Васил Левски - детайли

[boilad]

Двете ми любими книги по темата за Левски, макар и писани в края на една отиваща си епоха, която днес отричаме, са много по-добре написани и структурирани от глупостите, които напоследък (последните десетина години) съм чел по въпроса. Неща от рода на "Масонската ложа и братството на Левски", блудкавия биографичен роман от Георги Ганчев "Васил Левски - святият и чистият", "Васил Левски - заблуди и истини" на Галина Златарева, или "Апостола пита: "Народе????"" от Константин Дуфев. Наистина това не пречи да има и добри изследвания на които не съм попаднал, както и в миналото пък има глупости като посочените.
И понеже съм тръгнал с критиката да кажа няколко думи и за Захари Стоянов. Безспорно е, че като човек и той си има своите особености и пристрастия, нещо което сам признава в знаменитите си "Записки", но за много неточности е виновен не толкова характера му, колкото нивото на тогавашното познание за Левски например. Захари е подготвял второ издание на книгата и дори е открил ловешкия архив (в тървото издание пише, че документи от Левски не са останали). До голяма степен може да бъде определен като основоположник на изследването на българското националноосвободително движение. Началния замисъл за "Записките" е бил те да обхващат много по-голям период от време, започвайки от 1850г., когато е било най-голямото българско въстание срещу османската власт, но трудностите по събирането на материали и разходите свързани с това карат автора да изостави епичния по размаха си замисъл и да се концентрира главно върху събствените си преживявания. Друга част от "неточностите" допуснати от него са породени от конюнктурата на времето в което твори и могат да се определят като пропаганда.

[boilad]

Левски е опериран от апандисит, но нещо раната не е заздравявала.

Относно заболяването на Левски няма единодушие. Унджиев предполага абцес, други язва и т. н. Сигурно е едно, операцията е в областта на коремната кухина. В спомените си Христо Иванов говори за "стомахна болест", а на друго място твърди, че лекарите не искали да оперират, зашото било опасно за сърцето. Пак той разказва, че през 1868 - 1869г. Левски ходел с отворена рана. Любомир Дойчев разказва, че това е причина при посещение в Бургас през 1869г. Левски да посети някаква баба знахарка. Захари Стоянов в биографията на Левски разказва пак за същата 1869г., че Левски се запознал с бай Иван Арабаджията от Царацово, защото припаднал току пред прага му. По-късно, когато раната вече е затворена, Левски продължавал да се лекува като пиел отвара от някаква билка, която му носел отец Матей Преображенски - Миткалото (по спомени на Марийка Сиркова).

Мисля, че в писмо до Стоян Заимов, или като бележка към спомените си, Христо Иванов пише, че докато раната била още отворена Левски "сам си пъхаше фитилити" (цитирам по памет, защото не можах да намеря из бумагите точно това свидетелство), тоест Дякона сам поставя дренаж на незарастналата си рана.

[boilad]

Ето и някои материали относно шифровъчните практики в БРЦК и ТЦБК: http://electronic-library.org/articl...e%200168.html; http://electronic-library.org/articl...le%200160.html

[TypTyp]

...В спомените си Христо Иванов говори за "стомахна болест", а на друго място твърди, че лекарите не искали да оперират, зашото било опасно за сърцето...

Това за сърцето прави нещата още по-интересни. Някъде из "Строители на съвременна България" на С. Радев, бях попаднал преди време на подобно твърдение - че Левски е страдал от сърце.

[boilad]

Това за сърцето прави нещата още по-интересни. Някъде из "Строители на съвременна България" на С. Радев, бях попаднал преди време на подобно твърдение - че Левски е страдал от сърце.

И аз имам подобен блед спомен, но дали беше от "Строителите" не съм сигурен. Все пак това, което са казали лекарите има резон. Всяка операция натоварва сърцето, дори то да е здраво. Трябва да имаме предвид и нивото на тогавашната анестезиология, която току що (образно казано) се е появила като наука, което пък допълнително би усложнило положението.
Христо Иванов разрешил ситуацията по хайдушки като казал на докторите, че ако не изцерят Левски, ще го последват в отвъдното.

[Mishok]

Да четох че страдал от сърце, ама не се уточнява дали не е било мъка заради робията ни. Как човек болен от сърце е можел да прави зимно време преходите, дето ги е правил Левски?

[Mishok]

[Mishok]

Макар да съм доста внимателен със тезите за световната конспирация, тази работа със натрапеният на сила на Левски Д. Общи, който е бил преди това в Италия при масини - ми замирисва на заговор.

[boilad]

Макар да съм доста внимателен със тезите за световната конспирация, тази работа със натрапеният на сила на Левски Д. Общи, който е бил преди това в Италия при масини - ми замирисва на заговор.

Какво общо пък има между Мацини и Общия?! По времето когато последния е в Италия, Мацини от 7 - 8 години живее в Лондон. За сметка на това връзка между Мацини и Левски може да се намери. През пролетта на 1869г. група представители на революционно настроената емиграция посещават редица изявени по това време революционери сред които и Мацини. Освен това между идеите на Левски и Мацини има много сходства, а Общи въобще не блести с някакви теоретични познания, нееднократно е изтъквано включително и от Левски неграмотността му (да не кажа простащината). Въобще Левски не е някакво изолирано от революционните тенденции на епохата явление.

[Mishok]

Преполагам много неща не са се харесали на масоните от дейноста на Левски. Даже е бил опасен за техните планове. Ето защо им е бил и неудобен.
Общи е бил доста тъп, но именно с това е допринесъл за провала на организацията. Има някаква вероятност: да са го изпратили да провали Левски.

[boilad]

Че кой с всичкия си ще повери активно мероприятие на прост човек? В тази тема (отговор 21) вече писах как Общи попада в организацията и, че има съмнения, че може би е шпионин, но както тогава, така и сега доказателства в тази насока няма. Чисто и просто грандоманията на Общи му изиграва лоша шега. Искал е да бъде Някой с главно "Н" и видял възможност за себеизява в революционното движение, може би се е изживявал като значима личност, но не е имал нужните качества да бъде такъв. По лошото е, че от грандоманията си страда не само той.

[boilad]

Опити за освобождаване на Левски:
1.След откарването на заловения в Ловеч,вечерта на 27.12.1872г. у Сиркови се събират поп Кръстьо и Димо Петров Драсов.Последния настоява да избавят Левски.Поп Кръстьо отговаря,че властите не знаят кого са заловили и затова по-добре да не бързат,защото подобен опит би събудил подозрителността им.
2.През нощта на 28 срещу 29.12.1872г. комитетските дейци в Търново опитват да запалят конака,та в суматохата заловените да успеят да избягат или да изгорят.Неуспеха на тази акция напълно потвърждава съображенията на поп Кръстьо.Левски е разкрит.
3.След първия провал търновци опитват да организират чета и да го освободят по пътя,но не успяват да съберат достатъчно хора.
4.Веднага щом на 2.1.1873г. брата на бай Иван Арабаджията от Каратопрак Петър научава за задържането на Левски организира чета,тоест успява там,където търновци се провалят,заминава за злополучния Арабаконашки проход и пристига там само няколко часа след минаването на конвоя с Левски през него на път за София.На практика той разсъждава най логично.
5.Най грандиозен е замисъла на Атанас Узунов,но той се основава на грешното предположение,че Левски ще бъде съден в Цариград.По това време два са основните пътя до имперската столица.Единия от София до Саранбей,от там с железницата до Одрин и накрая Цариград.Дугия е от София към някое дунавско пристанище,от там с параход до Русе,от Русе до Варна с железница и от Варна по море до столицата.В София е изпратен Дончо Фесчията,за да съобщи кога и по кой път ще прекарат Левски.Към началото на февруари подготовката е завършена.Предвижда се три чети на три места да съботират линията Саранбей-Одрин и една чета по линията Русе-Варна.Тогава получават печалното известие за обесването на Левски.
6.Най-фантасмагорична е идеята на Сребрьо Стойновски и Илия Миланов,които искат да освободят Левски,като на негово място оставят приличащ на него човек.
7.Не липсва и дипломатически опит.Доктор Рашко Петров настоява пред руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски,но руския генерален консул в Цариград граф Николай Павлович Игнатиев категорично му забранява да използва служебното си положение за тази цел,макар вече да има прецедент и задържания по същото дело Христо Стоянов,като руски поданик е освободен.

П.П.Узунов явно е имал някаква представа от турското наказателно право,което предвижда обжалване на присъдата пред най-висша инстанция в Цариград,но на него му убягва факта,че Извънредната комисия в София предполага и извънредни действия,а именно,тя действа според член първи на съответния закон,който засяга действия срещу държавата.Без съд предложената от следствието присъда се одобрява от правителството и незабавно влиза в сила.

Пропуснал съм и един друг опит за спасяването на Левски. В спомените си доктор Христо Стамболски твърди, че Иванчо Пенчович известил "тайним образом" (тоест без да издава самоличността си, вероятно чрез трето лице) арестуваните да се отрекат от предишните си показания. От протоколите е видно доколко са се вслушали в съвета му.Характерното в случая е, че доктор Стамболски преразказва думите на засегнатото лице и това е една от причините повечето изследователи да не му се доверяват или направо да го игнорират (другите причини са по-скоро конюнктурни и се дължат на някаква вменена "вина" на хаджи Иванчо, затова, че поставил подписа си под предложението за присъдата).

П. П. Накрая бих искал да вметна един щрих към личността на хаджи Иванчо. Той е избран от русчуклии за техен представител на Учредителното събрание.

[Mishok]

Че кой с всичкия си ще повери активно мероприятие на прост човек? В тази тема (отговор 21) вече писах как Общи попада в организацията и, че има съмнения, че може би е шпионин, но както тогава, така и сега доказателства в тази насока няма. Чисто и просто грандоманията на Общи му изиграва лоша шега. Искал е да бъде Някой с главно "Н" и видял възможност за себеизява в революционното движение, може би се е изживявал като значима личност, но не е имал нужните качества да бъде такъв. По лошото е, че от грандоманията си страда не само той.

Защо да му поверяват цяло едно мероприятие. Достатъчно е било да го наредят по-близо до Левски и сами видяхме , какво стана.
Подобен човек не може да не развали всичко, до което се докопа. Левски не случайно, много се е пазел от него.

[Mishok]

http://neverojatno.wordpress.com/2008/11/23/pismo/#comment-10110

Банда свински анархо-комунисти се възползвали от името на героя и написали това ненормално писмо.
Тъпанарското в цялата история е че Карбовски и Сл. Трифонов се хванали на въдицата и го обсъждали в предаванията си.
От самото писмо лъха на долнопробен анархо-комунизъм и тъпанарщина, ползвани са цитати от други писма на Апостола за да се състави това.
Жалкото е че много хора го смятат за актуално, което говори само едно - българите са болни от комунизъм.
Писмото е някъде от 2011г. но аз чак сега научих за него , ако живеех в България щях да съм чул по-рано. Мисълта ми е че българските националисти са проспали този момент и по форумите им нищо не излезна относно това писмо.
И това ми били националисти.
Човек, ако им направи една анкета половината ще кажат че писмото е много актуално.

[1951]

Интересна статия:

http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1681230