Старопланинска възрожденска къща

[Гост]

Вярно, не е бара.
Мерси за останалите снимки.

[byzantiner]

Здравей,
Пратих снимките на посочения от теб адрес. На една от трите снимки се виждат петте Разсуканови къщи. Те са извесни с това, че са построени една до друга от техния собственик Димитър Разсуканов. Той ги построява за петте си сина. Те се намират близо до долната църква " Рождество на Пресвета Богородица ". Междудругото гр. Елена е малък град, но има три църковни храма. Останалите две църкви се наричат " Св. Никола " и " Успение на Пресвета Богородица ". Най-стария храм в града е " Св. Никола ". Най-ранните сведения за него са от кр. на 15-нач. на 16 век. Ако случайно проявяваш интерес и към църковната архитектура на този град и неговата околнст, тогава ти препоръчвам книгата на Васил Славов, Христо Медникаров и Петко. Д.Петков " Храмовете в Еленска духовна околия " . Издадена е в София през 2002г.

Абе нещо не съм ги получил в пощата си........

[emi73]

Имам проблем с твоята поща. Все ми се връщат емейлите. Ще опитам пак.

Днес отново пробвах. Пак ми ги връщат. Не знам къде е проблема.

[Хана]

Вероятно мейлът е в някоя поща с ограничен обем за писма. Прикачи ги тук: при писане на отговор има опция "Прикачи файл", хем всички ще ги видят.

[emi73]

Мисля да потърся помощ. Може да ми струва малко нерви, но тези снимки ще ги публикувам.

[junker_Tolstoj]

къде забравяте град Елена ?

За този край са характерни облицованите с дърво горни етажи .
ето ви някои примери за възрожденски къщи - Еленски стил :


Попниколовата къща - истински шедьовър !



Прочутата Даскалоливница на Иван Момчилов в която са се образовали хора като Петко Славейков , Драган Цанков ...



Бакаловата къща


Камбуровия хан


Къщата на Иларион Макариополски



Петте Разсуканови къщи


Отново Даскалоливницата на фона на църквата“Успение на Пресвета Богородица” от 1837, най-големия по размери хрситиянски храм в България до 80 години на 19-ти век

Здравей,
Пратих снимките на посочения от теб адрес. На една от трите снимки се виждат петте Разсуканови къщи. Те са извесни с това, че са построени една до друга от техния собственик Димитър Разсуканов. Той ги построява за петте си сина. Те се намират близо до долната църква " Рождество на Пресвета Богородица ". Междудругото гр. Елена е малък град, но има три църковни храма. Останалите две църкви се наричат " Св. Никола " и " Успение на Пресвета Богородица ". Най-стария храм в града е " Св. Никола ". Най-ранните сведения за него са от кр. на 15-нач. на 16 век. Ако случайно проявяваш интерес и към църковната архитектура на този град и неговата околнст, тогава ти препоръчвам книгата на Васил Славов, Христо Медникаров и Петко. Д.Петков " Храмовете в Еленска духовна околия " . Издадена е в София през 2002г.

Пропуснах този пост преди малко ... Еми е права - Елена е може би единствения град във възрожденска България който е имал цели 3 църкви .


“Свети Никола”- Елена, 1804



“Успение на Пресвета Богородица”- Елена, 1837


“Рождество на Пресвета Богородица”- Елена, 1865

[Гост]

Поради споменатите технически трудности, аз ще пусна снимките на emi73 от Елена. Компресирах ги обаче, защото иначе са между 800кб и 1,5МВ.

[emi73]

Не знам дали по-младите потребители на този сайт са прочели романа на Иван Вазов " Под игото " или са гледали ли филма? Но в този роман автора описва празничната атмосфера около и по време на Великден. Атмосферата е много различна за разлика от днешните Великденски празници.
Елена е възрожденски град и празнуването на Великден не може просто да се опише. Атмосферата там е такава все едно се връщаш 100 години назад във времето. Предполагам, че това усещане го има и в останалите балкански градове като Котел, Твърдица, Троян, Трявна и Тетевен.
Присъствала съм на Великденската служба в по-големи градове като Г. Оряховица и Варна, но не е същото. Пожелавам на всеки да преживее тази празнична атмосфера. Великден вече не е далеч.

[Terror]

Някои може ли да ми даде информация за такъв вид къща:
на два етажа е, но първият е нещо като приземен етаж.
Първи етаж: обор за животни, изба и мазе
Втори етаж: веранда по периферията на къщата, викат го 'софа' (прилича на Даскалоливница на Иван Момчилов от снимките), две спалнии, кухня и всекидневна-трапезария.
От къщите от снимките има някои елементи на Камбуровия хан, също къщата която е дал KG125.

Къщата е построена или 1890-1900 или 1920-1930.

[tonev]

можеш да видиш такива примерно в с. голямо белово... и на много места в родопите.

[Saratok]

...Ама така и не разбирам за каква къща става въпрос!?
Тези къщи са много различни. Само привидно звучат еднакви. Занимавал съм се много с подобни неща и зная, че разликите са големи. Първата голяма разлика е в това, дали са планински или полски, дали са градски или селски и т. н. Особено се различават в начина на построяване на калканите. Темата би била по-полезна, ако се постави въпроса - каква е тази архитектура!? Великият Куросава казва: "...идете на Балканите за да видите една съобразена с човешкия ръст архитектура"

Някои може ли да ми даде информация за такъв вид къща:
на два етажа е, но първият е нещо като приземен етаж.
Първи етаж: обор за животни, изба и мазе
Втори етаж: веранда по периферията на къщата, викат го 'софа' (прилича на Даскалоливница на Иван Момчилов от снимките), две спалнии, кухня и всекидневна-трапезария.
От къщите от снимките има някои елементи на Камбуровия хан, също къщата която е дал KG125.

Къщата е построена или 1890-1900 или 1920-1930.

[Terror]

можеш да видиш такива примерно в с. голямо белово... и на много места в родопите.

Аз съм я виждал близко до този район, не много, де.
Говоря за с. Бадино в Рила.

...Ама така и не разбирам за каква къща става въпрос!?
Тези къщи са много различни. Само привидно звучат еднакви. Занимавал съм се много с подобни неща и зная, че разликите са големи. Първата голяма разлика е в това, дали са планински или полски, дали са градски или селски и т. н. Особено се различават в начина на построяване на калканите. Темата би била по-полезна, ако се постави въпроса - каква е тази архитектура!? Великият Куросава казва: "...идете на Балканите за да видите една съобразена с човешкия ръст архитектура"

Така е, но не съм специалист да ти кажа от какъв вид е, то ако знаех нямаше да питам.

Интересно ми беше, че няма много такива къщи, повечето са изместени от такива строени след 1950-1960 в тип 'социализъм', които все още ги има почти навсякъде ама с това ново строителство и те ще станат ретро.

Къщата определено е планинска, намира се в планината, но има и полета и т.н, много ясно хората там са се занимавали със земеделие, но къщата се намира и под налкон, а по долу от нея минава река.
Другото е, че е и селска - да.

Как е направена, от какъв материал.. :sm186: Изглежда (начина на направяне, материла) досущ като къщите за които съм казал.
Иначе имам спомени от кал, дърва и големи камъни за основи - нещо такова. Имаше и някакво странно наименование.

Такива къщи съм виждал и в с. Стоб.

[Saratok]

Аз съм я виждал близко до този район, не много, де.
Говоря за с. Бадино в Рила.


Така е, но не съм специалист да ти кажа от какъв вид е, то ако знаех нямаше да питам.

Интересно ми беше, че няма много такива къщи, повечето са изместени от такива строени след 1950-1960 в тип 'социализъм', които все още ги има почти навсякъде ама с това ново строителство и те ще станат ретро.

Къщата определено е планинска, намира се в планината, но има и полета и т.н, много ясно хората там са се занимавали със земеделие, но къщата се намира и под налкон, а по долу от нея минава река.
Другото е, че е и селска - да.

Как е направена, от какъв материал.. :sm186: Изглежда (начина на направяне, материла) досущ като къщите за които съм казал.
Иначе имам спомени от кал, дърва и големи камъни за основи - нещо такова. Имаше и някакво странно наименование.

Такива къщи съм виждал и в с. Стоб.

С това трябваше да започнеш! Щом се намира в Бобошевската община, значи определено не е планински тип. Всички къщи в този регион са характерни с това, че за разлика от родопските или старопланинските - са покрити с "турски керемиди" или капаци както някои ги наричат. Основната носеща част на къщата се изгражда от каменна зидария, споена с кал. След нея следва гредоред, който определя големината на жилищната площ. Въз основа на това дали къщата е част от уличен ансамбъл или самостоятелно обособена зависи и нейния план. Казвам това, защото когато къщата участва във формообразуването на средата, майсторът задължително се съобразявал с погледа върху нея от останалите къщи. Идеята е била да не се пречи на цялото и в същото време да се изтъкне и достойнството на стопанина. При всички случаи чардаците или потонът гледат към улицата, тъй като тези са местата, на които са се излагали китеници и шарени черги, а това говорело, че там има добра мома за женене!
В по-бедните места, къщите не винаги са се строели от Майстор и там изнесените калкани са рядкост.
Самият строеж представлявал следното - каменната зидария служела за основа на къщата като изпълнявала предназначението на вътрешен двор за животни/стока. По естествен път това било и отопление за горния етаж, най-често единствен. Строяла се от едър здрав камък, като в зависимост от височината зидарията се изравнявала с "кошак" - дървени греди, изравнители. Истинската работа предстояла с подготовката на гредите. Те бивали подпорни и носещи. Подпорните - били с размер 14/14 см. - почти както и днес, но носещите - били масивни и изработвани по преценка на Майстора. Същият за времето си бил с ранг на архитект и сам определял каква ще е тежестта на етажа, който ще се носи. Предполагам си забелязал кафявия цвят на оригиналните греди? Днес ги правим с байц или импрегнация, но някога тези технологии не били познати. Майсторът решавал кога ще се добиват и от кой склон на корията. И това ставало на пролет - единствено тогава! Това е времето когато чамовият материал започва да смоли и да подкарва прираст. Гредата задължително се дялала с брадва, независимо че джагата или триона вече били известни, за да не може капките да навлизат в дървесината. След това се палел голям огън, гредата се хващала от помагачите и се прекарвала близо до жаравата. Топлината отпускала смолата и я прегаряла на повърхността. Прегорялата смола е вид нерафиниран колофон, а той осигурявал дълъг живот и цвят на материала.
Построяването на етажа ставало с подпорните греди, за които казах, разположени отвесно, като определящи геометрията на стаята и диагонални/крепежни - във вътрешността на стената. Берели се елшови клони, разполовени на две, от които се изплитала канавата на стената.
След това същата се измазвала със смес от плява и кал. След като изсъхвала добре била варосвана за добър естетически вид и поради познатото и антисептично действие на бялата вар. Най- големия майсторлък бил построяването на комина. Тъй като той тръгвал от самото огнище, същинската му височина била непосилна за спояващата способност на калта. Строял се само от майстора на къщата. Зидал се бавно, като на всяка педя трябвало да се пуши по един тютюн. Това с тютюна не е ритуал, а мерило за време, необходимо за съхнене на глината или калта.
Ако пред очите ти е една цяла улица и многообразието от решения те обърква, ще забележиш обаче, че всички комини са ориентирани в една посока. Така е, защото те отлично познавали местните въздушни течения и посоката на вятъра винаги била вземана предвид.
Но проблемите, които майсторите решавали са толкова различни, че е трудно да се вмести само в едно есе на темата. Най-общо казано, от наблюденията, които имам върху къщите от Анадола до Западните покрайнини може да се обобщи, че това е остатъчна архитектура от ранното средновековие. Тя отдавна е доразвита или преосмислена при народите извън турската империя. А може би и в това се корени нейния чар - една хилядолетна традиция в наши дни.

[Terror]

С това трябваше да започнеш! Щом се намира в Бобошевската община, значи определено не е планински тип. Всички къщи в този регион са характерни с това, че за разлика от родопските или старопланинските - са покрити с "турски керемиди" или капаци както някои ги наричат. Основната носеща част на къщата се изгражда от каменна зидария, споена с кал. След нея следва гредоред, който определя големината на жилищната площ. Въз основа на това дали къщата е част от уличен ансамбъл или самостоятелно обособена зависи и нейния план. Казвам това, защото когато къщата участва във формообразуването на средата, майсторът задължително се съобразявал с погледа върху нея от останалите къщи. Идеята е била да не се пречи на цялото и в същото време да се изтъкне и достойнството на стопанина. При всички случаи чардаците или потонът гледат към улицата, тъй като тези са местата, на които са се излагали китеници и шарени черги, а това говорело, че там има добра мома за женене!
В по-бедните места, къщите не винаги са се строели от Майстор и там изнесените калкани са рядкост.
Самият строеж представлявал следното - каменната зидария служела за основа на къщата като изпълнявала предназначението на вътрешен двор за животни/стока. По естествен път това било и отопление за горния етаж, най-често единствен. Строяла се от едър здрав камък, като в зависимост от височината зидарията се изравнявала с "кошак" - дървени греди, изравнители. Истинската работа предстояла с подготовката на гредите. Те бивали подпорни и носещи. Подпорните - били с размер 14/14 см. - почти както и днес, но носещите - били масивни и изработвани по преценка на Майстора. Същият за времето си бил с ранг на архитект и сам определял каква ще е тежестта на етажа, който ще се носи. Предполагам си забелязал кафявия цвят на оригиналните греди? Днес ги правим с байц или импрегнация, но някога тези технологии не били познати. Майсторът решавал кога ще се добиват и от кой склон на корията. И това ставало на пролет - единствено тогава! Това е времето когато чамовият материал започва да смоли и да подкарва прираст. Гредата задължително се дялала с брадва, независимо че джагата или триона вече били известни, за да не може капките да навлизат в дървесината. След това се палел голям огън, гредата се хващала от помагачите и се прекарвала близо до жаравата. Топлината отпускала смолата и я прегаряла на повърхността. Прегорялата смола е вид нерафиниран колофон, а той осигурявал дълъг живот и цвят на материала.
Построяването на етажа ставало с подпорните греди, за които казах, разположени отвесно, като определящи геометрията на стаята и диагонални/крепежни - във вътрешността на стената. Берели се елшови клони, разполовени на две, от които се изплитала канавата на стената.
След това същата се измазвала със смес от плява и кал. След като изсъхвала добре била варосвана за добър естетически вид и поради познатото и антисептично действие на бялата вар. Най- големия майсторлък бил построяването на комина. Тъй като той тръгвал от самото огнище, същинската му височина била непосилна за спояващата способност на калта. Строял се само от майстора на къщата. Зидал се бавно, като на всяка педя трябвало да се пуши по един тютюн. Това с тютюна не е ритуал, а мерило за време, необходимо за съхнене на глината или калта.
Ако пред очите ти е една цяла улица и многообразието от решения те обърква, ще забележиш обаче, че всички комини са ориентирани в една посока. Така е, защото те отлично познавали местните въздушни течения и посоката на вятъра винаги била вземана предвид.
Но проблемите, които майсторите решавали са толкова различни, че е трудно да се вмести само в едно есе на темата. Най-общо казано, от наблюденията, които имам върху къщите от Анадола до Западните покрайнини може да се обобщи, че това е остатъчна архитектура от ранното средновековие. Тя отдавна е доразвита или преосмислена при народите извън турската империя. А може би и в това се корени нейния чар - една хилядолетна традиция в наши дни.

Еха, мерси за обширния материал.
Честно казано това е една къща от детството ми от която вече спомените бледнеят, но още ги има.
Скоро съм решил да посетя пак и да съпоставя това, което видя и това, което каза. Да се надявам да не е паднала, но...

Да първият етаж/основното/ е камъни, даже май няма и прозорци и някак си е камъни и след това/пред тях големи дебели дърва и се получава доста интересно - както казваш гредоред.

За верандата/терасата точно трябва да се използа, кактко каза, чардак.
Само, че тук случаят е по-странен - чардака не е изцяло към улицата, а само малка част.

Не мога да ти кажа дали е от майстор строена и за семейството не мога да ти кажа честно какво е било, но не са били определено чорбаджии.
По-младият стопанин е бил с четвърто отделение. По професия както сега са вещите лица така и той е бил, както и ревизюор по магазини, десетар.
Баща му нямам сведения, аз даже не знам кой от двамата е строил къщата затова дадох тези два диапазона от предполагаеми години.
Иначе след смърта на баща му, майката на младият за който разправям се е оженила отново ама не в богато семейство, дори бедно,
Жената на нашият човек е била от село ама е осиновена в града, а след това се омъжва за него на село.
Ех, май отекчих.

Ето я и къщата - втори етаж.
Само не си спомям дали като стигаше при улицата първият етаж изчезваше и втория се изравняваше или просто малко изчезваше, но не напълно.

Можеш ли да кажеш и нещо друго за къщите от този период или за къщите от Бобошевска и Дупнишка община?

[кало]

а какви са разликите в архитектурата по българските, сръбските, албанските, гръцките и турските земи през т.нар. Възраждане и, ако приликите между българските къщи и тези на турци са повече от разликите, значи ли това, че и турците имат възраждане?