"Баташкото клане" на Антони Пиотровски

[Ханс]

Голъм, тая дискусия май е на път да стане значително по-дълга от онази. :p

Май с всичко написано от теб съм съгласен.
Все пак бих засегнал въпроса за формата на предаване на мита. Напълно съм съгласен, че най-вероятно в началото митът е бил предаван изцяло в устна форма. Това несъмнено е въпро, които би трябвало да се изследва, когато човек е решил да нищи материята.
Дали обаче, това не е бил един локален, местен мит? Каква е вероятността устно предавания мит(разкази, песни, поверия, суеверия и т.н.) самостоятелно да е добил национален мащаб?
От тук биха произлезли въпроси и за трансформацията на самият мит при промяната на мащаба му.

защото тя се опитва да действа, изхождайки от сферата на собствената си компетенстност и поради това не тръгва да изследва мита от реалната случка, а започва пътя си едва от значително по-късна картина и предполагаема възстановка.

Аз не съм толкова сигурен, че подобно проучване задължително трябва да се извърши в посоката реална случка->мит. Ряаботата със съществуващ вече мит позволява да се очертаят основните му характеристики, които по-късно да бъдат използвани за да се проследи механизма по които митът се е оформил в народното съзнание. Това, разбра се, предполага предварително познаване на реалното събитие, но пък не изисква то непременно да е изходната точка на търсенето.

...доказването на митологизирането върви в обратна посока - наличието на очевидно митична картина предполага създаването на мит и едав ли не косвено предполага отсътствието на реално събитие в основата на мита.

Аз не съм убеден, че тук изобщо става дума за доказване на наличието на митологизиране. Според мен става дума по-скоро за вече прието за същестуване митологизиране, което да се разгледа като процес и произход, а не като източник. (май не намерих най-подходящите думи?) Не мисля, че се предполага отсъствието на реално събитие в основата на мита, по скоро се предполага едновременно наличието и на реално събитие и на мит. По-пълно би било изследването ако тези неща не се предполагаха, а се доказваха. Но първото предполагам е достатъчно изследвано в историята, поне що се отнася до нуждите на това изследване(което не мисля, че цели откриването на факти от самото събитие и тяхното интерпретиране).

[gollum]

Е, хъм, май ще се съглася с теб, Ханс. Все пак - две по-съществени уточнения, сподирени от едно по-маолважно като завършек.

1.
Балева (доколкото съм разбрал текста й), се стреми не просто да проучи картината на Пьотровски и начинанията, които той е предприел покрай нея и произлезлите от тях и свързаните с тях перипетии с местни жители и други люде, всичко това в преспективата на "мита за Баташкото клане" (т.е. да уточним за пореден път - образът на реалната случка в масовото съзнание), а да докаже, че митът се е зародил в следстиве на картината на Пьотровски или в най-лошия случай (за нейното изследване), че тази картина е изиграла главна роля в процеса на митообразуване. Покрай тази основна задача се предполагат и второстепенни (вече в проекта, както схващам), свързани с коригиране съгласно установените чисто митични елементи (намерили своя родител в изобразителния текст на Пьотровски) на реалната експозиция в град Батак, представяща историческото събитие.
Проблемите, които аз виждам тук (и уточнявам във връзка с товята забележка, Ханс) са в това, че тя пропуска един съществен момент в процеса на целевото си изследване и намирането му изисква търсенето да започне непосредствено след реалната случка, за да проследи (реконструира) превръщането на разказа и спомена в мит. Обратният процес, започнат от предвзета начална точка е проблем сам по себе си от гледна точка на процеса на изследване.
От друга страна, реконструкцията на цялостния процес на превръщане на историческото явление в митичен текст е ключова за тезата й (а тя не я извършва, а доколкото разбирам, подобна не се предвижда и в проекта) и не би била такава единствено ако тя се ограничаваше само до изобразителния текст и неговия контекст, което обаче тя избягва да направи, а последното предполага или упоменатата по-горе по-мащабна цел на изследване или пък излизане от чисто научнатите очаквания за резултатност в сферата на общественото съзнание или дори на политиката.

2.
Покрай останалите си цели (уточ(нение по-горе) Балева в статията си (а аккот разбирам и в проекта) се опитва покрай разкриването на митотворчеството да коригира и реалната случка. Това е видно от текста на статията. А това на свой ред задължително прехвърля изследването и в областта на историята (затова е и замислено като интердисциплинарно), което трябв да служи за коректив. Не може манипулациите на реалността в процеса на създаването на картината да се екстраполират върху историческата случка, която се изобразява в картината, за целта трябва и "сверяване" с историографията.

Да уточня - това очевидно е залегнало под някаква форма в разисквания проект. Лошото е, че така и не знаем какво би било постигнато в неговите рамки и какви биха били крайните изводи. Предполагам, че след упражнения натиск до тях така и няма да се стигне. Друго неприятно нещо, според мен, е че поначало интересната възможност за изследване и "разбулване" на митове е пропиляна в известен смисъл за нещо съвсем странично (според мен) и вероятно несъществено като картината на Пьотровски, а както показва статията на Везенков има много по-съществени моменти за изследване и упоменаване.

3.

Дали обаче, това не е бил един локален, местен мит? Каква е вероятността устно предавания мит(разкази, песни, поверия, суеверия и т.н.) самостоятелно да е добил национален мащаб?

Питането ти, според мен, е съвсем уместно. Лошото (за мен) е, че ен знам отговора, тъй като не съм се занимавал с проблема, а само допускам въз основа на свободно размишление, което има очевидни недостатъци. Неприятно е, че тази възможност въобще не е проучена, а пълнотата изисква това да бъде направено доколкото е възможно - все пак разказите на очевидците и тяхното обръщение по нататък под формата на слух и мълва, която след това се прехвърля из вестници и се отразява в творчество (като например стихотворението на Вазов) , са много по-възможен кандидат за "родител" на мита, а следователно и за един от основните оформящи фактори, отколкото картината на Пьотровски.

[Todor Pavlov]

Умните-умуват , лудите -лудуват !

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

И ако не бе раздухано от медиите, какво щеше да се получи?

Хубавото на цялата шумотевица беше, че мнозина от нас си припомниха за тази прословута картина. Лично аз трябва да съм я виждал, когато съм бил в V² клас (тогава посетих музея в Батак), но да си призная, бях забравил за нея. А мнозина тепърва са научили, че има такава картина. Трети, вероятно са разбрали, че съществува град Батак. Четвърти, с изненада са установили, че Батак не е село, а град. Пети, вероятно покрай шумотевицата са научили, че е имало там някакво клане, за което досега не са и чували. Възможно е дори, да има хора, които за пръв път са чули, че е имало Априлско въстание.
Определено, покрай шумотевицата всеки е понаучил нещо ново, или си е поприпомнил някои добре забравени неща. Може би трябва по-често да се появяват подобни скандални проекти.

[Todor Pavlov]

И пред гробовете на прадедите...

[Ханс]

Е, хъм, май ще се съглася с теб, Ханс.

Аз пък, независимо от съгласието ни по някои въпроси, намирам, че май неразбирането между нас расте. Това ме и подтиква да продължа с това, с което всъщност би трябвало да започна - изложени за това как аз съм разбрал текста на статията(доколкото я помня, честно казано ме мързи да я препрочета ). Честно казано след като се запознах с проекта(благодарности на IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS), не смятам че си струва да му обръщам каквтото и да е внимание тъй като това са някакви 2-3 страници безсмислени празнословия(извинявам се за тази грешка).

Каква е тезата на Балева(според мен). Не мисля, че тезата и е, че образите от картината на Пиотровски са в основата на "мита за Баташкото клане". По-скоро тя търси произхода в снимките(като източник на образ) и при Стоянов(като разказ). Очевидно според нея това са основните компоненти на този мит - обрзаите на човешки останки и разказа за "появата" на тези останки . Отношението на Пиотровски към отпечатването и на двете неща в общественото съзнание е косвено и въпреки това той се явява неволен, несъзнателен автор на мита. Явява се такъв защото той индуцира и двете. Образите на кости произлизат от направените снимки, но поръчител(а и донякъде "аранжор") на тези снимки е Пиотровски. Картината не е част от процеса на преминаване на образите в съзнанието, нейното участие е единствено като източник на мотивация за Пиотровски да направи проучванията си и съответно снимките.
По-отношение на разказа на Стоянов знчението на Пиотровски е още по-малко - той(с версията на Макгахан) само е мотивирал Захари да напише точно този текст.
С това мисля, че се изчерпва тезата на Балева. Аз не се сещам за някакви сериозни залитъния към реконструкция на реалните събития, но това може и да се дължи на слабата ми памет.

При това изложение мисля, че веднага изпъкват част от слабите страни на работата.
На първо място, за което и двамата сме напълно съгласни, липсва проучване на самия мит. Разчита се ние да приемем на доверие, че Балева познава мита, установила е основните му характеристики и правилно се е насочила в проучванията си. Тук трябва да подчертая, че е желателно изследване да бъде направено колкото се може по близо до реалните събития(тоест до процеса на митологизация), което предполага най-малък обем допъллнителни наслагвания.

Вглеждайки се в собствената си представа за Батак аз мога в известна степен да призная, че виждам същите контури на мита, които очертава и Балева, но това може да е чисто съвпадение или следствие от нещо друго и не се явява никакъв аргумент. В личен план това разбиране ми позволява да погледна от гледната точка на авторката, но в никакъв случай не замества празнината.

Ако съществуват някакви исторически търсения в статията, то те не са съсредоточени не върху от клането, а върху последвали го събтия(с едно малко изключение). Целта на Балева е да докаже авторството на Пиотровски върху снимките, а съответно и върху образа от мита. Това тя прави със смес от исторически и изкуствоведски методи - справки за фотографите, визуално-критически анализ на картината и т.н. Аз не мога да съдя доколко сполучливо се справя с тази задача, единствено мога да посоча провала на опонентие й да атакуват този централен стълб на тезата й. Впрочем този пропуск за мен е изключително сериозен - категоричното доказване на същестуването на две серии снимки, към по-ранната от които Пиотровски няма отношение, би сринало цялата теза.
Иска ми се и да отбележа, че в този съществен за тезата(въпреки цялостната слабост) й пункт Балева е търсила и исторически аргументи, което ако не друго е добър атестат.
В предните постове упоменах една от слабостите на този пункт - липсва изследване на произхода на използваните в снимките човешки останки. Това е съществено защото е в пряко отношение към заслугите на Пиотровски за създаването на образа.

В друго направление, в което Балева претендира за извършени исторически търсения, е въпросът за източниците свързани с утвърждаването на клането в съзнанието на обществото. И това беше упоменатао по-рано. Балева заема една позиция, която изисква доказателствената тежест да легне върху евентуалните й опоненти. От тях се очаква да аргументират по ранното присъствие, а не от нея. Успеха им в това направление, обаче, е значим не само по отношение на тезата на Балевка, но и по отношение способностите и добросъвестността й. Едно по-рязко очертаване на контраста от двете страни на точката от страна на Балева би било удачно, но не е толкова съществено.

Третият въпрос е този за връзката Пиотровски->Стоянов. Тук определено Балева остава изцяло в сферата на предположенията. тук тезта изисква аргументация, която определено липсва. Но и това се оказва пункт, по който май не последваха атаки.

С това мисля, че изчерпвам впечатленията си от статията.

тя пропуска един съществен момент в процеса на целевото си изследване и намирането му изисква търсенето да започне непосредствено след реалната случка, за да проследи (реконструира) превръщането на разказа и спомена в мит. Обратният процес, започнат от предвзета начална точка е проблем сам по себе си от гледна точка на процеса на изследване.

Аз не съм убеден, че единствената правилна посока е от рална случка към мит, а обратната не може да донесе плодове. При всички положения, обаче, изискването за познаване и на реалната случка и на мита преди проследяването на пътя от едното към другото изглежда задължителна. Все пак тук ще ти се доверя, аз самият нямам никаква представа как би следвало да се извърши подобно изследване от методологична гледна точка. Съгласен съм, обаче, че проблемът е методологичен, тосет критиката тук не е насочена към самата теза, която може да е напълно вярна(дори това да е случайно), а към пътя за достигането й.

реконструкцията на цялостния процес на превръщане на историческото явление в митичен текст е ключова за тезата й

тук съм горе-долу съгласен(ако правилно те разбирам), макар аз да го виждам не толкова ключово.

Покрай останалите си цели (уточ(нение по-горе) Балева в статията си (а аккот разбирам и в проекта) се опитва покрай разкриването на митотворчеството да коригира и реалната случка. Това е видно от текста на статията.

Това, честно казано, ми е убягнало.

Иска ми се направя и още една забележка, предположение по-точно. Според мен в периода на устно предаване на мита, той е бил по-скоро сбор от най-разнообразни митове, които обаче са били по-ограничени като разпространение. В крайна сметка, предполагам благодарение на печатното слово, тези митове са били претопени или заменени от един национален мит. В този аспект търсенето на Балева е по-скоро кой е автор на този национален мит(ако той изобщо има такъв ясно определим).

Сега малко за приложения от Todor Pavlov снимков материал. Нямамм претенции да мога да извърша сериозен анализ, но някои неща ми направиха впечатление.
Фолусът на снимките не особено добър, това в най-голяма степен важи за снимка 2. На същата има и твърде натрапчив и честно казано неприятен ефект "червени очи". Пак там централният обект не е добре позициониран, интересните за зрителя неща остават скрити. Със съжаление трябва да призная, че композицията и осветлението не са на ниво не само в тази снимка, но и в останалите. Например на първата снимка вторият модел от дясно на ляво е с неразличими черти точно поради лоша работа със светлината. Пак светлината е в основата на ореола обгърнал косите на модела от третата снимка. За лошата композиция е много показателно празното пространство, което е оставено в долната част на снимки едно и три. Също така снимка едно се отличава с лошо подбран фон - липсва контраст между различните планове. на по-дребните забележки няма да се спирам.

[Todor Pavlov]

Ханс , любими ! Интелекта ти е мощен афродизиак ! Но , мили , ще те разлюбя - приложил съм 5 снимки :sm186:

[gollum]

Е, Ханс, радвам се, че успяхме да намерим основинят пункт на различията си - интепретацията на това какви са намеренията на Балева в статията й (връзка), т.е. тук трябва да съсредоточим търсенията, още повече, че става въпрос за сравнително кратък текст. За проекта очевидно сме на едно и също мнение - боклук, доста неопредлене при това.
Затова се хванах да прочета наново статията, защото и моите спомени са доста поувехнали и ще се опитам накратко да изложа какво разбирам аз от нея, като ще се опитам да избегна цитатите, доколкото е възможно. Извинявам се предварително на останалите участници в дискусията, но все пак мисля, че това писане е по темата.

След прочита на статията ще се съглася с теб, Ханс, че основната идея на авторката е да постулира фотографиите на Кера/Кавра като визуална основа на мита - цялото изложение е построено около постигането на тази задача (явно съм позабравил това откакто я прочетох за пръв път).
За да избегна многобройните цитати ще се опитам накратко да преставя логическата и смислова структура на статията (всеки може да проследи в текста съотвествието):

ЦЕЛ НА СТАТИЯТА:

Но целта на настоящата статия се състои по-малко в това да изреди десетките примери за това календарно-тематично съвпадение, а най-вече да надникне зад причините, породили съдбовното вторачване не например в трагедиите на селата Ветрен, Брестовица, Козарско, Дребско, Станица, Царово, Баня, Стрелча, Сопот, Карлово, Злокучане, Бяга, Акънджи, Попенци, Кула, Лесичево, Ляхово и на още около 80 други селища, а само и единствено в тази на Батак.

1. теза
от 1892 г. темата за клането в Батак започва бурно да се разработва в рамките на българската култура.
Доказателства ( в статията):

1.1 Преди тази дата има само две снимки на гръцки фотограф Кавра (от 1878 г.)

1.2 От 1880 г. български превод на Ст. Стамболов на репортажите на МакГахан.

1.3 Освен тези две "културни събития" няма в българската култура никакви други "маркери" за интерес към Батак или пък свидетелстващи за взникване на мит.

2. теза
Темата за Баташкото клане, а следователно и образно-символния мит, се зараждат от двете снимки на гръцкия фотограф Кавра/Кера.

2.1 Пьотровски решава да нарисува картина и покарй това ангажира хора и пловдсики фотограф Кера, които правят снимки.

2.1.1 Тези снимки не са намерени в архивите на Пьотровски

2.1.2 В Пловдив в разглеждания период има само три фотографски ателиета и нито едно не е на гръцки фотограф Кера, Пьотровски е сгрешил името и всъщност става въпрос за Кавра.

2.2 двете снимки на Кавра са единственото свидетелство в българската култура, което е можело да породи съответната реакция.

2.2.1 те са "положени" като документални свидетелства като "фотографии на Кавра от 1878 г."

2.2.2 те всъщност не са "фотографии от 1878 г.", а са от 1892 г. и са всъщност поръчаните от Пьотровски снимки на "Кера".

2.3 При сравнение на композицията и образите от картината на Пьотровски и двете снимки се забелязва сходство, което е допълнително доказателство, че не съществува Кера и двете снимки на Кавра уж от 1878 г. всъщност са от 1892 г.

3 теза
Според Ренан създаването на всяка нация и нейната памет почиват на исторически заблуди и митове, т.е. почиват на забравата. Покрай ситуацията със снимките както и с Батак (виж теза 1) очевидно имаме забрава, следователно това, което помним за Батак е мит.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЗАРАЖДАНЕТО НА МИТА

В заключение ще се опитам да припомня, как е било сложено началото на мита за Батак и да подредя отделните части на пъзела от писмени и образни творби в една цялостна картина.

1. Среща между Пьотровски и Захари Стоянов при посещението на първия през пролетта на 1889 г.

2. Балева (без да се позовава на нищо, освен много косвени "доказателства") директно описва какви мисли са разменили двамата при срещата си. Пьотровски чува от Сотянов за въстаниет и изразява очудването си, че в репортажите на МакГахан не се споменава за българско вътание, Стоянов се чувства уязвен от критиката към собственото му "митотворчество" и провокиран от това прави съответното описание на Батак в последната част на книгата си.

3. Посещение на Пьотровски в Батак:

Дискусията със Стоянов явно особено е разпалила любопитството на Пиотровски относно Батак и в този смисъл Стоянов може действително да бъде смятан за посредствения повод за картината. Преди да направи картината си обаче, Пиотровски - като типичен представител на епохата си, в която историята отдавна вече е станала религия, - е искал сам да се увери в нейната истина, като отиде лично в Батак и на място говори с жителите му. За целта той е ангажирал фотограф, за да документира историческата истина със самата медия на обективността – фотографията. В Батак Пиотровски е срещнал обикновено и в голямата си част неграмотно селско население, живеещо в традиционно-патриархални условия. И макар селяните все още да не са разполагали с каквато и да била заучена хомогенно-колективна памет, явно никой от тях не е могъл да си спомни за въстание. Единственото, което са могли да си спомнят батачани, е било бягството на Петър Горанов заедно с цялото му семейство от селото още преди обсадата на османските войски – неговото забъркване в съмнителните за османската власт патриотични кръжоци е било действителната причина за разоряването на Батак. Очевидецът Бойчо пише: „През нощта Горанов с пещерските първенци сполучили да излязат изпомежду неприятелските позиции и проводили Джуркова да извести на останалите да излязат от същия път. С Джуркова се решили да излязат само няколко жени, между които и семейството на Горанова.‛ Нека припомня, че зад името Бойчо се крие не някой друг, а 19-годишният по онова време Ангел Горанов, син на Петър Горанов, факт, който обяснява не само необходимостта от псевдоним, а и несъстоятелността на очевидството на автора, което пък от своя страна седи в основата на Стояновия преразказ за Батак и на всички следващи научни изследвания.

4. Пьотровски е "режисьор" на мита за Батак

Разказите на батачани затвърдили мнението на Пиотровски за случилото се в Батак, недвусмислено изразено не само в автобиографията, а също и във фотографиите и последвалата ги картина. При това ролята на фотографиите е особено важна, имайки предвид, че за инсценирането им е било ангажирано цялото баташко население от 1000-1500 души, както пише Пиотровски. С тях художникът, макар и неволно, е поставил не само началото на местната колективна памет, но е определил и нейната форма. Особена роля за това е изиграла сниманата от Кавра църква със смъртни останки, като и в този случай не бива да забравяме, че и тази снимка не е автентичен документ, а продукт на режисьорското майсторство на Пиотровски. За това говори не само естетическата структура на композицията, в която персонажите са подредени в класическата триъгълна форма, тъй приятна за западното визуално възприятие, а най-вече покритият с кости под. 7 Тъй като фотографията е правена през пролетта на 1889 г. (а не през 1892 г., както ни уверява Пиотровски, обърквайки за пореден път датите), трябва да се запитаме, защо строго религиозните жители на Батак са оставили в продължение на тринадесет години смъртните останки на някогашните си роднини, съседи и познати непогребани в тая безредица. Мисля, че причината за това не е в липсата на пиетет у батачани, а във въображението на самия Пиотровски, който за своята инсценировка най-вероятно е използвал автентичен материал от костницата на църквата. С това художникът не само е (ре)активирал спомена на батачани, фокусирайки го върху клането, а го е насочил в точно определена посока. Вместо да продължат да потискат болезнената травма от насилствената загуба на около 1600 свои съселяни, батачани възпоменавали от тук нататък жертвите на клането чрез показното излагане на мнимите им смъртни останки. Какво огромно впечатление са направили на батачани извадените на бял свят в църквата кости, показват мотивите на пощенските картички. Единствената разлика между тях и фотографията на Пиотровски/Кавра се изразява в „простоватата‛ им символика и прилежната подреденост на костите, преди това тъй „истински‛ разхвърлени от художника. Тази художествена стратегия се е харесала най-вече на сем. Горанови, давайки им възможността в истинският смисъл на думата да вградят най-после и образа на майката в семейната версия за случилото се в Батак, умело разпространявана не само чрез хрониката, а от тук нататък и под формата на пощенска картичка.

5. Пьотровски всичко това предизвиква контра-реакция, която води до продължаващ процес на национално митотворчество, вече с чисто български продуценти и режисьори

Но вторачването на Пиотровски в Батак е предизвикало и незабавно контра-вторачване, засягайки с него една твърде болезнена тема в актуалния национално-политически дискурс. То било формулирано най-вече от страна на патриотично настроените политически кръгове и интелигенция под формата на исторически очерци, хроники на очевидци, театрални постановки и т. н. на тема, интересуваща до този момент един-единствен човек, и то чужденец. Само в светлината на така скицирания контекст става ясно, защо например последната част на „Записките‛, както от стилистична, така и от тематична гледна точка, не съответства на цялостната концепция на произведението, и защо се занимава изобщо с „негероичното‛ за жадния за български героизъм Стоянов минало на Батак. Тази част е всъщност директният отговор на образната интерпретация на Пиотровски и неговата художественна стратегия, сътворявайки от своя страна опозиционния образ на храброто и смело баташко население, наситена с чужд за „Записките‛ до този момент ултранационалистичен тон. Нареждайки Батак до Панагюрище, Копривщица, Перущица и Брацигово, т. е. онези „3-4 села‛, в които според МакГахан е имало слаб опит за непокорство срещу официалната власт, Стоянов не само разширява територията на героичната национална топография като доказателство за версията (си) за масово въстание, а най-вече легитимира за пореден път правото си на политически пост. Причините за написването на „Въстанието и клането в Батак‛ от Бойчо, алиас Ангел П. Горанов, не са различни. Можем да си представим, колко неудобно е било посещението на Пиотровски в Батак за окръжния управител на Пазарджик, щом синът се е обявил за очевидец и е превърнал бащата от главен виновник в главен герой. Още много подобни примери биха могли да се назоват, като най-ранният от тях датира от 1891 г. – тетралната пиеса на Атанас Шопов „Баташко-то клание‛, но показателно е, че всички те се появяват след 1889 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
(привеждам го дословно)

Другояче формулирано – с посещението на Пиотровски в Батак през 1889 г. започва една ожесточена надпревара за „властта‛ над интерпретацията на баташката история и над колективната представа за нея. В този двубой всъщност най-малко е ставало въпрос за Батак сам по себе си, а за едно събитие, инструментализирано за лични цели, като на Пиотровски то е предоставило чудесната възможност да се превърне в един полски Дьолакроа чрез художественото олицетворяване на българския вариант на гръцкия мит за клането на остров Хиос, произлязъл от четката на великия французин. Ако Пиотровски беше отишъл не в Батак, а примерно в Пазарджик (да не се бърка с Татар Пазарджик, днес град Пазарджик), първото село, чиято злочеста съдба МакГахан описва нашироко в кървави багри, то днес може би щяхме да говорим вместо за „забатачен‛ за „запазарджичен‛. Но както и да е, официално двубоят, както е известно, бил спечелен от Стоянов и неговите привърженици. Когато Пиотровски е писал своите спомени през 1911 г., Стоянов вече отдавна е бил приет в пантеона на националните герои на България – а неговите „Записки‛ са се смятали за автентична хроника на български въстания, факт, който явно и Пиотровски вече не е поставял под съмнение. МакГахан, както знаем, показателно беше реабилитиран едва стотина години по-късно, когато на площада в Батак му бе издигнат скромен паметник.

Та нека се върнем най-после на въпроса: защо Пиотровски се позовава на Стоянов, а не на МакГахан? Можем да го формулираме иначе: Защо да се увековечаваш до един губещ, след като може и до един печеливш? Но че споменаването на „победителя‛ Стоянов вместо „победения‛ МакГахан в мемоарите на Пиотровски за съжаление не е помогнало за популяризирането на картината, показва фактът, че в 1913 година „Баташкото клане‛ било отстранено от експозиция, засягайки в този момент друга болезнена тема в националният дискурс – проблема с етническата принадлежност на помашкото малцинство. Но това е друга тема.

Мисля че (макар и да не се въздаржах от цитиране на оригиналния текст в прекомерни пропорции) е общо взето ясно какво цели в статията си Балева като конструкцията на самата статия е доста внимателно подбрана, така че да внуши съответната идея, скривайки слабите логически звена в тезата й, които никак не са малко, между другото. Ще се опитам накратко да ги посоча в своя критически коментар.

1. Логическите връзки/преходи са напълно необосновани и поради липсата на такива Балева използва "замазка" - основно чрез тезата на Ренан, която се използва вместо доказателство за наличие на "забравяне" и "мнимо спомняне". Балева така и не си дава труда чпоне в статията) да изследва този процес.

2. На няколко пъти (всъщност всички важни заключения в статията) тя директно се съмнява и самоволно променя оригиналиня текст, върху който гради тезата си - спомените на Пьотровски. Интересното е, че съмненията й се включват само тогава, когато спомените му не отговарят на предвзетата нейна теза, което само по себе си поражда съмнение.

3. По схемата, спомената от мен в т.1, Балева изключва, без да привежда каквито и да е доказателства за това, съществуването на реални спомени у самите жители на Батак за случилото се, предполагайки, че Пьотрвоски с манипхулацията си и снимките на Кавра (резултат от нея) поражда сега съществуващия спомен, а такъв всъщност не е имало преди това.

4. Тя не изследва по никакъв начин и следователно не успява да докаже съществуването на спомен и упоменавания под някаква форма на сатналото в Батак преди 1889 - 1892 г. - тя аксиоматично приема, че след 1878 г. до упоменатия период "Батак е забравен".

5. Цялата й теза се крепи на идентификацията на двете снимки на Кавра от 1878 г. като упоменатите в спомените на Пьотровски "няколко" снимки на Кера от 1889 г. (соперд нея), които според Пьотровски са направени през 1892 г. Но отъждествяването между Кера и Кавра и между въпросните снимки е достатъчно поризволно поне що се отнася до фактологическата част, въпреки което по-нататък в текста (защото това е ключов момент) тя приема като "несъмнено" и селдователно напълно доказано. Единствено отсъствието на "ателие на Кера" (пир това неясно за кой период и как установено от нея) не може да "докаже", че снимките са на Кавра и Кера никога не е същестуввал. На същото основание и с нейната степен на отхвърляне на избрани неща от спомените на Пьотровски можем да заключим, че такива снимки въобще не е имало.
Единственият момент, който реално може да се разглежда като "доказан" е изкуствоведския анализ на картината и снимките, но по него не мога да се поризнеса, селд като не съм виждал снимките, нито пък картината в естествена големина. Не мога да приема отъждествяването за "несъмнено" само въз основа на изкуствоведско сравнение.

След като цялото по-нататъчно развитие на нишката на разказа в статията й почива на недоказано твърдение, то няма как тя да се приеме като вярна докато това твърдение не се докаже. А тя без да го е доказала чрез един простичък трик го превръща в доказано и го пирема за такова (този трик ми напомни за Резун, между другото).

Та, Ханс, според мен трябва доста по-сериозно изследване на мита и генезиса му и това е ключово за тезата й.
Между дургото, по повод на митологичната образност - срещал съм поне две-три по-късни картини на случилото се в Батак и нито една не носи черти от образността на картината на Пьотровски, нито пък, доколкото мога да преценя, на тази от снимките (без да съм ги виждал само въз основа на описанието в статията), т.е. най-малкото митичната образност се е развила в друга посока след това. Или пък картината на Пьотровски и дори снимките на Кавра не са били чак толково здрав и оперделящ "канон" на мита.
Впрочем, статията на Везенков, към която Дибо даде връзка по-долу е значително по-добра в споменаването на различни "нива" на отношение към събитията в Батак и съответно на "митологизиране".

Допълнение: Темата за митовете е само по себе си (за мен) интересна, но не ми се струва, че в статията на Балева е подходено добер към нея. Вярно е, че самия формат не предполага сериозно изследване, но пък самата статия по същество продуцира мит, макар и съвременен. Което е най-малкото неприятно. Според мен, подобна статия ако наистина авторът й цели сериозно и безпристрастно изследване на проблема (а не реализация на поредното проектче) , трябва да бъде прешествана от много сериозно и обективно (без предвзета позиция, какъвто е случая), без ограничения във формата, изследване, резултът, от което може да бъде представен като статия. А не обратното. За съжаление, това си е тенденция, поне доколкото аз мога да преценя.

[Ханс]

Ами май за всичко си прав. Наистина става дума за статия представена като изследване, а не за обратното.
За мен най-тъжното е, че при всичките така ясно описани от теб недостатъци на тази статия, не се намери някой, който систематично да я обори. Тук отново става дума за подход и методология. Може би не се намери никой, точно защото няма сериозно изследване по този въпрос.
В крайна сметка няма нищо лошо в това някой да представи някаква теза, дори когато тя е слабо защитена, лошо е когато подобна теза не може да бъде оборена поради липса на каквато и да е друга. То реално това е положението и със споменатия от теб Резун, и там дупката е такава, че каквото и да хвърлиш ще покълне необезпокоявано.

[gollum]

Може би не се намери никой, точно защото няма сериозно изследване по този въпрос... (...) ...То реално това е положението и със споменатия от теб Резун, и там дупката е такава, че каквото и да хвърлиш ще покълне необезпокоявано.

М`да, поне за мен като човек общо взето неизкушен (и поради това слабо запознат с изследванията по въпроса) нещата изглеждат точно така. Дали наистина липсва подобно изследване, обаче, не знам точно поради тази причина. Подозирам, че понякога се случва така, че изследване има, обаче то е непознато за широката публика (т.е. хората с ниво на познания като моето), а авторът вече не е сред живите, за да се намеси лично или пък не си пада по медийните изяви и свързаните с тях неприятности.
Единственият положителен ефект от подобни случки е, че съответната дупка, когато я има, впрочем дори при упомената от мен възможност тя е налице поне в масовото съзнание, се забелязва ои евентуално започва да се запълва. Наистина най-често с некачествен пълнеж, който ще подаде при първия дъжд, но покрай това се намира и по нещо трайно. Случаят с Резун също е такъв.

[Nick]

Това се казва 180° оборот! Добре, че беше IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS да направи ясен разбор, че то преди това почти всички защитаваха именно авторката и тъпия й проект. Тези, които я критикуваха, бяха заклеймени като първосигнални националисти.

[gollum]

Да си призная, преди да публикува Импреатора текста на проекта, не го бях чел, та съответно успях чак след това да разбера за какво става въпрос. Останалите коментари са върху статията и ги направих чак след като си я припомних и я разгледах по-внимателно. Така че, разбира се, Императорът има своето значение за просвещаването на аудиторията, но за мен лично голямо роля изиграха различните статии, които прочетох след скандала (ето, все пак имаше някаква полза от него) и критичният поглед след това към текста на Балева.
Има разлика между проекта и статията. Ако първото изисква внимателен прочит и анализ, за да се разбере колко струва (и пак има някои чисто информативни достойнства), то второто е далеч по-очевидно като стойност.

[messire Woland]

Тези, които я критикуваха, бяха заклеймени като първосигнални националисти.

А кой е използвал такова определение? Аз не видях такова нещо в темата дотук. Така че, нека не пресилваме нещата.

[Nick]

А кой е използвал такова определение? ..

Блоговете на вестниците с цитираните статии по въпроса.

[tonev]

Това се казва 180° оборот!

да кажем че не е първият. но това не е лошо качество. просто Хана под тежеста на доказателствата си променя мнението. лошото е че бяха казани силни думи от уважани членове на форума. надявам се че това им показа, че могат да грешат.
пп. мисля че темата е окончателно изчерпана.