5-те века под турско?!

[Parabellum]

Originally posted by "фон Цеков"

: /.Проблема е че този период е много отдалечен от нас в времето за да си изградиме праилна представа.Поне за мене е така...

Напротив точно този период е златна мина за историците.Първо защото е много богат на Документи.Османската империя е била с много тромава бюрократична машина.Всичко се е пишело и запазвало.Ние Българите сме щастливци,че единият от турските архиви е бил в София.Другите са в Истамбул,Анкара и Измир.Става още по-лесно щом Турция отвори през 90-те години Истамбулският си архив за нас.
Вече почити всичко може да се разбере за този период от 500 години.

[Hauptmann]

„Македония", бр. 22 от 29.IV. 1867 г.

„Имаме пред очи три-четири разни дописки, които говорят за едно жалостно приключение, което станало по Великден в този град, от тези разни дописки ний изваждаме следуюшето:
От времето на гръцките завери кажи, че комай всяка година по Великден все се попущват празни слухове за едно каняние на турците да колят уж християните, но таз година, незнайно как, тези слухове бяха повече разпространени и без малко да станат причина на една нечакана злочестина в Казанлък.
Казанлъшкият мюдюрин, поканен от Дунавския Управител Митхад паша, в денят срещу Великден бил отишъл да ся види с него на Балканът, дето и останали да пренощуват в манастирът наречен Габровский. Между това той бил оставил наместник някого си Мустафа — член от мезлича, комуто и заповядал да бди над благочинието и особенно през нощта на Великден, когато обикновенно християните подраняват на черква. Мустафа, инак добър и честен мюсюлманин, но който имал само този недостатък — да си посръбнува повечко, като поискал да изпълни таз на модюрина заповед с възможната точност, намерил заптиетата недостатъчни, затова и заръчал на едного от турците, мюхтар в този град, да му събере частни лица, няколко мюсюлмани, които могат да носят оръжие, но без да му разправи, както казуват, защо му ся. Мюхтаринът види ся да е бил някой от твърде неразбраните или от твърде лекомислените, щото да си въобрази, че таз заповед на мюдюриновият наместник имала някои свръзки с пусканите слухове за кланета на християните, като изпълнил ревностно задачата и натъкмил до 20 души юнаци, сколасал да иде и да посети веднъж свои приятел, на които съобщил, казуват, да не ходи таз нощ на черква, защото не ся знае да не станат зян някои от християните. След неговото заминаване приятелката сколасала да съобщи този секрет на комшийките си и от уста в уста това ся разчуло из градът, но хората или всички не чули или повечето не повервали и отишли пак в черква.
Като чукала черква, Мустафа повел натъкмените от мюхтарина юнаци и тръгнал да обхожда градът и окло черквите, но, както ся разбира, трябва да е бил глътнал повечко и да му била зашеметена главата, защото като дошли до черквите във калпакчииската махла, позволил си да влезе от юнаците си в черковния двор. Подкукуросаните от предварителните слухове жени, които били по двора, като видели, че навлизат в двора турци, оръжени и не в жандармска форма, още повече ся подкукуросяли и побързали да влизат в черква; „Турци напълниха дворът", като извикали, произвели смущение в черквата, тъй щото следуванието на службите ся пресякнало.
Друго едно обстоятелство в същото време послужило, за да увеличи страха и смущението в черквата. Точно не ся знае, как е станало, защото и дописките не говорят еднакво, едни казуват, че от сподирниците на Мустафа някой, като влязъл чак в черквите ударил една плесница на едно момче, други — че го уловили да го разтръсват, има ли оръжие у него си, а други — че го сплашили уж, че щя го колят, но всички съгласуват, че момчето изпищяло, жените, които видели и чули, извикали повече, този вик бил вече белег на всеобщо уплашваше. Децата писнали, отчаяно викали и тичали за защита към мъжете, но, притискани едни от други, падали, баялдисвали. Мъжете, едни търсели накъде да ся скрият, други разграбили дръжките на свещните и изпочупили троновете да докопат нещо да ся бранят, други чупили джамовете да видят, какво става повън, други, по-сърчени, кой с каквото докачил, затекли ся към вратата. Мустафа, виновникът на всичко това, смаят, и не по-малко уплашен, и той викал „коркмаин" (не бойте се, бре), но в врявата на страха и на отчаянието гласът му не ся чувал вътре, и тези, които излезли навън, уловили ся, кой на кавга, кой на разправия с него, тъй щото дода ся разбере работата, да доуспокояват уплашените мъже, жени и деца, трагическата, а в същото време и комическа тая сцена траяла от 1/2 час."
:lol:

[messire Woland]

по испанско

Нещо не намирам много смешние елементи - честно казано, погледнато от днешне гледна точка, това ми изглежда така:
група въоръжени цивилни, принадлежащи към една религия влиза насред религиозен празник с оръжие в храма на изповядващи друга религия. Тези с оръжието започват да заплашват и бързо се стига до критична ситуация.
Това, извинявай, много ми напомня на бандите от подобни ОФ-дейци (и разните подобни на тях), които правеха (макар и не в такава остра форма) подобни неща. Ти май всъщност тайно им се възхищаваш?

[Hauptmann]

E, има и други дискурси на прочит; ама човек трябва да си впрегне чувството за хумор, както са направили авторите на дописката от преди 130 години...
* * *
научете се да боравите с автентични текстове, бе хора :idea:

[gollum]

Нищо смешно няма в една социална действителност, в която в общественото съзнание на една от групите подобна ситуация е възможна. Независимо, дали я описваш хумористично или не. Защото те са предпочели да я остветлят хумористично, но на участниците едва ли им е било много смешно.
А за работа с източници - имаме известна практика в това отношение.

[Hauptmann]

Некои съображения относно: социалната действителност по него време, механизмите на упражняване на властта и взаимоотношениията между отделно взети етноси

Иван Хаджийски. Бит и душевност на нашия народ. Т. ²²: Бит и душевност на еснафа и дребния собственик преди Освобождението

Какво е обикновеното обяснение за причините на Априлското въстание? Завладяването ни от турците установило петвековно „тъмно" робство. Турската феодална власт подложила на нечуван произвол покорените раи: непосилни данъци, насилия, убийства, безчестия. Въпреки това обаче народът, вместо да подеме борба против угнетителите си, подивял, оскотял и скрит зад мъдростта „покорна главичка остра сабя не сече", заспал дълбок, непробуден вековен сън. За негово щастие обаче в 1762 г. припламва искрата на Паисия — искра на народно осъзнаване, искра на стремеж към свобода. Веднъж породена, макар и в много ситен и скромен вид, идеята за свобода започва да едрее като пролетен ден: от искра става лъч, после пламъче, пламък и най-сетне избухва като пожар в Априлското въстание.
Но пита се тогава защо в 1856 г., когато дядо Никола с руски рубли в кесията канеше габровското население не към въстание, а към протест срещу неприлагането на дадените на българския народ с хатишерифа и танзимата правдини, той биде подгонен и убит не от башибозуци и низами, а от габровски „раи" начело с габровския чорбаджия Христо Дюстабанов.
* * *
Не е вярно, дори смешно е да се твърди, че въстанието било предизвикано само от непоносими данъци, произвол на турската администрация, безчинства на частни лица турци, обезчестяване на жени, дишхакъ и други насилия.
Данъците преди въстанието решително не са били непоносими. Известни злоупотреби при събиране на данъците били възможни в по-затънтени краища и почти били изключени в места, където избухна въстанието, защото там винаги българщината е била будна и не е позволявала такива безобразия поне малко преди въстанието. При това десетъкът като натурален данък е най-поносимият вид облагане, пред вид безпаричността на селянина, поради което бе запазен дълги години и в свободна България.
Смешно е да се говори за системен произвол от страна на турската администрация. Какъв произвол е имало в един Калофер напр., където всеки пратен мюдюрин е треперел да не засегне нещо старците, защото достатъчно било те да напишат два реда на дядо Тъпчилеща в Цариград, за да изстине мястото му в Калофер, и той да си замине между два дни? Какъв произвол е имало в Копривщица, Панагюрище, Тетевен, където турчин не е имал право да минава яхнал на кон, където кадъна не е могла да роди? Какъв произвол е имало в Котел или Казанлък, управлявани фактически от българи — мемлекет-чорбаджии? Какъв произвол е имало в Сливен и Ямбол, където за най-голяма турска храброст се е смятало минаването нощем през Клуцохор или Каргона (българските части на тези градове) и където, когато турчин искал да се похвали, че е храбър, казвал: „Наемам се да мина нощем през Каргона"? Какъв произвол е имало в Габрово, където дядо Илия Видинлията, личен приятел на султана, е обуздавал дори изпратените там турски офицери?

[gollum]

Ами определено има разминаване между двата приведени от теб материала, не мислиш ли? Защото от вестникарската статия става ясно, че не малка част от българското население на Казанлък и част от турското сериозно са приели възможността турците да упражнят насилие. Пиша "сериозно", защото очивдно точно така са възприели сиутацията и двете страни. Самият факт, че случката е била изтълкувана така означава, че подобно напрежение е същестуввало. Независимо от това как интерпретира нещата Хаджийски. И самият факт, че подобно нещо не се е случило тогава (но се е случвало значително по-рано и малко по-късно) не означава много - важното е как тогава са се възприемали нещата в съответните общности. А вестникарският откъс говори достатъчно ясно за това , поне според мен.

[Hauptmann]

Надценяваш междуобщностната враждебност и подценяваш търпимостта между групите в един пъстър в етническо отношение социум; т.е. поддаваш се на една широко разпространена методологическа грешка в подхода към действителността... Тя, както много добре знаем и двамата, е значително по-многоаспектна от априорните изследователски схеми, в които се опитваме да я натъпчем

[gollum]

Така е наистина .
Но причината да напиша това нещо бе все пак тази, че не бива смешното във вестникарското описание да закрива другият аскпект на нещата (заради който постнах тези свои съмнения). Съвсем не надценявам нещата - ясно е, че тази страна на социума не ебила доминантна, но всепак е съществувала (индикатор за това е начинът, по които повечето преки участници тълкуват събитията, в противовес на вестникарите, които пишат статията). Т.е., възражението ми беше срещу наблягането на смешното от товя страна. Далеч не е само то .

[Гост]

Tozi koito stava chervei po svoq volq,ne sledva da se oplakva , che go machkat!!!!

[gollum]

Е, хъм, кой в случаят става червей по своя воля?

[Гост]

Вай-вай Аллах!

Тоз който се опитва да търси аналогии и паралели между"тогава" и"сега" като в основата на аргументацията си поставя времето на "добруването"на нашия народ под властта на султана!!!Може би да е искал да се пошегува...ама на -"и от играчка става плачка "!

[Parabellum]

Тоз който се опитва да търси аналогии и паралели между"тогава" и"сега" като в основата на аргументацията си поставя времето на "добруването"на нашия народ под властта на султана!!!Може би да е искал да се пошегува...ама на -"и от играчка става плачка "!

Добрувал ли е нашият народ под власта на Падишаха?

[Гост]

Оцелявал е!

[Araslan]

Оцелявал е точната дума!Когато турците окончателно превземат българските територии българският етнос е пред колапс и единственият начин да не бъде изклан до крак е било да наляга парцала.Съзнателно или не българите са се зазили и не са се оставили да бъдат потъпкани и асимилирани.А това франсе дето го измъдрило това със присъствието сигурно е имал в предвид "османско присъствие" в Австро-Унгария Хърватия и Влашко.Поне там наистина е имало присъствие...