Известно, но не единственото място, където българските политически затворници са бивани изпращани на каторга. Напоследък събирам материали за тази тема в Историята ни. Интересно ми беше да открия, че Българите (над 100 в един период) са предимно освободени от затвора и всеки е изкарвал лично прехраната си. Отворени са различни търговски и занаятчийски 'бизнеси'. Постоянна кореспонденция се води с Цариградските българи с молби за политическо представяне пред властите, за събиране на финансови помощи. За поне един каторжник се споменава, че довежда жена си. Неколцина се оженват. Един става протестант и се жени за дъщерята на гръцки пастор. Понеже е имало няколко попа, българите си отварят и самостоятелна църква. Тук се разбират и по-добре със гръцките православни.
След освобождението неколцина остават да си продадат бизнеса и съберат парите, поне 2-ма тръгват за Ерусалим на религиозно-туристическа разходка преди да се приберат у дома. Неколцината женени се бавят в Диарбекир, остават си там или домъкват иноземните си булки в България.
Четох някъде за Българи каторжници в Месопотамия, дали няма някой информация за това?
По принцип, излиза че трудноста е в прекосяването на Малоазиатската пустош, докато се стигне Диарбекир /десетки измират по пътя/, намирането на гаранция /парична сума заплащана от локален гражданин за освобождаването от затвора/, и намирането на подходящ поминък. Да не говорим за дългата, понякога доживотна, раздяла с роднини и семеиство. Но нашите са политически затворници и като такива подлежащи на определен брой амнистии през годините и вероятното освобождение слез 1878-ма. Понеже полицейския режим е много слаб, единственото по-сериозно задържане в Д. крепост е климатът заобикалящ града. Но при по-добра подготовка околу 20-тина българи през годините успяват да избягат.
След освобождението неколцина остават да си продадат бизнеса и съберат парите, поне 2-ма тръгват за Ерусалим на религиозно-туристическа разходка преди да се приберат у дома. Неколцината женени се бавят в Диарбекир, остават си там или домъкват иноземните си булки в България.
Четох някъде за Българи каторжници в Месопотамия, дали няма някой информация за това?
По принцип, излиза че трудноста е в прекосяването на Малоазиатската пустош, докато се стигне Диарбекир /десетки измират по пътя/, намирането на гаранция /парична сума заплащана от локален гражданин за освобождаването от затвора/, и намирането на подходящ поминък. Да не говорим за дългата, понякога доживотна, раздяла с роднини и семеиство. Но нашите са политически затворници и като такива подлежащи на определен брой амнистии през годините и вероятното освобождение слез 1878-ма. Понеже полицейския режим е много слаб, единственото по-сериозно задържане в Д. крепост е климатът заобикалящ града. Но при по-добра подготовка околу 20-тина българи през годините успяват да избягат.
Comment