Ако "национално-освободително движение" се замени с "народно-освободително движение" ще имаш ли някакви възражения? Ако да, предложи по-подходящ термин.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Волов и Бенковски
Collapse
X
-
кало написадобър бисер. по времето на Априлското въстание е все още малко раншко да се говори за състояла се българска нация, а още по-малко - за нейното освобождение. Ако пък приемем, че такава има и тя е обхваната от "национално-освободителното движение", то тогава значи българите са населявали около 80-тина села под Балкана и в Средногорието, а останалите - не са българи. Защото априлското въстание, известно в началото и под други, локални имена, си е едно локално събитие, станало повод за Освобождението и конструкцията на българската държава И НАЦИЯ - от чужди сили - Русия, а впоследствие и останалите участници в концерта...
Не мисля, че национално самосъзнание и "нация" може да се конструира отвън - включително и в "македонския случай". Просто няма как да стане. Дали другите отвън признават наличието на определена нация или не няма отношение към оформянето на народностно или национално самосъзнание както и да го дефинираме...
кало написа
"Записките" на З. Стоянов са колкото спомен, изпъстрен с измислици, толкова и полит-пропаганда, насочена към четящите от 90-те години...
кало написаА "критикът" Пенчо Славейков е един от рядко бездарните поети, решили, че поезията се измерва и прави по шаблони в зависимост от тези мерки. Прочитането на "Кървава песен" трябва да влезе като алтернатива на лишаването от свобода до 1 година в Наказателния кодекс.
За Иван Хаджийски и псевдонаучните му размисли - друг път.
Comment
-
точно македонският случай е показателен как национално самосъзнание се конструира отвън. Останалото е процес на дооформяне, защото "нация" не е замръзнала конструкция.
За въстанието - защо не просто "освободително"? Нали целта му е била отхвърляне на османската държавна система в местата, където е избухнало? Защо въстанието пък да е народно - целият народ ли участва в него (дори и в самите въстанали селища)?
А иначе - проблемът с днешното възприемане на тогавашните събития е, че то (възприемането) преминава през твърде много наслоения, най-силни от които са именно онези, появили се с оформянето на нацията - полу-митични, полу-легендарни, силно емоционални - напълно нормални за раждането на нова нация.
Същото се наблюдава и в Македония, че и съпроводено с още по-големи абсурди, въпреки, да го наречем така - по-цивилизованото време, в което се случва.
Абсолютно същото може да се каже и за сръбското възстание, и за гръцкото, да не говорим и за румънското
Колкото до мнението ми за Пенчо Славейков и творбите на Хаджийски - да, то си е мое мнение и никого не задължава.
Comment
-
кало написаточно македонският случай е показателен как национално самосъзнание се конструира отвън.
кало написаЗа въстанието - защо не просто "освободително"? Нали целта му е била отхвърляне на османската държавна система в местата, където е избухнало?
кало написаЗащо въстанието пък да е народно - целият народ ли участва в него (дори и в самите въстанали селища)?
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
-
Само на мен ли ми се струва, че последната извивка на темата доста се отклонява от първоначалната й посока (да не говорим, че З. Стоянов и И. Вазов нямат също много общо)? А за обсъждането на явленията нация, народ и т.н. има поне една скорошна тема (сигурно в дълбините на форумния архив се крият още).
По така очерталото се отклонение (иска ми се да съм лаконичен) - вероятно се получава заблуда от използването на думата "създаване" спрямо нация. Макар нацията несъмнено да не е вечна същност, т..е да си има начало и някакъ завършек, това не означава, че тя се създава еднократно и изведнъж. По-скоро това прочита като дълъг и сложен процес с неравномерен темп. И ми се струва много трудно да се заключи в коя част от процеса "нация вече има" и докога "все още я няма". Най-много (но и това не е лесно) може да се каже кога процесът започва. Приключването му също е сложна работа, защото нацията има склонността като всяко живо нещо постепенно да се променя.
Според мен това, което в нашата история се нарича "Възраждане" е процес несъмнено отблезяващ началото и съответното развитие на българска нация, което означава, че когато се случва Априлското въстание този процес вече е бил изминал част от пътя си. Може да се спори каква точно част, но едва ли може категорично да се твърди, че тогава "българска нация няма". Както посочи императора, народ със сигурност има.
Това, което липсва и несъмнено е задължително за да можем да заключим, че една нация "навлиза в период на зрелост" или поне "че е излязла от какавидата си" е собствена държавност. И Априлското въстание е част от стремежа към нея, което загатва за нивото на развитие на този процес. Несъмнено нацията се доразвива и променя след 1878 г. и към 1885 г. (както посочи кало) вече е достатъчно завършена, но това само по себе си подсказва, че към 1878 г. вече процесът на консолидация е бил дсота напреднал.
И не съм съгласен с теб, кало, че "Руската империя създава българската нация" (нито пък може да се твърди същото спрямо някоя друга Велика сила) - в резултат на войната й с Османската империя в крайна сметка се създава относително самостоятелна (макар и не независима) българска държава, но това не може да се посочи като "акт на създаване на нация". Най-многото, което може да се каже е, че представители на Руската администрация взимат съществено участие в създаването на институциите на българската държава и с това косвено и в оформянето на нацията, но не повече от това. Виж друг тип (културно) влияние може да се търси и намери в предходния период, когато се поставят основите на нацията, но това влияние не е само руско.
Comment
-
аз не правя пряка аналогия, но все пак няма как да не се направи поне някаква с начина на формиране на македонската нация.
Но целта е била "свобода" за целия народ.
Аз не СМЯТАМ, че тогава не е имало българска нация. Тогава НЕ Е ИМАЛО българска нация (в общоприетия днес смисъл на това понятие, който вечно търпи някакви промени, разбира се). Има някои черти на зараждащото се национално самосъзнание, но окончателно оформена нация получаваме едва при създаването на единна държава, с армия, полиция, съдилища и единна национална идеология (част от която са и "историческите" спомени, преминали през призмата на тази идеология). И тази нация продължава да се развива - например вливането в нея на български поданици, а впоследствие и граждани, от други етноси - евреи, арменци, турци, помаци (не че са от друг етнос, де) и какви ли още не...
И не съм съгласен с теб, кало, че "Руската империя създава българската нация" (нито пък може да се твърди същото спрямо някоя друга Велика сила)
ПП - между другото, между "конструкцията на българската държава И НАЦИЯ - от чужди сили - Русия, а впоследствие и останалите участници в концерта..." и
"Руската империя създава българската нация" има доста съществени разлики, за да може да се приеме второто като написано от мен...
Comment
-
кало написаЕ, айде сега. Аз и няколко авери, ако хванем гората и обявим, че се борим за свободата на целия народ или пък нация, това народно или национално въстание ли ще бъде?
кало написаДовеждам нещата до абсурд, само за да покажа, че в случая не е нужно друго определение за въстанието, освен "освободително"... За да бъде "национално-освободително" въстанието, трява да е налице нация в състояние на не-свобода, от което то да я изведе.
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
-
С това съм съгласен частично, макар че пътят, който могат да хванат разсъжденията ти - а именно за приемане на гледната точка на "самите българи" за определяща в един исторически наратив, е ИМХО напълно погрешен.
Защото, 1-во не се знае през какво сито е преминала, преди да стигне до нас тази гледна точка, 2-ро - често тя е емоционален, хиперболизиран, дори поетичен израз на авторовото схващане за състоянието на нещата, 3-то - заемането на гледна точка, на страна (макар и неизбежно или почти неизбежно), несъмнено оцветява идеологически опита за разказ.
Както аз често съм склонен към грешни генерализации, така и в твоя пост се наблюдават такива. Каква част от българите са се борили за свобода, например, да речем - в проценти? Да кажем - колко от всички българи, населяващи територии на Османската империя, са участвали в подготовката и провеждането на Априлското въстание?
Виж, за РЕВОЛЮЦИОННОТО движение си прав, или поне, ако може да се вярва на един от неговите идеолози - Васил Левски. Това е движение, насочено не просто към "свобода" от "поробителя", а към създаване на държава от нов тип, без оглед на населяващите я народи. От марксистка гледна точка - преход от феодализъм и абсолютизъм към социален тип капитализъм и република.
Comment
-
кало написамежду другото, между "конструкцията на българската държава И НАЦИЯ - от чужди сили - Русия, а впоследствие и останалите участници в концерта..." и
"Руската империя създава българската нация" има доста съществени разлики, за да може да се приеме второто като написано от мен...
Ако правилно съм те разбрал, то ти твърдиш, че "руската империя (и останалите "чужди сили", намесили се в процеса, т.е. други европейски сили) взимат съществено участие в конструирането на българската нация. "Съществено" защото иначе въобще не би го споменал и не бихме го обсъждали.
Чрез това ти смяташ, че реално "чуждите сили" са действали с намерението да подпомогнат и оформят по своему конструирането и структурата на българската нация или пък имаш предвид, че това е станало косвено в резултат на създаването на българска държава в резултат на дипломатическия конгрес и след това оформянето й според волята и разбиранията на различни от тези сили.
Ако е първото, то ще си позволя да не се съглася с теб - не мисля, че която и да е от тези чужди държави съзнателно (или дори несъзнателно) си поставя и преследва подобна цел. Ако е второто (както и изложих в предходния си пост), то общо взето съм съгласен с една много съществена уговорка - в най-добрия случай те взимат участие във формалното оформление на българската държава, което косвено влияе върху по-нататъчния процес на развитие на българската нация (но не и върху него по-рано). И тук ми се иска да подчертая, че макар значмението на институциите и организацията на държавния и социален живот да е голямо, то не по-малко е общто културно влияние от страна най-вече на европейската цивилизация в новата българска държава. Това влияние изиграва наистина много сериозна роля в развитието на българската култура, а през тази призма и върху цялата нация. Това е дълга и интересна тема, един от интересните примери за опит за ускорено догонване (каквито през този период има много и на почти всички континенти) на определен цивилизационен и културен стандарт (и идеал).
кало написаДовеждам нещата до абсурд, само за да покажа, че в случая не е нужно друго определение за въстанието, освен "освободително"... За да бъде "национално-освободително" въстанието, трява да е налице нация в състояние на не-свобода, от което то да я изведе.
И торията задължително следва да отчита тази гледна точка, защото тя е част от описвланото явление (независимо, че почива на митове).
Както аз често съм склонен към грешни генерализации, така и в твоя пост се наблюдават такива. Каква част от българите са се борили за свобода, например, да речем - в проценти? Да кажем - колко от всички българи, населяващи територии на Османската империя, са участвали в подготовката и провеждането на Априлското въстание?
Comment
-
gollum написаСъгласен съм, че вероятно ще е точно да се напише, че този въглед не е в еднаква степен разпространен и споделян, но подобно усещане определено е налице.
Тези, които не са споделяли подобни възгледи, просто не са участвали в освободителното движение. Други са споделяли тези възгледи, но поради лични причини не вземат участие. Такива причини са земя, бизнес, семейство, неизбухване на въстанието в определени райони... нежелание да зарежат питомното и да гонят дивото. Но тези, които са създали революционната организация и са взели участие в освободителното движение, са го възприемали точно като "българско освободително".Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 05-05-2007, 15:44.
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
-
Голъм, правилно си ме разбрал в това, което се опитвам да кажа, НО общо-взето. позволи няколко уточнения:
не мисля, че която и да е от тези чужди държави съзнателно (или дори несъзнателно) си поставя и преследва подобна цел.
Между другото, новородената нация (с акушерки или не - вече уточнихме частично) попада сама в света, нужно й е да се утвърди, да изплаче за първи път. и го прави - Съединението. след което й е нужно да оцени самата себе си, да престане да бъде "новородена" сред останалите. един от пътищата е "митологизацията" на миналото, прекрояването му според националната идеология, вкарването му в служба на самоостойностяването на новата нация. прокарването на идеята за континуитета, за "и ний сме дали нещо на света" и т.н... Този път е част от споменатото от теб "догонване", по правило дело не на нацията като цяло, а на малка група идеолози. по него обаче поема цялата нация. това го прави национален път.
Целият народ не поема по пътя на свободата, прокарван от въстаниците. Той поема този път, когато свободата е вече "дар" и едва тогава окончателно се превръща в нация (което не означава крайно, просто е завършен процесът на първоначално оформяне). Именно като нация вече масовостта на участие в Съединението и защитата му е различна от въстанията под османско владичество.
Може да се спори много, но ИМХО, не нацията се освобождава (създава свободата си), а свободата (собствената държава) създава нацията. или поне завършва този процес - на раждане.
а сега - за другото:
Тези, които не са споделяли подобни възгледи, просто не са участвали в освободителното движение. Други са споделяли тези възгледи, но поради лични причини не вземат участие. Такива причини са земя, бизнес, семейство, неизбухване на въстанието в определени райони... нежелание да зарежат питомното и да гонят дивото. Но тези, които са създали революционната организация и са взели участие в освободителното движение, са го възприемали точно като "българско освободително".
колкото до това, кой как го е въприемал - а как са го възприемали турците? а аборигените в Австралия? нали все пак се опитваме да влезем не в идеологически, а в исторически дискурс, а?
Comment
-
кало написанеизбухването на въстанието в много по-голямата част на земите, населявани от българи не е причина, то е следствие. следствие от липсата на достатъчно узряло национално самосъзнание.
кало написащом по такъв важен въпрос като самостоятелното съществуване има толкова огромни противоречия и съмнения, каква нация ще да е това? и ако въстанието е нежелано за голяма част (всъщност за много по-голямата част) от българите по най-различни причини, то дали то е "българско" и "освободително"?
В крайна сметка, две години по-късно българите, насила или доброволно, са били "освободени" в резултат от Руско-Турската Война. А руските войски не са посрещнати от българите като завоеватели...
P. S. Де жа вю... Имам чувството, че този спор съм го водил вече. И май плаче за отделяне в нова тема.Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 05-05-2007, 16:14. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
-
ОК, подозирам, че не сме се разбрали достатъчно, и спорът май наистина е напразен и безмислен, защото аз съм съгласен с това, което казваш. Това, което първоначално оспорих беше "национално-освободителните движения" и беше не толкова оспорване по същество, а израз на "любуване" на артефактите на идеологията в историята.
Тоест, :1087: , създадох ОТ, който, слава богу, не прерасна във флейм. користната ми цел беше да убия известно време, защото на работа днес е скучно...
Comment
Comment