кало написа
Ако трябва да търсим някаква идентичност в архитектурата, тя е в масовия начин на строеж, а не в заимстването. Такава определено се наблюдава.
При турците:
- най-често еднофамилни, с приземен и горен етаж и открита между спалните помещения площ. Чардакът е рядкост, което е свързано с липса на въображение на майстора.
При гърците:
- Многофамилни, с приземна и жилищна част - често двуетажна. Характерното, поради височината на стоеж, са почти незначителните изнасяния на калкани - не повече от 50 см. Височината на жилищната част е от 220 до 300 см. Особеност е затварянето на "атъла" с фалшив измазан фриз. Той е повлиян пряко от църковната архитектура, където е каменен и се намира хоризонтално между края на стената на етажа и първите греди на покривната конструкция. Такива са къщите в Мелник, които били притежание на гръцки търговци на вина.
При българите:
- Еднофамилни и многофамилни къщи със същата конструкция, но с характерни изнесени на греди горни етажи. Височината на жилищния етаж обаче не надвишава 190-200 см. Това, наред с покриването на някои планински къщи с "тикли" е голямата разлика с всички останали. Вероятно правилото за височината е в пряка връзка с географската ширина и по-лесното отопление на кубатурата. Другата причина би могла да бъде съблюдаваната тежест на горния етаж спрямо основата/базиса на къщата.
На останалите няма да се спирам, но определено се налага извода, че тази архитектура се простира само в Османската империя и да се определя като "възрожденска" или българска е доста наивно или поне, невярно.
В никакъв случай обаче не е турска! Турците се придвижват от централна Азия по покана на Малоазийските мюсулмани, изземват управленските функции в новосъздадената империя и унаследяват традициите и уменията на майсторите в новата за тях географска ширина. Определено и за жалост е настъпил период на задържане на развитието на изкуствата в тези земи. Позволено било единствено декоративното изкуство и по тази причина мотивите, които можем да видим като украса са единствено флорални. Империята се интересувала от всяка крина жито, а това докарвало хората до вечен, почти безкраен недоимък. В такива времена не се прави изкуство нито се мисли за архитектура. Единствените обществени поръчки били къщите на беьовете, минаретата и конаците. Така архитектурата била определена в посока на желанията на управниците и техните прищевки. И всичко до там - цели 500 години. Но както и преди казах, в това има и чар. Даже съм на мнение да направим кампания за ден на турското робство! Освен, че са спънали едни безкрайно талантливи народи за 500 години, това ни е осигурило дивиденти, от които можем да се ползваме днес! Ако историята ни беше друга, архитектурата, изкуството и всичко от бита на българина щеше да прилича до болка на всичко от централна и западна Европа. Щеше да е загубена колективната памет за обичаите и вярванията , битували до античната епоха. Щеше ли да имаме шевиците, мартениците, дионисиевите празници свързани с виното. На мен лично, не ми се вярва. Ние сме жив пример на археологически обект в действие
Terror написа
Comment