Христо Ботев
Ето - съвсем накратко:
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил — 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Първоначално (1854–1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, а по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска Гимназия, от която е изключен през 1865 г. заради свободолюбивите си идеи, и защото е престанал да посещава учебните занятия.
В 1866 г. живее в Одеса при поляци революционери. Записва се за студент в Одеския университет.
Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер и замества болния си баща в училище.
1867 г., 11 май - На празника на Кирил и Методий произнася слово, с което открито призовава към борба срещу чорбаджии и турци и малко по-късно окончателно напуска Калофер - завинаги..
По това време, във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — „Майце си“.
От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. Участва в театрални представления. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Васил Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и е изпратен във Фокшанския затвор, но бива освободен, вследствие от застъпничеството на В. Левски и Л. Каравелов.
Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно - като сътрудник и съредактор на революционния орган. Това е началото на активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“.
След смъртта на Васил Левски (1873 г.) отношенията му с Л. Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, секват, а самият Ботев оглавява българската революционна емиграция.
През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.
Май 1876 г. — вследствие от новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става нейн войвода.
От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг - при Козлодуй.
Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит...
1876 г., 18 май - Първата среща на четата с турски войски в местността Милин камък.
На 20 май 1876 г. е последният тежък бой — привечер, след сражението, куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на вр. Камарата във Врачанския балкан.
Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо Ботев се превръща в икона за българите, в национален символ. Автор е само на 20 стихотворения, но поезията му дава облика на българската литература и до днес, а цялото му творческо наследство предлага една радикална версия на българската национална философия.
-------------
Официалният сайт за Христо Ботев
----
Статия от Людмил Стоянов
---
Още един сайт за Хр. Ботев
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил — 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Първоначално (1854–1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, а по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска Гимназия, от която е изключен през 1865 г. заради свободолюбивите си идеи, и защото е престанал да посещава учебните занятия.
В 1866 г. живее в Одеса при поляци революционери. Записва се за студент в Одеския университет.
Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер и замества болния си баща в училище.
1867 г., 11 май - На празника на Кирил и Методий произнася слово, с което открито призовава към борба срещу чорбаджии и турци и малко по-късно окончателно напуска Калофер - завинаги..
По това време, във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — „Майце си“.
От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. Участва в театрални представления. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Васил Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и е изпратен във Фокшанския затвор, но бива освободен, вследствие от застъпничеството на В. Левски и Л. Каравелов.
Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно - като сътрудник и съредактор на революционния орган. Това е началото на активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“.
След смъртта на Васил Левски (1873 г.) отношенията му с Л. Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, секват, а самият Ботев оглавява българската революционна емиграция.
През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.
Май 1876 г. — вследствие от новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става нейн войвода.
От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг - при Козлодуй.
Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит...
1876 г., 18 май - Първата среща на четата с турски войски в местността Милин камък.
На 20 май 1876 г. е последният тежък бой — привечер, след сражението, куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на вр. Камарата във Врачанския балкан.
Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо Ботев се превръща в икона за българите, в национален символ. Автор е само на 20 стихотворения, но поезията му дава облика на българската литература и до днес, а цялото му творческо наследство предлага една радикална версия на българската национална философия.
-------------
Официалният сайт за Христо Ботев
----
Статия от Людмил Стоянов
---
Още един сайт за Хр. Ботев
значи докато бях в 5 или 6 клас там някъде, учех в ОУ "Христо Ботев" И на един 2 юни събирахме пари да се направи паметник на Ботев в училището и наистина направиха, и на откриването му дойде ако не се лъжа правнук на Христо Ботев забравих му името пък и тогава не му записах името :1087: обаче му взех автограф и е залепен на първата ми страница на детския ми албум който почти няма снимки, защото все ги късах докато бях малък, но автографа си седи цял целеничък.
Comment