За предателството на Левски
Аз също се присъединявам към застъпниците на тезата , че поп Кръстю не е предал Левски. То се вижда от всичките досега изброени подробности. Този голям материал, ако се пооправи в полемичната му част може спокойно да се публикува и да служи за ориентир за нивото на нашето Национално-освободително движение. А, ако се заровим в него ще срещнем много такива миризми. Но то е такова, каквото го правят хората. Нашите предшественици. Такива са били, такива са и делата им. В много случаи миризливи. Че и вонящи. На техния фон дейноста на Левски, Ботев и още много други изглежда действително апостолска и достойна за пример.
А литературните произведения на дядо Вазов се схващат като историческа истина. Като първа инстанция. И там категорично заявеното "Той бе предаден от един поп...", така се е наслоило в съзнанието на цели поколения българи, че много трудно ще бъде опровергано. Въпреки категоричните доказателства за други предатели. За много предатели.
:sm186: Казват, че проклятието на българския народ било предателството! Може би затова, зад сянката на всеки един наш герой се навървят и се крият, по няколко наши предатели. Като тези на Левски, като тези на А. Кънчев, като тези на Ботевата чета. А в средновековието българите се славели, като най-почтенният народ. И това го признават техните противници. И враговете им.
:fire: Спори се кой е убил Ботев, но доколкото си спомням, той също не е ударен в челото (както литературното твърдение е наложило), а в гърдите. В музея в Калофер, уредниците посочват този факт, публикуван след уточняванията от комисия, обиколила местата на сраженията на четата, след освобождението. В нея е участвал и Никола Обретенов, обвиняван по-късно в ограбване на парите носени от четата (бил е касиер) и убийството на войводата. Тази комисия твърди именно, че Ботев е ударен от куршум в гърдите, където е засегнат някакъв нервен център. При засягането му се получава ефект, както при обесване на човек. Той се изпуска и изпразва от всякъде. Този факт кара комисията по естетични съображения, да не разпространява широко истината и до сега да се счита за такава, дядо Вазовото виждане за геройска смърт. Като, че ли смърта на човек винаги трябва да е геройска. А тя си е смърт! За него! За нас живите е вече нещо друго! :nworthy:
Аз също се присъединявам към застъпниците на тезата , че поп Кръстю не е предал Левски. То се вижда от всичките досега изброени подробности. Този голям материал, ако се пооправи в полемичната му част може спокойно да се публикува и да служи за ориентир за нивото на нашето Национално-освободително движение. А, ако се заровим в него ще срещнем много такива миризми. Но то е такова, каквото го правят хората. Нашите предшественици. Такива са били, такива са и делата им. В много случаи миризливи. Че и вонящи. На техния фон дейноста на Левски, Ботев и още много други изглежда действително апостолска и достойна за пример.
А литературните произведения на дядо Вазов се схващат като историческа истина. Като първа инстанция. И там категорично заявеното "Той бе предаден от един поп...", така се е наслоило в съзнанието на цели поколения българи, че много трудно ще бъде опровергано. Въпреки категоричните доказателства за други предатели. За много предатели.
:sm186: Казват, че проклятието на българския народ било предателството! Може би затова, зад сянката на всеки един наш герой се навървят и се крият, по няколко наши предатели. Като тези на Левски, като тези на А. Кънчев, като тези на Ботевата чета. А в средновековието българите се славели, като най-почтенният народ. И това го признават техните противници. И враговете им.
:fire: Спори се кой е убил Ботев, но доколкото си спомням, той също не е ударен в челото (както литературното твърдение е наложило), а в гърдите. В музея в Калофер, уредниците посочват този факт, публикуван след уточняванията от комисия, обиколила местата на сраженията на четата, след освобождението. В нея е участвал и Никола Обретенов, обвиняван по-късно в ограбване на парите носени от четата (бил е касиер) и убийството на войводата. Тази комисия твърди именно, че Ботев е ударен от куршум в гърдите, където е засегнат някакъв нервен център. При засягането му се получава ефект, както при обесване на човек. Той се изпуска и изпразва от всякъде. Този факт кара комисията по естетични съображения, да не разпространява широко истината и до сега да се счита за такава, дядо Вазовото виждане за геройска смърт. Като, че ли смърта на човек винаги трябва да е геройска. А тя си е смърт! За него! За нас живите е вече нещо друго! :nworthy:
Comment