Жените-воини в Априлската епопея от 1876 г. и войните за национално освобождение

[TypTyp]

...освен идеи, които не са ми стрували нищо , друг принос към темата не мога да дам.

Мисля, че би могъл - специално за Перущица... Някъде бях видял, че си писал за отбраната й. В нея участват ок. 600 души и близо 50 от тях са жени, за които нищо не знам.

[TypTyp]

Днес получих информация от директорката на музея в Перущица - г-жа Кр. Стоянова. Благодарение на нея допълвам темата с едни от най-самоотвержените защитнички на Перущица - Анка Райкова и Велика (Лика) Стоянова. Именно те двете са отразени на преден план върху художественото платно, намиращо се днес в местния исторически музей - "Защитата на Перущица" (1954), дело на художника Добри П. Добрев. Седем дни перущинци удържат непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение турски башибозук, предвождан от Тъмрашлията Адил Ага и редовните части на Рашид паша. И докато двете героини отбраняват входа на църквата "Св. Архангел Михаил", повечето въстаници избират смъртта пред опасността да попаднат в ръцете на противника - те намират сили да посегнат върху живота на собствените си жени и деца, а след това и на себе си. Загиват 347 души.
Анка Райкова оцелява при разгрома на въстанието и след Освобождението доживява до дълбоки старини. Задомява се и оставя наследници. Преди смъртта си тя споделя пред своята снаха: "Все още ми е мъчно и си спомням как ми се молеше турчина пред вратата на църквата..." (вероятно я е молил да не го убива). За жалост подробности за живота на тези смели българки-перущинки приживе не са описани.

[Обикновен лаик]

Мисля, че би могъл - специално за Перущица... Някъде бях видял, че си писал за отбраната й.

Е, да...но беше нещо съвсем кратко и, както се казва, на основата на "открити източници" Което иде да подскаже, че нямам задълбочени познания по темата (както, впрочем, и по всяка друга).

[TypTyp]

Сигурен съм, че повечето българи не са и чували за следващата жена-боец. Тя се казва Христина Хранова Антонова (Ценкова) - родена е през 1851 г. в с. Клисура, Самоковско, като последно, осемнадесето дете в многолюдното семейство на Храно Овчаря (12 синове и 6 дъщери). Още като невръстна девойка се включва в националноосвободителното движение и става таен куриер на Софийския, Панагюрския и Ловешкия революционни комитети. Верен съратник е на Апостола на свободата Васил Левски, като дори се твърди, че преоблечена в овчарски дрехи присъства на обесването му в София.
Априлското въстание през 1876 г. я заварва в Батак, където се бие редом с мъжете срещу поробителя и е една от малкото оцелели при последвалото жестоко клане. В Руско-турската освободителна война (1877-1878) участва и като боец, и като милосърдна сестра. Воюва наравно с опълченците срещу ордите на Сюлейман паша при Стара Загора, Шипка и Шейново.
След Освобождението е изпратена да следва в Акушерския институт при Императорския университет „Св. Владимир“ в гр. Киев. През 1881 г. завършва университета с отличие, още същата година се връща в България и започва да работи като акушерка в София, Лом, Силистра и Варна. Христина Хранова е всъщност първата действаща акушерка в България. Въпреки че Райна Попгеоргиева (известната Райна Княгиня) е първата българка с диплом по акушерство, то тя не работи първоначално по специалността си и именно Хранова е първата, която започва да практикува у нас като акушерка. А докато живее и работи във Варна се превръща и в първата българка – спасителка по черноморското крайбрежие. Само за две години (1895-1897) спасява живота на 54-ма давещи се, за което е наградена с медал.
Участва и в Сръбско-българската война (1885) като боец и медицинска сестра. Под командването на подполк. Данаил Николаев се сражава като доброволец при Градоман, Гургулят и Сливница. Ранена е в крака, но продължава да действа ту като войник, ту като лекар на войниците. Още веднъж тръгва като доброволка през Балканските войни (1912-1913), нищо че вече е над 60-годишна, ветеранка.
След Междусъюзническата война (1913 г.) спира с борбения си живот, но се зареждат години на мизерия. Забравена от държавата, тя живее от милостта и приюта на свои познати. Едва през 1918 г. й отпускат 60 лева месечно „пожизнена народна пенсия”, с които преживява последните 4 години от живота си. Умира в София в крайна бедност на 14. Х². 1922 г., на 70-годишна възраст, забравена от държавата и изпратена само от шепа родственици.

[KIZIL DELI]

... спира с борбения си живот, но се зареждат години на мизерия. Забравена от държавата, тя живее от милостта и приюта на свои познати ... забравена от държавата и изпратена само от шепа родственици.

Мила родна картинка! Тази жена наистина впечатлява с динамичния и интересен живот, който е водила. Участва във всички по-значими събития на своето време, аферим и на баща й .

[Guy de Mont Ferrand]

Изключителна история! Просто е невероятно, че са я оставили да свърши живота си в мизерия. Това е истинска "жена-герой".

[terzi]

според мен темата трябва да стане важна, а не след време да изчезне някаде из 2-3 страница

[KIZIL DELI]

Btw в БИА може и да има дело на въпросната героична дама.
Има пенсионно дело ² 2042, на Христина Хранова от с. Клисура (Ихтиманско), която би трябвало да е същата личност. На картончето пише обаче, че липсват документи.

[KIZIL DELI]

Гуга войвода

Не е точно от Априлската епопея, но пада в графата "жени-войни" , в крайна сметка:

Умеела да стреля по-добре от мъжете, да върти едновременно два ятагана.: и с лявата и с дясната ръка.

http://history.asenovgrad.org/publikacii-folklor-8.htm

[TypTyp]

Супер!
Само не знам защо като кликнеш върху "начало" и ти излязат анонсите - още в първия се мъдри снимка на Донка Ставрева Ушлинова, която няма как да е Гуга войвода. Нейсе!

[LuBe]

Много интересна тема с напълно непознати герои (по-точно героини)!!! Жалко, че не мога да допринеса каквото и да е,но благодаря за чудесните описания!

[TypTyp]

„На колене, любезни читатели, долу шапките! Напреде ни е Батак със своите развалини... Батак, славният и злочести Батак!” (З. Стоянов, „Записки по българските въстания”)

Готовността за борба и саможертва у баташките въстаници не е единично, а безспорно масово явление. Тук в моментите на върховно изпитание проличава истинската нравствена, морална и национална устойчивост на българина - при това демонстрирана не само от баташките въоръжени мъже, но и от техните жени и деца дори... Заслонени зад високите каменни зидове на своите домове, повечето баташки семейства превръщат къщите си в истински ефикасно защитени крепости, от които се сражават смело и упорито се противопоставят на нападащите ги обсадители. И няма семейство, в което само мъжете да са участвали в тази неравна борба. Примерите за това са стотици, част от които още преди повече от 30 г. изнася в своята книга „Епопеята Батак” (1980) авторът Георги Методиев:
Писа Вранчева – сражава се заедно с децата си и съпруга си Пуню Иванов Вранчев. Към отбраната на дома им се присъединява и семейството на братовчед им Вранко Вранков също със съпругата си. Когато след няколко дни боеприпасите свършват Писа Вранчева извежда останалите деца и жени и ги спасява.
Катерина Тодорова – „едра, снажна, с необикновена физическа и душевна сила млада жена” – когато башибозуци нахлуват в двора на дома й тя грабва остра коса и преди да бъде простреляна покосява няколко от нападателите.
Ангелина Митюва Божина (Станкова) – разполовява с брадва главата на мъжовия си убиец, но пада мъртва под ударите на другите напиращи турци.
Венка Стойчева – и тя по същия начин смесва кръвта на убития си мъж с тази на убиеца и с брадва прогонва останалите нападатели от къщата си, без да пострада.
Митра Църпюва – участва в боевете на „Галагонката” заедно с баща си Колю Църпюв, тримата си братя (Петър, Върбю и Атанас) и годеника си. По-късно успява да пробие обсадата и се спасява.
Когато защитниците на Богдановата, Кереловата, Келешовата и други баташки къщи остават без оръжие и муниции, жените с камъни, саръци, бакъри и вили, с колове и цепеници от купчините дърва за огрев – с всякакви подръчни материали, отблъскват ожесточените пристъпи на обсадителите. „Наред с нападнатите падат мъртви и нападателите...”
Същата отчаяна съпротива посреща врага и при другите две най-значителни импровизирани крепости в Батак – училището и черквата. Тук по няколко жени накуп се хвърлят срещу нападателите, удушват ги с голи ръце или ги убиват с камъни и дървета. Жената на баташкия първенец Ангел Кавлаков в ръкопашен бой в двора на черквата убива с дърво четирима от нападателите и загива.
Божана Тенчева – сама изважда гръкляните на двама турци, преди да бъде посечена.
Станка Стойчева – с тояга поваля мъртви няколко души, но пада убита.
Лаза Богданова – известна хубавица в селото, забива нож в сърцето на убиеца на мъжа си, след което и тя намира своята смърт....
Героизмът е масов, всеобщ, чутовен. Затова днес, отбелязвайки 135-та годишнина от Априлското въстание, нека поне за миг сведем глави и паднем на колене пред подвига на тези и хиляди още незнайни БЪЛГАРИ !!!

[terzi]

[TypTyp]

Не по-долу от Батак може да бъде поставено и Брацигово. Всъщност по много показатели, включително и по участието на жени в отбраната му, този град заслужава да бъде споменат на първо място. Още на 25 април в боевете срещу врага тук се включват активно и жените. Ето какво пише по този повод хронистът на въстанието в Брацигово и сам участник в него учителят и член на местния революционен комитет Атанас Мишев: "...всичкият женски пол, от 16 до 40 год[ишна] възраст се въоръжи коя със сабя, коя с коса, коя със сърп, коя с косер, приковани на върлини и с въодушевени сърца се готвеха да бранят милото си отечество и милите си рожби от посегателството на турците." По-късно - в боя на 30 април, две от жените са ранени, а едно момиче загива, както става ясно от достигналите до нас сведения. Независимо че Дим. Страшимиров не се доверява напълно на спомените на Мишев, то в тази им част те се потвърждават от Н. Петлешков и Ив. Йеремиев в тяхната "История на Брациговското въстание" (Пловдив,1905 г.). Това е важно доказателство за масовото участие с оръжие в ръка на брациговските жени в Априлското въстание, но за съжаление нашата история не споменава имената дори и на малка част от тях.

[KIZIL DELI]

Сребра войвода. И тя не е баш по темата, ама е въртяла кълъчката - http://www.lostbulgaria.com/?p=4343