Някой ден ще направя по-подробна страница, но засега по-накратко:
През 1762г. св. Паисий Хилендарски завършил своята "История славянобългарска" и това се счута за началото на Българското Възраждане. Това обаче не е била единствената история на България написана по това време - от това време са Анонимната Зографска история и историята на Блазиус Клайнер (според мен една от най-добрите истории на България и до днес, макар че особено може да се съжалява, че досега не е намерена нейната трета част, без която за Чипровското въстание сме в положението като за Априлското да сме изгубили записките на Захарий Стоянов, но това е друга тема). За разлика от другите съчинения обаче, "История славянобългарска" променила историята на България. Но как станало това. За разлика от другите, тази книга не останала по манастирските рафтове, а св.Паисий тръгнал да я разпространява из България.
През 1765г. св. Паисий се срещнал със св. Софроний - все още свещенник със светското име Стойко Владиславов. От тази среща започва както историята на князете Богориди, така и българското Възраждане. Наскоро след това събитие следите на св. Паисий, а не минало много време и цариграската патриаршия анексирала автокефалните Българска Охриска и Сръбска Ипекска архиепископии. "История славянобългарска" вече съществувала когато в родната епархия на св. Паисий било въведено богуслужението на гръцки. И всякаш това бил краят.
Но историята продължава. През 1794г. Стойко Владиславов бил ръкоположен за врачански владика под името Софроний Врачански - така той станал първият от светските и духовни князе Богориди. За книжовната дейност на св. Софроний няма да говоря тук, защото тя е добре известна. През 1803г. св. Софроний отишъл във Влашко, където бил приет от угровлахийския митрополит Доситей с права на епископ. Там го заварила руско-турската война от 1806-1812г. Тогава емиграцията създава първия български комитет, начело на който застава св. Софроний. През зимата на 1809-1810г. св. Софроний се обърнал с възвание към българския народ да подпомага руската армия. За съжаление поради похода на Наполеон в Русия, войната не донесла освобождение на България. На 22/23.ІХ.1813г. св. Софроний починал.
Първият, който започнал да носи името Богориди, бил внукът на св. Софроний - Стойко Цонков Стойков. Той е роден около 1780г. баща му починал и св. Софроний се погрижил за Стойко и брат му Атанас. Когато учел в бейската академия променил името си на Стефан Богориди. По-късно Стефан Богориди станал преводач на Хосреф паша и го придружавал по-време на битката при Абукир през 1799г. През 1812г. покровителят на Богориди - Скарлат Калимахи бил назначен от портата за княз на Молдова и поставил Стефан за хетман (управител) на Галац. Там двамата останали до 1819г., когато се завърнали в Цариград. През 1821г. Калимахи бил назначен за княз на Влахия, а Богориди за негов заместник. Но скоро станал велик везир противник на Калимахи и Стефан бил принуден да избяга при Селих паша, главен управител на дуновската област. В развихрилото се гонение бил обесен цариградския патриарх, някои от владиците, покровителя му Скарлат бил отровен (брата на Скарлат, бивш велик везир бил заклан, а за баща им е спорно дали е бил заклан или удушен). Самият Стефан Богориди бил заточен за 3г. в Никопол. През 1828г. обаче той се завърнал в политиката и станал приближен на султан Махмуд ІІ. Поради затруднения да го назначи за княз на Молдова, Махмуд ІІ направил Стефан Богориди княз на Самос. Ще спра до тук с успехите на Богориди в Османския двор, за да обърна повече внимание направеното от него, което е свързано с българската история. С неговото име се свързва опита да се създаде българско княжество в Добруджа след руско-турскота война през 1828-29г. Когато султан Махмуд ІІ починал ролята на Богориди в управлението нарастнала. По това време бил издаден важния за нашата история "Гюлхански хатишери". С. Богориди издействал ферман и подарил мястото, на което в Цариград бил изграден храма, наречен на именния му светия - "Св. Стефан". На 01.08.1859г. княз Стефан починал или по думите му - отишъл при царя на царете.
Има анекдот, че след гръцкото въстние, когато бил обесен патр. Григории, Махмуд ІІ мислел да постави за патриарх българин, но се оказало че няма подходящ кандидат. По-времето на княз Богориди обаче положението значително се променило. Защото след него, от неговите деца, поднастойни и съграждани тръгват няколко пътя, които променили положението на българския народ.
Единият и най-маловажен за историята е сродяването на българи с управляващите кръгове - синът му Николай Конаки-Богориди станал княз на Молдова и с времето на неговото управление там се свързва създаването на известната Болградска гимназия. Едната му дъщеря Смарагда била омъжена за княз Михаил Струдза, другата Ана - за Мирзус паша, грък, турски посланник в Лондон, Ана - за молдавски болярин, а друга негова дъщер - Мария се омъжила за сина на руския канцлер Горчаков.
С покровителството на княз Богориди се е ползвал котленеца Неофит Бозвели, а от там то минава и върху неговия сподвижник Иларион Макариополски. Под натиска на княз Стефан патриархът бил принуден да ръкоположи Иларион за Макариополски епископ.
Най-известната фигура обаче е един от поднастойните на Стефан Богориди, в сянката на когото в историята остават и княза, и велкия му дядо св. Софроний - Сава Стойков Попович, по-известен като Георги Раковски. Когато отива да учи в Цариград, негов настойник станал княз Стефан. Там той се сближил с Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, и макар да участвал в движението за независима църква неговото име остава известно с дейността му за политическо освобождение на България. Това е втория път, който тръгва от дома на княз Богориди.
А третия път е на чиновниците - сред които са синът на княз Стефан - Алеко Богориди и друг негов поднастоен Гандьо Къдюв Баюв, също останал известен в историята ни не под истинското си име, а като Гавраил Кръстевич - те станали съответно първия и последния губернатори на Източна Румелия. По време на тяхното управление завършило със Съединението, областта привлякла културния и политически елит на България, в т.ч. и от затъналото в политически борби княжество. За този период се отбелязва напр., че макар покрива на конака да течал, областната управа предпочела да отдели средства за строеж на нова гимназия.
След Съединението, когато Батемберг абдикирал, обмислял възможността да се завърне, а докато отсъствал Александър Богориди да бъде наместник. Това обаче не се осъществило. Това бил краят на века на Богориди и за съжаление край на годините на стремителен възход. настъпило времето на поражения, кризи и национални катастрофи.
През 1762г. св. Паисий Хилендарски завършил своята "История славянобългарска" и това се счута за началото на Българското Възраждане. Това обаче не е била единствената история на България написана по това време - от това време са Анонимната Зографска история и историята на Блазиус Клайнер (според мен една от най-добрите истории на България и до днес, макар че особено може да се съжалява, че досега не е намерена нейната трета част, без която за Чипровското въстание сме в положението като за Априлското да сме изгубили записките на Захарий Стоянов, но това е друга тема). За разлика от другите съчинения обаче, "История славянобългарска" променила историята на България. Но как станало това. За разлика от другите, тази книга не останала по манастирските рафтове, а св.Паисий тръгнал да я разпространява из България.
През 1765г. св. Паисий се срещнал със св. Софроний - все още свещенник със светското име Стойко Владиславов. От тази среща започва както историята на князете Богориди, така и българското Възраждане. Наскоро след това събитие следите на св. Паисий, а не минало много време и цариграската патриаршия анексирала автокефалните Българска Охриска и Сръбска Ипекска архиепископии. "История славянобългарска" вече съществувала когато в родната епархия на св. Паисий било въведено богуслужението на гръцки. И всякаш това бил краят.
Но историята продължава. През 1794г. Стойко Владиславов бил ръкоположен за врачански владика под името Софроний Врачански - така той станал първият от светските и духовни князе Богориди. За книжовната дейност на св. Софроний няма да говоря тук, защото тя е добре известна. През 1803г. св. Софроний отишъл във Влашко, където бил приет от угровлахийския митрополит Доситей с права на епископ. Там го заварила руско-турската война от 1806-1812г. Тогава емиграцията създава първия български комитет, начело на който застава св. Софроний. През зимата на 1809-1810г. св. Софроний се обърнал с възвание към българския народ да подпомага руската армия. За съжаление поради похода на Наполеон в Русия, войната не донесла освобождение на България. На 22/23.ІХ.1813г. св. Софроний починал.
Първият, който започнал да носи името Богориди, бил внукът на св. Софроний - Стойко Цонков Стойков. Той е роден около 1780г. баща му починал и св. Софроний се погрижил за Стойко и брат му Атанас. Когато учел в бейската академия променил името си на Стефан Богориди. По-късно Стефан Богориди станал преводач на Хосреф паша и го придружавал по-време на битката при Абукир през 1799г. През 1812г. покровителят на Богориди - Скарлат Калимахи бил назначен от портата за княз на Молдова и поставил Стефан за хетман (управител) на Галац. Там двамата останали до 1819г., когато се завърнали в Цариград. През 1821г. Калимахи бил назначен за княз на Влахия, а Богориди за негов заместник. Но скоро станал велик везир противник на Калимахи и Стефан бил принуден да избяга при Селих паша, главен управител на дуновската област. В развихрилото се гонение бил обесен цариградския патриарх, някои от владиците, покровителя му Скарлат бил отровен (брата на Скарлат, бивш велик везир бил заклан, а за баща им е спорно дали е бил заклан или удушен). Самият Стефан Богориди бил заточен за 3г. в Никопол. През 1828г. обаче той се завърнал в политиката и станал приближен на султан Махмуд ІІ. Поради затруднения да го назначи за княз на Молдова, Махмуд ІІ направил Стефан Богориди княз на Самос. Ще спра до тук с успехите на Богориди в Османския двор, за да обърна повече внимание направеното от него, което е свързано с българската история. С неговото име се свързва опита да се създаде българско княжество в Добруджа след руско-турскота война през 1828-29г. Когато султан Махмуд ІІ починал ролята на Богориди в управлението нарастнала. По това време бил издаден важния за нашата история "Гюлхански хатишери". С. Богориди издействал ферман и подарил мястото, на което в Цариград бил изграден храма, наречен на именния му светия - "Св. Стефан". На 01.08.1859г. княз Стефан починал или по думите му - отишъл при царя на царете.
Има анекдот, че след гръцкото въстние, когато бил обесен патр. Григории, Махмуд ІІ мислел да постави за патриарх българин, но се оказало че няма подходящ кандидат. По-времето на княз Богориди обаче положението значително се променило. Защото след него, от неговите деца, поднастойни и съграждани тръгват няколко пътя, които променили положението на българския народ.
Единият и най-маловажен за историята е сродяването на българи с управляващите кръгове - синът му Николай Конаки-Богориди станал княз на Молдова и с времето на неговото управление там се свързва създаването на известната Болградска гимназия. Едната му дъщеря Смарагда била омъжена за княз Михаил Струдза, другата Ана - за Мирзус паша, грък, турски посланник в Лондон, Ана - за молдавски болярин, а друга негова дъщер - Мария се омъжила за сина на руския канцлер Горчаков.
С покровителството на княз Богориди се е ползвал котленеца Неофит Бозвели, а от там то минава и върху неговия сподвижник Иларион Макариополски. Под натиска на княз Стефан патриархът бил принуден да ръкоположи Иларион за Макариополски епископ.
Най-известната фигура обаче е един от поднастойните на Стефан Богориди, в сянката на когото в историята остават и княза, и велкия му дядо св. Софроний - Сава Стойков Попович, по-известен като Георги Раковски. Когато отива да учи в Цариград, негов настойник станал княз Стефан. Там той се сближил с Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, и макар да участвал в движението за независима църква неговото име остава известно с дейността му за политическо освобождение на България. Това е втория път, който тръгва от дома на княз Богориди.
А третия път е на чиновниците - сред които са синът на княз Стефан - Алеко Богориди и друг негов поднастоен Гандьо Къдюв Баюв, също останал известен в историята ни не под истинското си име, а като Гавраил Кръстевич - те станали съответно първия и последния губернатори на Източна Румелия. По време на тяхното управление завършило със Съединението, областта привлякла културния и политически елит на България, в т.ч. и от затъналото в политически борби княжество. За този период се отбелязва напр., че макар покрива на конака да течал, областната управа предпочела да отдели средства за строеж на нова гимназия.
След Съединението, когато Батемберг абдикирал, обмислял възможността да се завърне, а докато отсъствал Александър Богориди да бъде наместник. Това обаче не се осъществило. Това бил краят на века на Богориди и за съжаление край на годините на стремителен възход. настъпило времето на поражения, кризи и национални катастрофи.
Comment