Хора - стига сте вярвали на митове и легенди. Хора като Богориди наистина е имало, но те все още са били изключение. За мен хора като него и Екзарх Антим I са направили много повече реално за българите, отколкото например Караджата и другите наши революционери, но това е друга тема. Със сигурност обаче не сме били едно от най-грамотните населения в света по простата причина, че сме имали само три гимназии (ако броим тази в Болград), нито един университет, броят на хората с висше образование е бил едва няколкостотин, само един българин е бил професор към 1878г. (Марин Дринов), имало е само трима милионери в цялата българска общност (това, че в очите на съгражданите ти от забутаното подбалканско градче си богат и голяма работа, не те приравнява с европееца все още, и "чорбаджиите" са го осъзнавали и са пращали децата си да учат на Запад или в Робърт колидж в Истанбул), общо 11 фабрики в българските земи, една ЖП линия и т.н.
Може би ще доживея времето, когато ще видя една многостранна история на българското Възраждане, а не както е сега да се набляга на "възходящата" линия образование - църковни борби - революционни движения. Замислете се - сигурно повечето от Вас знаят кога е обесен Левски и кога са избухнали Априлското и Илинденско-Преображенското възстания, но не знаят кога се появява първата гимназия в Българските земи, кога е построена първата ЖП линия, къде са били българските фабрики през Възраждането, как са изглеждали Русе, Варна, Пловдив в сравнение със София през 1878г., какви са били българските вестници през Възраждането, кога е пуснат първият трамвай в София и т.н. И как ще знаят когато официалната българската история почти не се интересува от това, освен като съпътстващи детайли - подробности в пейзажа? Някои ще кажат, че това не е история. Напротив история е - защото за мен величието на една държава не се измерва в това колко велики личности е създала и колко войни е спечелила, а как е живял и живее средния и гражданин. Защото преди ВМОРО е имало Българската Екзархия, която е обучила и възпитала тези хора в своите училища. Защото братята Евлоги и Христо Георгиеви с помощта си за създаването на Университета в София са направили повече за приближаването на България към ЕВропа, отколкото Левски с неговите идеи за "чиста и свята република". Защото проблемът на нашия народ през цялата ни история от Възраждането насам е, че хора като Ботев, готови да умрат за идеите си винаги са се намирали, но хора като Добри Желязков, готови да работят за идеите си и да ги осъществяват, винаги са били кът
Все пак не забравяйте, че за всичко в историята се иска време. Във вертикална линия на времето българския народ по време на Възраждането наистина има голям прогрес в сравнение с предните векове, но в хоризонтално сравнение с останалия свят, особено ако се набляга на фактите, нещата хич не изглеждат толкова розови
Може би ще доживея времето, когато ще видя една многостранна история на българското Възраждане, а не както е сега да се набляга на "възходящата" линия образование - църковни борби - революционни движения. Замислете се - сигурно повечето от Вас знаят кога е обесен Левски и кога са избухнали Априлското и Илинденско-Преображенското възстания, но не знаят кога се появява първата гимназия в Българските земи, кога е построена първата ЖП линия, къде са били българските фабрики през Възраждането, как са изглеждали Русе, Варна, Пловдив в сравнение със София през 1878г., какви са били българските вестници през Възраждането, кога е пуснат първият трамвай в София и т.н. И как ще знаят когато официалната българската история почти не се интересува от това, освен като съпътстващи детайли - подробности в пейзажа? Някои ще кажат, че това не е история. Напротив история е - защото за мен величието на една държава не се измерва в това колко велики личности е създала и колко войни е спечелила, а как е живял и живее средния и гражданин. Защото преди ВМОРО е имало Българската Екзархия, която е обучила и възпитала тези хора в своите училища. Защото братята Евлоги и Христо Георгиеви с помощта си за създаването на Университета в София са направили повече за приближаването на България към ЕВропа, отколкото Левски с неговите идеи за "чиста и свята република". Защото проблемът на нашия народ през цялата ни история от Възраждането насам е, че хора като Ботев, готови да умрат за идеите си винаги са се намирали, но хора като Добри Желязков, готови да работят за идеите си и да ги осъществяват, винаги са били кът
Все пак не забравяйте, че за всичко в историята се иска време. Във вертикална линия на времето българския народ по време на Възраждането наистина има голям прогрес в сравнение с предните векове, но в хоризонтално сравнение с останалия свят, особено ако се набляга на фактите, нещата хич не изглеждат толкова розови
Comment