Що се отнася до втората точка от възраженията ти, то липсата на конкретни информации за групово четене на историята на Паисий не дава основание да се мисли, че един текст, от който са запазени десетки ръкописни и немалко печатни варианти, е бил напълно изключен от типичната за епохата практика на групово четене и слушане на книги.
Всъщност, липсват каквито и да е сведения Историята да е достигала до някаква аудитория, по-широка от преписваческата, в посочения период. Разбира се, нямам основания да отида в другата крайност и да твърдя, че никой не я е чел и чувал за нея, защото няма доказателства и за това - но все пак, основното е, че липсват доказателства за приписваната й роля - на катализатор, първа птичка и т.н. на националното събуждане. Напротив, всичко говори по-скоро за ретроактивното й ползване за такъв - когато вече появилата се и не съвсем избистрена национална идея търси опора във феномени от миналото (или си ги измисля).
Накрая, всеки метод или интерпретационна техника в хуманитаристиката могат да бъдат прилагани и вулгарно, и догматично, и - за съжаление - преднамерено манипулативно.
И да изясним, все пак, твоята позиция какво точно твърди - че историята на Паисий може да се счита за начало на Възраждането (с всичките атрибути на едно подобно твърдение - нов тип мислене, социална тежест и прочее) или не?
Comment