Двете ми любими книги по темата за Левски, макар и писани в края на една отиваща си епоха, която днес отричаме, са много по-добре написани и структурирани от глупостите, които напоследък (последните десетина години) съм чел по въпроса. Неща от рода на "Масонската ложа и братството на Левски", блудкавия биографичен роман от Георги Ганчев "Васил Левски - святият и чистият", "Васил Левски - заблуди и истини" на Галина Златарева, или "Апостола пита: "Народе????"" от Константин Дуфев. Наистина това не пречи да има и добри изследвания на които не съм попаднал, както и в миналото пък има глупости като посочените.
И понеже съм тръгнал с критиката да кажа няколко думи и за Захари Стоянов. Безспорно е, че като човек и той си има своите особености и пристрастия, нещо което сам признава в знаменитите си "Записки", но за много неточности е виновен не толкова характера му, колкото нивото на тогавашното познание за Левски например. Захари е подготвял второ издание на книгата и дори е открил ловешкия архив (в тървото издание пише, че документи от Левски не са останали). До голяма степен може да бъде определен като основоположник на изследването на българското националноосвободително движение. Началния замисъл за "Записките" е бил те да обхващат много по-голям период от време, започвайки от 1850г., когато е било най-голямото българско въстание срещу османската власт, но трудностите по събирането на материали и разходите свързани с това карат автора да изостави епичния по размаха си замисъл и да се концентрира главно върху събствените си преживявания. Друга част от "неточностите" допуснати от него са породени от конюнктурата на времето в което твори и могат да се определят като пропаганда.
И понеже съм тръгнал с критиката да кажа няколко думи и за Захари Стоянов. Безспорно е, че като човек и той си има своите особености и пристрастия, нещо което сам признава в знаменитите си "Записки", но за много неточности е виновен не толкова характера му, колкото нивото на тогавашното познание за Левски например. Захари е подготвял второ издание на книгата и дори е открил ловешкия архив (в тървото издание пише, че документи от Левски не са останали). До голяма степен може да бъде определен като основоположник на изследването на българското националноосвободително движение. Началния замисъл за "Записките" е бил те да обхващат много по-голям период от време, започвайки от 1850г., когато е било най-голямото българско въстание срещу османската власт, но трудностите по събирането на материали и разходите свързани с това карат автора да изостави епичния по размаха си замисъл и да се концентрира главно върху събствените си преживявания. Друга част от "неточностите" допуснати от него са породени от конюнктурата на времето в което твори и могат да се определят като пропаганда.
Comment