Съобщение

Collapse
No announcement yet.

5-те века под турско?!

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    Хора - стига сте вярвали на митове и легенди. Хора като Богориди наистина е имало, но те все още са били изключение. За мен хора като него и Екзарх Антим I са направили много повече реално за българите, отколкото например Караджата и другите наши революционери, но това е друга тема. Със сигурност обаче не сме били едно от най-грамотните населения в света по простата причина, че сме имали само три гимназии (ако броим тази в Болград), нито един университет, броят на хората с висше образование е бил едва няколкостотин, само един българин е бил професор към 1878г. (Марин Дринов), имало е само трима милионери в цялата българска общност (това, че в очите на съгражданите ти от забутаното подбалканско градче си богат и голяма работа, не те приравнява с европееца все още, и "чорбаджиите" са го осъзнавали и са пращали децата си да учат на Запад или в Робърт колидж в Истанбул), общо 11 фабрики в българските земи, една ЖП линия и т.н.

    Може би ще доживея времето, когато ще видя една многостранна история на българското Възраждане, а не както е сега да се набляга на "възходящата" линия образование - църковни борби - революционни движения. Замислете се - сигурно повечето от Вас знаят кога е обесен Левски и кога са избухнали Априлското и Илинденско-Преображенското възстания, но не знаят кога се появява първата гимназия в Българските земи, кога е построена първата ЖП линия, къде са били българските фабрики през Възраждането, как са изглеждали Русе, Варна, Пловдив в сравнение със София през 1878г., какви са били българските вестници през Възраждането, кога е пуснат първият трамвай в София и т.н. И как ще знаят когато официалната българската история почти не се интересува от това, освен като съпътстващи детайли - подробности в пейзажа? Някои ще кажат, че това не е история. Напротив история е - защото за мен величието на една държава не се измерва в това колко велики личности е създала и колко войни е спечелила, а как е живял и живее средния и гражданин. Защото преди ВМОРО е имало Българската Екзархия, която е обучила и възпитала тези хора в своите училища. Защото братята Евлоги и Христо Георгиеви с помощта си за създаването на Университета в София са направили повече за приближаването на България към ЕВропа, отколкото Левски с неговите идеи за "чиста и свята република". Защото проблемът на нашия народ през цялата ни история от Възраждането насам е, че хора като Ботев, готови да умрат за идеите си винаги са се намирали, но хора като Добри Желязков, готови да работят за идеите си и да ги осъществяват, винаги са били кът

    Все пак не забравяйте, че за всичко в историята се иска време. Във вертикална линия на времето българския народ по време на Възраждането наистина има голям прогрес в сравнение с предните векове, но в хоризонтално сравнение с останалия свят, особено ако се набляга на фактите, нещата хич не изглеждат толкова розови
    We don't see things as they are, we see them as we are
    ---Anais Nin----

    Comment


      #47
      Parabellum написа
      Така си е!
      През 19-ти век нашият народ се издига много във културно и икономическо ниво.
      Ако Русия не ни беше Освободила, ние лека полека ще сме влезли в управлението на Европейските части на империята.
      Един малкоизвестен факт:
      Българинът княз Александър Паша Богориди е губернатор на остров Крит. Титлата княз му я дава лично султана-а не Зиези.
      Та този юнак жени дъщеря си за князът на Влашко, който като я вижда какво чудовище е за малко да се застреля, но.............. зестрата която тя му носи явно е била доста прилична, защото след абдикацията му през 1866 година,, той емигрира във Фрнация и тамошните вестници съобщават, че този мамалигар е бил по-богат от барон Ротшилд и всичко това е било от зестрата му.
      Някъде бях чел , че най-големият български град през 19-ти век бил Истанбул-ако това е истина представете си само каква нация сме били
      Уви, недостатъчно е било присъствието на българите в официалния, властови елит. Империята съвсем не е дозряла дотам - противопоставянето на етническия и верския елемент, "рая", правоверни и пр. - това е била доминантата.
      Не се знае какво е могло да стане без освобождението. Имало е идеи за дуалистична монархия, но и те са били доста отричани. То и младотурците са имали проблеми до началото на 20 в., та какво остава за българи.

      Трудна работа е да се освободиме сами. Никой не е успял. Или щяхме да станем фигура в шахмата на великите сили по друг начин, или пък щяхме да последваме арменците. Империята е била всякаква, но като избухва турския национализъм при Ататюрк, е тогава си е.. майката, с извинение.
      Така че, макар и рано, но освобождението е положителен фактор.
      Че е позибързазло от гледна точка на окончателното формиране на българската нация и стопанство е вярно. Но пък, за тях султанска Турция си е била пречка. Пречка после става и Русия, чрез някои свои управленски методи, поради което и идва "разривът". Защото България е била готова за държавно-политически живот и не е пожелала да става играчка в ръцете на големите.

      Comment


        #48
        dibo написа
        Хора - стига сте вярвали на митове и легенди. Хора като Богориди наистина е имало, но те все още са били изключение. За мен хора като него и Екзарх Антим I са направили много повече реално за българите, отколкото например Караджата и другите наши революционери, но това е друга тема. Със сигурност обаче не сме били едно от най-грамотните населения в света по простата причина, че сме имали само три гимназии (ако броим тази в Болград), нито един университет, броят на хората с висше образование е бил едва няколкостотин, само един българин е бил професор към 1878г. (Марин Дринов), имало е само трима милионери в цялата българска общност (това, че в очите на съгражданите ти от забутаното подбалканско градче си богат и голяма работа, не те приравнява с европееца все още, и "чорбаджиите" са го осъзнавали и са пращали децата си да учат на Запад или в Робърт колидж в Истанбул), общо 11 фабрики в българските земи, една ЖП линия и т.н.

        Може би ще доживея времето, когато ще видя една многостранна история на българското Възраждане, а не както е сега да се набляга на "възходящата" линия образование - църковни борби - революционни движения. Замислете се - сигурно повечето от Вас знаят кога е обесен Левски и кога са избухнали Априлското и Илинденско-Преображенското възстания, но не знаят кога се появява първата гимназия в Българските земи, кога е построена първата ЖП линия, къде са били българските фабрики през Възраждането, как са изглеждали Русе, Варна, Пловдив в сравнение със София през 1878г., какви са били българските вестници през Възраждането, кога е пуснат първият трамвай в София и т.н. И как ще знаят когато официалната българската история почти не се интересува от това, освен като съпътстващи детайли - подробности в пейзажа? Някои ще кажат, че това не е история. Напротив история е - защото за мен величието на една държава не се измерва в това колко велики личности е създала и колко войни е спечелила, а как е живял и живее средния и гражданин. Защото преди ВМОРО е имало Българската Екзархия, която е обучила и възпитала тези хора в своите училища. Защото братята Евлоги и Христо Георгиеви с помощта си за създаването на Университета в София са направили повече за приближаването на България към ЕВропа, отколкото Левски с неговите идеи за "чиста и свята република". Защото проблемът на нашия народ през цялата ни история от Възраждането насам е, че хора като Ботев, готови да умрат за идеите си винаги са се намирали, но хора като Добри Желязков, готови да работят за идеите си и да ги осъществяват, винаги са били кът

        Все пак не забравяйте, че за всичко в историята се иска време. Във вертикална линия на времето българския народ по време на Възраждането наистина има голям прогрес в сравнение с предните векове, но в хоризонтално сравнение с останалия свят, особено ако се набляга на фактите, нещата хич не изглеждат толкова розови

        Точно тъй, Възраждането е комплексно нещо. Навремето наблягаха на революционната страна (а тя е била най-неефективната му част, макар и изпълнена с патос). После с учудване се установи важността и на консервативното течение. За икономическия подем малко се говори, но и той е факт.
        Вярно, че не е имало унисверситети, но вишисти е имало достатъчно - маса народ се е изпоучил от Одеса до Париж, с парите от абата или от търговиите на баща си. Гимназиите три, но НАРОДА е бил много образован за тия времена и ниво. Не, че сме били като Запада откъм елити, но народа е бил един от оървите в света по грамотност, и сме били много, много напред.
        Трима милионери?
        Че по ония мерки милионер е равно днес на милиардер. Богати хора е имало много, както и много средно богати. По днешните мерки народът се с състоял от средна класа. И ако е нямало достатъчно на брой големи елити и фактори - то точно заради това е националноосвободителния импулс. Време е било да се махне турската пречка - етнически угнетителна и ориенталска.

        И "балканския градец" не е бил толкова загубен, колкото изглежда от днешна дистаниция. За много неща там са му знаели реда повече и от нас. Да не говорим колко здрав, пълен с живот, че и с БОГАТСТВО е бил. Не бива да се подценява народната традиция и здрав разм - оттам идва много. Па и тоя култ към "ученото" - можем само да го сънуваме днеска. Това е може би най-сериозния аспект.

        Възраждането не е завършило с Освобождението, ей! То продължава и с откъсването от Русия, и със Съединението и Сръбската война, със Стамболовия възход. Апогея му е Балканската война, когато почват първите сериозни удари ((
        Last edited by ; 29-01-2005, 14:52.

        Comment


          #49
          dibo написа
          Замислете се - сигурно повечето от Вас знаят кога е обесен Левски и кога са избухнали Априлското и Илинденско-Преображенското възстания, но не знаят кога се появява първата гимназия в Българските земи, кога е построена първата ЖП линия, къде са били българските фабрики през Възраждането, как са изглеждали Русе, Варна, Пловдив в сравнение със София през 1878г., какви са били българските вестници през Възраждането, кога е пуснат първият трамвай в София и т.н.
          Аз да отговоря а?
          Първата гимназия е Априловската в Габрово
          През 1866 година е построена от барон Хирш първата Жп линия Русчук-Варна
          Първата фабрика на бай Добри Желязков в Сливен 1830 година
          През 1878 година София е била 9-тата дупка на кавала само с 10 000 души население, а Русчук е имал над 100 000
          През 1901 година е пуснат първият трамвай в София
          То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

          Comment


            #50
            Това за данъците и 20000 българи работещи в Цариград го казвате на шега, нали? Доста интересни тези...
            По моя преценка съм обективен.

            Comment


              #51
              Parabellum написа
              Аз да отговоря а?
              Първата гимназия е Априловската в Габрово
              Правилно

              Parabellum написа
              През 1866 година е построена от барон Хирш първата Жп линия Русчук-Варна
              Правилно

              Parabellum написа
              Първата фабрика на бай Добри Желязков в Сливен 1830 година
              Само че бъркаш годината

              Parabellum написа
              През 1878 година София е била 9-тата дупка на кавала само с 10 000 души население, а Русчук е имал над 100 000
              "Изследване направено на града (Русе) през 1866г. показва наличието на население от 20 344 души /10038 мъже и 10306 жени/, 6602 дворища, 812 дюкяни. . . "
              "Според първото преброяване на населението през 1880 г. София е наброявала 20 501 души"

              Град с над 100 000 души население в България по онова време няма. Най-близкия такъв е Солун.

              Parabellum написа
              През 1901 година е пуснат първият трамвай в София
              Правилно
              We don't see things as they are, we see them as we are
              ---Anais Nin----

              Comment


                #52
                lzl написа
                Това за данъците и 20000 българи работещи в Цариград го казвате на шега, нали? Доста интересни тези...
                Не е шега, бая народ е имало в Цариград, цял квартал. Видях едно резлигиозно книжле, издадено в Цариград, със списък на спонсорите - около 350 човека, пълно с известни имена, все цариградчани.

                Comment


                  #53
                  Не знаех за точната бройка, но че София е била твърде забутано място си личи от старите снимки.
                  Интересно, Русе още тогава е имало европейски наченки, дали зарди това, че е на пътя от Европа за Цариград, дали заради Мидхад паша, дали заради русенци.

                  Comment


                    #54
                    Araslan написа
                    Е ама ти имаш някакви парични доходи а те не са имали.Каквото изработят на нивата това е.То за какво са наречени тъмните векове защото нявсякъде селячеството е подтискано(да живее комунизмът! ) без значение дали от български боляри византийски архонти германски рицари или японски самураи.
                    Ба, потискано, ама донякъде. Десятъка е в натура - 10%. И като знаем от Записките как се броят овцете за данък... Тормозен е целият етнос, къде по-вече, къде по-малко, но не толкова икономически (поне не през 18-19 век)., а етнически и религиозно. Което не е малка беля, разбира се.
                    Аз твърдя, че най-потискано е след 44-та.
                    Last edited by ; 30-01-2005, 13:50.

                    Comment


                      #55
                      Дибо е съвсем прав в оценката си, нещо повече, наистина основният проблем от който страда историческото ни съзнание е едностранчивостта.

                      Comment


                        #56


                        За същността и предназначението на тази книга

                        Значимостта на проблема за правата на християните в Османската империя по мюсюлманското законодателство не е нужно да бъде доказвана. В дисертацията на Владимир Гиргас правата на християните са изследвани въз основа на постановленията на шериата-мюсюлманските свещени религиозни правни норми. Ислямският религиозен и идеологически модел е в основата на османската политическа система. Наред с последователно прилаганият централизъм и пълната милитаризация на обществения живот ислямското религиозно право формира фундамента на османския деспотизъм. Стремежът на османските султани да използват исляма за укрепване на авторитета на централната власт намира израз в създалата се практика от главния мюфтия да се иска фетва по най-важните въпроси разглеждани и утвърждавани от султанското правителство. Въз основа на документи и научни съпоставки авторът доказва, че основите на правната система на империята не позволяват изравняване на правата между мюсюлмани и християни, като стремежите на османските султани в тази насока (инспирирани от Великите сили в хода на развитието на т.нар. източен въпрос) само влошават положението на християните - поданици на Османската империя.

                        В Дисертацията се разглежда проблем, който до голяма степен стои в основата на дългата антиосманска съпротива на балканските народи. Дисертацията може да окаже съществено влияние върху живеещите днес генерации за съвременната оценка на българското минало "в сянката на Азия".

                        Робство, владичество или присъствие?

                        Една възможност да се даде отговор на този въпрос Ви предлага тази книга, защото не бива да се забравя, че Османската империя се изгражда и развива като теократична монархия въпреки предизвикателствата на Новото време; защото съвременният човек не си дава сметка за значението на религията преди столетия. Погрешно би бегло да съдим по нейната роля от ХХ век за предходни исторически времена - всяко от тях е само за себе си.
                        Last edited by ; 31-01-2005, 13:25.

                        Comment


                          #57
                          Авторът разглежда официалните правила в Османската империя и прави правилния извод, че равноправието на българите е било невъзможно.
                          То за същия извод е достатъчно да се види практиката - фактите са безброй и са известни. Само че през 19-ти век нещата се смегчават донякъде, българите стават сериозен икономически фактор, а именно невъзможността да получат равни права с турците и самостоятелност и продължаването в някои аспекти на гнета по национален и религиозен признак довеждат до освободителните стремежи.
                          Интересно какво става в Македония и Тракия, които остават под турска власт до 1912. Стига се при мадотурците чак до назначаване на българи в полицията и т.н. Обаче в началото. После - пременил се Илия, погеднал се .....

                          Comment

                          Working...
                          X