Турско робство или османско владичество

[dibo]

Не се отклонявайте от темата!

[Stan]

Лично аз, не само че няма да се отклонявам, ами и няма да пиша повече. Значи, един те нарича "малоумник", а модераторите вместо да изтрият тия провокации, трият отговорите. Ай сектир драги зрители!

[Flavii]

Обикновено е тръгвал, когато ножът опре до кокала - я, масово клане след въстание или руска кампания; я, насилствена депортация. И в двата случая, не е било по желание.
А че е имал свобода да се заселва в различни части на империята, безспорно - факт. Друг е въпросът, че най-плодородните и доходни парчета земя се държат от привилегированата мюсюлманска прослойка, и, че обикновено българската рая изпълнява най-непрестижните икономически дейности в империята. Общо-взето българската рая през по-голяма част от "владичеството" се крие по планини и високопланински полета и котловини. В равнините чифлиците и селата са предимно мюсюлмански. Пример, от моята родова история: мой пра-пра дядо идва в Горно-тракийската низина през 17-ти век от Костурско, където е бил овчар. Заселва се около Голямо Конаре, което по онова време е пощенска станция. Наоколо непроходими дъбови гори. Култивираната и обработваема земя е трябвало тепърва поколение след поколение да се отвоюва метър по метър от блата, комарници и пущинаци, където османлията не ще да стъпва. Хубавите земи около Марица са си били изцяло с турски чифлици и владения. Затова българите, по-заможните, първоначално са си били предимно скотовъдци, които скитат из планините и сноват между равнините на Бяло море и планините по насевер.
И търговията, за която говориш, първоначално си е била чисто гръцко-арменско-еврейско поприще, и чак след втората половина на 18-ти век се появяват заможни българи, които се прехранват с търговия.

Само една нерелевантна към темата вметка: Няма как твой прапрадядо да е живял преди близо 400 години! Дори да са 350 г., пак! Ще трябва да добавиш още доста "пра"-та.

[zmaj]

Не знам кой по ред е бил, че да го броя. Просто имам късмет да съм странична издънка от големия Чобанов род и една роднина си е посветила живота да прави родовото дърво. Та, от нейна краеведска книга знам за този пра-пра-пра дядо. Как го е издирила, какви регистри и документи е намерила - не съм се интересувал точно, защото не съм близък с нея. А иначе от други местни краеведи знам за преселението на около 30 български рода от Македония и Нишко към Голямо Конаре, станало някъде 17-18 век.

[pnp5q]

Всичко това разбира се едва ли има значение при положение, че хората са окончателно закрепени към земята.

Сыновья райята, имя которого не занесено в дефтер, кем бы они не были, так же как и его братья, являются райятами. Они подчинены владельцу тимара, и никто из посторонних пусть на них не посягает.

[Запись на полях:] “Лишь быон не был записан за другим. Если же записан, то принадлежит тому, за кем записан”.
Если кто-то из райятов записан в старом дефтере, но обманным путем будет помечен в новом дефтере как пропавший, а впоследствии он обнаружится, то при каких бы обстоятельствах это ни произошло, он подчинен владельцу тимара. Если кто-либо из старых райятов тимара по причине обнищания уйдет в другой вилайет, а после составления [нового] дефтера снова явится, то он принадлежит владельцу тимара.

Освобожденный раб райята также принадлежит владельцу тимара, никто извне пусть на него не посягает. Но если посягнет мевкуфджу, то это дозволено,

[Запись на полях:] “Вмешательство [мевкуфджу] не разрешено, это ошибка”.

То пък от своя страна по никой начин не препятства пък закрепените за земята роднини на някой български патриот в Тракия (да речем) да са дошли от Шоплука (да речем), но на такива дребни противоречийца никой не сяда да придиря.

След първите 10 години...

Если некоторые из райятов, оставив [свою землю], рассеются (разбегутся), то по древнему закону их надлежит собрать. Но если они проживают на одном месте 10—15 лет, то перевозить их и доставлять [на место] не дозволено.

[Запись на полях:] “Проживающие на одном месте 10 лет возвращаются”.

Из "Закони на султан Селим-хан" 1564 г.

[KIZIL DELI]

Аз се надявах нещо за ОКОНЧАТЕЛНОТО закрепване за земята да ни кажеш, а най-вече за кадийския съд и християните в ХV в.

[KIZIL DELI]

Тотално изтрещяване, вестниците ходят да събират статусите на историците. Въобще работата все повече прилича на японския лаф за високопроходимите коли на руснаците. Чудеса се правят, само и само някой да не седне и да прочете нещо при положение, че уж се интересува.

Айде и това за архив:

"Дневник" препечатва статус на Борис Стоянов, главен асистент в катедра "Нова и съвременна история" на Софийския университет, в социалната мрежа "Фейсбук" по нашумялата в последните дни в медиите дискусия дали с новите учебни планове по история за 6-ти клас се прави опит за пренаписване на историята.

Да идва заветната дата 3 март, че да мирясаме. Пак да се озъбим на поробителя и да се поклоним пред освободителя; да потвърдим националните си комплекси и, изтощени от емоция, да продължим да се примиряваме с липсата на справедливост и с пладнешкия грабеж на "Лукойл"...

Да, имало е робство, особено през XV в., но и по-късно- през XIX в. са съществували ферми за "производство" на черни роби и нелегални робски пазари, на които са продавали и отвлечени българи. Въпреки това българският селянин е бил много по-свободен и заможен от робите в плантациите на американския юг или многобройното закрепостено руско селячество.

Да, имало е съжителство, има го и днес, на християни и мюсюлмани. Векове наред Иван и Хасан, Анна и Айше живеят, работят и се веселят заедно и в това няма нищо лошо. Напротив, прави ни толерантни хора в не особено толерантния към другия, към различния съвременен свят.

Да, имало е присъствие на друга религия, на други етноси, обичаи и порядки, което е навредило на високата ни, но е обогатило масовата ни култура. То продължава в началото на ХХI в. чрез популярните турски сериали и турски ресторанти, срещу които никак не роптаем.

За политическата история на българите обаче е важно, че в продължение на близо пет века (в някои региони и повече) по нашите земи се е разпореждала чужда власт, която със силата на оръжието, но и със закони, е налагала и поддържала господството на небългарски и неевропейски институции, порядки и воля. За разлика от балканските си съседи, героично сме търпяли османската система с оправданието, че се намираме в "чрево адово" (Вазов).

В опита си да пробудят своя народ и да привлекат вниманието на Великите сили нашите възрожденци са инструментализирали понятието "робство", което са превърнали в емоционален етикет на столетията чуждо владичество.

Пренесена в наши дни, емоцията е параван на незнанието и простотията на масата, останала под робството на клишетата. Последните пък - отлична среда на пропагандни внушения и хибридна война, дори в областта на научната терминология.

Нека престанем да се оглеждаме в изкривеното огледало на националната история. Величието на всяко поколение не е в делата на предците му, а в неговите собствени постижения. Споровете за миналото, като този за нелекия период на османското господство, не помагат нито за едното, нито за другото. Те отклоняват вниманието и задълбочават разделението - не нам, а имени твоему.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/01/29/2694742_status_na_denia_emociiata_okolo_robstvoto_e_otlichna/?ref=miniurl

[pehotinec]

Някои много си искат робството. Дори сякаш им липсва, нали си докарват прехраната с приказки. То не бе гръцко робство, турско, фашистко.....нещо за комунистическо не се ли чува или пък за робството на монополите, мафията и корупцията?... Терминът "владичество", "епоха", или "време" не е ли по - неутрален и по - смислен? Пък и ми е съмнително неграмотните овчари или орачи от онази епоха да са имали хабер от такива книжни думи и понятия........

[zmaj]

Много се профанизира дискусията тук, щом опряхме до цитати от вестници и статуси във фб.
Всъщност цялата истерия от последните дни тръгна от непремереното изказване на една не особено умна женица, която замени думата "владичество" със "съвместно съжителство", без да обясни какво точно има предвид. Казвам "не особено умна", в смисъл, че не е наясно как да общува и говори с журналисти. От думите й, извадени от контекста, бързо сглобиха чудовища, слонове и жирафи.
А спорът за всеки профан като мен, който се интересува от история като вид хоби, е излишно нагнетен и си е ясен от самото начало: думата "робство" в случая има по-скоро литературен отенък, а не строго научна дефиниция. А че на българската рая не е било никак лесно през този 5 вековен период - мисля, че трябва да си много предубеден и да получаваш тлъсто финансиране отвън, за да твърдиш сериозно обратното. Другите трактовки: ама, имало е и по-зле, такова е било времето - те са просто допълнителен щрих.
Че изплува масовата простотия - съгласен съм, но съгласете се и вие, че масовата култура - затова е масова, за да бъде лесно смилаема. В това няма нищо укорително. Не може всички да са професори по история. Това не означава, че за себе си човек не може да има някаква позиция, пък била и най-идиотската.

[pnp5q]

"От края на 18-и век светът вече не знаеше за нация, наречена българи ... някои от тях се смятат за турцизирани, а други за гърцизирани... но през втората половина на (19) век целият свят разпознава българите като една от най-многобройните нации на Балканите." Х.Иналчък

А проблема ми с "владичеството" е, че в средата на Х²V в. Европа почва да се отърсва от крепостничеството - а и не се сещам в коя друга европейска държава от ХV до Х²Х в. има оставена юридическа възможност местен поданик да стане роб в пълния смисъл на думата - така че според мен се налага да се уточни "османското владичество" като някое друго ли е - или представлява уникална смес на еднолична поземлена собственост като в централно-азиатските ханства, също и азиатска административно-юридическа система - един човек - кадията - е и съдия, и градоначалник - със заварена византийска система на земеделски данъци и с османско традиционно право (вкл.на робовладеене) (Х.Иналчък дори говори за "борба" на традиционното османско право "орт" с шариата). Може и накрая да се приеме като обособен термин самото това съчетание "османско владичество" - т.е. владичество, ама османско. Дотогава обаче се налага да не забравяме особеностите му, отразени в националната ни литература и фолклор.

[Amazon]

Да идва заветната дата 3 март, че да мирясаме. Пак да се озъбим на поробителя и да се поклоним пред освободителя; да потвърдим националните си комплекси и, изтощени от емоция, да продължим да се примиряваме с липсата на справедливост и с пладнешкия грабеж на "Лукойл"...

Мисля съвсем сериозно да започна кампания във фейсбук тази доцент да бъде уволнен. Няма право да се изхранва от данъците на българите.

[Thorn]

Казах ви вече, че учетворявате термина.

За онези, които не си спомнят какво означава тази логическа грешка, ще дам класическия учебникарски пример. Ако едновременно приемем за вярно, че мълчанието е злато и че също така и че златото е метал, то въпреки това уж "логичния" извод, че мълчанието е метал, няма да е верен. Нали? Защото термините не са три като в нормален силогизъм - мълчание, метал и злато, а всъщност са четири - мълчание, метал, злато като метал и злато като метафора за морална ценност. И споровете между евентуалните привърженици на хипотезата за "златото е метал" и онези на хипотезата "златото не е метал" ще бъдат доста безсмислени, защото те просто нямат предвид едно и също нещо.

***

Същото се получава в спора "робство" и не-робство.

Едните обясняват, че не е имало класическо робство в смисъла на древния Рим и американския юг, че българите не са били масово лично несвободни, обичайно продавани като добитък и юридически напълно безправни аристотелови "говорещи оръдия". Другите контрират с примери за дискриминация, подтисничество и инцидентни примери за съвсем класическо робство, макар и от доста патриархален тип.

Когато е възниквал терминът турско робство, то той е имал по-широко значение. Имало се е предвид, че макар и не точно "роби" в тесния смисъл, християните в Турция се намират в несправедливо и неестествено от тяхна гледна точка състояние на жестока и умишлена дискриминация, лишаване от всякаква възможност за социални лифтове, освен ако не се откажат от собствената си идентичност (по това време главно религиозна), подлагане на насилие, и произвол.

Много държа да подчертая, че "турско робство", както и сходното по съдържание "иго", в никакъв случай не са специфично български термини. Те съществуват и в сръбската и гръцката историография и то още от XVIII век.

За питаœе односа измеу српског и албанског народа у епохи турског ропства

http://www.rastko.rs/kosovo/istorija/knjiga_o_kosovu/bogdanovic-kosovo_2_c.html

Срби су у турском ропству проживели скоро пет векова

http://srpskikod.org/sr/%D0%BF%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%BE/%D1%85%D0%B0%D1%98%D0%B4%D1%83%D1%86%D0%B8/%D1%80%D0%BE%D0%BF%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE

Турско ропство било ¼е мрак насиšа и ужаса http://borbazaveru.info/content/view/6072/

Turkish yoke употребено в английска книга от 1798 г. https://books.google.be/books?id=xZo...20yoke&f=false

Тук също се обяснява, че гърците традиционно наричат периода "turkish yoke". https://books.google.be/books?id=KxO...20yoke&f=false

а тук терминът е употребен в унгарски контекст:Liberating Hugary from turkish yoke https://books.google.be/books?id=Vzw...20yoke&f=false

и т. н.,

Какъв е изводът?

Изводът е, че "Турско робство" следва да се разглежда като традиционен историографски термин. Подобен по същността си на Елинизъм, Санация, Златен век, Ренесанс, Реконкиста и подобните им. Не следва при преподаване да се променя названието му, но може и трябва да се изяснява същността. И на децата трябва да се преподава, че макар предците ни да не са били точно роби, то те са били подтискани и дискриминирани и са възприемали положението си като "робство". И едва след това да се обясни, че неизбежно е имало и "съжителство", взаимопроникване на обичаи, облекло, кухня, фолклор и т. н.

Това е.

[Thorn]

И с оглед на приведените цитати е пълно невежество да се твърди, че нашите комплексирани възрожденци са въвели едва ли не от мазохизъм термина. Турско робство или иго е или поне е бил общоприет термин и от гърци, сърби, румънци, унгарци! и даже англичани.

[zmaj]

И с оглед на приведените цитати е пълно невежество да се твърди, че нашите комплексирани възрожденци са въвели едва ли не от мазохизъм термина. Турско робство или иго е или поне е бил общоприет термин и от гърци, сърби, румънци, унгарци! и даже англичани.

Недей така, те, нашите възрожденци, са били пълни неблагодарници - плюят по ръката, която ги храни и се грижи за живота им. Колко хубаво са си живели предците ни, Османската империя ни е спасила от изчезване като народ, ако не беше пустият възрожденски национализъм - сега щяхме да сме къде-къде по-напред под крилото на султана

[Stan]

И с оглед на приведените цитати е пълно невежество да се твърди, че нашите комплексирани възрожденци са въвели едва ли не от мазохизъм термина. Турско робство или иго е или поне е бил общоприет термин и от гърци, сърби, румънци, унгарци! и даже англичани.

Ето един възрожденец, който нито е бил комплексиран, нито мазохист:

И за султан Мурад имал там: когато взел българската земя, избрал много народ, млади и красиви юноши, със сила ги грабел и събирал в Едрене, записвал ги еничари в турската войска и ги турчел насила. Така хората в онова време имали скръб върху скръб и жалост върху жалост. Плакали горко и жалостно за българското царство. Така майки, бащи и сродници ридаели безутешно и въздишали за чедата си. Хората в онова време имали голяма тъга и жалост под турска власт. Избирали черквите, които били хубави, и ги обръщали в джамии; така отнимали черковните и манастирските места от християните: и големи къщи, и ниви, и лозя и хубави места, каквото пожелавали, грабели. Убивали първите и праведни християни и им ограбвали имота. Така хората от онова първо поколение, при които било завладяно българското царство, имали голяма скръб и жалост, и плач, докато преминало турците изпърво били свирепи и големи грабители. Когато се затвърдили в цариградското царство, научили много от християнския ред и право и за известно време в началото престанали малко, засрамили се да ограбват незаконно християнските вещи и имота им. Но в сегашно време окаяните пак нямат никаква правда, нито съд.