Васил Левски - детайли

[Mishok]

Още моменти от книгата за Левски.
-Ловечъ, за да спре предателството, а отъ друга страна кроелъ планове за да организира една дружина отъ тракийски съзаклетници, за да заварди софийския пѫть около Пазарджикъ и да освободи осѫденитѣ затворници, когато ги каратъ за Цариградъ.
-Гледайте какви българи е имало навремето само:За другарь презъ планината той е взелъ Никола Рѫженкова отъ Татаръ Пазарджикъ, който по собствено желание искалъ да отиде, понеже ималъ гръдна болесть и, като се чувствувалъ, че наскоро ще умре, казалъ, че предпочита да стане това умиране поне на вѫжето.
-Председательтъ на революционния комитетъ бѣше по това време попъ Кръстю [140] отъ Ловечъ, на когото комитетътъ, отъ признателность, бѣше му подпомогналъ да си направи една кѫща. Той бѣше лице твърде.
----- Тука З. Стоянов ни хвана за големи будали, както са викали по онова време. Този комитет бил направил къща на поп Кръстю - те да не са били от комитета по подпомагане на нуждаещите се?
- Следъ признаването си Левски казалъ следующето на пашата.
— Азъ съмъ Василъ Левски, мене казватъ Дяконътъ. Не съмъ хайдутинъ, както вие ме наричате, но човѣкъ като всичкитѣ ваши раи, съ тая само разлика, че обичамъ народа си, което не е грѣхъ за никого. Времената, теглилата на тоя народъ и нахлуването въ земята ни на различни европейски спекуланти, които малко по малко завладѣха вече отоманската империя съ желѣзници и фабрики; отъ тѣхъ се предпочитатъ доктори, инженери и прочее, когато толкова наши българи има достойни, но правителството ги презира — принудиха ме да тръгна измежду народа, за да му отвора очитѣ предъ пропастьта, която отдавна зѣе[*] вече. Правителството, вмѣсто да ме подпомогне, захвана да ме преследва като разбойникъ и хайдутинъ. Отъ тамъ гоненъ, отъ тукъ преследванъ, малко по малко взеха ме на очи, станахъ човѣкъ опасенъ за всѣкиго, когато всѫщность азъ не правя никому зло; а само поискахъ да свѣстя народа си, докато не сѫ го купили хитритѣ европейци. Отъ най-напредъ имахъ намѣрение да излѣза предъ султана, да му кажа болкитѣ на народа, но щомъ ми излѣзе лошаво име, напуснахъ се отъ тая мисъль. Тази е моята цель, така мисли цѣлиятъ български народъ, а ако всичко това е престѫпление, то вамъ остава да се разпоредите!

[Mishok]

Псевдонимите на Левски:
1. Най-любимият му псевдоним е Левски. Освен него — Д. Т. Страшимиров установява още 18 псевдонима, а именно: Арслан Дервишооглу ефенди (или още: Арслан дервишооглу Кърджал), Асланооглу Видинли, Яфуз ефенди, Вълчо Драгину, Димитроолу Ованез ефенди, Драгню, Драгойчо, Драгой Стойчов, Драгойчо Иванов, Драгню Костов, Дякона, Ибриямаа Анадоллу, К. Н. Марков, Кърджала Мустафа, Мамудаа Едирнели, Никола Раанелов, Тропчу, Хаджи Ахмед саръ чизмели Кармъзъ, — в същност Левски си е служил с 19 псевдонима.

[Mishok]

За Левски от книгата на Н. Кондарев.
-Щом в Белград П. Хитов в отношенията си с Левски стига до нежелателна и печална развръзка — мисъл за разстрелване.
- Раковски ще да си е наумил, какво той — Левски — искал да го убива в Белград, та затуй, може би, се е отметнал от препоръката си и не е искал да се поверява на него толкова почетна длъжност — байрактар
--------------------- Не се знае дали е наистина вярно, но Левски в изблик на възмущение е искал да застреля Раковски в Белград.
-Нещо повече, П. Хитов пише, че когато наумил на Левски за това отношение на Раковски към него, то Апостолът бил казал, че Раковски ще да си е припомнил за това, какво Левски искал да го убива в Белград.
-Факт е обаче, че Дяконът става знаменосец по препоръката на Раковски, и фактът е, че преди още да постъпи в четата на Панайот Хитов, пише едно приятелско и сърдечно писмо до Раковски, което показва какво е било отношението му към последния. „Господине Раковски, днес ида да Ви поздравя от страна на отец Натанаила (войвода Панайот Хитов, б. на Д.Т.С), който ми даде власт да Ви напиша туй писъмце. . . . Най-вече Ви моля да му явите заради търговията как отива днес и как ще бъде занапред. Като не ми остава време да Ви пиша по пространно, оставам Ваш най-искрен — Д. И. Левски.
-В това писмо Дяконът за пръв път се подписва с псевдонима Левски, следователно опровергава разпространената от Ст. Заимов мълва, какво в Белград през 1867 год. Дяконът прескочил голям ров, Каравелов казал „Скочи като същински лъв”, а Раковски подел това им
--------------става ясно че названието Левски сам си го е измислил, за което вероятно е имал някаква причина. То по онова време лъвът е бил на почит сред бунтовниците българи.
-Ясно е, че кой и кога е кръстил Дякона с името Левски — остава неизвестно. Най-вероятно е Раковски да е авторът на псевдонима „Левски”, най-вероятно това да е станало през 1862 год., когато Апостолът се бори срещу турците при Белградската крепост смело, катери се по стените на крепостта като лъв. Това е най-вероятното, защото Левски още там се е проявил смело, енергично, за да може да предизвика възхищение и доверие в Раковски, който не го забравя и четири години по-късно. Благодарение на това, изборът за знаменосец в четата на Панайот Хитов през 1867 год., пада върху Левски. Това не е един обикновен, нито пък случаен избор.
-Нещо повече, за знаменосец трябвало да бъде доставен смел и пъргав деец, какъвто е бил Левски, за какъвто безспорно го знае Раковски. И още едно обстоятелство говори в полза на това предложение, а именно: Дяконът за пръв път се подписва с името „Левски” в писмо, отправено до Раковски. Това показва, че последният е разбирал значението на този подпис и е знаел кой е и кой се крие под Това име
-Да се нарече Дяконът сам „Левски”, да се оприличи сам на лъв, това е малко вероятно, защото неговата изключителна скромност, каквато я познаваме, ие би му позволила да се сравнява със силата на лъва. Най-вероятното е, че друг му е кръстникът и сигурно, както видяхме по-горе, това е Раковски. Наистина последният само изразил това, което в действителност е Левски — пъргав и ловък като лъв и безстрашен като него. Такива са и проявленията му в битката за Белградската крепост.
- П. Хитов казва нещо, което говори ярко за това, което е бил Левски като знаменосец. „Знаменосецът — ми пише Панайот Хитов — Дякон Левски на сън беше лек като заяк. От най-малък шум рипваше и се улавяше за оръжието. По скалите и по планинските върхове той се катереше като дива коза. Деретата като сърна прескачаше. В боя той бе пъргав и решителен като лъв.
-Ст. Заимов оставя една легенда, за която поменахме вече, за прескочения голям ров от Левски. „Веднаж, при разходка — пише Стоян Заимов — край околностите на Белград Левски скочил един ров, а Каравелов, като видял това, плеснал с ръце и казал: „Това се казва скок на нубийски лъв”. Раковски подзел думите на Каравелов и казал: „От сега нататък Васил ще наричаме Дякон Лъв Нубийски”
-думите на Раковски, казани още на 1 август 1852 год.: „Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценни жертви! Нека никой не чака от другиго да го освободи. Нашата свобода от нас зависи.” [1] Левски не само си спомня за тези думи на Раковски, но ги обработва, задълбочава и развива до степен на най-правилно, което има исторически характер, гледище — българското революционно движение да се осланя на собствените си сили и на своята света десница.
- Например, по-късно, когато му изпращат Д. Общи на работа във Вътрешната революционна организация, Левски без колебание казва: „Димитър не е за тази работа. . . Трябва да го извадим поради неспособностите му. . .”

http://www.kroraina.com/knigi/nk/nk_3.html

-И друго, Левски не е привърженик вече на стихийното нахлуване на четите. Той е за чети, преминаването на които трябва да бъде улеснено от хора по места, откъдето ще минат, да им окажат помощ и съдействие. А Хаджи Димитър и Стефан Караджата се готвили да преминат Дунава и нахлуят в страната, Както са преминавали и нахлували всички дотогава чети — без предварителна подготовка на хората по места, откъдето ще минат. С други думи, Левски иска да внесе един нов елемент по преминаването на четите в България — заангажирване и на хората от вътрешността ка страната, като предварително бъдат подготвени за това. Той смята, че тъкмо хората по места, откъдето ще мине четата, биха играли голяма роля [1] за преминаването и успеха й.
---------- един тънък момент от похватите на Левски, приложен по-късно от ВМРО, много успешно.
- ще каже: „Има много умни, но страхливи. С такива се постъпва другояче. Такива трябва да бъдат около нас, да се съветваме с тях, пък ние да извършваме. Тогава заслугата ни е равна. Защото и те без нас не могат, па и ние без тях.

[Mishok]

[Mishok]

[Mishok]

Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдности във всичко; нито катадневното ми преследване от полицията от град в град, по селата и кърищата, па и от самите български изроди....
--------Доста неприятно мнение на Апостола за някои българи, но пък съвсем верно.
-Ясно е, че сръбското правителство би могло да изкупи своите прегрешения спрямо българското освободително движение, само като му окаже истинска помощ. И в такъв случай народът пак трябва и да бъде подготвен отвътре. Напълно ясно е колко много и с каква упоритост Левски държи за вътрешната народна подготовка.
------- ето тука е разковничето на дейността на Левски: ем да приеме помощ , ем да остане силната вътрешна организация, за да не може после да стане: който ни освободи, той ще ни пороби. При силна вътрешна организация, това няма как да стане.
-Левски не спира дотука. Освен с Филип Тотю, той иска да се разбере и с бившия войвода Панайот Хитов. Левски се мъчи да го привлече във вътрешността на страната, иска да го спечели за вътрешното освободително дело. Панайот Хитов трябва да върви по пътя на строгите революционни изисквания, да не се смущава и спира пред никакви празни обещания за чужда помощ, защото революционното дело е всичко. Чрез него народът може и трябва да се подготви така здраво, че да устоява на всяко зло, колкото и голямо да бъде и откъдето да идва то.
------------въпросните воеводи, макар и много големи и велики са получавали вече чужди пенсии и така да се каже : един вид са били купени. И пак забележете :
за устояването на народа към всяко зло , независимо от къде иде. Тоест опасни могат да не са само турците, но и съюзниците и освободителите ни, както и после става наистина.
-А колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания. Пък да ни уплашат, не им вадим очите. Щом дадем, ухо ще им направим едно метане, ще им заплачим още веднаж и ще свършим за всякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато се видим, че можем да остоим срещу злото им, което, ако би ни направили. А една година щяло да бъде по-късно — не се знае, па нека и да бъде, да не отиваме още кой знае колко назад . . . трябва по-напред да се наредим работите извътре, че подир да им се молим за по-голямото. И така е.

[Mishok]

-Войнишките правила ги искаме преведени на български, но напечатани. Първо да се тури да се печата фортификацията и тактиката с образите, без друго е нужна от всичко най-напред. . . Фортификацията, точно с всички образи, най-добре може да се преведе от руски на български. Нека Каравелов се задължи да пише в Одеса или дето знае, че може да се намери някой да я преведе по просто български, комуто ще заплатим. Че ако не могат да ги напечатат, нека ни ги пратят ръкописни, че ние ще се мъчим да преписваме, като не може инак.”
- Когато пък небрежността и своеволието стигат дотам, че застрашават дисциплината в организацията и грешките се превърнат в престъпления и истинско организационно зло, тогава той става твърд, взискателен, строг. „На драго сърце — пише Левски до Ф. Тотю — трябва да обичаме оногова, който показва грешките, и нека той ние наш приятел.” [1] Това обаче не бивай не трябва да става с намеквания, забикалки и заяждания, а открито, сърдечно-другарски и човешки. “
-. Не трябва таквоз бутане и забикалки, но кажи това и това ти е грешка, та да се поправя, ако съм чист човек. . . Кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и да си вървим едно, ако ще бъдем хора.
- Нито капка готовност да организира чета, нито помен от онази пламенна любов към четата на П. Хитов. Сега, вместо чети, той препоръчва Вътрешната революционна организация и упорита дейност между народа. „Първа длъжност” е на всички да бдят да не се състави чета, да не допускат преминаването й в България.
------- Това е заключение на автора, но според мене неточно.
Съставянето на чета и чети не е отречено от Левски. Просто за момента не е добре да е имало чета и чети. За четите е имал други планове. Те да навлезнат, когато има вече сериозна вътрешна организация , която да може да ги подпомага . Вероятно е планувал с влизането на чети да се вдигне и всенародно въстание.
-Левски отрича четите, защото народът е малко подготвен за тях. Неговото становище по този въпрос сигурно би получило известно доразвитие и допълнение, ако Левски би доживял решителния час да види народа подготвен и обработен за освобождението и народът предприеме върху основата на тази подготовка решителни въстанически боеве срещу тиранина. В този случай четническите отреди биха били плод на вътрешна подготовка, а не висящи във въздуха, съставени в чужбина чети, както например четата на П. Хитов и X. Димитър. За тях народът научава в момента на пристигането им или малко преди това, но без да взема каквото и да било участие в тяхната подготовка. Чудно ли е, че четата на X. Димитър и тази на П. Хитов увиснаха във въздуха, без народът отвътре да се присъедини към тях и без да им окаже необходима помощ Чудно ли е, че Левски правилно схваща, че по пътя на четите не може да се извоюва освобождението?
-------- Пак мнение на автора, което обаче си противоречи в самият си край.
- Ето, сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса Ви отговаряли защо на 67 и 68-мо не взеха българите участие с четите. Ето че те остават си глупави на това питане, а българите много хубаво направиха, че се не измамиха подир четите
----------това мнение на Левски обаче определено не е доразвито от автора и другите автори занимавали се с делото му.
-Обязаността беше не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как трябва да се приготвят. Че като им се даде знак за революция, да бъдат всички госови. . . То не ни е засега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако биха се повлекли подир четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, на които в ръцете стои българската свобода, пък тогава нека отсвирюва (да тегли, б. на Д.Т.С.) България чак до един век още.”
- На жена, която не е свързана с организацията и на която не е възложена революционна работа, не бивало да й се загатва, а тези, които изказват в пиянство, трябвало на време да се отстраняват, какъвто и отговорен пост да заемат и каквато и народна работа да извършват. „Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се напомни, повтором ще се отстрани от работата ни.” [1] За всичко, което се отнася до народното дело и се включва в рамките на Вътрешната революционна организация, трябва да се доверява само на най-искрения приятел и то на такъв, за когото са уверени, че е готов да върви заедно с тях. „Не трябва да казва, нито да загатва за такива работи на любовница, на жена и пр. Само на най-искрения си приятел може да позагатва нещо, та когато се увери, че и той желае заедно с него да дели щастие на бойното поле, може да го приеме, като извести предварително частния комитет, от когото зависи.”
-----------------Това определено го е взел от т.н. хайдутски закони.
-„Съгласен съм тогава — пише Левски до Дан. Хр. Попов, — когато по-напред сме разгледали, че висшегласието не одобрява мнението ми, дотогава турям се да работя с тях заедно с всичките си сили...” [1] Дори когато висшегласието не одобрява неговото мнение, той пак е готоз да се подчини на волята му, да изпълнява това, което висшегласието одобрява, решава и му предписва.
---------------Относно това вишегласие, смятам че не го е мислел наистина. Казвал им го е за да не се оливат. Сам Левски често пъти тоет -повечето сам взема решенията. Няма начин да е бил за вишегласие, като се има на пред вид че повечето хора, тогава са били доста неориентирани и податливи на всякакви влияния.
-„Комуто се хареса, нека се хваща на хорото”
------------ Добре казано.
- “На комитетската пара минутата се не знае кога ще се поиска.”
-----------Той определя предназначението на събраните обществени средства с една дума. “На комитетската пара минутата се не знае кога ще се поиска.” Няма нужда от повече думи, за да покаже, че събираните монета по монета и лев по лев за организацията пари трябва да се намират всякога на лице. Нито миг обществените средства не трябвало да бъдат използувани за лични или други цели вън от общественото им предназначение.
-„От никого странаго нищо не се надяваме и никому за нищо се не молиме. Всичко се състои според нас в нашите сдружени сили, против тях не може противостоя и най-силната стихия.”
-------------Колко далеко седят днешните демократи , а и комунистите от Левски. Едните чакаха на СССР, сега на Русия , а другите на САЩ и западна Европа.
-— Ако се бием с турците само за цар, то сме глупци. И сега си имаме султан. Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство — отговори Левски навъсено.
------------Според мене е поредната му манипулация, и не го е мислел наистина.
— Ами каква служба ще вземеш тогава... Зер пада ти се най-първата служба.
— Никаква. Ще ида в други поробени народи да правя това, което правя тук сега.
------------------------И това не вярвам да го е мислил наистина. Та той е православен дякон Игнатий , а не интернационалист. По онова време обаче имало такава мода: да се бият за Гарибалди например или за Гърция.

[Nigger]

11 Август, 1973 година, в-к Независимост, Л.Каравелов пише:

''Левски беше страшно мъчен. Когато той беше затворен в казармата, то низамите, по повелението на пашата, му извадили един по един всичките зъби. Месата му били късани с клещи парче по парче. Обиколили го пет шест души и всеки из тях държал в ръката си по един нож. По това време низамите започват да го тласкат така, щото върховете на ножовете им се забивали в тялото му. Когато турското правосъдие видяло, че из устата на този български светиня не излиза ни една дума, то заповядало да го обесят. Левски е обесен полумъртав. Вечна му памет."

[Mishok]

11 Август, 1973 година, в-к Независимост, Л.Каравелов пише:

''Левски беше страшно мъчен. Когато той беше затворен в казармата, то низамите, по повелението на пашата, му извадили един по един всичките зъби. Месата му били късани с клещи парче по парче. Обиколили го пет шест души и всеки из тях държал в ръката си по един нож. По това време низамите започват да го тласкат така, щото върховете на ножовете им се забивали в тялото му. Когато турското правосъдие видяло, че из устата на този български светиня не излиза ни една дума, то заповядало да го обесят. Левски е обесен полумъртав. Вечна му памет."

Това го е писал Каравелов във вестника си, но не е верно.

[Mishok]

- Защото никой не иде да поддържа тиранството, но за да се спечели и поддържа правата свобода и всякой, като иде против тиранството, трябва да е желател на демокр. република. Но това ние не трябва да го явяваме и печатаме, а да го задържим за нази си. Защото представете си околностите, сетете се за толкова династическите около нас правителства, които, щом чуят речта „Демокр. република”, ще ни очернят пред другите правителства, а още и ще ни спречат в светите предприятия. Най-после, сетете се що става с французкия народ, който е далеч от нас с просвещението си. Ние трябва тайно да утвърдим републиката, а не да ни чуе светът и явно да изповядаме това ... Ние сега засега трябва да се борим за свобода и равноправие и да унищожим тираните. Туй трябва да говорим и за него да работим, пък това като постигнем, да провъзгласим републиката. Това си мнение не налагам, но пак го оставям на Вашата оценка.”
-----------П. Хитов относно израза демократска република в устава на организацията. Признавам че воеводата тука мисли много трезво.
-„Научили сте се чрез вестника за Ангел Кънчев, че се е самоубил в Русчук и нищо няма намерено в него. Човек проводихме и разбрахме по-тънко — просто нищо. Страхът му е причинило да не знае какво прави. Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт.”
---------Това го пише относно смъртта на А. Кънчев.
-Действително на 29 април 1872 год. се открива събранието в Букурещ. Инициатор на това събрание е Левски. В това събрание участвуват 14 редовни делегати от Влашко и 7 от вътрешността на страната. Следователно, събранието се открива в присъствието на 21 народни избраника на българското революционно движение.
Седмината делегати от вътрешността на страната носят редовни пълномощия да представляват 32 частни революционни комитети от България. С други думи, вътрешността на страната е представена на събранието в Букурещ с повече решителни гласа, отколкото тези от Влашко. Всеки от седмината делегати се явява с няколко пълномощия и като такъв се явява областен представител на няколко частни революционни комитети. Въ протокола на първото заседание, това на 29 април, се казва: „Състави се комисия от четири члена: Л. Каравелов, Ячо (Киряк) Цанков, В. Левски и Т. П-в, за да напише програма и да прегледа устава на БРЦК.”
--------Лично аз чак сега разбирам че е имало такова събрание !!!
-В устава обаче има една клауза, която неопитният читател може незабелязано да отмине, но която ясно говори за онова, що може да се подразбира. А то е, че в глава II, чл. 2 се казва, какво, местопребиваването на Централния комитет е неизвестно, т. е. навсякъде и никъде, а затова „Секи член, дето и да бъде, може да представлява всичкия комитет, ако само той има в ръцете си пълномощно писмо.”
----------Добре измислено според мене !
- и желаем да съставим с тях федерация из свободни земи. Ние желаем, щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява български, т. е. съобразно с нравите, обичаите и характера на българския народ. А ония земи, които са населени с румъни, със сърби, с черногорци и с гърци, да се управляват съобразно с характера на румънския, сръбския, черногогорския и гръцкия народи
-------ето нещо, което никак не би се харесало на т.н. световно правителство.
-Той обаче е смутен от стихийно-бунтарските проявления на Д. Общи. Това проличава ясно след завръщането на Левски от Влашко, след като е трябвало да снабди всички свои сътрудници и помощници с нови пълномощия. Всеки се явява, за да получи от Левски пълномощно, само Д. Общи не се явява.
--------Д. Общи не търпи началства. Определено е един много проблемен човек, пратен от Каравелов.

[boilad]

За Левски от книгата на Н. Кондарев.
-Щом в Белград П. Хитов в отношенията си с Левски стига до нежелателна и печална развръзка — мисъл за разстрелване.
- Раковски ще да си е наумил, какво той — Левски — искал да го убива в Белград, та затуй, може би, се е отметнал от препоръката си и не е искал да се поверява на него толкова почетна длъжност — байрактар
--------------------- Не се знае дали е наистина вярно, но Левски в изблик на възмущение е искал да застреля Раковски в Белград.
-Нещо повече, П. Хитов пише, че когато наумил на Левски за това отношение на Раковски към него, то Апостолът бил казал, че Раковски ще да си е припомнил за това, какво Левски искал да го убива в Белград.

По време на Пълвата легия между Раковски и някои от по-младите му сподвижници избухва скандал, заради авторитаризма и показността на Раковски, младите му опоненти печелят и по тяхна инициатива е изработен устав от който да се ръководят (в момента ми убягва точното заглавие на документа). В контекста на този спор се поставя и наказанието наложено от Раковски на Васил Друмев,който отказал да изпълни заповед.Възмутените приятели на Друмев, сред които Караджата и Левски, мислели да убият Раковски. При друг случай Левски оспорил авторитета на Раковски пред някакъв високопоставен сърбин.

Що се отнася до псевдонима "Левски", той е в духа на конспиративната традиция на Раковски с имена като: Раковски, Планински, Балкански, Горски, Македонски, и вероятно се появява заради лъвовете с които Дякона бил извезал елека си. Сигурно е обаче, че през 1866г. той е известен на Раковски с това си прозвище.

В едно писмо до Данаил Попов Филип Тотю пише за конфликт между Левски и Панайот Хитов, който най-общо може да се датира в периода след разтурянето на Втората легия. Цитирам по памет:"Единствената гордост на Панайот е тая, че в Белград искаше да стреля Дякона."

[boilad]

-Действително на 29 април 1872 год. се открива събранието в Букурещ. Инициатор на това събрание е Левски. В това събрание участвуват 14 редовни делегати от Влашко и 7 от вътрешността на страната. Следователно, събранието се открива в присъствието на 21 народни избраника на българското революционно движение.
Седмината делегати от вътрешността на страната носят редовни пълномощия да представляват 32 частни революционни комитети от България. С други думи, вътрешността на страната е представена на събранието в Букурещ с повече решителни гласа, отколкото тези от Влашко. Всеки от седмината делегати се явява с няколко пълномощия и като такъв се явява областен представител на няколко частни революционни комитети. Въ протокола на първото заседание, това на 29 април, се казва: „Състави се комисия от четири члена: Л. Каравелов, Ячо (Киряк) Цанков, В. Левски и Т. П-в, за да напише програма и да прегледа устава на БРЦК.”
--------Лично аз чак сега разбирам че е имало такова събрание !!!

Та това е най-важното събитие в национално-освободителното движение откак Левски е начело на организацията.

[boilad]

Помен за Дякона Левски

Ето нещо, което съм писал преди години. Нека панегеричния тон не ви смущава, все пак повода тогава го предполагаше.

В родната ни историческа памет няма друга личност,която да е мерило за нравственото развитие на малки и големи,като Васил Иванов Кунчев-Левски.Той едновременно вълнува и смущава сърцата и умовете на поколенията след него.

И до днес не се знае точната му рождена дата,но за България се ражда през 1861г.,когато поема пътя в служба на народа.Преминал през школата на Раковски в Първата легия,знаменосец на воеводата Панайот Хитов и военно обучение за офицер през Втората легия,Васил Левски постепенно се издига до главен идеолог и организатор на българското национално-освободително движение.След първите две обиколки в страната през 1869г.,които прави по поръка и със съдействието на емигрантската организация "Млада България",Левски категорично се противопоставя на всякакви прибързани опити за въстание и вижда успеха на освободителното дело само в системната подготовка и участието на всички слоеве от българското общество без намесата на външни сили.За този период Светослав Миларов си спомня:"Левски(Дякона) един от революционерните началници и най-дръзновения...имал една мечта:да събере всичките пръснати революционерни сили и да ги подчини на една програма,която ще бъде двигателя на общата ни работа за свобода."

Въпреки положените усилия Левски не успява да преодолее огромните противоречия сред емигрантите,защото както бележи в две от писмата си:"еди кой си води сръбска политика,та не бивало с него да се работи;други-руска,трети-турска",а "аз там между всички ви бях най-простият и с думи не можахме да се разберем.Тогава моят път беше да си се върна в Българско и да си работим както ни стига умът."Трудностите не сломяват "тоя демон вездесъщ",който е "постоянен до невъзможност и упорит до безумство".Той не прекъсва окончателно връзките си с емигрантите и в крайна сметка успява да постигне някакво съгласие.

След една организационна обиколка през 1870г.,верен на принципа на "вишегласието",обсъдил идеите си и взел мненията на своите съмишленици в страната,през февруари 1871г. съставя "Привременно правителство" или "БРЦК в Българско".По време на цялата му дейност до Общото събрание през пролетта на 1872г. на Левски се налага непрестанно да отбива домогванията на редица емигрантски дейци за ръководна роля в определянето стратегията и тактиката на организацията.На Общото събрание една от мечтите му се сбъдва-обединяват се всички революционни среди и е приет устав от който да водят.

Но ако искаме да вникнем в характера на човека,отдал живота си за святото дело,то трябва да се обърнем към съвременниците му.Така например Пенчо Хаджиславов-член на комитета и съученик на Левски от Стара Загора,пише за онова време,че Васил бил "свенлив като мома,пъргав като сърна и певец като славей",а отец Кирил-духовен наставник на бъдащия дякон Игнатий,споделя:"Моят духовен син беше по това време тих,мирен,благонравен,чини ми се,че бе и страхлив".Отец Кирил изглежда бърка смирението и благонравието със страхливост,защото през Първата легия Дякона показва чудеса от храброст и въпреки това съратника му Васил Стоянов също го определя като:"тих,скромен,мил и твърде много свенлив-като мома".Любен Каравелов пък описва характера му така:"Ако нещо му са не хареса той мълчи,навъси челото си и не смее са,и каквото вие да правите той няма да са препира,а само веднъж ще да каже,че нему това "са не харесва" или,че това "не е така"...неговото наслаждение вие може да забележите само на просияващото му лице,и на задоволната му усмивка".

Левски говори малко,но с естествената си реч печели много последователи и възпламенява патриотизма им.Значението му за започнатото дело също е забелязано от неговите съвременници.Верния му другар и помощник Христо Иванов след Общото събрание му пише да се пази,"защото хиляда ни не жали.Като мене и другите се лесно спечелват,но като тебе ни не можем спечели никога!",а известния воевода Филип Тотю споделя:"Радвам се на Левски,че той неуморно се труди за общото благоденствие.Моля Бога дано му Господ подари дълги дни и го запазва от неприятеля".Воеводата Панайот Хитов заявява:"Аз,докато работеше Дяконът,...все имах надежда".

В резултат на разкритията след обира на турската поща в прохода Арабаконак властите извършват множество арести и увеличават усилията си за залавянето на главния виновник и организатор на комитетите Васил Дякона Левски.

Призори на 27 декември 1872г. той е задържан и отведен в София,където заседава Извънредна комисия натоварена с изясняване и определяне присъдите по комитетското дело.Там,въпреки достойното му държание,при поредица от очни ставки е припознат от всички съзаклятници и осъден на смърт.

Датата 6(19 по новия стил) февруари 1873г. става най-точната мярка за подвига на Васил Левски и делото му,което надхвърля тесните рамки на тленния живот,за да го изведе към безсмъртието и Освобождението на България.

Ботев го среща само веднъж,но по достойнство оценява значението му за България в знаменитата си елегия "Обесването на Васил Левски"

О,майко моя,родино мила,

защо тъй жално,тъй милно плачеш.

Гарване и ти птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш.



Ох,зная,зная,ти плачеш майко,

затуй,че ти си черна робиня,

затуй,че твоят свещен глас,майко,

е глас без помощ,глас във пустиня.



Плачи!Там близо край град София

стърчи,аз видях,черно бесило

и твой един син,Българийо,

виси на него със страшна сила.



Гарванът грачи грозно зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят Богу горещо,

жените плачат,пищят децата.



Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ,и мраз,и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

[Mishok]

http://www.kroraina.com/knigi/nk/nk_7.html

Това са портоколите от разпитите на Левски.
Като цяло и тази книга е слаба и има същите дефекти, в които автора критикува З. Стоянов, даже книгата му е още по слаба, само дето я е напълнил с идеологически тъпанарщини. Естествено според автора Поп Кръсьо е големият предател и имал доказателства за това, ама комунистическата книжка на автора не е доказателство. Пропуснати са и доста моменти от живота на Апостола. например за убийството на момчето слуга при Денчо Халача и за това от какво е опериран Левски. Но това е положението. Явно се вижда опита на писателя да омаловажи създаденото от Дякона и да ни прати в 6-та глуха. Вероятно тези разработки по укриването на истинският лик на героя са още от онова време.

[boilad]

Всъщност заблуждение е, че Левски не издава никого. Все пак имената, които посочва са на вече арестувани, или такива, които се намират в чужбина и са вън от опасност. Във всеки случай не казва нищо, което вече да не е известно на комисията.