След обстойно разглеждане на картината на Пьотровски, реших да споделя видяното и дано това помогне с нещо на знаещите.
Кратка биография:
Родил се е през 1853 в Нетулиско, тогава част от Русияв в семейството на леяри -баща му се занимавал с валцоване на желязо.
От 1869 година учи живопис при професор Войчех Герсон. От 1875 до 1877 година учи при професор Линденшмидт в Мюнхен, а от 1877 до 1879 г. - при Ян Матейко в Краковската художествена академия. За неосведомените ще отбележа, че последните две имена са едни от най-добрите преподаватели за времето си, а самия Ян Матейко е подобно Мърквичка за България. Тук ще отбележа, за да не се подвеждате, че изкуството в католическа Полша не може да се съизмерва с българското. Ако вземем картините само на един от полските баталисти-художници, можем да запълним цялата ни Национална галерия.
През 1879 година Антони Пьотровски пристига в новоосвободена България като кореспондент на английските списания „График“ и „Илюстрейтед Лондон нюз“ и на френските „Илюстрасион“ и „Монд илюстре“. Заминава за Париж, за да се върне в България през 1885 година. По време на Сръбско-българската война през 1885 година е доброволец на фронта. Дори е награден с кръст за храброст
Отразява в картини Сливнишкото сражение, атаката на Цариброд и влизането на българските войски в Пирот - общо 9 платна, закупени от българската държава и съхранявани днес в Националния военноисторически музей.
През 1889 година Пьотровски отново идва в България, отива в Батак и рисува епичното си платно „Баташкото клане“. Картината печели награда на Пловдивското изложение през 1892 година.
Умира във Варшава през 1924 година.
Толкова за живота му.
За картината!
Разгледах обстойно платното. Голяма, монументална живопис, сякаш размерът трябва да подкрепи значимостта на събитието. От личен опит ще споделя, че когато художник реши да опише подобна сцена, най-напред се съобразява с възможностите си. Премисля всички възможни действия - в близък план/дали обаче няма да загуби мащабноста на действието?/, в далечен план/ дали тогава пък ще се получи ярък център, който емоционално да въздейства и да оправдае всичко незначително наоколо?/....Дилемата е голяма. В крайна сметка Пьотровски е заложил на второто. Какво предприема той!? Взема фотограф и прави снимки. Такива са правени и от Ярослав Вешин, като военен художник, а и от почти всички след изобретяване на фотографията. Пьотровски обаче, не е имал за цел да копира групи от фотографията. Това ясно се разбира, ако се направи сравнение - в случая аз бях с копие на снимката в ръка. Предполагам, че за несъответствието има поне две причини: той прави снимките с цел да заимства някои добре получили се групи - би му свършило работа, но само във случай, че имал намерение да рисува картина от вътрешността на събитието. Втората вероятност -несполучил със снимките, той се отказва от намерението си да ги използва и тръгва по различен път. Има и трета причина: художникът е искал да пренесе със себе си емоционалната инжекция - фотографския материал, за да му служи за подкрепа в процеса на работа. Едва ли се е ползвал само от това. Със сигурност е разпитвал за всичко възможните очевидци. Създава се впечатлението, че той бил подведен или насъскан от трети лица, но уверявам ви, художник от неговия ранг, с толкова опит зад гърба си не би се оставил да бъде лесно манипулиран. Най-вече поради това, че самият той не е рисувач на натюрморти или пейзажи, а баталист. Всеки занимавал се с тази дейност проверява до последната брънка верността на сюжета защото само едно изкривяване би срутило и обрекло на неуспех цялата му работа. А той искал да се прочуе! Няма да го съдя, но постижението не е особено. В каталога му има далеч по-значими творби от тази.
Според мен, той приема това за крайно решение на композицията за да не сгреши в конкретни детайли, които неминуемо трябвало да покаже при сцена в близък план от центъра на събитието. Избраната гледна точка прехвърля у зрителя чувството за пространство и епичност на сцената. Работата се улеснява и с това, че фигурите са обгърнати в мрак, а емоционалния център е някъде там, в пламъците - там стават страшните неща, без да се налага да ги описва.
В заключение трябва да кажа в какво греши Балева.
1. Снимките са факт, но художникът не се е ползвал от тях и според мен, не е имал никакво намерение да ги използва. Това от самосебе си отхвърля каквато и да било възможност за инсцинировка и желание на автора да преиначава истината.
2. Умишлено съм подчертал по-горе в текста годината, в която той за пръв път идва в новоосвободена България. Това иде да покаже, че не говорим за несведущ човек, а почти съратник на тези събития.
3. Защо е избрал Батак? Дори да имаше сигурни хипотези, че е бил насочен умишлено, не смятам, че човек от неговия ранг би могъл да бъде така лесно подведен в името на някаква кауза при все, че личната му репутация е заложена на карта. Вероятно младият художник е бил запленен от сюжет, в който едно не съпротивляващо се население било изклано безпричинно. Вижте какво изобразява картината: объркан башибузук, сякаш едва сега съзнава какво е направил и огромно струпване на тела, показващо размерите на зверството. Тези две неща и зловещият пламък в дъното трябвало да доведат картината до завършено триединство, така популярно в романтическата живопис.
Ако Балева се бе консултирала с художник, нямаше да се дави в собствени митове и щеше да си спести много унижения.
Дано съм ви помогнал.
Кратка биография:
Родил се е през 1853 в Нетулиско, тогава част от Русияв в семейството на леяри -баща му се занимавал с валцоване на желязо.
От 1869 година учи живопис при професор Войчех Герсон. От 1875 до 1877 година учи при професор Линденшмидт в Мюнхен, а от 1877 до 1879 г. - при Ян Матейко в Краковската художествена академия. За неосведомените ще отбележа, че последните две имена са едни от най-добрите преподаватели за времето си, а самия Ян Матейко е подобно Мърквичка за България. Тук ще отбележа, за да не се подвеждате, че изкуството в католическа Полша не може да се съизмерва с българското. Ако вземем картините само на един от полските баталисти-художници, можем да запълним цялата ни Национална галерия.
През 1879 година Антони Пьотровски пристига в новоосвободена България като кореспондент на английските списания „График“ и „Илюстрейтед Лондон нюз“ и на френските „Илюстрасион“ и „Монд илюстре“. Заминава за Париж, за да се върне в България през 1885 година. По време на Сръбско-българската война през 1885 година е доброволец на фронта. Дори е награден с кръст за храброст
Отразява в картини Сливнишкото сражение, атаката на Цариброд и влизането на българските войски в Пирот - общо 9 платна, закупени от българската държава и съхранявани днес в Националния военноисторически музей.
През 1889 година Пьотровски отново идва в България, отива в Батак и рисува епичното си платно „Баташкото клане“. Картината печели награда на Пловдивското изложение през 1892 година.
Умира във Варшава през 1924 година.
Толкова за живота му.
За картината!
Разгледах обстойно платното. Голяма, монументална живопис, сякаш размерът трябва да подкрепи значимостта на събитието. От личен опит ще споделя, че когато художник реши да опише подобна сцена, най-напред се съобразява с възможностите си. Премисля всички възможни действия - в близък план/дали обаче няма да загуби мащабноста на действието?/, в далечен план/ дали тогава пък ще се получи ярък център, който емоционално да въздейства и да оправдае всичко незначително наоколо?/....Дилемата е голяма. В крайна сметка Пьотровски е заложил на второто. Какво предприема той!? Взема фотограф и прави снимки. Такива са правени и от Ярослав Вешин, като военен художник, а и от почти всички след изобретяване на фотографията. Пьотровски обаче, не е имал за цел да копира групи от фотографията. Това ясно се разбира, ако се направи сравнение - в случая аз бях с копие на снимката в ръка. Предполагам, че за несъответствието има поне две причини: той прави снимките с цел да заимства някои добре получили се групи - би му свършило работа, но само във случай, че имал намерение да рисува картина от вътрешността на събитието. Втората вероятност -несполучил със снимките, той се отказва от намерението си да ги използва и тръгва по различен път. Има и трета причина: художникът е искал да пренесе със себе си емоционалната инжекция - фотографския материал, за да му служи за подкрепа в процеса на работа. Едва ли се е ползвал само от това. Със сигурност е разпитвал за всичко възможните очевидци. Създава се впечатлението, че той бил подведен или насъскан от трети лица, но уверявам ви, художник от неговия ранг, с толкова опит зад гърба си не би се оставил да бъде лесно манипулиран. Най-вече поради това, че самият той не е рисувач на натюрморти или пейзажи, а баталист. Всеки занимавал се с тази дейност проверява до последната брънка верността на сюжета защото само едно изкривяване би срутило и обрекло на неуспех цялата му работа. А той искал да се прочуе! Няма да го съдя, но постижението не е особено. В каталога му има далеч по-значими творби от тази.
Според мен, той приема това за крайно решение на композицията за да не сгреши в конкретни детайли, които неминуемо трябвало да покаже при сцена в близък план от центъра на събитието. Избраната гледна точка прехвърля у зрителя чувството за пространство и епичност на сцената. Работата се улеснява и с това, че фигурите са обгърнати в мрак, а емоционалния център е някъде там, в пламъците - там стават страшните неща, без да се налага да ги описва.
В заключение трябва да кажа в какво греши Балева.
1. Снимките са факт, но художникът не се е ползвал от тях и според мен, не е имал никакво намерение да ги използва. Това от самосебе си отхвърля каквато и да било възможност за инсцинировка и желание на автора да преиначава истината.
2. Умишлено съм подчертал по-горе в текста годината, в която той за пръв път идва в новоосвободена България. Това иде да покаже, че не говорим за несведущ човек, а почти съратник на тези събития.
3. Защо е избрал Батак? Дори да имаше сигурни хипотези, че е бил насочен умишлено, не смятам, че човек от неговия ранг би могъл да бъде така лесно подведен в името на някаква кауза при все, че личната му репутация е заложена на карта. Вероятно младият художник е бил запленен от сюжет, в който едно не съпротивляващо се население било изклано безпричинно. Вижте какво изобразява картината: объркан башибузук, сякаш едва сега съзнава какво е направил и огромно струпване на тела, показващо размерите на зверството. Тези две неща и зловещият пламък в дъното трябвало да доведат картината до завършено триединство, така популярно в романтическата живопис.
Ако Балева се бе консултирала с художник, нямаше да се дави в собствени митове и щеше да си спести много унижения.
Дано съм ви помогнал.
, да не говорим, че това е въпрос и на самоуважение ). Както посочих, когато разглеждах статията, някои използвани похвати ми се видяха съмнителни (най-вече връзките между отделните части, при които без нещо да е доказано в едната част в следващата се въвежда като вече доказано в предишната), което ме накара леко да се усъмня. Този пропуск засилва съмненията ми, та съм склонен да се съглася, че каквито и да са причините (не ми се спекулира на тази тема), Балева не подхожда добронамерено към читателите си, което не й прави чест.
Comment