Васил Левски - детайли

[boilad]

От известно време в публичното простраство битува тая информация, която научно не доказва нищо освен, че журналистите (разбирай драскачите) произведоха поредната новина, а едни други хора усвоиха едни пари за едно проучване!... Още на времето Хайтов (и не само той) е обърнал внимание на релефа на местността. Това, че не е имало видимост само потвърждава спомена на заптието, което е старши на наряда, че е изпратил подчинения си колега да проследи съмнителния ловчанлия.

[Mishok]

[Mishok]

[DelaRea]

Попаднах на нещо интересно в един друг форум - става дума за някаква среща между барон Хирш и Васил Левски.

http://forum.abv.bg/lofiversion/index.php/t84918-50.html

" ... Малко известен е факта за срещата състояла се между барон Хирш и Левски (известно е било влиянието на барона сред румънската масонска ложа членове на която са били Ангел Кънчев; Г.С Раковски и Никола Обренетенов). Извадки от нея цитирани от Рифат бей в неговата прокламация "Аз протестирам"

Барон Хирш - Вашето движение го определям като ходене в гъста гора. То е без ориентация.

Левски - Това е така. Но ние разчитаме на това да я предизвикаме.

БХ - Вие българите можете да я предизвикате, но не можете да я контролирате. Не забравяйте че България като територия е спорно нещо. Гърци, сърби румънци и турци ще Ви оспорят много територии и население.

Левски - Ние разчитаме на Русия да ни помогне.

БХ - Да, тя ще ви помогне. Но тя е монархия - при това деспотична. Тя ще Ви направи свое подобие. Вие нямате свои представители, които целия Ви народ да познава.

Левски - Коя сила би могла да се застъпи за нас?

БХ - Естественно, че Русия. Но без подкрепата на другите сили - и нейния глас няма да бъде чут. Помнете драги - вашата съдба е въпрос на съглашение между Великите сили. Който и да е - ще уреди своя интерес по земите Ви, използувайки Вашите стремления."

Край на цитата. Въпросът ми е, дали някой знае нещо повече за това, имало ли е наистина подобна среща?

[DelaRea]

Още нещо прелюбопитно - за отношенията между Левски и Иванчо Хаджипенчович.
В статията за Иванчо Хаджи Пенчович в Укипедия ( http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%...B2%D0%B8%D1%87 ) пише следното:

"Твърдения на Марко Балабанов и Христо Стамболски, че са се срещали с Левски през 1871 г. именно в дома на Хаджипенчович на о-в Халки до Цариград, подсилват впечатленията, че Хаджипенчович е бил посветен в тайни, които впоследствие е използвал срещу българското освободително движение."

Ето и още нещо за срещата на остров Халки:

http://liternet.bg/publish2/eivdimitrov/carigradski.htm

"Марко Балабанов ни съобщава, че през 1871 г. на остров Халки “доходи известният революционен апостол Левски. Той бе слязъл на госте у покойния Иванчо Хаджи Пенчович, член на държавния съвет (Шураи девлет), в дома на когото и преспа 2-3 вечера” (с. 371). Нямаме основания да се съмняваме в достоверността на това изключително интересно свидетелство, още повече че М. Балабанов твърди, че той самият, както и приятелят му Хр. Стамболски, са се срещали лично с Левски на Халки. Но завръзката тук е другаде - в това, че Левски е бил гостенин (а значи е бил в близки отношения със стопанина) тъкмо на Иванчо х.Пенчович; никой не е могъл да предвиди тогава, че следващата им среща ще бъде след две години в София, като единият ще е подсъдим, а другият - член на съда, издал смъртната присъда. Срещи - странни, фатални, прокобни.
Какво ли е дирил Левски на Халки у Иванчо х. Пенчович?, който, след развръзката на драмата от 1873 г., е споделял пред М. Балабанов: “Плаках настрана като дете, но не ми бе за жалост възможно да го спася”. Каква е истината за отношенията между двамата - двете може би крайни лица на България и българското в един “възел” на историята ни? "
Край на цитата.
И така, тук въпросът е следният - какви са били наистрина взаимоотношенията между Апостала и неговият съдия? Може ли да се окаже че и двамата са били от една и съща страна на барикадата?
Знаел ли е Хаджи Пенчович за делата на Левски, когато го е съдил? За мен, отговорът е определено, да.
Възможно ли е присъдата да е смърт, именно за да не се разплете цялата конспирация? Услуга ли е направена на Левски тази присъда? Възможно ли е сам Апостолът да е искал смъртта си на бесилото?
С една дума - да не се окаже накрая, че Иванчо Хаджи Пенчович сам е бил в Организацията, създадена от Апостола?

[boilad]

Аз поне за пръв път чувам за среща между Левски и барон Хирш. Струва ми се малко вероятна. Най-малкото не е ясно кога и къде би трябвало да са се срещали, а и Левски навсякъде утвърждава, както и Раковски преди него, че българите трябва да разчитат на собствените си сили (в почти стенографски предадения разговор между него и Хирш той твърди, че разчитаме на Русия, нещо абсолютно несъвместимо с възгледите му). Освен това целия диалог е безсмислен, защото барона или не познава положението на българите, или двамата с Левски се баламосват, ей тъй лаф олсун. Да допуснем, че няма хабер от "движението" на Левски и затова твърди, че то е без ориентация,то пак опираме до безсмислието на разговора, защото Дякона се съгласява. Иначе съществуват спомени, които говорят за познанство между Левски и някои от инженерите, ръководещи строежа на Хиршовата железница.

В спомените си доктор Христо Стамболски описва по-подробно от Марко Балабанов пребиваването на Левски в Цариград през 1871г. и как точно се е стигнало до запознаването с Иванчо Пенчович така, че отговора на въпроса: "Какво ли е дирил Левски на Халки у Иванчо х. Пенчович?" е в спомените на Стамболски. И да, Иванчо Пенчович много добре е знаел кого съди и не е мислел, че с присъдата му върши услуга, лична или на организацията като цяло, иначе защо ще е това съжаление изказано не само пред Марко Балабанов.
"На мен се разкриваха много хора, но не са работили. Как да ги изгоря?" - дали тези думи на Левски произнесени пред комисарите в София не са били предназначени конкретно за един от тях?

Ако Арабаконашкия обир е внесъл смут в душите на съзаклятниците, то как ли са се чувствали хората, които лично познават Левски, при вестта за задържането му? Все пак в онзи момент никой не е можел да предвиди как ще се държи той. Найден Геров например се опасява "да не пострадат невинни хора", като вероятно визира и себе си, но в кореспонденцията си с началството (граф Игнатиев) и със съмишленици (Евлоги Георгиев например) дори не намеква, че лично познава прословутия Левски (още от 1863г.).

След Априлското въстание набедения туркофил Иванчо Пенчович отразява съвестно последиците за населението, колкото и да се е искало на властите, които са го назначили, да ги прикрие.

[Гост]

http://liternet.bg/publish19/h_hristov/kalofersko.htm

[Mishok]

[Mishok]

Икона на Левски. Лично аз не я одобрявам, но в темата трябва да има всичко свързано с Апостола.

[Mishok]

Как ще коментирате защо по пътя до София никой не е опитал да освободи Левски. Не че не знам, но ми са интересни вашите коментари.

[boilad]

И т`ва ли да повтаряме? Освен това е на тая страница и в тая тема http://forum.boinaslava.net/showthre...l=1#post306862

[KIZIL DELI]

E ай сега никой, Христо Иванов Големия хвърлил една запалена пачавра в конака с цел да придизвика пожар и в калабалъка да го освободят, ама тя взела та паднала на калдъръма и не станала работата.

[boilad]

E ай сега никой, Христо Иванов Големия хвърлил една запалена пачавра в конака с цел да придизвика пожар и в калабалъка да го освободят

По-вероятно е да са искали да го изгорят жив, та да не пропее.

[Mishok]

По-вероятно е да са искали да го изгорят жив, та да не пропее.

Не вярвам да са искали да го изгорят. Левски е бил респектирал доста хората и са го уважавали и са му имали голямо доверие, което той и оправдава на процеса и преди това.

[boilad]

Не вярвам да са искали да го изгорят. Левски е бил респектирал доста хората и са го уважавали и са му имали голямо доверие, което той и оправдава на процеса и преди това.

При всички опозиционни настроения срещу него е доста съмнително какво доверие са му имали. Венцехваленията за личността му са пост фактум. А Книговезеца нека разправя кавото си иска за мотивите да се опита да запали конака, ясно е че той е от заинтересуваните Левски да не проговори. Ако е искал да му помогне, то постъпката му е необмислена (нещо в което силно се съмнявам), но пък добива смисъл, ако целта му е била да навреди.