Първите танкове в Българската армия

[Политкомиссар]

Ето на каво попаднах в една книжка.
В Българската армия първите танкове постъпват на въоръжение през 1936 г. и са една рота от 14 танка "Ансалдо-Фиат", а през 1937 г. 8 танка "Викерс-Амстронг" с 45-мм танково оръдие.Първите ни танкове са въоръжени с две 8-мм картечници с водно охлаждане.През 1939 г. посъпват на въоръжение танкове "Шкода" с 37-мм 0ръдие и през 1941 г. -40 танка "Рено" с 57-мм оръдие френско производство, взети като трофеи от германската армия.Едва през 1943 г. са внесени от Германия 46 бр. средни танка "Майбах" Т-V със 75-мм оръдие Д-47.Первите съветски танкове с 85-мм оръдие са получени през лятото на 1945 г.

[Heinz W. Guderian]

А как са били организирани тези танкове преди и след 9-ти?

[Imperial]

[Политкомиссар]

Изглежда много яка кнжка.Но аз я нямам, а и сега я виждам за пръв път.

[Imperial]

аз я имам. Наистина е страшна, всъщност е единственото изследване на развитието на българските бронирани части през дадения период, като разбира се авторът е боравил с архивите. Има и втора част, която е за транспортната техника.

Но книжките излязоха преди 3-4 години и май бяха в малък тираж и сега трудно се намират.

[kapitan]

Затова е добре да прочетете и да допълвате списъка на книги, който започнах във форум Литература, кино и др. Тази и други подобни важни книги, които по една или друга причина може да са ни убягнали, а са все неща, които трябва да се прочетат....

[Политкомиссар]

След военния преврат през 1934 г. министърът на войната генерал Пенчо Златев настоява за българската армия да бъде купено оръжие за над 174 милиона лева. “Нашите съседи Югославия, Румъния и Турция се въоръжават с нови бойни средства бойни коли, оръдия и други, а българската войска изостава” пише генерал Златев.
На основата на неговия доклад правителството купува първите 14 танка “Ансалдо-Фиат”, италианско производство. Те били въоръжени с една 8-милиметрова картечница и имали двучленен екипаж. Всяка танкета тежала по три тона. Тези машини били ненадеждни и лесно се разваляли. Затова към тях били купени и 14 тежкотоварни автомобила, които е трябвало да карат танкетите до бойното поле.
На първи март 1935 г. с “фиатите” е сформирана първата танкова рота, с което се поставя началото на бронетанковите войски в България. По това време наричали танковете “бойни коли”, а техните екипажи “броневаци”. Първата бронирана рота имала 90 души личен състав. Тя се числяла към 2-ра колоездачна дружина на 1-ви инженерен полк. Командирският състав е бил попълнен от инженерни войски, които по онова време са били единственият технически род войска. Малко по-късно ротите стават две, а през 1939 г. от тях е сформирана една бронирана дружина.
Междувременно броят на “бойните коли” нараства. През 1937 г. на въоръжение постъпват осем леки британски танка “Викерс-Армстронг”. През 1940 г., след окупацията на Чехословакия, Германия продава на България 36 трофейни чешки танка “Шкода”. По-късно България купува от Германия и 40 трофейни френски танка “Рено”.
На първи март 1941 г. България подписва Тристранния пакт и влиза във Втората световна война на страната на Германия. По това време армията разполага с общо 98 танка. За сравнение, по същото време Югославия има 107, Турция 167, а Румъния над 490. Много български офицери броневаци заминават на обучение в Германия. Там е изпратен и началникът на оперативното отделение при щаба на войската полковник Халаджов, който трябвало да проучи организацията на немските бронетанкови съединения и тяхното използване в боя.
След завръщането си в България, в доклад до щаба на войската, полковникът пише, че в съвременните бойни действия може да се разчита на успех, само ако в решителните направления се използват масово танкове. За страна с малки ресурси, като България, пише полковникът, “е повелителна необходимост да се постигнат бързи първоначални успехи и да се пренесе развитието на бойните действия на чужда територия. Тези пробиви и бързи успехи не ще се постигнат нито с пехотни, нито с конни дивизии, а главно с бронирани” обобщава полковник Халаджов опита си от Германия. “Бронираните войски са войските на бъдещето и разходите, които ще се направят за тях, ще спестят много кръв и жертви, които една продължителна война би струвала.”
Така командването на армията решава да създаде бронирана бригада по примера на германските бронирани дивизии с модерни танкове от един модел, които са еднакви по бързина и огнева сила. Правителството сключва договор с Германия за доставка на модерни щурмови оръдия и танкове. Но България не получава цялото уговорено количество. Вместо част от поръчаните танкове “Майбах”, Германия изпраща 25 трофейни френски коли “Хочкис” и “Сомуа”. Щабът на войската ги определя като “стари модели, с малка скорост, без резервни части и боеприпаси и негодни за каквито и да било бойни цели”.
Според български историци, в техническо отношение войската е много изостанала от армиите на основните участнички във Втората световна война. Докато на военнослужещ в армиите на Германия и Съветския съюз се падат по 5-12 конски сили мощност, в българската армия тя е по 0,8 конски сили на военнослужещ. Към септември 1944 г. в бронираната бригада има около 200 танка от шест различни марки. От тях годни за употреба са около 150, а модерните “Майбах” са по-малко от 100.
Въпреки затрудненията за броневаците не са били жалени средства. Съставът на бригадата е бил попълван само с младежи със средно или висше образование. Те са се хранели по специална таблица и са имали право на по-голям годишен отпуск. Освен това броневаците са се отличавали от останалите войници и по стилната униформа черни дрехи с жълти кантове.
Известно е, че броневаците вземат активно участие в събитията на 9 септември 1944 г. Още в навечерието на завземането на властта една танкова рота обкръжава военното министерство. Броневаците обезоръжават офицерите в сградата и поемат нейната охрана. Освен това бронирани роти заемат позиция и на изходите на София. Танковете остават край столицата и охраняват важни обекти до 15 септември.
Българските войски участват в освобождаването на Южна Сърбия, Вардарска Македония и Косово. Бронираната бригада влиза в състава на Втора българска армия и атакува по направлението Пирот Бяла паланка Ниш.Бригадата завършва участието си в първата фаза на Отечествената война с операцията в Косовското поле и превземането на град Митровица. Във втората фаза на войната участва само една дружина български танкове, която се сражава в Северна Югославия и Южна Унгария заедно с Трети украински фронт на Съветската армия.
Във Втората световна война са убити и ранени повече от 34 хиляди български войници и офицери. В памет на загиналите броневаци в квартал “Ситняково” в София е издигнат паметник на мястото, където са били казармите и гаражите на бригадата.

[Политкомиссар]

Ето и малко снимков матерял.

[Imperial]

откъде ги сканира?

[Политкомиссар]

Един приятел ми ги даде.

[Sir Gray]

Култ!!! Особено последната с църквата отзад

[Подпоручик Христосков]

Много интересно!Тези снимки наистина заслужават вниманието ми!

[Gaden Gogi]

Моделистът и патриотът (правя български Pz4) в мен пита за камуфлажни схеми. Може пък и на вас да ви се прииска да си направите нещо българско, още повече че има български декали ан Атак.
ето какво съм намерил

[Политкомиссар]

Мм-даа
А тези са малко лоши от към качество.

[Matrosov]

Като видях снимката с оръдието с надпис "Власотинци" се сетих за дядо ми, лека му пръст. За Власотинци разказваше, че било много страшно. Аз като дете, разбира се, го питах кога е било най-страшно през войната. И той отговаряше при Власотинци. Като не толкова малък имах идеята да му запиша разказите за войната, ама все не можех да се организирам, докато не стана късно.
Между другото той е бил командир на оръдие в 2 бронеизтребителна дружина. Същата е била, ако не ме лъже паметта, под прякото командване на 2-а армия. Ако някой има повече информация, моля да ме упъти.