Който се интересува да взмеме д прочте книгата на Алътнков "Нарекоха ги фашисти" Струва 12 лева,прочетох я на един дъх! Прави на пух и прах идиоитите,които заклеймяват БМСОП примерно като "фашисти"
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Младежките националистически организации до 9.IX.1944
Collapse
X
-
bene написаобещал си! давай!
РНБ е основана в края на 1936 година,от крайни националисти,начело с големия българин професора в агрономическия университет Асен Кантарджиев.За разлика от другите националистически организации, като СБНЛ/Легиона/,и Отец Пайсии,които се увличат повече по конгресите РНБ се проявява като затворена, полуконспиративна организация, притежаваща по строга йерархична система, с водач и 5-членен щаб около него, като централно ръководство, и назначени водачи по места, които не поддържат връзка един с друг освен посредством центъра. Организацията не свиква многолюдни конгреси, нито областни, местни и национални конференции, нито пък възприема изборното начало, предпазвайки се по този начин от разколите и дрязгите, характерни за други сродни организации.
В първоначалната петорка са влизали,разбира се професор Кантарджиев,Петър Габровски/по-късно министър на в.работи/,Иван Гьошев, ръководител на организацията на българите в Западните покрайнини“Въртоп”,както и бившите отецпаисиииевци Борис Стоилков и Климент Далкалъчев.В РНБ са били и великия професор Любомир Владикин,както и комисарят по Евреиските въпроси Ал.Белев.
Структурата на организацията е йерархична: под петчленният щаб (централното ръководство) се намират 4 служби - техническа, по проверка, санитарна и съдебна. Шестте главни дяла, или клона са от А-1 до А-6. А-1 е най-важният и се нарича “ударен”. В него са хора със свободни професии, независими от чуждо, фирмено, или държавно влияние. Той се състои от орди-рояци-орляци-ята и групи (низходящи). А-2 се нарича “клеткови”, без структурен строеж и в него членували служители и чиновници. В А-3, наричан “дейни”, са най-активните и фанатизирани членове на РНБ: пропагандисти, журналисти, мислители, интелектуалци. А-4 (“общи съмишленици”) обхваща приятелите на РНБ. Те са имали правото да създадат и партия. А-5 (школският клон) се състои от ученици и студенти, използващи членството си казионния “Бранник” като параван. В А-6 пък членуват жени и момичета.
Записването в РНБ се наричало “приобщаване”, а пък събранията - “събор”. “Ратниците” са особено популярни сред военните, хората с независими професии, финансисти, търговци и, разбира се, младежта.
Изявите на ратниците са сред най-добре организираните в края на 30-те години. Освен демонстрациите по случай годишнината (27 ноември) от Ньойския договор (традиционна дата за изява на националистически настроените младежи от всички цветове), ратниците организират и много други акции. Така, през пролетта на 1938 те провеждат тъй наречената “акция с карамфилите”. Понеже полицията забранява носенето на червените им значки на реверите, те закичват червени карамфили. На 13 и 15 март 1938 ратниците нападат двете публични събрания на проф. Методи Попов, чиито схващания по расовия и националния въпрос противоречат на ратническата идеология. Манифестацията на 27.ХI.1938 е забранена и улиците са блокирани, но радиостанцията на ратниците предава през целия ден. По донесения на полицията тя се нарича “Демократична България” и предава “против Царя и премиера Кьосеиванов”.
Властта не обича организацията
смятайки я за “екстремистка и откровено фашистка”. През1938 РНБ е разтурен, лидерът и Асен Кантарджиев е интерниран в Котел. Същата година полицаи обсаждат ресторант “Балкански”, а след това и целия квартал Лозенец; полицаи щурмуват сградата на Християнското дружество, свързано с ратниците. Кантарджиев е отново интерниран през 1943 до пролетта на 1944. За ратническа дейност той е задържан над 200 пъти, няколко пъти обискиран, 4 пъти съден и няколко пъти интерниран. РНБ е била подлагана на специални репресии. По сведения на самите ратници от 1941, дотогава са арестувани над 6000 членове на организацията, извършени над 4,000 обиска, заведени са 60 съдебни дела с общ брой подсъдими над 350 души, 150 човека са интернирани, а над 800 - уволнени. Прокуратурата при Софийският областен съд инкриминира две ратнически книги: “Разговор” и “Верую”. В една заповед на Вътрешното ни министерство до областните полицейски началници се нарежда “да се отнемат занчките на ратниците и им се налагат максимални глоби”, тъй като “вредната им пропаганда срещу български граждани от друго верско и расово потекло компрометира вътрешния ред”.
Междувременно “Ратниците” издават внушително количество литература по националните въпроси. Освен периодичните издания: “Проглед”, “Пролом”, “Народник”, излизат и седмични беседи като библиотека “Ратнически светоглед”, от която излизат 103 броя. В един от тях се обяснява и причината за появата на РНБ:“През лятото на 1936 разложението идваше от всички страни и напредваше по всички посоки. В софийската полицейска школа се преподаваше вече по учебник за “Гражданско учение” в който се твърди, че републиканската система е по-съвършена от монархическата. В Русе бе издигнат и то на военно землище голям паметник на разстреляни през 1886 съзаклятници срещу свободата на България, в полза на Русия. Бойният празник на българската артилерия - 13 март (падането на Одрин) - биде премахнат, защото турците се дразнели. Думата “Македония” се забрани и зачеркваше от цензурата, за да не се дразнели сърбите. Конгресът на запасните офицери, определен в Кърджали, биде отменен в навечерието и турското малцинство се подиграваше с безпредметната арка, а българите там не знаеха къде да гледат. Румънският консул във Видин открито обливаше Видинско и Никополско с пропагандна литература, а му помагаше най-висш духовник! Друг висш духовник в София вилнееше с интегралистка югославско-френско-английска пропаганда!...Народния театър се превръщаше постепенно на чехско-славянски семинар. Сърбинът Кръстич бе устроил открито в София колосално противобългарско предприятие. СССР откриваше един след друг кинотеатри, книжарници, изложби и нахлуваше с филми и литература.”
Сравнително пълно,
Ратническият светоглед
е изложен в един сборник от 14 обширни статии (над 300 стр.), издаден през 1937. Особено интересен е възгледът на ратниците, изложен в тяхното “Верую” по големия проблем за същността на българската нация и народност: “Българската нация е етническа, духовна, стопанска и политическа цялост, която има свой живот и свое предопределение. Нейните интереси не съвпадат винаги с преходните интереси на личните и сборните елементи, които я съставят...Българската държава е организационна съвкупност, която има за задача да изрази жизнените стремежи на нацията...Българският национален идеал обхваща териториалния, етническия, духовния и социалния идеал на нацията”.
Поради конспиративната си структура ратниците са най-малко засегнати от масовите репресии след 9..09.1944, за разлика от далеч по-умерените представители на различните националистически формации. Това, разбира се не се отнася за членовете на РНБ, заемали държавни, или военни постове (като комисарят по еврейските въпроси Белев, царският съветник архитект Севов, Далкалъчев и други). Водачът на организацията - професор Кантарджиев, заминава с германските войски в началото на септември 1944 и става министър в задграничното правителство на професор Александър Цанков във Виена през 1944-1945, като последните му нареждания до ратниците са “да лежат низко и да се съхранят”. Това спасява живота на мнозина от тях.
П.С. бене,само ние 1912
Comment
-
Кратък цитат от спомените на Стефан Попов - "Безсъници" и.к. Летописи С. 1992 стр.108
"В есента на 1938г. започнах да редактирам органа на бързоразрастващите се ратници - "Пролом"
За съжаление- българска участ! - и тука в главата на едного от петорката, Асен Кантарджиев, се завря мухата на водачеството, твърде скоро Петръ Габровски се видя принуден да се отчужди от организацията, а с него и повечето "умерени" и "разумни" елементи. С теорията, че организацията била вече "кон, изправен на задните си крака", Кантарджиев хвърли "орляците" си в демонстративни акции, както срещу сказки на проф. Методи Попов, така и срещу евреите и полицията. Ако по-рано дворцовият Севов бе идвал на нашите трапези, сега дворецът побърза да се дистанцира и насочи полицията срещу ратниците. Кантарджиев бе интерниран, "водачеството" бе поето от обявилия се в нелегалност Ал. Белев, цялото ръководство бе арестувано..."
Съдейки по горното общо взето са били политически леко малоумни. Освен че идеологически няма какво толкова да ги коментираме. Там всичко е ясно.
Comment
-
Гост
На мене ми се струва, че Бранник е натоварена с повече политика и идеологически щампи вследствие случилото се през 1944-та и след нея. Доклкото мои роднини-членовеса ми казвали, тя е била нещо като младежка патриотична организация, полу-скаутска, полу-пионерска /но не е била задължителна, за разлика от втората!/, е, разбира се, в духа на времето.
За легионите знам по-малко.
Comment
-
ПАРТИИ, ОРГАНИЗАЦИИ И СЪЮЗИ В СДС
Български демократичен форум
Българският демократичен форум /БДФ/ възниква по инициатива на Българските национални легиони. Учреден е на 13 януари 1990 г. БДФ е учредител на Коалиция за Търновска конституция "Свобода". От 18 февруари 1991 г. е член на СДС със статут на наблюдател, а от 9 септември 1991 г. е приет за пълноправен член на СДС. В изборите за 36-о НС получава 4 депутатски места. Към тях впоследствие се присъединяват 3 независими депутати и общият им брой става 7.
БДФ се обявява за нова демократична партия, създадена върху принципите на либерализма и Търновската конституция. Определя се като националистическа организация, която никога не се е отказвала от националните идеали на България, но се бори за тяхната реализация с мирни средства в рамките на ООН и предвижданията на споразуменията от Хелзинки. БДФ се противопоставя на македонизма и на турцизирането на населението с българско етническо самосъзнание. Бори се за отмяна на сегашната "реакционна", според БДФ, конституция и за възстановяване на Търновската конституция, за обезсилване на наредбата-закон за Народния съд, както и на референдума от 1946 г. и на всички останали, според БДФ, репресивни закони.
Печатен орган е в-к "Прелом". Има създадена младежка организация. Ръководни органи: Национален върховен съвет, Централно ръководство. От създаването на партията до 1997 г. председател е Васил Златаров.
Септември 1998 г. - досегашният зам.-председател на БДФ Любомир Димитров става съпредседател с Муравей Радев на партията.
Дянко Марков подава оставката си като лидер на БДФ.
На свое заседание на 23 септември същата година партията решава да запази статута си на присъдружна организация на СДС.
---
В момента, председател на БДФ е проф. Стефан Карастоянов.
Проф. д-р Стефан Карастоянов е създател и ръководител на катедра „Регионална и политическа география“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и зам.-председател на Българското геополитическо дружество.
Автор е на над 100 научни статии, монографии и книги, сред които „Политическа география, геополитика, геостратегия“, „Балканите. Политико-географски анализи“, „Портрет на регионите“ (в съавторство), „Чечения. Политико-географска характеристика“.
Главен редактор е на Годишника на Софийския университет, книга География.
В редица свои научни статии и студии проф. д-р Стефан Карастоянов развива основните регионални и национални проблеми, свързани и интерпретирани от гледна точка на политическата география.Last edited by ISTORIK; 06-01-2006, 20:41.Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
Comment
-
На всеки, който се интересува сериозно от легионерите препоръчвам книгата на Христо Симеонов - "Български Национални Легиони - минало, настояще, бъдеще"
Не е шедьовър на литературата, все пак е писана от 80 годишен човек без никакъв писателски опит, но е пълна с много интересни факти.Щом две групи могат да съгласуват действията си до невероятната степен, която изисква едно сражение, защо да не могат да вложат една десета част от тези усилия, за да поговорят?
Comment
Comment