Хайдутите

[Parabellum]

Съгласен съм, че се отклоняваме от темата. Някой може ли да ми каже как точно се казва книгата за спомените на Филип Тотю.

Прочети "Прочутият Филип Тотю войвода" автор Филип Семидов.Тази книга е написана през 90-те години на 19-ти век , като самият Семидов е разговарял лично с войводата.Ще допълня само, че Семидов е един от апостолите на 3-ти Врачански окръг.

[Гост]

В сборника, който посочих по-горе автобиографията е дадена в автентичния си вид, както войводата я е диктувал на Симидов. Не знаех, че той е издал и своя биография.

[anastas7147]

В книгата на Хайтов има и история, и художествена фантазия, и някои заемки от спомените на Ф. Тотю, а подозирам, че и от други.

Съвършено прав си КG125, другия е Стою Шишков.
Книгата на Хайтов, по скоро в сценария на филма 90% от фактическият материал за Кап.Петко войвода е взет/откраднат от Хайтов/ умееше ги тия работи той / от Стою Шишков, който се води нещо като официален биограф на Кап.Петко войвода. Същият се е срещал с него във Варна и е записал спомените му.За съжаление там няма много данни за противоречията му със тогавашната власт, но отлично може да се проследи израстването на Петко Киряков от хайдутин/разбойник/до 1864-та и в последствие до революционер- среща с Гарибалди, участие в Критското възстание,Руско-турската война и пр.

.....какво са два човешки живота когато печалбата е за цял народ!?

прав си...стига единият от тези животи да не е твоят собствен...

....но неговият огнен дух вмсето да гасне - все повече свети и сгрява сърцатани с благородния си пример, с кристалната си чистота и с щедрата си саможертва пред олтара на България!

машалла...че ти по-добре и от Захари си го казал
извинявай, ама смятам, че смисъла на форума е да "осветляваме" събитията и епохата/кай с каквото може/ , а не да се натягаме на Цензора в стил разработване на кандидат-студентска тема...

[Гост]

Съвършено прав си КG125, другия е Стою Шишков.
Книгата на Хайтов, по скоро в сценария на филма 90% от фактическият материал за Кап.Петко войвода е взет/откраднат от Хайтов/ умееше ги тия работи той / от Стою Шишков, който се води нещо като официален биограф на Кап.Петко войвода. Същият се е срещал с него във Варна и е записал спомените му.За съжаление там няма много данни за противоречията му със тогавашната власт, но отлично може да се проследи израстването на Петко Киряков от хайдутин/разбойник/до 1864-та и в последствие до революционер- среща с Гарибалди, участие в Критското възстание,Руско-турската война и пр.

Знаех си аз, много ги надушвам тия работи
Във филма прави впечатления определена "изкуственост" на частта касаеща след освобожденския период. Докато първите серии са някак "живи", достоверни и български, следващите са обременени (днес знаем това, но тогава не всички факти бяха известни; обаче се усещаше...)

[wesko]

прав си...стига единият от тези животи да не е твоят собствен...

Моя живот принадлежи на България (колкото и смешно да звучи) и не бих се поколебал да го дам за благото на БЪЛГАРИЯ!

, а не да се натягаме на Цензора в стил разработване на кандидат-студентска тема...[/QUOTE]
Това не ми стана много ясно какво искаш да кежеш!?

[anastas7147]

Това не ми стана много ясно какво искаш да кежеш!?

не се притеснявай...когато пораснеш ще разбереш

[Mauser]

[QUOTE=wesko]

В книгата на Хайтов има и история, и художествена фантазия, и някои заемки от спомените на Ф. Тотю, а подозирам, че и от други.



Да наистина има елементи на фантазия и взаимстване на образи, но да незабравяме че Хайтов е изледвал житейския път на много други хайдути, и ги е описал в книгата си "Хайдути" . И от къде можем да сме сигурни, че спомените на Ф. Тотю са по достоверни отколкото това което е написал Хайтов, все пек да незабравяме, че Филип Тотю отказва да поведе чета по време на априлско въстание, (и поне ан мен много ми пада в очите с това си действие, да поиска пари за свободата) и съм по склонен да вярвам на Хайтов.

Притежавам първото издание на книгата на Филип Симидов "Прочутият Филип Тотю войвода", Русчук, 1900г., която е писана след продължително интервю с войводата, и прави впечатление, че спомените са достоверни, често личи излишна скромност. Усеща се и кога човека е решил да поприкрие или преиначи нещо, все пак има неща, които всеки предпочита да не е извършвал. За мен обаче това е достоверен източник.

[Гост]

Бистра Цветкова наистина се е занимавала доста с хайдутите. Но в турските документи сведенията са доста оскъдни що се отнася времето преди Х²Хв. Описани са по-скоро като харсъзи и султански душмани. Самото понятие хайдути наистина е сборно и означава не само "народни закрилници", а разбойници и въобще престъпници. В говоримия език обикновено до скоро думата е имала последните 2 значения, а първото е даскалско-романтично понятие.
Тази тема обаче донякъде се припокрива с тази за кърджалиите. Мюсюлманите разбойници често били свързани с представители на местната власт, като подпомагали последните с рушвети (откъде ли ми звучи познато :sm186: ). Християните понякога започвали и се развивали като чиста проба разбойници. Но наистина е имало и такива, които тръгвали за отмъщение, от непокорство - иначе казано тип "Робин Худ". Ролята на народни закрилници била необходима обаче, защото подпомагайки манастири и села ге получава възможност да се укриват, разузнавателна мрежа, а също и за снабдяване. Затова благотворителността не е романтична измислица, а необходимост. Нещо като изборните кьор-софри и концерти устройвани за електоралната маса от политиците. :drink2: :jazzband: :drink: :sm228: :sm228: :sm228: :imprulz:

[wesko]

Но наистина е имало и такива, които тръгвали за отмъщение, от непокорство - иначе казано тип "Робин Худ". Ролята на народни закрилници била необходима обаче, защото подпомагайки манастири и села ге получава възможност да се укриват, разузнавателна мрежа, а също и за снабдяване. Затова благотворителността не е романтична измислица, а необходимост. Нещо като изборните кьор-софри и концерти устройвани за електоралната маса от политиците. :drink2: :jazzband: :drink: :sm228: :sm228: :sm228: :imprulz:

Напълно съм съгласен с това мнение!!!

[Marines]

Първото антиосманско въстание на българите избухва в началото на XV в. (1404 или 1408 г.). То е ръководено от престолонаследниците на Видинското и на Търновското царство - Константин, син на цар Иван Срацимир, и Фружин, син на цар Иван Шишман. Въстаническите действия се развиват по течението на р. Темска между Пирот и Ниш. Въстанието е потушено.
Най-масовата съпротива на покорените балкански народи е хайдушкото движение. През XVI в. хайдушките акции зачестяват. Още през първите две десетилетия на следващото столетие източниците сочат Поморавието, Софийско и югозападните български краища като хайдутски огнища.
В края на 80-те и началото на 90-те години на XVII в. хайдушкото движение в Северна и Северозападна България се разраства поради близостта на тази територия с отвъддунавските княжества и Австрия.
Сериозен опит за отхвърляне на османската власт е Първото търновско въстание, последвало Австро-османската война (1593). Търновският османски гарнизон не е в състояние да се справи с няколкото хиляди въоръжени българи, но много скоро голяма османска армия нахлува в града и избива и поробва въстаниците и мирните градски жители. След погрома около 50 000 български семейства търсят спасение на север от р. Дунав.

[Гост]

Извинявам се за грешката, наистина войводата умира на 07.02.1900, ненавършил още пълни 55 години, преждевременно телесно състарен и сломен от тежките побоища в Ич Кале.
Джуджетата го умъртвяват - наистина, но неговият огнен дух вмсето да гасне - все повече свети и сгрява сърцатани с благородния си пример, с кристалната си чистота и с щедрата си саможертва пред олтара на България!

Истината е още по-гадна от колкото си мислиш!!!
Не го убива войник, но Войводата е "принуден" да се самоубие от "нашите" мъчители рабира се.
Накрая е започнал да не вижда , слагали са му вар в очите... и какво ли още не!
Но художествения край на Хайтов в сходен.

[Javelin]

аз мога да предложа моето мнение по въпроса за разликата между "хайдутин" и "революционер".
по принцип хайдутите са разбойници. самата дума означава това. но в условията на робството това разбойничество придобива други измерения. то се използва за възмездие и отмъщение. турските власти не правят разлика между хайдутите, но за българите има огромна такава. има хайдути, които се борят само срещу турците и закрилят християнското население и други, които са си обикновени разбойници и сред тях често има мюсюлмани. смисъла, който обикновено се влага в тази дума е на закрилник, но не бива да се забравят и другите възможности.
когато четите се разрастнат те могат да придобият политичеко значение. тогава може да се говори за революционери, макар че до 19 век това е малко неправилно.връзката между хайдутите и революцията я прави Раковски. оттам насетне може да има препокриване на понятията. но и тогава не всеки революционер е хайдутин и обратното. Ботев не е хайдутин, макар да е предвождал чета. Панайот Хитов е бил и двете. хайдутите стват революционери, когато започват да се занимават с организирани освободителни действия.

[TypTyp]

Правете разлика между хайдути и хайдуци, революционери и еволюционери!!!

[Кухулин]

по принцип хайдутите са разбойници. самата дума означава това.

Доста лежерна констатация.

http://www.omda.bg/BULG/HYSTORY/haiduti_husari.html

[Javelin]

е ти какво искаш? тръгвам от общото, за да обясня конкретното. не си ли съгласен?