Първите танкове в Българската армия

[Mirek]

За рожденна дата на Танковите войски на България се счита 1 Март 1935 г. На тази дата към състава на 2-ра колоездачна дружина в София е включена една рота леки бойни коли "Ансалдо-Фиат" (Caro Veloce L.3/33) Ротата се състои от 14 танкетки от посочения вид и 14 тежкотоварни коли "Рада" пригодени за товарене и транспортиране на бойните коли. Гореописаната техника е закупена за сумата от 10 770 600 лв. В договора за доставка е поставено условие танкетките да бъдат въоръжени с 1 картечница "Шварцлозе" (тъй като тя е стандартно въоръжение за нашата армия), вместо с 2 италиянски Фиат35 или Бреда38. Друго важно условие поставено от нашия Министерски съвет, е договора да се пази в тайна, поне до пристигането на кораба с танкетките до пристанище Варна.

Новосъздадената рота бойни коли взима участие в редица маневри за обучение на войската. Изпълнявала е задачи по охрана на югоизточната ни граница. По време на тази мисия, ротата лагерува в района на село Коларево, Харманлийско.
В един момент, умните глави в Министерски съвет, узряват за идеята че на България са необходими нови и модерни танкове. Една от причините за "досетливостта" им, е факта че България драстично изостава от недоброжелателните си съседи във военно отношение. За пример ще дам само състоянието на танковия парк на съседните държави по това време. Гърция - 14 танка, отделно бронеавтомобили; Турция - 167 танка (сред които последен модел съветска бронетехника - Т-26, Т-28 ), отделно бронеавтомобили около 140бр.; Югославия - 107 танка; Румъния - около 510 танка, плюс бронеавтомобили.
Поставя се задача на военното министерство да проучи образците танкове произвеждани по това време, както и възможностите за доставка на този тип оръжие. Нашенците се спират на новите чешки танкове и се опитват да влязат в преговори с производителите. Чехия отказва разговорите, позовавайки се на ограниченията наложени на България от Ньойския договор. След този "студен душ", нашата делегация провежда среща с представителите на фирма "Викерс - Армстронг". През 1936 посочената фирма сключва договор с нашето Министерство на войната за доставка на 8 бр. "еднокуполни бойни коли" от типа "Vickers 6 ton mod.E", всяка бойна кола с едно скорострелно 47мм и по една 7,92мм картечница, оптични прибори, по 2000 бризантни и по 2000 бронебойни снаряди за всяка бойна кола. Стойността на сделката е 63 006 000 лири стерлинги. Договорът отново е засекретен. Бойните коли пристигат в България в началото на 1937год. и с тях е създадена 2-ра танкова рота, разделена на два взвода с по 4 танка.
Така. Докарахме го до "Викерс"-ите.
На 02. 02. 1939г. въз основа на наличните две танкови роти - 1-ва с 14 "Ансалдо-Фиат" и 2-ра с 8 "Викерс", се сформира "Дружина бойни коли". През следващите месеци се създава и дружинна техническа работилница.

През юни 1939г. генерал Р. Русев, в качеството си на пратеник на Българското правителство в Берлин, моли Вермахта за доставка на 26 леки танка (без да посочва модел или тип) необходими за изграждането на "Прикриващ фронт" на югоизточната ни граница.
През юли министър-председателят Кьосеиванов посещава Берлин и моли за 30-40 чешки танка. На 22 юли фюрерът подписва решение за доставка на оръжие в политически важни държави. Първа в списъка е България. По този повод наша военна делегация отпътува за Падеборн, в 11-ти брониран полк, за да се запознае с танк "Skoda LT vz.35". Следващата стъпка е договорът сключен между нашето правителство и фирма "AGK Ausfurgseltschaft fur Krigsgerat GmbH - Berlin" за доставка на 36 бойни коли военна плячка на по-ниски цени. Въз основа на този договор през периода февруари - април 1940г. в България пристигат 26 танка "Skoda LT vz.35
Следващите 10 танка от този модел пристигат през август - октомври 1940г. Интересното при тях е по-новото оръдие "А-7" за разлика от предишните машини които са с "А-3". Разликата идва от това че въпросните 10 танка са били поръчани на фирмата "Шкода" през 1938 г. от Афганистан. Немската окупация на Чехия осуетява доставката и така тези танкове се озовават в нашата армия. Стойността на тази сделка е 945 000 райхсмарки.
Междувременно, апетитите на България към това ново и мощно бойно средство се увеличават. Нашето правителство отново започва да на стоява пред Германия за доставката на "още 50-60 танка от военната плячка". Неочаквано, на 29. 08. 1940г. от Вермахта съобщават че могат да доставят 20 танка взети от специалните им резерви. Предлаганите машини са с индекс LTL и са произведени от заводите CKD гр. Прага за нуждите на Латвийската армия. България отказва тази доставка с мотиви които сега ме мързи да описвам .

На 23. 04. 1941г. се сключва договор с който България закупува от Германия 40 танка "Renault R-35" на обща цена 2 350 000 райхсмарки.
През същия месец, 16-та бронирана дивизия на Вермахта провежда съвместни учения с бронираната дружина в района на Пазарджик. Там присъства и царя. Силно впечатлен от видяното, той дава указания за формирането на брониран полк. На 25. 06. 1941г. бронираната дружина е разгърната в брониран полк, с ядро бронирана група в която влизат всички налични танкове в България.
Щаб на групата - 2 танка "Шкода", 4 "Ансалдо-Фиат"
1-ва бронирана дружина - 3 роти с по 3 взвода в смесен състав с танкове "Ансалдо-Фиат", "Шкода" и "Викерс".
2-ра бронирана дружина - 3 роти с по 3 взвода, всички с танкове "Рено".
В края на 1942г. въз основа на сводките от бушуващата война, Българските военачалници разбират че наличната бронирана техника не става за реални бойни действия. По същото време немския военен аташе полковник фон Притвиц, изпраща в Берлин доклад в който пише че с наличното въоръжение и техника, Българската войска не е в състояное да води дори отбранителни бойни действия. Взима се решение за формиране на бронирана бригада по образец на немска танкова дивизия. Тази бригада трябва да бъде снабдена с еднакви по бързина и въоръжение танкове. Взето е решение за основен танк да бъде избран немския Pz. Kpfz. IV. В съшото решение се казва че за учебни машини трябва да бъдат закупени 10бр. Pz. Kpfz.III и 25 броя Pz. Kpfz.I.
През периода март-юни 1943г. в България пристигат първите 12бр. Pz. Kpfz. IV.
Българската страна не възразява срещу промяната и тези танкове са зачислени в състава на Бронирания полк под името "Бойни коли "ПРАГА".
С 25-те бр. Pz. Kpfz.I.нещата се развиват по съвсем друг начин. На 15 юли 1943 военния аташе на Германия депозира в нашето военно министерство писмо в което се казва следното:
...Съгласно гореспоменатите писма, по програмата "БЪЗ" беше предвидена доставка на 25 броя бойни коли тип I с по два боекомплекта, предназначени за борба с бандити. Върховното командване на Германия нареди вместо 25 броя бойни коли тип I, да се доставят следните бойни коли от военна плячка:
- 19 "Хочкис"
- 6 "Сомуа"
Всички бойни коли са с радиостанции "Фу-5"

Нашата страна отказва това предложение, след което започва безумен обмен на писма между двете страни. Въпросът остава неразрешен до 27. 01. 1944г, когато нашето министерство предлага на немците вместо 25 френски танка, да ни бъдат доставени 25 бр. Тип IV.
Отговорът на немския военен аташе гласи:
Цитат:
... Относно бойните коли тип I за нуждите на моторното обучение, могат да бъдат доставени едва 4 бр. бойни коли I. Освен това ви известявам че отказаните танкове френска изработка, военна плячка, пристигат в България и ще бъдат предадени на Царската българска дирекция на полицията за борба с бандитите.
Подпис.


През март 1944г. 19бр. бойни коли "Хочкис" са зачислени в състав на жандармерията. Вместо 6 танка "Сомуа" е решено България да получи 6 бр. Тип IV. Така количеството Pz. Kpfz. IV. предвидени за доставка се увеличава от 91 на 97 бр.

[dibo]

Модераторска заблежка - винаги посочвай източника

[Frujin Assen]

Източника е бай Ганьо от криле (или поне същата книга е ползвал и той).

http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=32910&start=0

[Mirek]

Не, ползвах личния си форум където друг я постна.......за което се извинявам,но я нямаше като пост тук

[Parabellum]

Не, ползвах личния си форум където друг я постна.......за което се извинявам,но я нямаше като пост тук

И кой е личният ви форум колега?

[beri_cd]

Извинявам се ако на моменти се дублира с написаното по-горе.

За първи път Българската Армия решава да закупи бронирани машини през 1917 година. Наши офицери са пратени в Германия за да разгледат пленени френски и английски танкове. Изходът на войната обаче поставя край на тези начинания и България закупува танкове чак през 1934 година. Тогава Министерството на Войната (МВ) решава да закупи от Италия 14 танкети, модификациите на Фиат-Ансалдо Л3/33, с 6.5мм картечница Бреда, артилерийски влекачи Павеси, ПВО оръдия и други. Общата цена на техниката е била 17.4 милиона лева, като е предвидено да се изплащат от 8 до 10 години. Първите италиански танкети са доставени на БА през 1935 година. Закупени са също и 14 тежки камиона, предназначени да „доставят“ танкетите на бойното поле.
Танкетите са пратени в 1-ва танкова рота, край София, която по-късно става част от 1-ви инженерен полк. Командирът на ротата е майор Борис Тенев Славов, други офицери в състава са лейтенант Тодор Стефанов Иванов, лейтенант Ангел Стефанов Нерезов и лейтенант Стоян Стоянов. Ротата се е състояла от 90 души, четири от които са изброените по-горе. Танкетите са превъоръжени с австрийските 8мм картечници Шварцлозе МГ М.07/12, на въоръжение в австроунгарската армия още от 1905 година.
2-ра танкова рота е сформирана през 1936, под командването на майор Славов. От начало тя е наброявала 167 души, но не е разполагала с танкове или танкети. На 4-ти Септември, 1936 е подписано споразумение между българското МВ и английската компания Викерс-Армстронг за покупката на 8 броя6-тонни танка Викерс Марк Е, въоръжени с 47мм оръдие и 1 картечница Викерс, използваща 7.7х56мм Р амуниции. Цената на покупката е малко под 36 милиона лева, като е включвала самите танкове, както и резервни части за тях и амуниции. Споразумението е одобрено от Народното Събрание на 4 Октомври, 1936 година. Доставката на танкове започва след година и половина, като първите са доставени в началото на 1938 и са влезнали в състава на 2-ра танкова рота, която до този момент не е разполагала с танкове. Определени са по 4 танка в двата взвода на ротата. По-късно същата година танковете от 2-ра рота участват в съвместно учение с пехотни, моторизирани пехотни и артилерийски дивизии.
1-ва и 2-ра танкова рота са използвани през 1939 край Попово във военно учение. На 1-ви Януари, 1939 двете роти влизат в състава на 1-ви танков батальон, под командването на майор Тодор Иванов Попов. След тази дата 1-ва рота е под командването на лейтенант Ивав Иванов Гюмбадов, а втора – под лейтенант Тодор Стефанов Иванов, който преди това е бил офицер в 1-ва. Батальона се е състоял от 173 души, 2-танкови роти, сервизна част. 1-ва рота е била на южната граница край Коларово, а 2-рата в района на Полски Тръмбеш и Русе, като е имала съвместни участия с 5-та пехотна дунавска дивизия, създадена още през 1883 и с щаб Русе под името 3-та пеша бригада, а през 1891 преимунувана окончателно.
През февруари, 1940, БА купува от Германия за ниска цена 26 танка ШкодаЛТ-35, последвани от още 10 броя Т-10 (модификация на ЛТ-35)в идното лято. Първите са били със стандартното 37мм оръдие А-3 Л/40, а вторите с по-мощното 37мм оръдие А-7 Л/47.8. 10-те чешки Т-10, които България купува от Германия, са били произведени от Шкода по поръчка на Афганистанското правителство, по това време с премиер Мохамед Дауд Кхан. През 1940 година цяла Чехословакия вече е била под немска окупация. Въпросният танк на Шкода печели конкурс на Чешката Армия, като побеждава кандидатът от Чешкоморавска Колбен-Данек. ЧКД е една от най-големите чешки компании и за конкурса предлага модернизиран вариант на своя танк ЛТ вз.34, който е бил вече на въоръжение в армията от 1934. От 1936 до 1940 са произведени общо 434 ЛТ35 на Шкода, а от 1934 до 1935 са произведени 50 танка ЛТ вз.34 на ЧКД. След германската окупация на Чехословакия през Март, 1939 година, 244 танка ЛТ35 са взети от германците, които до януари, 1940, са им давали обозначение ЛТМ35.

Купените от Германия чешки танкове постъпват в БА в състава на 3-та танкова рота, под командването на капитан Александър Иванов Босилков. От 10 юни, 1940 година, 1-ви танков батальон участва във военни маневри край Лозен и Любимец, близо до турската граница. Участват 2-ра и 3-та танкова рота, а 1-ва е разположена по румънската граница в Добруджа. Точно в този момент министърът МВнР на България Иван Попов работи усилено за международна дипломатическа подкрепа за България и желанието и да си върне Добруджа или поне (както се и случва) да се върне границата след Берлинския конгрес и преди Междусъюзническата война (южна Добружда). На 10 юни, 1940 година, докато 2-ра и 2-та танкова рота са на турската граница, 1-ва танкова рота е раположена точно до границата с Румъния, очакваща всеки момент да влезе. След подписването на 7-ми септември, 1940 година, на Крайовската спогодба, БА влиза започва анексацията и окупацията на тази етнически-българска територия от 20-ти септеври до 1-ви октомври.
Повече за Добружданския Въпрос.
На 22-ри април, 1941 година, цар Борис посещава Адолф Хитлер в Берлин, а на следващия ден е подписано споразумение между България и Германия. В следствие на него нашето правителство закупува 40 танкаРено Р-35, въоръжени с 37мм оръдие СА18Л/21. Цената е била малко над 2.3 милиона райхсмарки, като състоянието им по всичките оценки е бил лошо. След известни поправки постъпват в новосъздадената 4-та танкова рота.
През пролетта на 1941 България обявява частична мобилизация и малко по-късно се създава 2-ри танков батальон, а след него на 25 Юни и 1-ви брониран полк в София. Полка е имал медицински и сервизен персонал (и собствен сервиз) разузнавателна група, специална моторизирана група, моторизирана артилерийска група, моторизирана пехотна група и естествено бронирана група. Командването на полка е било съвместно с 1-ви кавалерийски полк. Първия командир е майор Тодор Иванов Попов, командвал преди това 1-ви батальон.

[beri_cd]

В края на месец Юли, 1941, 1-ви танков полк се премества с нов щаб в лагер княз Симеон, на 10км западно от София. По същността си полка е бил бригада, макар технически да е бил обозначен иначе. По-късно бива сменено обозначението. В бригадата се е чувствала остра липса на радио техника, нещо което се е оказало от ключова важност изобщо във Втората Световна Война. В бригадата танковете Шкода ЛТ-35 (26 броя ЛТ-35 и 10 броя модификациите Т-10, използващи съответно стандартното 37мм оръдие А-3 Л/40 и по-мощното 37мм оръдие А-7 Л/47.8), купени от Германия преди около година, са били високо ценени, заразлика от танковете Рено Р35 въоръжени с 37мм оръдие СА18Л/21. Последните са купени през 1941 година от Германия след споразумението между цар Борис и Адолф Хитлер на 23 април, 1941, но са били трофейни и в изключително лошо състояние. Според лейтенант-полковник Гено Генов, новият командир на бригадата, това е било в резултат от саботаж на френската армия и все още младата френска съпротива, която е искала да ограничи доколкото е възможно трофейната техника в немската военна машина. Бригадата е била съставена общо 1802 души към 15 Август, 1941, в това число и офицерите. Били са ентусиазирани да развият тази сравнително нова за Българската Армия част, но не са имали тренировъчен опит с танокеве. Този шанс им се отдава чак през месец Октомври, когато полка е изпратен в Нова Загора заедно с други части от БА. Оттам е изпратен по пътя за Ямбол за участие във военни маневри и учения. Във 2-ри батальон е имало танкове Рено във всяка от трите роти, но много от тях се развалят на път за Ямбол поради лошото си техническо състояние, тежки дъждове и калните пътища. Това ефективно изважда батальона извън строя. В 1-ви танков батальон се намирали три роти – две с танкове Шкода и една с 6-тонни танка Викерс Марк Е с 47мм оръдие, купени от Великобритания през 1936. Тези три роти се представят добре на учение. До края на 1941 година няма съществени промени поради липса на достатъчен брой танкове и бронирани машини, като единствено инженерната рота и мостовото й подразделение се сдобиват с нова техника. На 19 Март, 1942, два танкови взвода провеждат стрелково учение. Участват 5 танка Шкода, които със своето 37мм оръдие А-3 Л/40 стрелят по цели съответно на 200 и 400 метра в движение. Попаденията са задоволителни и българските и германските наблюдатели и военни представители остават доволни. Танковете Рено не се представят добре – стрелят единствено с картечницата си, а екипажът се оказва неподготвен за управлението на танка, с изключение на самите стрелци (картечари). В танковата бригада настъпват съществени промени през Март, 1942. От Германия е закупена радио апаратура, която е разпределена по следния начин :

бригаден команден състав – 3 танка Шкода (един с радио)

команден състав на Бронирания полк – 2 танка Шкода (един с радио)

1-ви танков батальон

- команден състав – 2 танка Шкода (един с радио)

- 1-ва рота – 17 танка Шкода (четири с радио)

- 2-ра рота – 17 танка Шкода (четири с радио)

- 3-та рота – 8 танка Викерс и 5 танка Ансалдо Л3, остават без радио оборудване

2-ри танков батальон

- команден състав – 1 танк Рено (с радио) и 3 танка Ансалдо (без радио)

- 1-ва рота – 13 танка Рено (всички без радио)

- 2-ра рота – 13 танка Рено (всички без радио)

- 3-та рота – 13 танка Рено (всички без радио)

- разузнавателно подделение – 5 танкeти Ансалдо Л3 (без радио)

Решено е 3-та рота от 1-ви батальон да бъде използвана за антитанкова роля, поради липсата на по-добър заместител. В бригадата се създава и моторизирана зенитна батарея с 15 броя 20мм оръдие и 15 леки картечници. Германците дават добра оценка на българската бригада, но посочват и известни недостатъци. Танковете Рено са били без радио (и трите роти от 2-ри батальон), а и на пресечен терен се представят далеч по-слабо от чешките машини, което по оценката на германските експерти е пречело 1-ви и 2-ри танков батальон от бригадата да се използват съвместно. Препоръчват на БА да замени танковете Рено или с Шкода, или с по-модерни Панцер 4 (Панцеркампфваген 4 аусф Ф2 Сд Кфз 161). Същите са произвеждани от Март до Юли, 1942 година, като се правят общо 175 плюс 25 преработени от Панцеркампфваген 4 аусф Ф1 Сд Кфз 161. Въпросните модификации са били с мощното 75мм оръдие КвК 40 Л/43, което е щяло значително да повише технически потенциал на българските танкови войски. Същото така немците препоръчват бригадата да закупи и повече бронирани разузнавателни машини, леки минохвъргачки за пехотния полк и повече мостови системи за инженерната рота. От 29 до 31 Май бригадата участва в съвместно военно учение до София, като идеята е да се изчистят колкото се може повече недостатъците на бриадата, видяни в по-ранни учения. Наблюдавано е известно подобрение, но разунавателна група се представя слабо. Усеща се острата нужда от постоянен германски офицер, който да служи като съветник при подготовката на бригадата. Затова на 11 Юли лейтенант-полковник Фрейхер фон Бюлол бива изпратен от Германия за да поеме тази роля. Като първостепенна задача фон Бюлол си поставя да подобри тактическото управление на танковете от българския персонал и да помогне при усъвършенстването на координацията между пехотните, танковите и артилерийските части. Но в края на Август, по време на големи военни маневри край Перник, бригадата отново показва слаб прогрес и ниска ефективност. В ученията се показва прибързаността, с която е създадена тази единица и слабият синхрон, с която действа. При учебна атака над теоретична вражеска позиция танковите екипажи се предвижват твърде бързо, създаващи голям вакуум между себе си и поддържащите ги пехотни части, които са били в болшенството си слабо механизирани. По този начин, според немската военна доктрина, а и не само, те стават изключително уязвими за вражеско контра нападение с обкръжаващи маневри (т.нар. “клещи”, които в офанзивния си вариант германските войски използват изключително ефективно в руската кампания през 1941). На 3-ти и 4-ти Септември обаче е провежда втората част от учението и там бригадата показва добър прогрес, отбелязан и от фон Бюлол. Същото се отбелязва и за маневрите край Нова Загора между 14-ти и 20-ти Октомври. До края на година броят на персонала в цялата бригада нараства до 3809 мъже, в това число и офицерите. За сравнение бригадата е била съставена общо 1802 души към 15-ти Август, 1941. Към края на 1942 българската страна представя на немската опасенията си от германските оръжейни доставки за Турция. До края на войната Турция остава неутрална, макар по-късно да приема чужди войски на своя територия. Съюзниците, най-вече САЩ и Великобритания, се стараят да държат Турция встрани от Германия, тъй като подобен сценарий би имал катастрофални последици за война (пример – Сталинград може да бъде нападнат от юг). От своя страна съюзниците са използвали Турция заради същите й географски предимства, а именно да запасяват СССР с провизии (което е ставало и през Северения Ледовит Океан, но основно през неутрална Турция и окупиран Иран). Турция се намира в изгодно положение, ухажвана от всички страни. Понякога се възползва даже от това си положени до такава степен, че се стига до дипломатически скандали, но като обобщение може да се каже, че Анкара е била в позиция да лавира и да издейства за своя национален интерес много и от остта, и от съюзниците. България решава от своя стряна да се възползва от ухажорската политика на Германия и в края 1942 започват преговори между двете страни за. На 5-ти Януари, 1943, висшето командване на Вермахта (Oberkommando der Wehrmacht) и Българското Министерство на Войната се договарят и изготвят план за превъоръжаването на 10 български пехотни дивизии, една кавалерийска и две бронирани с модерно немско въоръжение. Германците предлагат да се организира по един брониран полк с по един танков батальон във всяка от бронираните бригади. Българската страна отказва това предложение и настоява за дву-батальонни полкове. Първоначално според договорките и плана германците имат намерение да доставят само 12 броя Панцер 4 и 20 броя Щурмгешутц 3 (75мм самоходно щурмово оръдие на базата на шасито на Панцер 3), но с оглед българското изисквания, полковник Хайнрих Гааде, началник от 1-ви Януари, 1943 на германската обучителна мисия в България, разработва новата организационна система, която трябва да е в бойна готовност до 1 Юли, 1943. С огред на наличната информация Хайнрих Гааде препоръчва следното : – танковете Шкода, купени от Германия през Февруари, 1940, да останат на въоръжение – танковете Рено, купени от Германия през Април, 1940, да бъдат снети от въоръжение от танковите войски и да бъдат зачислени в механизираните пехотни формирования за поддръжка (за конкретния танк това е било и виждането на френските генерали 5-10 години по-рано). Като минуси за Рено той отбелязва ниска скорост, слабо представяне на пресечен терен, неадекватно въоръжение. – 8-те танка Викерс, купени от Великобритания през 1936, да преминат като разузнавателни и поддържащи машини в артилерийските подделения на бригадата. – танкетите Фиат-Ансалдо, поради неадекватността и анахроничността си, да бъдат пригодени за поддържащи машини, полеви линейки или да се използват за доставка на амуниция на бойното поле. – създаването на две или три щурмови батареи към армейските части. Според него това би повишило значително потенциала на БА за нападение и би повдигнало морала на военнослужещите. С оглед препоръките на Гааде са поръчани 54, а по-късно 55 броя Щурмгешутц 3 (първоналачно са били 20 броя). Обучението на персонала на бригадата се засилва през пролетта на 1943 когато 41 офицера и 37 подофицера са пратени в германското танково училище във Вюнцдорф. Също така на 12 Април с.г. започва и специален курс за Панцер 4 и Щурмгешуц 3 в немското танкове уличище в Ниш, Сърбия. Същият месец обаче предложението на Гааде не е прието от българското министерство. Българската страна уведомява Гааде, че желае : – да запази своито танкове Рено, които заедно с 5 броя Щурмгещуц да образуват втория батальон на полка – танковете Шкода и танковете Панцер 4 да образуват първи батальон на полка – останалите броеве самоходни щурмови оръдия Щурмгешуц 3 да се организират в обособено подделение под контрола на артилерейския полк на бригадата. В следствие на дадените от България изисквания, в началото на април немското командване решава да увеличи доставката за българските войски от 12 на 43 броя Панцер 4. В крайна сметка се доставят и щурмовите оръдия, но се обособяват в собствена, независима армейска група. Структурният план за бронираният полк е предаден на 24 Май, 1943. Според него съставните елементи биват :

- бригаден щаб

- полкови щаб

- 1-ви танков батальон включващ:

- 1-ва рота (среден клас танкове)

- 2-ра рота (среден клас танкове)

- 3-та рота (лек клас танкове)

- 2-ри танков батальон включващ :

- 4-та рота (среден клас танкове)

- 5-та рота (среден клас танкове)

- 6-та рота (лек клас танкове)

- 3-ти такнов батальон включващ :

- 7-а рота (лек клас танкове)

- 8-а рота (лек клас танкове)

- 9-та рота (лек клас танкове)

Общо полка включва според плана : 36 броя танка Шкода 43 броя танка Панцер 4 38 броя танка Рено Р35 На 10-ти Юни, 1941, официално е създадено щурмовото подделение и немският офицер капитан Небел е назначен за негов съветник. По същото време обаче в бронираната бригада излизат наяве много проблеми. Месеци наред командирът на бригадата, лейтенант-полковник Генов, изпраща извинения и обяснения на германците за да оправдае застоя в темпа на обучение. Като извинения той дава недостиг та гориво, лоши метереологични условия, липса на подготвен състав и т.н. Гааде изразява недоволството си пред военното министерство, но без успех. През Август, 1943, бригадата и автономното щурмово подделение участват във военни маневри край София и двете части се представят повече от незадоволително, според оценките. На 1-ви Октомври, 1943, военното министерство официално преименува 1-ви брониран полк в 1-ва бронирана бригада, макар по същество винаги да е било бригада и винаги немските пратеници да са го наричали така. По същото време танковете Рено си изпращат в слевенско за борба с партизани. По-късно 10 от тези танка са изпратени в 29-та пехотна дивизия като поддържащи машини. По това време дивизията е изпратена в град Враня, Сърбия (извън географската област Вардарска Македония) под командването на Българският Окупационен Корпус (БОК). Дивизията е използвана за борба с партизаните на Тито. По-късно в бригадата настъпват нови организационни промени – обуславят се три батальона, всеки с по две роти с Панцер 4 и по една рота с Шкода. Инженерната рота е образувана в инженерен батальон с две инженерни роти и една мостова. На всяка рота се падат по 14 танка Панцер 4 и 55 души персонал в това число и офицерите. През Ноември лейтенант-полковник фон Бюлол е заменен като обучител и съветник от майор Кал, който пък от своя страна по-късно е заменен от полковник Юнгенфелд. Към последният е имало много критика и назначавенето му на тази длъжност е посрещнато с голямо неудобрение някои хора в германското командване и българското военно министерство, но в крайна сметка именно по време на неговия мандат бригадата е влезнала във форма. По това време опозицията от българките военни към съюза с Германия се е засилвала. От една страна по исторически и лингвистични причини връзката с руснаците и Русия е била много силна, а в конкретния период немската военна машина все по-явно е губила контрола над източния, африканския и италианския фронт. Това е и едно от причините българските офицери да са спъвали подготовката на бригадата с идеята тези частти да останат “неподготвени за битка” до края на войната, който е изглеждал на хоризонта. По този начин се е искало България да се предпази от изпращане на войски срещу съюзниците, в това число и Русия, тъй като се е смятало, че загубата на остта е почти сигурна и това би навредило на позицията на България след края на войната. На 15-ти Декември, 1943, немското представителство в България изготвя план за увеличаване на бойният потенциал на полка. Първи и втори танков батальон е трабвало да имат всеки по 28 танка Панцер 4 и 16 танка Шкода. Разузнавателното подделение е трябвало да включва 13 броя лека бронирана разузвавателна бойна машина Сд.Кфз 222 и 7 броя Сд.Кфз223 (Leichter Panzerspähwagen Sd.Kfz. 222 и Leichter Panzerspähwagen Sd.Kfz. 222)

Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 до 1944

[танкиста от Харков]

Някъде из форумите имаше спор, дали в нашата войска е имало танкове Хетцер?!?
А от горните изложения няма данни за закупуване на такива! Възможно ли е да ги водят като чешки танкове, а те да са Хетцери?
Същесвуват снимки и картинки из други сайтове с български Хетцери, които са с червени петолъчки! А със старите додеветосептемврийски знаци - хикса " Х " не съм виждал! Може и да има!
Вероятно са трофейки дадени от руснаците по време на Отечествената война и пребоядисани от нашите!

[Kramer]

Същата работа както с пантерите. Непосредствено след войната в Българската армия има 15 Pz-V, без да са доставяни от германците. Техниката е трофейна.

[dibo]

Някъде из форумите имаше спор, дали в нашата войска е имало танкове Хетцер?!?
А от горните изложения няма данни за закупуване на такива! Възможно ли е да ги водят като чешки танкове, а те да са Хетцери?
Същесвуват снимки и картинки из други сайтове с български Хетцери, които са с червени петолъчки! А със старите додеветосептемврийски знаци - хикса " Х " не съм виждал! Може и да има!
Вероятно са трофейки дадени от руснаците по време на Отечествената война и пребоядисани от нашите!

Не са закупувани. На 17.03.1945 3-ти Украински фронт предава на бронирания батальон на 1-ва Българска армия, освен останалата трофейна техника, и 4 щурмови оръдия Хетцер, които нашите наричат щурмово оръдие Прага. За подробности - виж книгите на Калоян Матев. Камуфлажа с петолъчките вероятно е направен от самите руснаци.

[panzer_ace]

здр

как се казва книгата ? Ако знаете от къде мога да си ги поръчам някой да каже.. мерси предварително

[dibo]

как се казва книгата ? Ако знаете от къде мога да си ги поръчам някой да каже.. мерси предварително

http://www.knigomania.bg/advanced_search_result.php?keywords=%D0%9A.%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B2&language=en

[beri_cd]

Купих си преди време Armored Vehicles 1935-1945. (K.Matev) на английски (никъде не намерих на български) - информативна е, много полезна, но освен, че е написана бездарно е и с най-малоумния превод, който съм срещал. На места превода променя смисъла, а на всеки втори ред има граматически грешки. Жалка работа.

Още нещо - в книжката не са дадени абсолютно никакви цитати и академични справки. В общи линии тя е 70-80стр, останалото са интересни снимки, скици на различните модели танкове и таблици.

[Алексей Елисеенко]

Освен К.Матев по този въпрос (български бойни коли и камиони) е книгата?

[1951]

Купих си преди време Armored Vehicles 1935-1945. (K.Matev) на английски (никъде не намерих на български) - информативна е, много полезна, но освен, че е написана бездарно е и с най-малоумния превод, който съм срещал. На места превода променя смисъла, а на всеки втори ред има граматически грешки. Жалка работа.

Още нещо - в книжката не са дадени абсолютно никакви цитати и академични справки. В общи линии тя е 70-80стр, останалото са интересни снимки, скици на различните модели танкове и таблици.

Доста силно казано за книга, която 10 години след написването си няма алтернатива.