Обикновен лаик написа
Виж мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Жените-воини в Априлската епопея от 1876 г. и войните за национално освобождение
Collapse
X
-
Днес получих информация от директорката на музея в Перущица - г-жа Кр. Стоянова. Благодарение на нея допълвам темата с едни от най-самоотвержените защитнички на Перущица - Анка Райкова и Велика (Лика) Стоянова. Именно те двете са отразени на преден план върху художественото платно, намиращо се днес в местния исторически музей - "Защитата на Перущица" (1954), дело на художника Добри П. Добрев. Седем дни перущинци удържат непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение турски башибозук, предвождан от Тъмрашлията Адил Ага и редовните части на Рашид паша. И докато двете героини отбраняват входа на църквата "Св. Архангел Михаил", повечето въстаници избират смъртта пред опасността да попаднат в ръцете на противника - те намират сили да посегнат върху живота на собствените си жени и деца, а след това и на себе си. Загиват 347 души.
Анка Райкова оцелява при разгрома на въстанието и след Освобождението доживява до дълбоки старини. Задомява се и оставя наследници. Преди смъртта си тя споделя пред своята снаха: "Все още ми е мъчно и си спомням как ми се молеше турчина пред вратата на църквата..." (вероятно я е молил да не го убива). За жалост подробности за живота на тези смели българки-перущинки приживе не са описани.Last edited by TypTyp; 27-01-2011, 16:02.Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!
Comment
-
TypTyp написа Виж мнениеМисля, че би могъл - специално за Перущица... Някъде бях видял, че си писал за отбраната й.Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!
Comment
-
Сигурен съм, че повечето българи не са и чували за следващата жена-боец. Тя се казва Христина Хранова Антонова (Ценкова) - родена е през 1851 г. в с. Клисура, Самоковско, като последно, осемнадесето дете в многолюдното семейство на Храно Овчаря (12 синове и 6 дъщери). Още като невръстна девойка се включва в националноосвободителното движение и става таен куриер на Софийския, Панагюрския и Ловешкия революционни комитети. Верен съратник е на Апостола на свободата Васил Левски, като дори се твърди, че преоблечена в овчарски дрехи присъства на обесването му в София.
Априлското въстание през 1876 г. я заварва в Батак, където се бие редом с мъжете срещу поробителя и е една от малкото оцелели при последвалото жестоко клане. В Руско-турската освободителна война (1877-1878) участва и като боец, и като милосърдна сестра. Воюва наравно с опълченците срещу ордите на Сюлейман паша при Стара Загора, Шипка и Шейново.
След Освобождението е изпратена да следва в Акушерския институт при Императорския университет „Св. Владимир“ в гр. Киев. През 1881 г. завършва университета с отличие, още същата година се връща в България и започва да работи като акушерка в София, Лом, Силистра и Варна. Христина Хранова е всъщност първата действаща акушерка в България. Въпреки че Райна Попгеоргиева (известната Райна Княгиня) е първата българка с диплом по акушерство, то тя не работи първоначално по специалността си и именно Хранова е първата, която започва да практикува у нас като акушерка. А докато живее и работи във Варна се превръща и в първата българка – спасителка по черноморското крайбрежие. Само за две години (1895-1897) спасява живота на 54-ма давещи се, за което е наградена с медал.
Участва и в Сръбско-българската война (1885) като боец и медицинска сестра. Под командването на подполк. Данаил Николаев се сражава като доброволец при Градоман, Гургулят и Сливница. Ранена е в крака, но продължава да действа ту като войник, ту като лекар на войниците. Още веднъж тръгва като доброволка през Балканските войни (1912-1913), нищо че вече е над 60-годишна, ветеранка.
След Междусъюзническата война (1913 г.) спира с борбения си живот, но се зареждат години на мизерия. Забравена от държавата, тя живее от милостта и приюта на свои познати. Едва през 1918 г. й отпускат 60 лева месечно „пожизнена народна пенсия”, с които преживява последните 4 години от живота си. Умира в София в крайна бедност на 14. Х². 1922 г., на 70-годишна възраст, забравена от държавата и изпратена само от шепа родственици.Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!
Comment
-
TypTyp написа Виж мнение... спира с борбения си живот, но се зареждат години на мизерия. Забравена от държавата, тя живее от милостта и приюта на свои познати ... забравена от държавата и изпратена само от шепа родственици.
Comment
-
Изключителна история! Просто е невероятно, че са я оставили да свърши живота си в мизерия. Това е истинска "жена-герой".A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
според мен темата трябва да стане важна, а не след време да изчезне някаде из 2-3 страница"Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
- МУСТАФА ШАРКОВ -
---------------------------------------------------------------------
www.ottomanbul.blogspot.com - Османски паметници на територията на България
Comment
-
„На колене, любезни читатели, долу шапките! Напреде ни е Батак със своите развалини... Батак, славният и злочести Батак!” (З. Стоянов, „Записки по българските въстания”)
Готовността за борба и саможертва у баташките въстаници не е единично, а безспорно масово явление. Тук в моментите на върховно изпитание проличава истинската нравствена, морална и национална устойчивост на българина - при това демонстрирана не само от баташките въоръжени мъже, но и от техните жени и деца дори... Заслонени зад високите каменни зидове на своите домове, повечето баташки семейства превръщат къщите си в истински ефикасно защитени крепости, от които се сражават смело и упорито се противопоставят на нападащите ги обсадители. И няма семейство, в което само мъжете да са участвали в тази неравна борба. Примерите за това са стотици, част от които още преди повече от 30 г. изнася в своята книга „Епопеята Батак” (1980) авторът Георги Методиев:
Писа Вранчева – сражава се заедно с децата си и съпруга си Пуню Иванов Вранчев. Към отбраната на дома им се присъединява и семейството на братовчед им Вранко Вранков също със съпругата си. Когато след няколко дни боеприпасите свършват Писа Вранчева извежда останалите деца и жени и ги спасява.
Катерина Тодорова – „едра, снажна, с необикновена физическа и душевна сила млада жена” – когато башибозуци нахлуват в двора на дома й тя грабва остра коса и преди да бъде простреляна покосява няколко от нападателите.
Ангелина Митюва Божина (Станкова) – разполовява с брадва главата на мъжовия си убиец, но пада мъртва под ударите на другите напиращи турци.
Венка Стойчева – и тя по същия начин смесва кръвта на убития си мъж с тази на убиеца и с брадва прогонва останалите нападатели от къщата си, без да пострада.
Митра Църпюва – участва в боевете на „Галагонката” заедно с баща си Колю Църпюв, тримата си братя (Петър, Върбю и Атанас) и годеника си. По-късно успява да пробие обсадата и се спасява.
Когато защитниците на Богдановата, Кереловата, Келешовата и други баташки къщи остават без оръжие и муниции, жените с камъни, саръци, бакъри и вили, с колове и цепеници от купчините дърва за огрев – с всякакви подръчни материали, отблъскват ожесточените пристъпи на обсадителите. „Наред с нападнатите падат мъртви и нападателите...”
Същата отчаяна съпротива посреща врага и при другите две най-значителни импровизирани крепости в Батак – училището и черквата. Тук по няколко жени накуп се хвърлят срещу нападателите, удушват ги с голи ръце или ги убиват с камъни и дървета. Жената на баташкия първенец Ангел Кавлаков в ръкопашен бой в двора на черквата убива с дърво четирима от нападателите и загива.
Божана Тенчева – сама изважда гръкляните на двама турци, преди да бъде посечена.
Станка Стойчева – с тояга поваля мъртви няколко души, но пада убита.
Лаза Богданова – известна хубавица в селото, забива нож в сърцето на убиеца на мъжа си, след което и тя намира своята смърт....
Героизмът е масов, всеобщ, чутовен. Затова днес, отбелязвайки 135-та годишнина от Априлското въстание, нека поне за миг сведем глави и паднем на колене пред подвига на тези и хиляди още незнайни БЪЛГАРИ !!!Last edited by TypTyp; 21-04-2011, 13:09.Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!
Comment
-
"Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
- МУСТАФА ШАРКОВ -
---------------------------------------------------------------------
www.ottomanbul.blogspot.com - Османски паметници на територията на България
Comment
-
Не по-долу от Батак може да бъде поставено и Брацигово. Всъщност по много показатели, включително и по участието на жени в отбраната му, този град заслужава да бъде споменат на първо място. Още на 25 април в боевете срещу врага тук се включват активно и жените. Ето какво пише по този повод хронистът на въстанието в Брацигово и сам участник в него учителят и член на местния революционен комитет Атанас Мишев: "...всичкият женски пол, от 16 до 40 год[ишна] възраст се въоръжи коя със сабя, коя с коса, коя със сърп, коя с косер, приковани на върлини и с въодушевени сърца се готвеха да бранят милото си отечество и милите си рожби от посегателството на турците." По-късно - в боя на 30 април, две от жените са ранени, а едно момиче загива, както става ясно от достигналите до нас сведения. Независимо че Дим. Страшимиров не се доверява напълно на спомените на Мишев, то в тази им част те се потвърждават от Н. Петлешков и Ив. Йеремиев в тяхната "История на Брациговското въстание" (Пловдив,1905 г.). Това е важно доказателство за масовото участие с оръжие в ръка на брациговските жени в Априлското въстание, но за съжаление нашата история не споменава имената дори и на малка част от тях.Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!
Comment
-
Сребра войвода. И тя не е баш по темата, ама е въртяла кълъчката - http://www.lostbulgaria.com/?p=4343
Comment
Comment