най-вече за да "освободят" местата си за новите, комунистически кадри и съветски другари, то онези царски офицери, които доживяха до наши дни - да са живи и здрави ! започнаха да спекулират с нещастието си. Били са жертви, разбира се !!Поклон и за подвизите на истинските герои, загинали навремето. Но това е само една част от истината.Не е цялата истина !!!Цялата истина излиза по-сложна, по нелицеприятна, по-изобличителна. А още по-надълбоко, в основата на тези поведенчески офицерски модели ще откроем, разбира се, националния ни манталитет. той е водещ, мисля.
По-горе някой пише за Военното училище, умилителни думи. Все панегерици и юбилейно-героични пози. Даже се чуди къде било знамето от 1878 г на Военното училище ?!Ами напишете най-сетне, да се ограмотят и останалите, че първото им знаме, дарение от Руската армия-Освободителка е ИЗГОРЕНО ПРЕД СТРОЯ на Военното училище, заради участието му, заедно с юнкерите и командирите му в преврата от 9.V²²².1886 г. Изгорени са и други знамена, на други полкове, някои успели са да спасят само Самарското знаме, то било в Двореца на съхранение. Защото Самарското е копие на руското национално, а превратът е дело на императорска Русия и след преврата, решават и него да унищожават, но не станало.Четете Симеон Радев и други още. Така закваската тръгва оттогава и въпреки че юнкерите ги "пазят" старателно от политизиране по време на обучението им, то те сами се "политизират" и тогава и после, като офицери. Та нали всички преврати в новата ни история са и военни преврати. Нали ги извършват именно "възпитаниците на..." (= Царските офицери).
Както и да е ! Не може и не бива едностранчиво да се търси някаква частична Истина !? Истината - по възможност в пълнотата на изворите - и тя става друга на вид !!! Едностранчивото българско възприятие на света го забелязал още в 1911 г. един друг български офицер П.Дървингов и го описва в поредната си книжка. Търсете и четете, както казва и Св.Отец Паисий !

[dibo]

Колега,

Много от нещата, които си написал са частично верни....но - емоциите ти са малко в повече. Историята на българския офицерски корпус не е еднозначна, разбира се, но и нападките ти по царските офицери са излишни. Те естествено далеч не са били светци, но десетилетия наред за тях се казваше или лошо или нищо. Бяха в пълно информационно затъмнение, заклеймени и забравени. Така че - нека чрез Един Завет да се чуят и техните версии за станалото. Не се бой - това списание е с малък тираж и малко хора го четат. Никакви митологии няма да се създадат - по това си има други специалисти, с по-модерни методи и с по-голямо влияние пред медиите. Но още десетина години - и тези хора няма да ги има - ще си отидат и тези, оцелелите до днес. Но поне ще остане написаното от тях да прашасва по библиотеките. И някак си си мисля, че поне това им дължим.

[Мариан17]

Нямам намерение да

Ви убеждавам в нищо. Просто ще се опитам да събера няколко царски офицери, които да се срещнат предимно с младежи, но и с всеки, проявяващ интерес към тях. Относно датата и мястото на това събитие ще бъдете информирани допълнително.

[Vintersorg]

Ще се радвам да ги видя! Дано стане.

[Мариан17]

България и Втората световна война

На 27.08.2008 г. от 18 ч., в Централния военен клуб в София ще се проведе кръгла маса на тема: "България и Втората световна война". В мероприятието ще участват представители на "Съюзът на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и Родолюбивото запасно войнство", български историци и студенти от Историческия факултет на Софийския университет. Всеки, който се интересува от този дебат може да се счита за поканен.

[Мариан17]

ПРОГРАМА НА КРЪГЛАТА МАСА



18:10 – 18:50 – Първа част

„Миражът на обединението”

Участието на България във Втората световна война на страната на Оста (1 март, 1941 г. – 8 септември 1944 г.)






Тематични кръгове:



1. Влизането на България във войната на страната на Оста – 1 март, 1941 г.

2. Действията на българската армия в Сърбия, Вардарска Македония и Беломорска Тракия – 1941-1944 г.

3. Партизанското движение в България – 1941-1944 г.

4. Въздушната война срещу САЩ и Великобритания – 1943-1944 г.

5. Жертви – 1 март, 1941 – 8 септември, 1944 г.




18:50 – 19:30 – Втора част

„Червената жътва”

Участието на България във Втората световна война на страната на Антихитлеристката коалиция (9 септември, 1944 г. – 15 юни, 1945 г.)






Тематични кръгове:



1. Чистките в българската армия след 9 септември, 1944 г.

2. Участието на българската армия по фронтовете в Македония, Сърбия, Косово, Унгария, Босна и Словения.

3. Политическият фактор в армията.

4. Образите на германския и съветския войник през войната (опит за сравнение).

5. Жертви – 9 септември, 1944 – 15 май, 1945 г.






19:30 – 19:45 – Дискусия



Съорганизатори:



Полковник Никола Рухчев (председател на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и Родолюбивото запасно войнство), Мариан Гяурски и Константин Голев (студенти от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”), Либерална младежка асамблея – НДСВ.





Модератор:



Кирил Чуканов





Участници:



Ветерани:

Полковник Никола Рухчев, Венелин Попов, Георги Марков, Дянко Марков, Митко Димитров



Историци:

Доцент Искра Баева, доцент Евгения Калинова, доктор Боби Бобев, професор Андрей Пантев, професор Кръстьо Манчев

[ISTORIK]

Разкажи, моля те, как премина срещата...
За съжаление, аз не можах да дойда до София.