Турско робство или османско владичество

[Guy de Mont Ferrand]

Мда, Голъм е прав. Никой нищо не е прочел нито от посочената тема, нито от тази. Едни и същи неверни аргументи се повтарят като мантра.

Защо да четем, когато ние знаем

[pehotinec]

Бих прочел ако Кало или друг ме насочи към някое образцово ист. съчинение по дискутираните проблеми при което:... наистина"безпристрастно се отделят фактите от националните интерпретации, отсяват се измислиците от реалното събитие и се осмислят историческите феномени поотделно или в съвкупност... от дистанцията на равна отдалеченост от всякаква идеологизация" вкл. руски или английски.

[dibo]

Защо да четем, когато ние знаем

Хайде, поне това да бяха прочели:

http://www.knigi.bim.bg/Enicharite-v-bulgarskite-zemi_25433.html

Има го в библиотеките в края на краищата.

[Guy de Mont Ferrand]

Хайде, поне това да бяха прочели:

http://www.knigi.bim.bg/Enicharite-v-bulgarskite-zemi_25433.html

Има го в библиотеките в края на краищата.

Е, къде сега книги ше четем, т'ва онова, моля ти се От там идва и египетския свещен бръмбар "скакауец", помните ли го?

[parijato]

Пак ти повтарям, това са данни за Централна Европа в момент когато тези земи са във война с османците.

Това няма нищо общо с централна Европа. Това е средата на 15в., тогава османците са още много далеч от централна Европа. Поробванията, кръвния данък и кланетата над християнското население са постоянна практика, а не са свързани с бунтове и въстания. Дали византийското е било робство или не е съвсем отделна тема, не и е тук мястото.

[Guy de Mont Ferrand]

Това няма нищо общо с централна Европа. Това е средата на 15в., тогава османците са още много далеч от централна Европа. Поробванията, кръвния данък и кланетата над християнското население са постоянна практика, а не са свързани с бунтове и въстания. Дали византийското е било робство или не е съвсем отделна тема, не и е тук мястото.

Това не е средата на 15 в., а 1431-33 г. и, ако не се лъжа, ставаше въпрос или за бунта на Дукагин и прочие благородници в Албания или за нападение срещу Сърбия.

[parijato]

Ок, приемам тази логика и я прилагам към сегашните времена.

Аз не смятам, че може да прилагаме тогавашното положение към сегашните времена.

[Гост]

На всеки непредубеден е ясно, че дори предвид, че робовладелството не е било основния характер на икономическо производство то няма как да има турско робство. Освен това периода е доста дълъг и има доста промени. Турското робство е епитет от националноосвободителната доктрина и то след освобождението. Според мене османско владичество е по-добър термин. Естествено и той не е изчерпателен понеже без съмнение българите ако не роби са считани за втора категория хора и дори един прост турчин е можел да заплюе безнаказано в лицето някой чорбаджия и последния не е можел много да противодейства.

[parijato]

Това не е средата на 15 в., а 1431-33 г. и, ако не се лъжа, ставаше въпрос или за бунта на Дукагин и прочие благородници в Албания или за нападение срещу Сърбия.

Точно така. Става дума за 1432г. и десет години по късно, а това е средата на 15в. Тогава османците още не са превзели Белград, да не говорим за централна Европа.И става дума не за конкретен бунт, а за всички завладени християнски земи.

[dibo]

Аз не смятам, че може да прилагаме тогавашното положение към сегашните времена.

Именно. Върни се в началото на тази тема и прочети написаното до тук. Не искам да те разочаровам, но всичко това, което си написал и като тези и като примери вече е обсъждано с аргументи "за" и "против" тук и в свързаната тема за "демографския колапс". Не мисля, че си заслужава да се повтаря цялата тази дискусия заради теб.

[parijato]

На всеки непредубеден е ясно, че дори предвид, че робовладелството не е било основния характер на икономическо производство то няма как да има турско робство. Освен това периода е доста дълъг и има доста промени. Турското робство е епитет от националноосвободителната доктрина и то след освобождението. Според мене османско владичество е по-добър термин. Естествено и той не е изчерпателен понеже без съмнение българите ако не роби са считани за втора категория хора и дори един прост турчин е можел да заплюе безнаказано в лицето някой чорбаджия и последния не е можел много да противодейства.

Прав си, че робовладелството не е било основния характер на икономическо производство в Османската империя. Основния характер на икономическото производство е бил робството плюс ангарията. Основанието на някои историци да премахнат понятията роби и робство е несъществуването по това време на робовладелски строй (щом е нямало робовладелски строй - значи нямало е и роби), обаче освен историко-социалното понятие за роб съществува и друго - политическо и морално понятие. Ето какво пише в Български тълковен речник:
Робство - живот под чужда политическа власт.
Роб и робиня - в робовладелската епоха: човек под неограничената власт на господар, който го е пленил по време на война или го е купил; човек или народ под чужда политическа власт; човек, който зависи от някого.
Пита се: ако си под неограничената власт на някого, въпреки че няма робовладелски строй - роб ли си, или не си роб? Ако си отговорим утвърдително, остава да видим - дали турците наистина са имали неограничена власт над българите?
Някой ще рече, че описаните по-горе случаи са изключение. Затова да видим какво е било положението на оцелелите българи, на онези, които не влачели „дебели вериги на шията" и не били продадени като „добитък на пазар".

Според съхранените архиви на Османската империя раята - немюсюлмани и мюсюлмани, били облагани с много данъци Ето някои от тях:

ресм-и бенак, ресм-и буюндрук, ресм-и чифт, тасма акчеси - това били разни видове поземлени данъци, плащани на феодала за ползване на негова земя;

адет-и агнам бил данък, плащан за притежаване на овце и кози, ресм-и агъл - данък за кошара, ондалък - десятък върху селскостопанските произведения и овцете, отлук хакъ - за сено, ресм-и бостан - за зеленчукова градина, яйлак хакъ - данък за пасище, бач - данък за стоки, изнесени на пазара, имало и един много интересен данък яве - за намерен загубен добитък.

Ако след всички тези данъци имаш какво да ядеш, и оживееш, и, не дай Боже, решиш да се жениш, ще трябва да платиш ресм-и гердек - данък за правото на мъжете да се женят; ако пък не щеш да се жениш, ще плащаш ергенски данък - ресм-и мюджеред; ако все пак се зажениш, трябва да платиш сватбен данък бад-и хава, ако няма къде да живееш при мама и татко и трябва да си построиш къщурка, за да ти запуши коминът, ще трябва да плащаш данък димнина - ресм-и духащ ако нямаш къщичка и хайманосваш насам-натам, ще пла*щаш данък ресм-и хаймане, а за кефа да бъдеш поданик на сул*тана цял живот плащаш гордия данък ресм-и райет.

Това били редовните данъци. Имало обаче и допълни*телни: наред с държавния десятък, за да се радваш и на благо*денствието на господаря си спахията, предоставя ти се удо*волствието да плащаш допълнителен десятък саларлък; не може обаче да гледаш как мизерства стоящият по-ви*соко над спахията управител, трябва и на него да платиш едно данъче ресм-и ниябет; и накрая, за това, че са ти съдрали хубаво кожата, трябва да платиш данък и на събирачите на данък - адет-и гулямие!

Имало и извънредни данъци.

По време на война за покупка на пушки събирали от ра*ята два вида парични данъци - авариз и бедел-и нузул, а за из*хранване на войската събирали данък в натура - сюрсат; но тъй като войни се водели постоянно, тези данъци били събира*ни редовно.

Освен това султанът имал право да налага с декрет и други извънредни данъци, например текялифи йорфие, но понеже султаните били хора разсеяни, забравяли да отменят декретите си и тези данъци също ставали редовни.

Отгоре на всичко неверната рая, т.е. немюсюлманите, плащали и други наказателни данъци:

всеки гяурин, навършил 15 години, заради правото да носи главата си на раменете плащал поголовен данък джизие;

след като навършел пълнолетие, гяуринът плащал още един данък - испендж;

ако гяуринът притежавал някакво парче земя, нивичка или градинка, плащал поземлен паричен данък харадж-и мувазаф;

освен този паричен данък гяуринът плащал и данък в натура хараджи мукасеме, т.е. вземали му половината от произведеното жито, царевица и прочие;

освен това му вземали всяка десета крава, теле, гъска, кокошка, всяка десета лъжичка мед от пчеличките и т.н., този данък се наричал юшур.

Освен това гяуринът, воден от християнска любов към господарите си, трябвало да им помага братски да си построят сараите, да им прекопае градинките, да им преоре нивите и прочие - това е известната нам ангария; но имало и една по-унизителна и по-неизвестна нам тегоба, наречена хизмет - водени от ислямска любов към гяурките, господарите ги канели в сараите си да им слугуват с всички произтичащи от това ро*мантични сексуални последствия...

С азиатска изтънченост турците подлагали българите и на други унижения, днес бихме ги нарекли морална дискрими*нация. Ето какво пише немският учен Ханс Дерншвам, пъту*вал до Цариград през 1553-1555 година:

Българите нямат право да носят хубави дрехи. Ходят всички в сиви и бели ямурлуци, нямат нито обуща, нито бо*туши, а само цървули от необработена волска кожа и чора*пи до коленете. Шапките им са от бяла плъст, а също и от бяло или кафяво просто сукно, със заострена форма. Мъже*те нямат горни дрехи, ходят само по ризи зиме и лете. Ни*кой не носи оръжие, само големи тояги9.

Да не излезе, че това са субективни впечатления на врагове на Османската империя, да дадем думата на самите султани.

Третата десетдневна на месец мухарем 1209 година10. Заповед на султан Осман II:

Не е позволено на никой от немюсюлманите да носи пушка, щит и други военни оръжия, да язди кон, да навива на главата си чалма и да носи военен калпак.

Това е още нищо.

21. ден на месец шабан 1240 година11 от великата хиджра12. Заповед на султан Мурад IV:

Установено е от гледна точка на шериата и закона, щото кяфирите13 да личат чрез облеклото и външния си вид въобще, че са презрени и унижени (черният курсив е мой), като не яздят на коне, не се обличат в дрехи от разни копри*нени и атлазени материи, не надяват самурени кожуси и калпаци, а жените им да не се разхождат с облекла като тия на мюсюлманките и да не надяват фередже14, ушито от персийски плат.

Обаче от известно време насам на тоя ред е погледна*то с пренебрежение и кяфирите почнали да се разхождат из улиците, яздейки коне надянали самурени кожуси и облечени в скъпи и луксозни дрехи. Що се отнася пък до жените им, те не слизали от калдъръма, за да отстъпят място на срещна*лите ги на пазара мюсюлмански жени.

Въобще както мъжете, така и жените им, се носят по-великолепно от мюсюлманите, което показва, че тия хора не се смятат за презрени и унижени.

Затова заповядвам:

по силата на шериата и закона да личи по облеклото и въобще по тяхната външност и походка (!), че кяфирите са презрени и унижени.

Да се заставят отсега нататък: да не яздят на коне, да не надяват самурени кожуси и калпаци, да не се обличат в копринени и атлазени дрехи, жените им да не носят висо*ки иракии и фереджета от персийски плат, въобще да не се обличат като мюсюлманките.

Такива случаи да бъдат запретени и забранени, за ко*ето ти, кадийо15, да не губиш нито минута, а да туриш за изпълнение моята свещена заповед.

Да личи по всичко, дори по походката, че сме били през*рени и унижени; да ни съдират кожата с безумни данъци (имало даже зъбен данък - като ти дойдели турци „на гости", ти не само си длъжен да ги нахраниш, но и трябва да им платиш за това, че са си изтъркали зъбите); да ни влачат с железни вериги на врата и да ни продават като добитък по пазарите; ако случайно се възпротивиш, Сюлейман I Законодателя заповядвал (1528 г.):

Да се издирят всички метежници и да не допуснете да се спасят, да се заловят и да се донесат до щастливия ми праг, незабавно едни да бъдат обесени, а други - набити на кол; че тази заповед се е изпълнявала старателно, потвържда*ва в своите „Пътни бележки" (1596 г.) австрийският аптекар Фридрих фон Зайдел: Турците бяха поставили от двете страни на пътя в чест на турския султан много стотици пресни човешки гла*ви на християни, бедни български селяни, те се били разбунтували срещу турския султан...
Дали всичко това , не е достатъчно, за да признаем, скърцайки зъби, че сме били роби?
Имало един друг страшен данък, едно друго страшно унижение, едно друго убийство, по-масово и по-нечовешко от всички кланета - това бил тъй нареченият кръвен данък (девширме), с който били облагани християните в Османската империя.

Ханс Дерншвам:

Турчинът има обичай в християнските земи редовно да взема през 3 години най-избраните, красиви, сръчни и строй*ни момчета навсякъде по градове и села. От евреите не взе*ма детски десятък, от турските и мохамеданските земи също не взема.

Тези момчета на около 8, 9, 10, 12 години се обличат в нови дрехи за сметка на султана, остригват ги и на всеки дават жълта островърха шапка, направена от плъст, от*карват ги като обикновен добитък и ги отвеждат по места, където султанът има сараи, т. е. дворци, най-известните места са Цариград, Галата, Одрин и Бруса. Тук ги обрязват.

Настаняват ги в сараите, т.е. дворците на султана, и ги учат да пишат и говорят турски или пък - на военни игри. От тях султанът произвежда еничари. Наричат ги синове или деца на султана, на които никой никъде не може да на*прави каквото и да е.

[Stan]

Точно така. Става дума за 1432г. и десет години по късно, а това е средата на 15в. Тогава османците още не са превзели Белград, да не говорим за централна Европа.И става дума не за конкретен бунт, а за всички завладени християнски земи.

Все тая дали сведението е за Унгария или за Албания. Важното е че не е за България. Както точно поробването на население от Албания през 30 г. 15 в. доказва поробването на население от България по същото време въпрос, на който едва ли може да се даде смислен отговор.

[parijato]

Това не е средата на 15 в., а 1431-33 г. и, ако не се лъжа, ставаше въпрос или за бунта на Дукагин и прочие благородници в Албания или за нападение срещу Сърбия.

В текста се говори за "християнска земя", тоест и българската такава.

[parijato]

Все тая дали сведението е за Унгария или за Албания. Важното е че не е за България.

"И така, ето какво пише в своето „Задморско пътешествие" Бертрандон де ла Брокиер, бургундски рицар, минал по българските земи през 1432 година:
Из пътя срещнах около петнайсет мъже и най-малко десет жени с дебели вериги на шията. Двама турци ги водеха за продан в Одрин.
Десетина години по-късно викарият на миноритския7 монашески орден в Цариград Бартоломео де Яно наблю*давал следната картина:
От шест години насам турците са отвлекли от християнската земя повече от 400 000 хиляди християни, заробили ги всички, като не смятаме старите и болните, които убили и обезглавили, понеже не можели да ги откарват."

Става дума за "християнска земя", тоест и българската такава.

[Amazon]

Така, хайде да ви объркам още малко, то не че има накъде повече Ще се опитам да се вместя в духа на дискусията, която общо взето е решение, което си търси проблем, както казват братята американци.
Търсим заместител на гнъсният и опасен термин "турско робство" и на не съвсем исторически коректният "османско владичество". Хубаво е терминът да е отново от две думи, за да имаме приемственост.
Като прилагателно, междо "османско" и "турско" бих избрал "турско" като по-коректно исторически. Все пак турският етнос е бил водещ и привелигирован в ОИ, подобно на руският в имперска русия, или сръбският в СФРЮ. Още повече че Турция се възприема като приемник на ОИ.
За втората дума се колябая между два термина възникнали през въпросният период. Единият е "иго" а вторият "гнет". Сега, "гнет" е подходящ термин, но отново има опасност да нарани нечии чувства, освен това думата не е позната на голяма част от масовата публика(все пак говорим за разговорен термин). Освен това е и корен на глагола "гнявя" и може да навее нелицеприятни асоциации.

Какво ще кажете да си стиснем ръцете на "Турско Иго" и да ходим да пием по бира?

Едит: ако пък мислите че "турски" е политически некоректен термин, или пък прекалено съвременен и не харесвате "иго", бих се навил да обсъдим и "Селджукски Гнет". Не е коректен исторически но пълни устата.