Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Черешовото топче

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Черешовото топче

    Досега не се бях замислял, но наскоро ми хрумна въпроса за подробностите около измайсторяването и значението му. Има ли друг известен случай за опит за конструиране на артилерия от дървен материал? Колко мм е било?
    До колкото знам при първото тестване на оръдието дулото му се е пръснало след това са го стегнали с жлезни обръчи подобно на буре. А снарядите всъщност са били събрани на топка криви пирони.
    Ясно е, че практически това оръжие е безполезно срещу модерната артилерия на турците, но пък постига окуражаване и психологически ефект върху въстаниците.
    (\_/)
    (°_°)
    (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

    #2
    Колко мм е било?
    В началото или в края имаш предвид?
    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
    "But I know none, and therefore am no beast."

    (Richard III - William Shakespeare)

    Comment


      #3
      За което кажеш
      (\_/)
      (°_°)
      (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

      Comment


        #4
        И тогава и сега, то е ценно само заради пропагандния ефект. То е символ, образ наситен с толкова значения, че се чудя как досега не са го използвали в някоя рекламна кампания.
        Иначе нямам идея дали е имало друг случай на опити за изработването на артилерия от дърво. Което ме навежда на друга мисъл - дали е могло нашите да се снабдят по някакъв начин с артилерия. И по-точно защо при всичките тези чети, като са ги организирали, на никой не му е хрумнало да вземат с тях по 1-2 малки планински оръдия. Толкова ли трудно е било да се снабдиш с такова нещо от Румъния?
        Recalibrating my lack of faith in humanity...

        https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

        Comment


          #5
          Ами определено е било по-трудно, пушките лесно могат да се намерят и пренесат през границата (Дунав), ама цяло оръдие... макар, че не е било невъзможно (на части примерно), но и финансово би било доста по-солено и би отнело пари с които могат да се въоръжат доста четници. Пък и само с едно оръдие :vb_sad: нема много смисъл, освен символистичен както казваш.
          (\_/)
          (°_°)
          (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

          Comment


            #6
            Ето ти 3 снимки на стандартното британско планинско оръдие от 70те години на 19в. Същото се е ползвало и от флота при десанти. Дали е много трудно да се пренесат 1-2 такива оръдия? Но си прав, че е скъпо. Ама пък без пари тия неща не стават.

            Още малко - долната снимка е от първата англо-бурска война. Някакви си 4 години след априлското въстание. Обърни внимание на оръдието вдясно долу
            Last edited by albireo; 13-08-2006, 21:26. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
            Recalibrating my lack of faith in humanity...

            https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

            Comment


              #7
              Дали не би представлявало проблем местенето на това оръдие? Сигурно са нужни коне, а и козите пътеки и чукари едва ли са подходящи...

              Иначе нямам идея дали е имало друг случай на опити за изработването на артилерия от дърво
              А катапултите и балистите какво са? Майтап де
              "No beast so fierce but knows some touch of pity."
              "But I know none, and therefore am no beast."

              (Richard III - William Shakespeare)

              Comment


                #8
                Dinain написа
                Дали не би представлявало проблем местенето на това оръдие? Сигурно са нужни коне, а и козите пътеки и чукари едва ли са подходящи...


                А катапултите и балистите какво са? Майтап де
                Планинското оръдие може да се разглоби и да се превозва на магарета.
                Колкото до катапултите, през 1944 те отново се появяват на бойоното поле. Ха познайте къде.

                Comment


                  #9
                  Колкото до катапултите, през 1944 те отново се появяват на бойоното поле. Ха познайте къде.
                  Как къде? На самолетоносачите, на стартовите площадки на Фау-1 и т.н.
                  "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                  "But I know none, and therefore am no beast."

                  (Richard III - William Shakespeare)

                  Comment


                    #10
                    А ето още дървени оръдия. Както се вижда, не сме откривателите им.

                    Человек с деревянным пистолетом. Шутка, деревянных пистолетов вроде все же не было. А вот деревянные пушки – да. Очень старые – у китайцев; если ничего не путаю, то это были вообще одни из первых известных пушек. Снаряды к ним тоже были деревянными. В XVI – XVII веках деревянные пушки применялись и в Европе, не от хорошей жизни, конечно. Во время восстания в Польше в 1863-64 годах польские повстанцы пытались применять деревянные мортиры.

                    В Китае в XIV веке все еще широко использовались деревянные пушки, сделанные из ствола дерева, усиленного железными обручами. Стреляли они также толстыми стрелами

                    озвратившись в 1682 году из Троицы, Петр со своею матерью снова поместился в селе Преображенском. Дворец, в котором жил молодой царь, точно также как и все предметы употребляемые для потехи Петра, назывались «потешными». Так, солдаты, конюхи, ружья, пушки, книги и т. д. все это называлось «потешными». Оторванный бунтом стрельцов от своих любимых воинских занятий, Петр в родном Преображенском предался им еще с большим рвением. У хором молодого воина «устраивается потешная площадка, на которой поставлены потешный же деревянный шатер и потешная изба; это были нечто в роде воинского стана». На площадке стояли рогатки и деревянные пушки, из которых посредством особого механизма стреляли деревянными ядрами, обтянутыми кожею.

                    Арабам очень понравилось «копье яростного огня». Они сообразили, что если бы трубка была пошире, то, пользуясь порохом, можно было бы метать камни покрупнее. Решили попробовать. Вместо тростника взяли кусок древесного ствола. Выдолбили в нем такое отверстие, что туда можно было просунуть руку.

                    Насыпали порох. Вложили крупный камень и подожгли порох фитилем, проведенным в отверстие. Раздался взрыв. Из деревяшки вырвался столб дыма. А на расстоянии 150 шагов через секунду грохнулся на землю камень, выброшенный трубкой. Этот деревянный обрубок с отверстием посредине был первой пушкой.

                    Арабский писатель Гассан-аль-Рамах рассказал о такой деревянной пушке в своей книге, написанной в 1290 году.

                    Вскоре после этого деревянные пушки стали известны и европейцам. Оружейники Милана, Толедо, Нюрнберга и других городов решили, что делать пушки из дерева нецелесообразно: во-первых, дерево — горючий материал и при выстрелах деревянные пушки сами загораются; во-вторых, дерево — материал непрочный.

                    Будай — тарковский шамхал, поддерживавший дон. казаков-раскольников, бежавших с Дона на Сев. Кавказ. В 80-е гг. XVII в. в связи с бегством раскольников с Руси на Дон усилилось распространение раскола среди дон. казаков. Принятые цар. пр-вом ж¸сткие меры по борьбе с расколом вызвали уход части казаков на р. Кума. Первые их группы появились здесь уже в 60-е годы XVII в. В 1688 рядом с Маджарским городищем ок. 1,5 тыс. таких беглецов устроили земляной городок среди лесов, со рвом, с валом «со всяким строением... а для обороны его поделали деревянные пушки с железными обручами». Эти казаки завязали сношения с мурзой Большой Кабарды Мисостом Казыевым и терским атаманом Куклей. По предложению Б. один отряд казаков переш¸л с Кумы на р. Аграхань — сев. приток ниж. течения р. Койсу-Сулак, и отсюда предпринял ряд походов на Прикаспийские земли. В 1692 астрахан. воеводе кн. П. Хованскому было послано приказание из Москвы направить военный отряд против аграханских раскольников и передать подарки шамхалу, чтобы побудить его прекратить поддерживать казаков. Сохранилась отписка (ок. 22 сент.) начальника отряда головы И. Волкова кн. Хованскому о его походе к устью Терека, об уходе казаков-раскольников с р. Аграхань в Крым и о бое с ними на переправе через р. Сунжа эндерейского мурзы Муртазалея и ногайск. Чин-мурзы Тиноклатова. В частности, Волков сообщал, что люди шамхала в этом бою не участвовали ни с к-рой стороны, и уверил воеводу, что «великих государей [Петра и Ивана Алексеевичей] денежная казна» шамхалу будет доставлена.

                    В гражданскую войну в Сибири партизаны делали даже деревянные пушки. В музее артиллерии (ВИМАИВиВС) в Питере я видел также и китайскую деревянную пушку, которая стреляла во время не помню которой из опиумных войн.

                    Появившиеся позже деревянные пушки древних китайцев были уже настоящими артсистемами, но стреляли деревянным снарядом, и заряд воспламенялся в них через дуло. Один из экземпляров этого редкого оружия был захвачен в Кохинхине французским экспедиционным корпусом во время Опиумной войны и доставлен во Францию.

                    С появлением пороха на опорных партизанских базах создавалась возможность изготовить деревянную пушку. Часть У Ичэна вела бои, открывая огонь из металлических пушек, подобных нынешнему противотанковому ружью. Но нам не удавалось добиться такой роскоши. Мы изготовляли и применяли так называемые деревянные пушки. Ванцинцы впервые изготовили пушку из каменной березы. А было это, кажется, сразу же после рейда в уездный центр Дуннин. При налете на Дадучуань мы пустили в ход эту пушку. Звук ее выстрела был таким оглушительным, словно раскат грома. Вопрос лишь в том, могла ли эта деревянная пушка, сработанная вручную, обладать огромной разрушительной силой и дальнобойностью? Конечно же нет. Однако когда мы открыли из нее огонь, враг испугался и бросился бежать.

                    Деревянную пушку изготовляли и хэлунцы в Могуюаньцзыской оружейной мастерской в поселке Юйланцунь. Как только открывали огонь из этой пушки с горы Цзяньлифэн, среди японских войск и полицейских в Эрдаогоу, находившемся в 12 километрах от нее, поднимался переполох.

                    Когда революционная армия стреляла из деревянной пушки, враг не знал, что это за гул, и не на шутку растерялся: изготовлять пушку на партизанских базах, где не было никакого технического оборудования, – это было из ряда вон выходящее дело, какое нельзя было даже себе представить.

                    У Андрея Гофера в Тироле в 1809-ом имелись деревянные пушки. Сей партизан применял их против баварцев и французов. Одну такую можно наблюдать в Нюрнберге. Лафет обычный, а ствол из цельного чурбана изготовлен и железными обручами перетянут(сам видел передачу по «Дискавери», «Разрушители легенд» - там такую пушку сделали и стрельнули из не¸ каменным ядром. В пределах 500 метров ядро не нашлось).


                    thorn

                    Средновековните църкви в България

                    Comment


                      #11
                      Dinain написа
                      Как къде? На самолетоносачите, на стартовите площадки на Фау-1 и т.н.
                      Е добре, а като средство за огнева потдръжка на "пехотата" ?

                      Comment


                        #12
                        Щурми, стига с тая ВСВ де.
                        А колкото до директното копиране на текстове на чужди езици, нали уж се бяхме разбрали да се стремим да свеждаме до минимум подобни неща. В случая тия които не четат руски?
                        Както и да е, според мен за някакъв полезен ефект от дървена артилерия (освен вече споменатия пропаганден) е абсурдно да се говори. Продължавам да си мисля, дали не е било възможно нашите да опитат да използват някаква поне малко по-ефективна артилерия. Ок да зарежем съвременните (за епохата) образци планински оръдия, не е ли било възможно да докопат от някъде нещо по-старо?
                        Ще дам пак примери от първата Англо-бурска война.
                        Ou Griet е оръдие от края на 18 век, което е участвало в битката при Блъд Ривър (1836) на лафет изработен от оста и теглича на вагон за волски впряг и след това през целия 19в. до битката за Потшефсроом (1881). Ето го на първата снимка. Бас държа, че е било в пъти по-ефективно от всяко дървено оръдие.
                        Дори и да не е имало даже и по-стари образци, не е ли могло все пак въстаниците да се опитат да изработят нещо по-свястно? Отново пример от същата война. Става въпрос за "оръдията на Рас". Мартинус Рас е бил бурски ковач, който в навечерието на войната, изработва в работилницата си 3 оръдия от подръчни материали (метални части на колелетата на каруците). За лафети отново са изпозлвани тегличи и оси от вагони за волски впрягове. И трите оръдия са изпозлвани в бойни действия, като едно от тях се пръсва, но другите две изкарват до края на войната. В момента са в музеите. Прилагам две снимки, на едната се виждат оръдията с лафетите им, а на другата можете да видите конструкцията на оръдието на Рас.
                        Всичко това го показвам, за да се види, че не е било чак толкова невъзможно и нереално да се мисли за нещо поне малко по-ефективно от черешово топче.
                        Last edited by albireo; 14-08-2006, 03:00.
                        Recalibrating my lack of faith in humanity...

                        https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                        Comment


                          #13
                          Темата е интересна.
                          В интерес на истината е имало няколко готови проекта за изливане на бронзови оръдия,но те не са били реализирани, заради фактора време.Ако въстанието е било избухнало през лятото,както се е очаквало,може би щяхме да имаме артилерия по-добра от дървената. Но за такова оружие се е изисквало "артилеристите" да си отбират от занаята.
                          Ще дам следният пример:
                          През лятото на 1876-та година когато избухва Сръбско-турската война,генерал Черняев дава едно планинско оръдие на четата на Филип Тотю.При първите стълкновения с аскера и башибозука нашите юнаци нищо не могат да направят с този топ.По-късно след присъединяването на един хърватин-артилерист към четата,башибозушките банди започват да ядат попарата на оръдието
                          То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                          Comment


                            #14
                            Е, за артилерия освен, че са необходими артилеристи (нещо, което отбеляза Парабелум) са необходими и боеприпаси, а те са по-тежката и сложна за набавяне част, когато става въпрос за четнически действия (където е и съществената отлика с войните между бури и Великобритания)
                            Last edited by gollum; 14-08-2006, 10:48.

                            Comment


                              #15
                              Хубаво че се сетихте за артилеристите. Предполагам че българския четник от средата-края на 19-и век е гледал на топовете както един афганистанец е гледал на Стингърите през 80-те. Очевидно трябват инструктори или дори чужд екипаж на оръдието. При всички случаи ми се струва че какъвто и да е топ на даден етап ще се наложи да бъде изоставен (при настървено преследване от хайка например) и цялата афера излиза прекалено скъпа с оглед на ползите. Наистина по-голяма полза ще има да се купят 20-30 пушки и муниции - поне докато не вземе да се прави истинска армия.
                              "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                              "But I know none, and therefore am no beast."

                              (Richard III - William Shakespeare)

                              Comment

                              Working...
                              X